Category Archives: технология

НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Заглавието може да ви се струва жестоко, а според НЗОК – навярно и незаслужено. Сведенията за работата им, които научаваме от родители, сочат именно в тази посока. За съжаление, както говорим вече години наред, прозрачността и отчетността на тази дейност на касата практически липсва. Това важеше и за Фонда за лечение на деца в последните си години преди да бъде закрит и дейностите прехвърлени в НЗОК. Там поне имаше обществен съвет, който наблюдаваше и помагаше да се ускорят нещата. Сега това липсва. Докато съществуването на фонда беше „временно решение“ години наред, НЗОК показа крайна неподготвеност, а в последствие и незаинтересованост да постави нуждите на децата на първо място.

Наистина, касата публикува кратки отчети с дейността си. От тях научаваме някои детайли, като това, че са издали малко повече заповеди през последните 6 месеца, отколкото заявления са били подадени. Това говори, че се справят със силно изостаналия куп от стари заявления чакащи често над месец за решение. Виждаме обаче в справката им, че над 82% от решенията и 71% от парите са за лечение в България. След като функциите на Фонда преминаха в НЗОК се видя ясна тенденция на прехвърляне на все повече лечения, трансплантации и други процедури в български болници – нерядко с плачевна успеваемост, недостатъчна компетентност и дори неясна нужда.

Фонд за лечение на свързани болници

Макар нуждите на отделни пациенти като процедури и цена да варират силно, наблюдавайки общите разходи и справката на самата каса виждаме, че не само са увеличили значително общите разходи за лечение, но и съмнително са ги прехвърлили към български болници за сметка на високоспециализирани такива в чужбина. Българските специалисти не са се подобрили значително в последните две години и половина, а нуждите на тежко болните деца може само да предположим, че са се влошили в условията на пандемията. Единственото разумно обяснение при липса на детайлна информация, каквато имахме до пет години от Фонда, е източване на касата и облагодетелстване на конкретни специалисти за сметка на болните деца. Тук е нужен детайлен анализ на случаите и сравнение с предишни такива с подобни диагнози. Единствено така може да се направи одит как се е променил начина на взимане на решения и дали това е по целесъобразност или става въпрос за конфликт на интереси.

Отделно такъв анализ би позволил да се разбере къде има най-голямо забавяне в чисто административната процедура. Докато НЗОК и предишни министри пламенно общаваха, че ще се справят с решенията по-бързо, виждаме точно обратното. Касата не изпълнява изискването по закон служебно да се снабдява с документи и експертизи. Вместо това остава стандартна практика да карат родители измъчени вече с диагноза и грижа за болните си деца да обикалят специалисти из цялата страна, за да събират подписи и да се молят за документи. Случва се също да стигат до параграф 22 заради нарочно нескопосано написана уредба.

Всичко това обаче става скрито зад 4-те странички отчет и го разбираме най-вече от водени дела за откази за финансиране или въобще незаведени заявления. Едно от малкото неща, които ни позволява да съдим за работата на НЗОК, е регистърът на Фонда. Той все още се използва макар хвърлените обещания и пари за нов такъв. Все така е и изключително трудно да се извади някаква справка от него, въпреки, че информацията в него е изцяло анонимизирана.

Отворете да не отворим ние

Трудно, но не невъзможно. От няколко години анализирам данните за заявленията към НЗОК. Линкове към досегашните ще намерите в статиите ми от ноември и февруари. Ето накратко изводите от последните шест месеца – между февруари и края на юли:

  • Подадени са 859 заявления
  • От тях 681 или едва 79% са завършили. 96.7% са с положителни.
  • Взети са 737 решения. Тоест решили са 56 заявления подадени от преди 6 месеца, а 178 тепърва следва да се решават
  • Заявленията решени от февруари насам са чакали средно 32.8 дни да получат финансиране. 7.4 дни или 22.6% от времето са чакали становище от експерти
  • Приемали са средно по 143.2 заявления на месец или 6-7 на работен ден
  • Искали са средно 450 становища на експерти на месец
  • Връщали са заявления с писмо за липсващи документи средно 53 пъти на месец или повече от една трета от всички подадени заявления
  • Само в три случая е отбелязано, че е търсено болнично заведение от касата, а в един случай касата е търсила служебно епикриза

Сравнението с предходните 6 месеца или същия период на 2020-та или предишни години е безпредметно заради пандемията, която съвсем нормално повлия както на администрацията, така и на тежко болните деца и родителите им. Данните за август липсват, защото отне значително време на доброволци да получат и обработят заявленията до края на юли.

Подробни графики

Както обикновено, публикувам и графиките илюстриращи тези изводи. Започваме с броя подадени заявления по месец и разбивка дали и какво решение са получили в бъдеще. Виждаме, че в последните месеци има увеличение на отказите. Няма особена промяна на броя заявления. Има разместване по месеци заради пандемията. Както стана ясно в предишната ми статия, това показва, че НЗОК е блокирала лечението на значителен брой деца чисто административно.

Гледайки същата справка, но като проценти виждаме по-ясно увеличението на отказите след октомври. Също виждаме, че по-малък дял от по-новите са останали без решение, но доста от старите са без ясен статус в регистъра. Въпреки подобрението в поддържането му след първата ми серия от статии през 2019-та, НЗОК изглежда все още зарязват нещата в един момент – например, когато родителите вдигнат ръце и се обърнат към кампании за дарения.

Тази графика показва колко време са чакали за решение средно заявленията по месеца на подаване. Тук включваме само решените случаи, така че след забавянето на онези подадени през май, наример, средните стойности за май ще скочат. Така научаваме, например, че през юли 2020-та заявленията са чакали почти 50 дни за решение, 10 от които са били само при експери. Това число намалява на месец през януари 2021. Виждаме намаление на времето, в което се чака за експерти, особено след огромните проблеми доказващи неподготвеността на НЗОК през първите 6 месеца. Все още обаче средно се чака около месец за решение, което е необяснимо.

Тук се виждат заявленията по месец на решаване. Забелязва се увеличаване на капацитета в последната година като всеки месец са взимали поне 100 решения. Разбира се, това не дава никакви сведения за „качеството“ на решенията и конфликтът на интереси във всеки от тях.

Тук отново виждаме времето, за което децата чакат за решение, но този път към момента, в който касата е взела такова. Вижда се отново намаляване на експертите, но общото намаляване на цялостното време е минимално. Това сравнено с разбивката по месец на подаване показва, че НЗОК са склонни да решават част от последните молби по-бързо докато други застояват значително време. Също така показва липса на подобрение в работата на касата в последните две и половина години. Важно уточнение тук е, че тези данни често не включват времето прекарано от родителите в събиране на документацията нужна въобще да им приемат заявлението.

Разбивката по дейности не дава подробна информация за времето, което всяка от тях отнемат, за да забавят решението. Виждаме обаче броя извършени такива. Все още има прекалено много писма към родителите за липсващи документи. Почти винаги те могат да бъдат набавени значително по-бързо и евтино по служебен път. Например, почти не се въвеждат в системата, че са искани епикризи служебно. Най-много са становищата от експерти. Сравнение с времето на Фонда виждаме, че има много повече бюрократични процедури като брой при не особено голяма разлика в броя на заявленията.

Тази графика показва броя на залежалите заявления във всеки един момент. С други думи, колко заявления залежават във всеки един ден от годината на някое бюро докато получат решение. Тъй като има доста заявления с неясен край, съм добавил в червено само тези, по които няма решение 30 дни след последното действие по тях като писмо или становище. Виждаме ясно натрупването и бюрократичното забавяне в сравнение с работата на Фонда.

На последно място показвам отново колко време са чакали заявленията към момента на решаването им. Виждаме, че тези решени до седмица след подаването се увеличават леко, но в съответствие с броя подадени. Остава значителния дял на тези, които са чакали между седмица и месец. През последните няколко месеца намаляват леко чакащите над месец, но делът им отново остава поне 1/3 от всички.

Всичко това е само механично сравнение на анонимизирани данни по месеци и дни. Не ни дава качествено сравнение за това как се лекуват тези деца, какви конфликти и търкане в процедурите срещат и защо при значително по-голям бюджет, НЗОК успява да лекува по-малко деца по-зле. Корупцията и конфликтът на интереси тук би било предпочитано обяснение, само защото алтернативата е болезнена некомпетентност.

The post НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт first appeared on Блогът на Юруков.

Едни (не)отворени данни за детските надбавки

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През май 2017-та година поискан по ЗДОИ информация за изплатените детски надбавки от социалното министерство. Интересуваше ме за колко семейства и колко деца са изплатени те за всяка община. На тази база направих анализ и карта с различни изводи. Един от тях беше, че броят деца следва почти икономически признак, а далеч не етнически такъв. С последното се спекулира доста, особено що се отнася до използването на този вид помощи. Цялата статия ще намерите тук: Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

Онзи анализ се базираше единствено на данните за 2016-та година. Затова наскоро реших да искам обновените данни включвайки отказите за помощи, както и разбивка не само по общини, но и за всеки месец от януари 2016-та до декември 2020. Включих също така справка за получените в натура помощи от непълнолетни майки. За последните писах подробно през февруари 2016-та използвайки данните на НСИ от тогава.

За справката използвах портала по ЗДОИ и получих доста бързо подробен отговор. Интересното беше, че освен по мейл, както исках, ми изпратиха справките и по пощата на дискове. Това несъответствие с вътрешните правила и въобще как се предоставят данни е нещо, по което ще работим.

За съжаление, както и в други случаи, не ми остава все още време да обработя данните, да ги визуализирам смислено и да направя анализ подобен на този от преди 4 години. Може би нещо се е променило от тогава. Може би има динамика между годините или по месеци, за която не знаем. Може би има условности в данните, които виждаме.

Затова пускам таблицата свободно за всеки, който иска да я използва. Ако направите нещо с тях, ще се радвам да пуснете линк в коментарите. Направих си труда да ги събера в две таблици, тъй като ми ги бяха предоставили в повече. Стигнах само до там да отбележа общините по NUTS4 кодове, за да може да се покажат по-лесно на карта като тези тук.

Забелязват се обаче някои подробности. Има записи с квартали в градове като София, Пловдив и Бургас. Тях съм ги отбелязал с пореден номер след NUTS4 кода. Например VAR0601 до VAR0605 за Варна. При данните за помощи в натура има и запис за София-област, т.е. момиче, за което се знае, че живее в областта, но не е ясно точно къде. Поне така предполагам. За да се покажат тези на карта, трябва или да се съберат на ниво общини, или да се нареже geojson-а на големите градове по квартали. В някои месеци, особено през 2016-та, има данни за общината, но не за кварталите в нея. Вижда се също, че липсват някои числа за част от 2016-та. Та трябва известно чистене трябва преди да се направи нещо.

Както с данните на НЦОЗА моля за внимание към условностите на данните, кой ги е предоставил и какво показват. Лесно се правят сензации и за това не са ни нужни данни, а и може просто да си ги измислим, както предостатъчно хора правят. С тези тук бихме могли да научим нещо.

Не пускам за първи път данни от справки, за които не ми е останало време да обработя и покажа. Тук ще намерите тези за язовирите в България (дек. 2020), жертвите от войните на България (дек. 2019) и глоби и проверки за пушене в заведенията (фев. 2017).

The post Едни (не)отворени данни за детските надбавки first appeared on Блогът на Юруков.

Проследяване на активните българи в чужбина – юли 2021

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През 2016-та и 2019-та направих карти проследяващи активните българи в чужбина. Повече по темата ще намерите в първата ми статия по темата. Накратко казано това е опит за картографиране на придвижването на хора съдейки по заявленията им за гласуване в чужбина. Последните, за съжаление, са публични и макар трите имена на някои да са често срещани, лесно може да се изключат или да се разпознаят дубликати. За целта използвах криптирани и анонимизирани хешове на имената, които събирах за картата ми със заявленията за гласуване.

Така през 2016-та бях картографирал движението на 1268 лица и през 2019-та – на 2633. Пускайки същия алгоритъм през юли 2021 събрах пътя на 9473 души. Голямата разлика идва от рекордната активност на последните два вота. Анализът се базира на почти 300 хиляди заявления подадени в последните 8 години. Тук може да проследите тези пътища. Натискайки някой град ще откриете кой си е тръгвал и от къде е минавал.

За разлика от миналия път, сега анализа не отчита гласуване между два града на разстояние 80 км. вместо предишните 50 км. Важно е тук, че не се отчита реално местене на хора, а само там, където са подавали заявления за гласуване. Доколкото последното е някаква индикация за местоположение, дали всъщност става дума за местене, почивка, грешка или просто подкрепа на секции в други държави може само да гадаем. Все пак с тези мащаби с добра доза увереност може да кажем, че виждаме пътищата на почти десет хиляди българи по света.

The post Проследяване на активните българи в чужбина – юли 2021 first appeared on Блогът на Юруков.

Obtaining TLS Client Certificates In Spring Integration

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Spring Integration is a very powerful and extensible framework for, well, integrations. But sometimes it’s not trivial how to get some information that yo need. In my case – a certificate used for mutual authentication in a TLS (syslog over TLS) connection. You have a Java method that receives a Message and ideally you’d want to get the certificate chain used by the client to authenticate itself (e.g. you may need to extract the CN).

Fortunately, Spring Integration is flexible. And it can be done, but it’s a bit convoluted. I’ll use XML notation, but the same can be achieved through Java config.

<bean id="nioConnectionSupport" class="com.yourcompany.util.net.TLSMutualNioConnectionSupport">
        <constructor-arg ref="sslContextSupport" />
        <constructor-arg value="false" />
</bean>
<bean id="interceptorFactoryChain" class="org.springframework.integration.ip.tcp.connection.TcpConnectionInterceptorFactoryChain">
        <property name="interceptors">
            <bean class="com.yourcompany.util.net.TLSSyslogInterceptorFactory" />
        </property>
</bean>

<int-ip:tcp-connection-factory id="tlsConnectionFactory" type="server" port="${tcp.tls.port}"
                                   using-nio="true" nio-connection-support="nioConnectionSupport"
                                   single-use="false" interceptor-factory-chain="interceptorFactoryChain" />

The sslContextSupport would typically be a org.springframework.integration.ip.tcp.connection.DefaultTcpSSLContextSupport or a custom implementation (e.g. if you want to use a “blind” trust store)

Then you’d need the two classes. You can check them at their respective gists: TLSSyslogInterceptorFactory and TLSMutualNioConnectionSupport.

What do these classes do? The TLSSyslogInterceptorFactory sets a new header for the message that contains the client ceritficates. The TLSMutualNioConnectionSupport class sets the “wantClientAuth” option on the SSL Engine. There is another option – “needClientAuth” which would for client authentication, rather than just support it. Depending on the use case you can use one or the other.

Then you can obtain the certificates at your handler method via:

Certificate[] certificates = (Certificate[]) message.getHeaders().get(TLSSyslogInterceptorFactory.TLS_CLIENT_CERTIFICATES);

A small tip I wanted to share to help the next one trying to achieve that.

The post Obtaining TLS Client Certificates In Spring Integration appeared first on Bozho's tech blog.

Тука е така или с АПИ на семинар

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Бях решил да не се занимавам с тази случка, но заради това, което стана накрая реших, че си го заслужават.

Взех си няколко дни отпуска и в предпоследния ден в хотела ни нямаше почти хора. Тогава забелязах, че пристигат доста коли, сред които поне четири на Агенция Пътна инфраструктура както и няколко прескъпи джипа. Досетих се, че явно ще имат конференция или семинар или нещо подобно.

Така и се оказа. Напълниха конферентната стая с 80-тина души за 2-3 часа, след което се отправиха към басейна. В началото не бях сигурен кое ме раздразни – че трошаха яко държавна пара за 5-звезден хотел, че изведнъж всичко се напълни на 100% или че дори не си правиха труда да изглеждат, че са на официално събитие.

Бързо обаче размислих и се примирих – можеше да се напълни от други гости, а и все пак първи ден им е и може да имат друга програма за следващите. Дори фактът, че харчат толкова за пет звезден хотел в условията на сериозни скандали за разточителство на агенцията отметнах с това, че бледнее пред милиардите, които са раздали без обосновка, поръчка или дори строеж. А и все пак е форма на бонус към служители на държавна работа, която ако не се вкарат в някаква схема не може да се отрече, че е доста неблагодарна. Всеки офис и организация имат нужда от някаква форма на team-building, особено след последната година и въпреки всички резерви, които имах към тях. Отметнах всичко с ръка.

Гледах да не им обръщам внимание, но не можех да избягам от разговорите им. Явно не им пукаше много кой ги чува. Темите започнаха от злободневни – колко било скъпо в Гърция сега, колко скочили цените, един се жалваше колко малко от хората в агенцията са се ваксинирали, а никой не носел маска никъде в офисите или на конференцията сега.

После минаха на клюки кой какъв страничен бизнес имал, кой шеф успял да си доведе любовницата в хотела и кой не успял, защото я бил уредил в администрацията, а тука били само архитектура. После кой шеф каква кола под 6 цифрени суми не поглеждал и прочие. Общо взето се бяха разделили на три групи: едни дето се правеха на тежкари (предимно мъже, но и две жени), младите, които активно се наслаждаваха на почивката и „лелките и чичковци“, които също се радваха на басейна, но видимо бяха уморени от цялата драма.

Тежкарите изглеждаха доста притеснени през цялото време и все висяха на телефона. Единият много настоя точно до мен да крещи как са посмели да пуснат нещо електронно, като трябвало да си стои затворено в папка в бюрото му. Други двама постоянно даваха инструкции какво да се подписва от тяхно име „все едно са там“. Едната увещаваше, че трябвало да изкарат, че е била на комисия за одобрение на някакъв проект с още двама, които обръщаха коктейли на бара, а служителят в офиса трябвало с подписите на тримата да подпише протокола, защото „всичко сме се разбрали вече, така трябва да мине“. Имаше разговори и за очакваните бонуси и как нищо не можело да се спре, защото „то вече уредено и подписано всичко“.

Всички тези подхвърляния и спорадични изпускания показваха една добре смазана машина, която явно работи дори и от сауната и няма особени притеснения кой какво ще чуе. Общо взето смесица от обикновени хора, които просто искат да си свършат работата предвид ситуацията, в която са поставени от други хора, които раздават стотици милиони с един подпис и не им пука, защото няма кой да ги съди.

Гледах да страня от тях, защото все пак исках да си почина от тези глупости. Не смятах, че което и да е от подвърлянията или гръмогласните заповеди е толкова конкретно, за да си заслужава внимание, а и общата картинка е ясна на всички. Причината обаче да напиша всичко това беше черешката на тортата накрая.

Точно когато освобождавах стаята във фоайето бяха седнали няколко от АПИ и обсъждаха сметките. Напред-назад сновеше служителка на хотела притеснено. Темата беше как трябва да бъде изготвена фактурата и кое как да бъде вписано в касовата бележка. За малкото време, в което чаках собствената си сметка, на три пъти чух вариации на изказване, че хотелът иска да спази закона и трябва да фактурира всичко както е консумирано. От своя страна заобиколилите я държавни служители АПИ отчетливо заплашиха, че ще им изпратят данъчните на проверка и ще „има много неприятни ситуации“, ако не променят сметката.

Всички бяха с много ехидни усмивки, които не се сдържах да снимам. Имам право на това, защото макар някои да бяха по бански, всички бяха формално на работа и обсъждаха неща свързани с разход на бюджетни средства. Скривам лицата им, но с радост ще ги предоставя на отговорната институция, ако някой все има интерес. Скривам и служителката на хотела, защото искрено я съжалих на какъв натиск и заплахи е подложена от държавни служители. Надявам се да не се е поддала, но надали. Така работи АПИ и доста други институции.

ЯЯсно тук е, че е дори да се сменят шапките на тези организации, схемите, връзките и проблемите вътре остават. Разбиването им ще доведе неизменно до масово напускане на хора и криза в конкретната администрация. Т.е. ще стане по-зле преди да стане по-добре. Никой не изглеждаше притеснен от смяната на двама шефове за два месеца, но явно бяха притеснени какво следва.

И ние като данъкоплатци и гласоподаватели сме притеснени какво следва и ключов момент тук е не само каква култура на работа, говорене, поведение и нетърпимост ще бъде наложена на най-високо ниво в управлението, но и да има прокуратура и съд, които да преследват както такива дребни документални измами, така и милиардите подарени на фирми близки до ГЕРБ, ДПС и каквото друг открият. За първото – виждаме някакъв шанс. За прокуратурата ще трябва доста работа и борба.

The post Тука е така или с АПИ на семинар first appeared on Блогът на Юруков.

Избори юли 2021: секциите в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Утре българите в чужбина ще могат да гласуват в рекорден брой секции. В немалко от тях ще има машинно гласуване. Ето най-важното, което трябва да знаете за изборите:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, може да гласувате където и да е в чужбина
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация 17, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР
  • Ако гласувате в чужбина попълвате декларация 22, че не сте и няма да гласувате другаде. В секцията следва да има бланки за попълване на място, но имате право да я попълните вкъщи и да я донесете. Това ще Ви спести време. Ако комисията на секцията откаже да приеме предварително попълнено заявление, имате право да обжалвате и са длъжни да се свържат с ЦИК и да решат въпроса веднага без отлагане. Ако откажат или продължават да настояват, може да подадете сами сигнал до ЦИК на телефоните, които ще бъдат обявени на сайта или по мейл
  • Гласува се с валидна лична карта или паспорт или такава изтекла след 13 март 2020 г. Ако е изтекла преди това може да гласувате като покажете бележка от консулството, че сте заявили нов документ. Това беше потвърдено с решение на ЦИК.
  • В чужбина има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Няма възможност за преференции, каквито има в страната. Така гласът Ви помага само на конкретната коалиция да влезе в парламента. Запознайте се и с образеца на бюлетината.
  • В част от секциите в чужбина ще има възможност да се гласува с машини. Това ефективно изключва вероятността за невалидни гласове. Пример за електронната бюлетина ще намерите тук, а тук е демо за работа с машините. Макар на екрана да има заглавие за „Преференции“, полето ще остане празно в чужбина по причините в предишната точка.
  • Криптографският идентификатор (системен хеш), който трябва да фигурира в системната разписка (диагностичен доклад), отпечатана от СИК преди началото на гласуването в изборния ден от машината за гласуване е със следното съдържание: 05 35 97 A2 16 3A 8F 72 6D 48 6E 09 35 F8 AA 03 56 AD A8 25 92 D1 10 21 CD 88 11 D1 Е7 F0 9С 2Е. Проверявайте го в секцията, в която гласувате. Трябва да е на видимо място

Както и на предишните избори може да натискате на адреса и да го отворите в Google. Тъй като изписването на адресите невинаги се намира в Google, съм добавил и възможност за отваряне по географски координати.

Също така, когато гласувате, ви призовавам да дадете обратна връзка колко време сте чакали. Това става чрез бутоните към въпросната секция. Повече информация за това и как ще помогне на другите да намерят близка секция може да прочетете тук.

Секциите в чужбина ще намерите на картата, както и на сайта на ЦИК.

The post Избори юли 2021: секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Презастрояването на градовете в пословично, но далеч не толкова, колко усилията на местните власти да избегнат по всевъзможни начини публичността на плановете, обсъжданията и документите свързани с тях. Разбира се, има светлини надежда, в които кметове като Георги Илиев сериозно се старят да разпространяват такава информация и да канят съгражданите си. В повечето случаи обаче, дори когато формално изискванията по закон бъдат изпълнени, практически някой ги забелязва закачени до кабинет А на етаж Б в сграда В на общината.

Ситуацията в София е една идея по-добра, тъй като има що-горе добър портал на Направление „Архитектура и градоустройство“. Проблемът обаче е, че твърде често документите за определени апетитни сгради се укриват умишлено от администрацията прикрити зад „технически грешки“, а обществените обсъждания направо се прескачат. Това, разбира се, може да се промени единствено с кадърен кмет начело, който да следи изкъсо администрацията си. Това обаче го няма в София, няма и да го има още няколко години. Кметовете на райони, които имат желание да действат, нямат достатъчно лостове. Решение би била и работеща прокуратура, но и това го нямаме. За последното обаче има какво да направим и то е на изборите на 11-ти юли.

Когато документи и обсъждания се публикуват обаче, ни се дава шанс да участваме, реагираме и протестираме. Често формалната процедура далеч не работи заради вкоренената корупция и сенчестост на Софийска община. Да знаем навреме за нов строеж или промяна на ПУП ни дава лостове да вдигнем шум, а това често дава резултати.

Следенето на портала на НАГ не е приятно занимание. Правя го от месеци всяка седмица и е тягостно. В такива случаи опирам до автоматизация, както направих с ЦИК и заявленията в чужбина. За общата администрация имам обаче друг проект – GovAlertEu, където в серия от Twitter акаунти се пускат новини, събития и документи от всякакви държавни институции. Последно след сушата добавих бюлетина на оценката за състоянието на язовирите, например. Друг пример е, че от години пуска в почти реално време съобщения за земетресения от БАН. През тази система ми минава и автоматизация на Lipsva след като спрях проекта преди 7 години.

Сега добавих и НАГ София към списъка. Освен новини и събития се пускат съобщения за:

  • обществени обсъждания за промени на ПУП и ново строителство
  • визи за проектиране
  • градоустройствени заповеди
  • разрешение за строеж
  • разрешение за поставяне
  • разрешения за строеж на благоустройствени обекти
  • доклади на главния архитект
  • решения РИОСВ за преценяване на необходимостта от екологична оценка
  • заповеди на Общински строителен контрол

съобщения за обществени обсъждания, визи за проектиране, градоустройствени заповеди и разрешителни за строеж. Може да ги следите на акаунта @NAG_SO_public в Twitter.

Проверката се прави на всеки 2-3 часа и както при всички останали наблюдавани сайтове е направена така, че да не натоварва сървърите. Където е възможно в tweet-овете показвам първите страници от дадения документ като снимка. Във всички случаи обаче целта на съобщението е да даде представа за какво става дума и дали би било интерес за следящия новини.

Тук трябва изрично да дам като положителен пример Софияплан, които публикуват доста интересни карти с анализи. Тяхната роля обаче е да напътства градоустройството и да предоставя данни, с които да се взимат решения за бъдещето на града. Както добре виждаме обаче, въпреки добрата им работа, решенията базирани на данни далеч не са в арсенала на сегашната администрация.

Разбира се, далеч по-добре било да има услуга, в която да можеш да очертаеш регион и да получаваш новини за планове специално за него. Това може да е квартала ти, улицата или градинката пред блока. НАГ всъщност има такава услуга, с която да можеш да се регистрираш и да получаваш новини. Опитах се да го направя няколко пъти, но все неуспешно. Това, което съм направил точенето на новини в Twitter не може да замести отговорността на НАГ за прозрачност, но би помогнало да има повече видимост, по-лесно следене на промените и засичане на съмнителни корекции със задна дата, за което немалко имат съмнения.

Отделно един акаунт в Twitter далеч няма да позволи на мнозинството да следят активността в НАГ. Да не говорим, че принципно никое технически решение не може да компенсира дефектите в управлението, администрацията, регулаторната рамка и правосъдието. Също както отворените данни ни позволява да насочим фенера на общественото внимание.

Подобни електронни услуги могат да станат съвсем лесни, ако портали като този на НАГ, а и други информационни системи на администрацията, се създават в съответствие със закона и предоставят автоматични интерфейси за обмен и отворени данни. Така ще дадат възможност не само на актунти като този, но и на всякакви приложения да уведомяват заинтересовани за актове на администрацията. Това не се прави обаче дори когато няма корупционен риск – просто липсва визия в законодателната и изпълнителната власт също толкова, колкото и в местната. Затова кандидатури като тази на Божидат Божанов в 24 МИР София са толкова важни на изборите на 11-ти юли.

Ако имате идеи какви други регистри и новини могат да се добавят, пишете с линк в коментарите. Може би вашият град има подобен портал или страница с обявления.

The post Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите? first appeared on Блогът на Юруков.

Every Serialization Framework Should Have Its Own Transient Annotation

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

We’ve all used dozens of serialization frameworks – for JSON, XML, binary, and ORMs (which are effectively serialization frameworks for relational databases). And there’s always the moment when you need to exclude some field from an object – make it “transient”.

So far so good, but then comes the point where one object is used by several serialization frameworks within the same project/runtime. That’s not necessarily the case, but let me discuss the two alternatives first:

  • Use the same object for all serializations (JSON/XML for APIs, binary serialization for internal archiving, ORM/database) – preferred if there are only minor differences between the serialized/persisted fields. Using the same object saves a lot of tedious transferring between DTOs.
  • Use different DTOs for different serializations – that becomes a necessity when scenarios become more complex and using the same object becomes a patchwork of customizations and exceptions

Note that both strategies can exist within the same project – there are simple objects and complex objects, and you can only have a variety of DTOs for the latter. But let’s discuss the first option.

If each serialization framework has its own “transient” annotation, it’s easy to tweak the serialization of one or two fields. More importantly, it will have predictable behavior. If not, then you may be forced to have separate DTOs even for classes where one field differs in behavior across the serialization targets.

For example the other day I had the following surprise – we use Java binary serialization (ObjectOutputStream) for some internal buffering of large collections, and the objects are then indexed. In a completely separate part of the application, objects of the same class get indexed with additional properties that are irrelevant for the binary serialization and therefore marked with the Java transient modifier. It turns out, GSON respects the “transient” modifier and these fields are never indexed.

In conclusion, this post has two points. The first is – expect any behavior from serialization frameworks and have tests to verify different serialization scenarios. And the second is for framework designers – don’t reuse transient modifiers/annotations from the language itself or from other frameworks, it’s counterintuitive.

The post Every Serialization Framework Should Have Its Own Transient Annotation appeared first on Bozho's tech blog.

Забранява ли WHO на жените да пият и защо някой му пука дали са в детеродна възраст?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Относно „новината“, че „СЗО искала да забрани на жените в детеродна възраст да пият алкохол“ има няколко неща, които може би сме пропуснали и други, които имат нужда от обяснение. Първо, горе виждате точния текст. Той е част от първата чернова на плана 2022-2030 за намаляване на консумацията на алкохол. Целият документ на черновата ще намерите тук и тук. Конкретното предложение е в секция за образование, повишаване на информираността за вредните ефекти от алкохола.

Второ, нищо от това не е ново. Идентичен текст имаше в предишния план 2013-2020. Долу виждате снимка на параграфа от тогава. Ще намерите пълния текст тук и тук.

Това предложение се фокусира върху предпоставките и подтикването идващо от социалната среда за това хората да започнат да пият и да пият повече. В този смисъл стратегията подхожда към алкохола като към нормален наркотик и търси какво води до увеличаване на дозата и кои са най-уязвимите.

Съществен фокус тук има върху подрастващите и бременните жени, както и в последното десетилетие. Всъщност, всички знаем, че пиенето и пушенето в каквито и да е количества по време на бременност често води до увреждания и рискове за майката. В този смисъл като стратегическа цел се посочва информираността и осъзнаването на проблема. Не забрана, а по-голям фокус на кампанията за намаляване на зависимости.

Тук съвсем нормално беше попитано защо само жени в детеродна възраст? Защо не преди или след? Това ли е най-важното на една жена – че е в детеродна възраст? Момичетата под 15 са включени в другата категория подрастващи. Много добър е въпросът защо точно 15 до 50 г. Още повече, че прекомерната употреба на алкохол, дори да не бъде квалифицирана като алкохолизъм, носи многократно по-голяма вреда на мъжете от всички възрасти.

През 2018-та излиза доклад на WHO, в който се анализира развитието по темата и се подготвя почвата за черновата, която обсъждаме сега. Целия документ ще намерите тук и тук. В него се посочва ясно, че жените в глобален мащаб пият много по-малко от мъжете и това води до над 3 пъти по-малко смъртни случаи, както и 4 пъти по-малка загуба на здравословен начин на живот заради прекомерна употреба. Всъщност над 5 пъти по-малко жени имат проблеми с алкохола, отколкото мъжете. В развитите страни алкохолизмът е по-изразен. В Европа, например, 14.8% от мъжете и 3.5% от жените имат този проблем.

Всичко това говори още повече, че подобна стратегия следва да се фокусира върху мъжете, където алкохолизмът води до значително повече смърт, отколкото при жените, още повече в определена възраст. Причината обаче е в последствията. В същия този доклад се изследва ефектът на употребата на алкохол по време на бременност. Виждаме, че в Европа синдромите и уврежданията свързани с това са в пъти над другите региони. Говорим за 0.4% при синдрома и 2% при всички засечени отклонения.

На база тези анализи и общата стратегия за подобряване на репродуктивното здраве е установено, че т.н. social pressures, грешни представи за ефектът на алкохола, разни бабини методи и включително остарели разбирания на лекари са основната причина за прекомерна употреба на алкохол при жените, което в конкретната възрастова група между 15 и 50 г. води в немалко случаи до употреба на алкохол при бременност. Всъщност според региона между 0.2% и 13.9% от бременните са употребявали алкохол редовно. В немалка това идва и от митът, че умереното пиене е полезно за здравето. Именно затова е тази част от стратегията – за да образова.

Отделно, не трябва да забравяме, че за разлика от мъжете, жените преживяват множество промени през живота си. Независимо дали решат да имат деца или не, това, което минават най-малкото през пубертета и менопаузата няма аналог при мъжете. Когато стане дума за хормонални промени някак е прието да се обръщаме с насмешка на стереотипът за изнервеност. Всъщност обаче става дума за много повеч, тъй като тези процеси управляват всичко в тялото ни. При мъжете дори не се сещаме за това, но при жените дори в „стандартния“ случай носят със себе си сериозни болести и рискове. В този смисъл, когато говорим за физиологичен ефект от злоупотреба със субстанции, ефектът върху женското здраве е значително по-голям.

Всичко това има сериозен негативен ефект не само върху женското здраве, но се мултиплицира пряко и косвено като увреждания при следващото поколение. Косвения ефект е наблюдение, че заради ключовата си социална роля, ако майката в едно семейството пие сериозно, подрастващите имат толкова по-голяма склонност към злоупотреба. С други думи независимо, че алкохолизмът е значително по-малък при жените, ефектът върху тях и обществото като цяло е много по-значителен. Дори умерената употреба смесена с грешно разбиране за ефекта ѝ е идентифицирана като прекурсор към такива по-сериозни проблеми.

Точно затова този текст е останал в черновата на плана. Не е нещо ново, а ефект, повод за притеснение и нужда от внимание, която е идентифицирана отдавна. В сегашната буря от новини има риск да отпадне като стратегическа цел, което би било лоши. Още повече, че видимо никой не се е опитвал да забранява на жените в която и да е възраст да пият. Особено в Европа, където изглежда ситуацията е най-тежка.

The post Забранява ли WHO на жените да пият и защо някой му пука дали са в детеродна възраст? first appeared on Блогът на Юруков.

Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Остават още два дни, в които българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване. Срокът е полунощ българско време в края на 15-ти юни. До тогава ще може да попълвате електронно заявление за гласуване на страницата на ЦИК. Няколко важни точки за това, които объркват доста хора:

  • Заявлението не е задължително, но ще помогне да се отворят повече секции и ще ви позволи да гласувате по-бързо в изборния ден, тъй като няма нужда да попълвате допълнително декларация
  • Заявленията се попълват отделно за всеки вот. Тоест няма значение дали сте попълнили вече за изборите през април, сега трябва да попълните отново
  • Ако сте попълнили заявление и все пак в изборния ден сте в България, пак може да гласувате по настоящ адрес, но само там
  • Независимо дали и за къде сте попълнили заявление, може да гласувате в която и да е секция в чужбина. Тогава обаче ще трябва да попълните изрична декларация, че не сте гласували другаде преди това.

Около седмица-двер след 15-ти ще бъдат обявени секциите в чужбина. Това става на база не само автоматично осигурените, но и по предложение на Външно на база консултации с местни организации. Припомням, че според последните промени на изборния кодекс бяха обявени над 500 места в чужбина, където ще има една или повече секции, тъй като са имали достатъчна активност на избори в последните години. Проблемът с това е, че не е гарантирано, че приемащата страна ще позволи толкова много секции и най-вече – дали местните организации са подготвени да осигурят място за изборите.

Най-голям проблем обаче остават изборните комисии и доброволците. Затова, ако искате да помогнете на изборния процес, моля свържете се с близкото ви консулство или с местна българска организация, която знаете, че се занимава с организацията на изборите и посочете, че желаете да сте част от комисия или доброволец в деня на вота. Получават се сигнали от не едно или две места, че вотът там може да бъде провален или най-малкото броят на секциите намален заради липса на комисии.

Както и преди, активността на подаване на заявленията се следи в реално време от портала Glasuvam.org. Те могат да се видят на картата, както и в подробнен табличен формат. Там има възможност и за сваляне на последните данни и да се връща историята на подаване по часове назад до началото на кампанията.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Една подробност за този вот е, че не можах да маркирам автоматично отворените секции в зелено само на база имената им. Формулярът на ЦИК имаше някои странности и не можеше да се напасне едно към едно въведеното там с имената в решението на комисията. Отделно този път нямах толкова време да инвестирам в чистене на данните. Затова около 100-тина места с под 20 заявления, които алгоритъма ми не успя да постави на картата, не бяха добавени. Все пак ги има в подробната таблица, но не и като червени точки на картата. По принцип ги обработвам на ръка и сливам заявленията на записи с идентични места с различно изписване. Този път доста хора се бяха организирали да подават отделно заявления за различни секции на едно и също място. Картата ми, за съжаление, не поддържа това. Така точките останаха една върху друга. За президентските избори ще измисля нещо по въпроса.

Ясно се вижда намалената активност от последните избори. Основна причина за това, както споменах, са автоматично образуваните секции, които покриват както рекордния брой открити на последния вот, така и тези от предишните избори. Това в голяма степен помогна на сънародниците ни във Великобритания.

Независимо от това подадените заявления значително надвишиха тези от избори от минали години. Това в голяма степен показва запазен значителен интерес към изборите. Имаше, разбира се, възгласи как последните промени в ИК са облагодетелствали Турция и как имало голям скок на заявленията там. Настрана от редовните реакционни коментари преди и след всеки вот кой имал право да гласува и кой не, има значително разминаване на цитираните в тях числа. Писах подробно защо, но накратко, ако това толкова ви занимава – процентът на заявленията в Турция сега е всъщност по-малък от общия такъв в чужбина от предишни вотове.

В помощ на българите в чужбина разпратих напомнящи писма за подаване на заявления на 2500-те абонирани в Glasuvam.org за новини покрай изборите. Когато станат ясни секциите, ще изпратя детайли как се гласува и къде е най-близката до тях секция. Ще обновя и картата със секциите. Аналогична ще намерите и при Свободна Европа. Още полезна информация ще намерите и при приятелите ми от Тук-Там.

The post Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.