Category Archives: технология

Какво разделя антиваксърите и скептиците?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Сякаш колкото повече ваксини биват изхвърлени заради минал срок на годност, колкото повече се отдалечаваме от нивото на имунизация на другите европейски държави и колкото повече смъртни случаи виждаме от поредната вълна на коронавирус, толкова повече четем възмущения какво правила държавата и реторични въпроси „Антиваксър ли съм, ако…“. На първо място, почти винаги когато някой започва така статус, то той или тя си е антиваксър. Въпросът обаче има доста смисъл. Какво всъщност е антиваксър?

Следя движението им от много години и от също толкова време предупреждавам, че ще достигне измерения поставящи обществото ни под риск. Не очаквах да е толкова скоро. От друга страна, малко неща, които видяхме в последната година, бяха очаквани или предвидими. Едно нещо обаче неизменно следваше пандемията и това бяха отричащите я – диагнозите, данните, смъртността и не на последно място – ваксините.

В началото на 2019-та WHO включва „отричащите ваксините“ в списъка си за глобалните заплахи срещу общественото здраве. Това беше година преди пандемията – време, в което антиваксърите бяха просто лунатици подвизаващи се в тайни фейс групи, развяваше странни плакати, време в което само шепа доктори, включително Мангъров, яростно защитаваха имунизационния календар и нуждата от масова имунизация.

Какво е „антиваксър“?

Никой обаче не даде ясна дефиниция на „антиваксър“. По онова време разделението беше някак ясно. Светът се обърна и дезинформацията блуждаеща преди в сенките на мрежата се разля в медии и политика до степен невиждана в здравната сфера от десетилетия. Дали да се носи маска и да се ваксинираш придоби политически оттенък. Заговори се за дискриминация, фашизъм и контрол над населението.

В действителност дефиницията е изключително проста и според мен важи за последните 200 години. Зависи почти изцяло от това каква е позицията на даден човек към следното твърдение. Формулирах го преди няколко години в безкрайните си дебати с малката тогава клика:

Трябва да се постигне възможно най-високо ниво на имунизация максимално бързо изключвайки само тези с медицински противопоказания.

Това, разбира се, показва моята представа за въпроса. Както казах, няма единна дефиниция и се използва най-вече като нарицателно. Предвид това, че имам значително повече опит от мнозинството по темата, мога дори да разделя антиваксърите на няколко категории според вярванията, отдадеността на движението и развитието им през времето. Тук обаче по-важно е как стигнах до това разграничение.

Предистория

В началото на 2015-та националистически партии взаимстват дословно законопроект и аргументите към него от най-голямата антивакс група. В същността си той отменя задължителния характер на ваксините, санкциите за пропускането им и поставяше бариери пред възможността здравните власти да реагират адекватно при епидемия като тези от морбили.

Покрай този законопроект дойде отново на дневен ред дали задължителните ваксини отговарят на Конвенцията за правата на човека и защо са препоръчителни в „развитите държави“. По първия въпрос – да отговарят на Конвенцията и има няколко дела, които са потвърдили това. Причината е, че рискът е нищожен докато в същото време гарантират здравословен живот на децата. Същото, впрочем, беше потвърдено и за евентуалната задължителна ваксинация срещу коронавирус.

Въпросът дали трябва да са задължителни е по-сложен. Моят отговор, който многократно съм отстоявал, е „не“. Тук говорим не само за COVID19 ваксините, но за всички от имунизационния календар. Причината за тази ми позиция е, че със задължението се прехвърля отговорността към родителите, вместо лекарите да инвестират повече време в работа с тях, разяснения и следене за нежелани реакции.

В същото време обаче имаме ситуация, в която ваксините са задължителни в доста държави, включително България. На хартия поне – в България ваксините са повече от препоръчителни гледайки колко глоби падат в съда и колко безотговорно подхождат градини и ясли. Но промяната към препоръчителна форма сама по себе си няма да помогне на нивото на имунизация. От друга страна доста държави като Италия, Австралия, Германия и Франция минаха на задължителна форма за поне някои ваксини, защото видяха, че нивата падат.

Спор за медицина или общество

Когато спорех с антиваксърите им казах, че още утре ще изляза с плакати пред министерството да протестирам за отмяна на задължителните ваксини, ако ми покажат ясно как това ще увеличи покритието на ваксините. Защото това е идеята независимо от юридическата форма и мерките, нали – повече деца да са защитени. Отговорът им беше красноречив – че целта им е точно обратното – безпрепятствено да не се ваксинират когато и да е.

Тук идва разграничението в „антивакс теста“, който дефинирах горе. Ваксините, независимо дали говорим за туберколоза, морбили, HPV, полио или коронавирус, имат две страни. От медицинска гледна точка имаме препоръки, варианти, противопоказания и схема на приемане, всички съобразени със спецификите на болестта, демографията, заболеваемостта, та дори и климата в дадена държава. Другата страна е чисто психологическа и обществена – как да защитим максимален брой хора, отсявайки надеждно тези с алергии към препаратите и други противопоказания, взимайки предвид икономическия, социалния и историческия контекст.

Антиваксърите отричат първата страна – че има нужда от ваксините, че работят и че рискът е минимален и съобразен със заболяването, което предотвратяват. Скептиците са тези, които поставят под въпрос втората част – дали моделът на ваксиниране е оптимален. Скептиците не влизат в ролята на „тоалетни изследователи“ изравяйки изречения извадени от контекст от случайни трудове, за да покажат, че всъщност във ваксините има отрови и всичко е конспирация за печелене на пари и контрол над населението. Разграничението идва в това дали се доверяваш на науката, но имаш съмнения как следва да се подходи в обществото.

И с право трябва да имаме съмнения. Една от основните причини да се прибягва към задължителна имунизация е продължаващия десетилетия провал на здравните власти да поддържат квалификацията на лекарите. Особено личните лекари са в немалка степен в основата на антивакс настроенията срещу ваксината за коронавирус. Докато повечето от тях ще застанат твърдо зад тези от задължителния календар, липсата на разбиране на материята и доверие в здравните авторитети довежда до същия чисто човешки цинизъм, който ще срещнете у всеки бакшиш настояващ, че „я скапаха тая държава“.

Тази некадърност на чиновниците, пренебрегване на тлеещ от години проблем, затваряне на очите пред всякакви хомеопатични, нутриционистични и холистични залитания на уж сериозни лекари и активно подкопаване на капацитета и доверието у здравните институции доведе до ситуация, в която нямаме кой да поведе борбата срещу една съвсем реална заплаха за обществото ни. В такава ситуация автоматичната реакция на повечето политици и чиновници е да се издават забрани, задължения и регистри. Това виждаме и сега.

От друга страна, в държави, където уж се славят с добрата си здравна култура и система, виждаме подобни стъпки. Истината е, че недоверието в науката и особено медицината има доста дълбоки корени и е сложен феномен, който наблюдаваме едва в последните няколко поколения. Липсата на т.н. споделена реалност пречи да се разговаря с такива хора, тъй като отричат основни постулати в науката и как работи човешкото тяло. Този феномен наблюдаваме специално при ваксините много преди да навлезе в сфера на политиката покрай Тръмп и дори в космологията покрай плоскоземците. Прави задачата толкова по-трудна, но е оправдава бездействието на чиновниците ни не само преди пандемията, а и година след началото ѝ.

Фалшивите новини не са от днес

Нормално е хората да се притесняват. Оставяйки настрана страшната информация, която ни залива отвсякъде, дори страничните ефекти и противопоказанията изглеждат стряскащи. Свикнали сме да очакваме медицината да знае всичко, ваксините да са просто ежедневие, а за всяка болест да има лечение. Дори СПИН вече не е смъртна присъда, а хепатит B и C вече се лекуват с голяма успеваемост. С короната се върнахме обаче няколко поколения назад, когато пра-бабите ни са се редели с радост на опашка, за да получат децата им ваксинация срещу туберколоза и полио. Още 200 години назад и много хора са инокулирали децата си, за да ги предпазят от едра шарка. Самата процедура в началото си водело до 2% смъртност, но е това е било далеч по-добре от смъртността от болестта. Говорим и за време, където 40% от децата не са доживявали пубертет.

По онова време също е имало противници на ваксините. Рисували са колко противоестествено било да се поставя така препарат в тялото, нищо, че същото се е практикувало в България, например, от стотици години по интуиция като част от „бабините методи“ (заедно с пресоляването ма водата за къпане на бебето че да не се поти). В известен смисъл и следвайки дефиницията ми горе, грешно е обаче да наричаме тези хора антиваксъри. В мнозинството си те не са отхвърляли, че процедурата работи или е нужна. Някои са вярвали обаче, че подобна болест, както много други, са нужни, за да „прочистят“ обществото от „слабите“. Такива настроения виждаме и сред антиваксърите днес, макар преди няколко години да беше избутано встрани от основните послания в рамките на усилията им за ребрандиране към „ние искаме само избор“.

Основната част от противниците на ваксините при въвеждането на инокулацията са настоявали, че само бедните и затворниците следва да поемат този риск. Те, бидейки издигнати и знатни, нямало нужда да си правят труда. Вариация на тази тематика виждаме и днес в България, особено в припокриващата се общност на антиваксърите и неонационалистите.

Провалът е налице. Какво следва?

В огромната си степен хората, които не са се ваксинирали още, не са антиваксъри. Повечето не поставят под въпрос препоръката за ваксината или не са се замисляли просто. Някои се притесняват за ефектите, други не смятат, че болестта представлява риск за тях, трети подават ухо на слухове, а повечето не знаят какво да мислят. Тази какафония е в основата на това да сме в плачевно положение като ниво на имунизация тичайки по хълма на поредната вълна от смъртност. Дори загубата на близък или ежедневното броене на труповете не помага. Виждаме провал в комуникацията на властите, доверието в институциите и медицинската етика на твърде много лекари.

Провалът е факт. Въпросът е какво следва. Ако отговорим положително на дефиницията ми горе и целим максимално ниво на имунизация, какво следва тогава? Как го постигаме? Гоним ли до дупка всеки лекар съветващ пациентите си да не се ваксинират и да рискуваме още по-сериозен недостиг на кадри в системата? Въвеждаме ли задължение в система, която не успяваше да го наложи дори преди пандемията? При неработещи институции, прокуратура и съд какво според вас следва да направим, за да убедим повече съмняващи се, че си струва да защитят себе си и близките си.

Защото това е целта в крайна сметка. Антиваксъри е имало и ще има винаги. Въпросът е какво да направим, за да се намали влиянието им над другите, които просто се притесняват за семействата си. Как да го направим с една очевидно счупена система, но с премного надъхани и всеотдайни хора в нея, които не получават достатъчно подкрепа?

The post Какво разделя антиваксърите и скептиците? first appeared on Блогът на Юруков.

Digital Transformation and Technological Utopianism

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Today I read a very interesting article about the prominence of Bulgarian hackers (in the black-hat sense) and virus authors in the 90s, linking that to the focus on technical education in the 80s, lead by the Bulgarian communist party in an effort to revive communism through technology.

Near the end of the article I was pleasantly surprised to read my name, as a political candidate who advocates for digital e-government and transformation of the public sector. The article then ended with something that I’m in deep disagreement with, but that has merit, and is worth discussing (and you can replace “Bulgaria” with probably any country there):

Of course, the belief that all the problems of a corrupt Bulgaria can be solved through the perfect tools is not that different to the Bulgarian Communist Party’s old dream that central planning through electronic brains would create communism. In both cases, the state is to be stripped back to a minimum

My first reaction was to deny ever claiming that the state would be stripped back to a minimum, as it will not (risking to enrage my libertarian readers), or to argue that I’ve never claimed there are “perfect tools” that can solve all problems, nor that digital transformation is the only way to solve those problems. But what I’ve said or written has little to do with the overall perception of techno-utopianism that IT people-turned-policy makers are usually struggling with.

So I decided to clearly state what e-government and digital transformation of the public sector is about.

First, it’s just catching up to the efficiency of the private sector. Sadly, there’s nothing visionary about wanting to digitize paper processes and provide services online. It’s something that’s been around for two decades in the private sector and the public sector just has to catch up, relying on all the expertise accumulated in those decades. Nothing grandiose or mind-boggling, just not being horribly inefficient.

When the world grows more complex, legislation and regulation grows more complex, the government gets more and more functions and more and more details to care about. There are more topics to have policy about (and many to take an informed decision to NOT have a policy about). All of that, today, can’t rely on pen-and-paper and a few proverbial smart and well-intentioned people. The government needs technology to catch up and do its job. It has had the luxury to not have competition and therefore it lagged behind. When there are no market forces to drive the digital transformation, what’s left is technocratic politicians. This efficiency has nothing to do with ideology, left or right. You can have “small government” and still have it inefficient and incapable of making sense of the world.

Second, technology is an enabler. Yes, it can help solve the problems with corruption, nepotism, lack of accountability. But as a tool, not as the solution itself. Take open data, for example (something I’ve been working on five years ago when Bulgaria jumped to the top of the EU open data index). Just having the data out there is an important effort, but by itself it doesn’t solve any problem. You need journalists, NGOs, citizens and a general understanding in society what transparency means. Same for accountability – it’s one thing to have every document digitized, every piece of data – published and every government official action leaving an audit trail; it’s a completely different story to have society act on those things – to have the institutions to investigate, to have the public pressure to turn that into political accountability.

Technology is also a threat – and that’s beyond the typical cybersecurity concerns. It poses the risk of dangerous institutions becoming too efficient; of excessive government surveillance; of entrenched interests carving their ways into the digital systems to perpetuate their corrupt agenda. I’m by no means ignoring those risks – they are real already. The Nazis, for example, were extremely efficient in finding the Jewish population in the Netherlands because the Dutch were very good at citizen registration. This doesn’t mean that you shouldn’t have an efficient citizen registration system. It means that it’s not good or bad per se.

And that gets us to the question of technological utopianism, of which I’m sometimes accused (though not directly in the quoted article). When you are an IT person, you have a technical hammer and everything may look like a binary nail. That’s why it’s very important to have a glimpse on humanities sides as well. Technology alone will not solve anything. And my blockchain skepticism is a hint in that direction – many blockchain enthusiasts are claiming that blockchain will solve many problems in many areas of life. It won’t. At least not just through clever cryptography and consensus algorithms. I once even wrote a sci-fi story about exactly the aforementioned communist dream of a centralized computer brain that solves all social issues while people are left to do what they want. And argued that no matter how perfect it is, it won’t work in a non-utopian human world. In other words, I’m rather critical of techno-utopianism as well.

The communist party, according to the author, saw technology as a tool by which the communist government would achieve its ideological goal.

My idea is quite different. First, technology necessary for “catching up” of the public sector, and second, I see technology as an enabler. What for – whether it’s for accountability or surveillance, fight with corruption or entrenching corruption even further – it’s our role as individuals, as society, and (in my case) as politicians, to formulate and advocate for. We have to embed our values, after democratic debate, into the digital tools (e.g. by making them privacy-preserving). But if we want to have good governance, and to be good at policy-making in the 21st century, we need digital tools, fully understanding their pitfalls and without putting them on a pedestal.

The post Digital Transformation and Technological Utopianism appeared first on Bozho's tech blog.

Данни за българите в Германия за 2020

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Продължавам със серията от статии по темата. Може да видите предишните за 2016, 2017, 2018 и 2019. Освен поглед над размера на диаспората ни, в предишни години се фокусирах и върху други параметри като среден доход, образования, размер на домакинството и прочие. От DeStatis – германската статистическа служба – обещаха да обновят тези показатели по националност до края на септември, но предишни години имаха склонност да се забавят доста с този срок. Затова тук ще обърна внимание на нещо, за което писах вече миналата година – разминаването между различните оценки за българите в Германия.

Разбира се, има доста оценки правени на крак. Една от тях се намира в данните на МВнР, които показах, че са или отчасти стари, отчасти измислени. Друга беше на арестувания вече шеф на Агенцията за българите в чужбина, която също оборих. Темата е важна, защото не само може и следва да послужи за по-добро разпределение на консулствата ни в страната и планиране на изборни секции, но и да даде по-добра представа за настроенията и движението на българите из Европа. Това, впрочем, е и нещо, на което НСИ се опитва да получи отговор в рамките на течащото в момента преброяване.

Пет важни числа за броя българи в Германия

Най-често цитираното число за българите в чужбина е 388700 към края на 2020 г. От тях 46.3% са жени. Него ще намерите както в българската страница на DW, така и по различни родни медии. Това е числото, което получаваме от таблица 12521-0002 на DeStatis и се отнася до „емигранти живеещи в Германия по националност“. С други думи данните идват от германската имиграционна служба и включва всички, които имат българско гражданство, но не и немско независимо къде са родени. Липсва информация по каква методология се следи, но от отговор на службата става дума, че не са правени ревизии и корекции от 2004-та насам. Това е първото число, което ще срещнете.

Второто число намираме в таблицата за населението – 12411-0009. Тя се води по подобрение на следенето на населението в България – адресни регистрации, минаващи границата, социални и трудови регистри и прочие източници на информация. Методологията е доста точна предвид, че имаше под 1.5% корекция за 10 годишен период при предишното преброяване – както при НСИ, така и при DeStatis. Според тази таблица, в Германия има 368396 български граждани към края на 2020, 47.2% от тях са жени.

Третото число идва от доклада за демографията и чужденците от 2019 г., към който ме насочиха от DeStatis. Тези данни се изготвят отново от имиграционните. Там се говори за около 312000 души, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България. Тук има и малко по-подробна разбивка по гражданство и възраст. 86.2% са емигрирали сами и почти 9% от тях са взели немско гражданство. 13.8% от българските граждани в Германия са родени там и малко над 50% имат немско гражданство. То се получава, ако родителите вече имат право на такова независимо дали са се възползвали от него или не. Общо 22 хиляди деца са с немско гражданство и поне един родител българин – 8 хиляди са под 5г. и още 10 хиляди са между 5 и 18 г. Децата само с българско гражданство са 21 хиляди – 15 хиляди под 5г. и още 5 хиляди между 5 и 18 г.

Четвъртото число, което публикуваха миналата седмица включва хора живеещи в Германия „с български корени“ – таблица 12211-0202. Те са около 270000, от които 49.3% са жени. Това число включва всички, които са родени в България или за чиито родители има данни, че са родени в България независимо дали живеят в същото домакинство или не. Това число не се влияе от гражданството – дали немско, българско, придобито при раждане или в последствие. В числото се включват всички деца родени в Германия, на които поне един родител е роден в България и емигрирал.

Докато последното число за хората с български произход включва тези получили германско гражданство, при първите две това липсва. По тази тема писах подробно миналата година, но накратко казано – имаме данните за последните 20 години и се вижда, че едва 2.7% от имащите право на гражданство се възползват и взимат такова. Все пак кумулативно за този период има малко над 25 хиляди българи, които са се възползвали. Преди 2007-ма, когато имаше изискване да се отказват от българския си паспорт, има значително по-малко на година, в голяма степен и защото е имало 10 пъти по-малко българи в страната. Все пак 3670 души са ни известни, които са се отказали от гражданство. Няма информация колко след 2007-ма са го възстановили. Има индикации обаче, че хора и след това са се отказвали по този начин без да са длъжни. Преди осем години направих допитване по въпроса.

Сериозна част от тези данни, която получава доста внимание, са децата родени в чужбина. Преброяването на последните е пословично трудно като имаме точни данни само за тези, които родителите са си направили труда да изкарат български акт за раждане. Изкарах данните за тях и ги показах в инфографика, за да разберем по-добре къде се намират. Те биват редовно намесвани в политически интриги и полемика. Наскоро тръгнаха слухове за „специални лични карти“ за тях. Преди това лидер на нео-наци партия настояваше, че се фалшифицирали данните за ражданията само защото не бил чул редовните апокалиптични новини в началото на годината.

Въпрос на дефиниция и методология

Събирайки данните така получаваме големи разминавания за Българите в Германия:

  • 413 хил. без значение от гражданство според имиграционните
  • 393 хил. без значение от гражданство според база данни население
  • 388 хил. само с българско гражданство според имиграционните
  • 368 хил. само с българско гражданство според база данни население
  • 312 хил. с български произход без значение от гражданство според имиграционните
  • 270 хил. с български произход без значение от гражданство според база данни население

Ако взимаме тези числа буквално, излиза, че в Германия живеят между 50 и 140 хиляди души с български паспорт, но не родени в България. Според спорадичните изказвания на министри в медиите – какъвто е любимият контролиран метод за изкарване на данни със съмнително качество – около 153 хиляди души са получили българско гражданство между 1990 и 2018-та и броят им се увеличава с по няколко хиляди всяка година. Определено не са малко хората от Македония, Албания, Молдова и Русия, които са взели български паспорт и директно заминали за западна Европа и най-вече Германия. През консулството във Франкфурт редовно повечето на опашката са македонци. Добре документирани са и схемите за масова продажба на български паспорти на албански трафиканти и руски олигарси от страна на родните „патриотични“ партии, които от години контролират ДАБЧ с благословията на ГЕРБ. Така теоретично е възможно 60 до 90% от тях да са заминали директно към Германия.

Друг фактор са фиктивните регистрации по адрес с цел зачитане на престой заради социални придобивки или гражданство. DeStatis признаха, че е нещо, което въобще не е рядкост и че няма как да го контролират. Измеренията обаче и на този феномен са неизвестни. При липса на реално преброяване с посещение по домовете, каквото имаме в България, не могат да получат точна картина. Все пак, тяхното ще е през май 2022 и през лятото ще получим по-добра картина за диаспортата ни, включително очакваната корекция с поне няколко процента надолу.

Попитах ги тези неща, но не очаквам конкретен отговор. Опитам се и да получа разбивка на български граждани живеещи в Германия по държава на раждане. Междувременно имаме разбивка по общини единствено от имиграционните. Тя показва само тези без немски паспорт. Числата тук са в известен смисъл надути, както описах по-горе, но са единствените позволяващи сравнение през годините по места. Затова макар да не може да разчитаме много на тях, подобно на тези на НЦОЗА ги публикувам отново като интерактивна карта:

Иточник: DeStatis

Допълнение

На 10 септември добавих 3-та точка с доклада за демографията и чужденците от 2019 г. след отговор на DeStatis по зададените горе въпроси. Макар да не внесоха яснота от къде идва по-ниското число от таблица 12211-0202, добавиха още едно, което показва разминаването между оценките на имиграционните и данните им за населението според преброяванията.

The post Данни за българите в Германия за 2020 first appeared on Блогът на Юруков.

Online преброяване 2021

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

От днес започва преброяването през интернет и ще продължи до 17-ти септември. След това преброители ще обикалят всяко жилище и адрес, за да преброяват лично всички. Ако сте сте преброили електронно, достатъчно е да им дадете кода, който ще получите по мейл. Това освен, че пести време, ще намали и контактът, което е важно в сегашните условия.

Преброяването става на тази страница. Регистрирате се с мейл, ЕГН и лична карта. Мейлът за потвърждаване на регистрацията може да се забави няколко минути, също както и този с кода накрая. Важно е в преброителната карта да въведете адреса, в който действително живеете, а не там, където сте регистрирани. Ако адресът не може да бъде намерен автоматично – например, ако сте въвели на ръка описание – ще излезе карта, на която на ръка ще трябва да поставите отметка къде се намира. Това няма да е толкова лесно за някои, но за съжаление е бил единственото решение в редките случаи, които не адресите не съвпадат с регистърите. Също така да преброите само хората, които наистина живеят там – не близки, които обичайно живеят в чужбина или в друго жилище. Българите живеещи постоянно в чужбина следва да се преброят там. Всички европейски държави, както и доста други по света имат преброяване тази или следващата година. Според чл. 39 до 41 от Закона за преброяването всички данни събрани от тази анкетна карта или по друг начин за целите на преброяването са статистическа тайна, не могат да се използват за друго, няма да бъдат предоставяни на други органи и не могат да се използват като доказателства пред изпълнителната или съдебната власт.

Съветът ми е да проверявате внимателно данните въведени на всяка страница. Има възможност да се връщате и поправяте, но само преди да сте натиснали „Запазване“ на последната страница. За сметка на това доста от информацията се добавя автоматично – например дата на раждане или родствените връзки. Нещо, което може да затрудни някои, е квадратурата на жилището и конкретно на стаите, които се използват за живеене. Това са всички без килер, коридор, офис и прочие. При точката какво се отоплява, може да въведете максимално число обитаемите стаи плюс кухнята, ако е отделна стая. Не забравяйте да си копирате и номера, който ще ви излезе накрая. Би трябвало да го получите по мейл, а може да влезете в портала и да го откриете в профила си – натискате на човечето горе вдясно и после „Профил“.

В рамките на предборяването ще допитване търсещо отговор на това както ни кара да останем или да напуснем България, както и дали, колко и кога искаме деца. То ще се проведе сред 44000 случайно избрани адреса и цели да даде представа какви са настроенията в страната.

Преброяването като цяло е изключително важно за редица аспекти от живота ни. Основа е на неща като планирането на бюджета, изследвания влияещи на инвестиции и изборния процес. Възможно е дори да доведе до преразпределение на мандатите в парламента. Най-вече обаче ни дава представа какво е положението в страната и помага да оборим заблуди. Преди 10 години показах графики за етническия състав на населението на база предишното преброяване. Данните от преброяването са в основата на анализите ми за раждаемостта от последните 50 години, детските надбавки и бедността и смъртността и как я сравняваме през годините. Помогна и при показване на данните за българчетата родени в чужбина.

Редовно има критики за това как се провежда преброяването, как се следи населението и дали въобще числата отговарят на истината. При последното преброяване наистина имаше корекция надолу в населението и тя беше с 1.82%. Това е в рамките на статистическата грешка и близко до корекцията, която се наблюдава в Германия, например, при тяхното преброяване. Описал съм вече проблемите на немците с броенето на диаспората ни. Особена критика имаше също към въпросите за самоопределянето – че всеки можел да пише каквото си иска. Това всъщност е идеята на „самоопределяне“. Не може преброителите да вървят по къщите и да пришиват етнос и определения на хората пред тях.

Заради пандемията, по-широкото навлизане на интернет услугите у нас и информационната кампания на НСИ се очаква този път значително повече хора да се преброят през интернет. Ще значителен успех и показателно за интернет грамотността ни, ако успеем да минем 70%. Преди 10 години над 40% от населението беше преброено така. Доста обаче се съмняват в това. Ако имате възможност, може да помогнете и на близките си да се преброят, за да им спестите време и излишен контакт с преброителите.

Допълнение – 7 септември 10:00

За съжаление, се забелязва, че сайтът им се претоварва сутрин и вечер покрай рекламните кампании течащи по медиите. Имайте търпение, тъй като някои проверки и записи отнемат известно време.

The post Online преброяване 2021 first appeared on Блогът на Юруков.

Национален обект за авери, паркинги и купони

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Покрай един случай със строеж автомивка в спортен обект от национално значение се заинтересувах за други такива случайно и трайно настанили се бизнеси несвързани със спорта. Причината е, че според стария Закон за физическото възпитание и спорта на тези спортни обекти не може да се провежда друга дейност освен спортна. Т.е. не би трябвало да се отдават под наем обекти за друго освен спорт. В новия закон от 2019-та понятието „национално значение“ вече удобно е премахнато, заедно с ясните ограничения идващи с него. По смисъл обаче остава изискването там да се извършва единствено спортна дейност.

Не това виждаме в Национален спортен комплекс Диана. Той се управлява от НСБ ЕАД, която е изцяло държавна собственост и подопечна на спортния министър. Като такава липсва всякаква прозрачност и редовно отказва да дава информация под оправданието, че е частна компания и „може да прави каквото си иска в тези имоти“. Последното, впрочем, е цитат от частен разговор с член от борда на държавната компания, който се опитваше пламенно да ме убеди, че всъщност всичко било наред и да ме кара да спра да се вглеждам в дейността на НСБ и какво правят със Сталийски.

В края на миналата година изпратих серия от искания до НСБ ЕАД и ми отговориха, че нямат задължение да ми отговарят. След това питах министерството и отново нямаше отговор. За съжаление, нямах възможност да обжалвам. При последното ми питане за част от обектите не получих дълго отговор. Едва след като изпратих жалба до съда за мълчалив отговор, получих отговори, в които твърдят, че са ми пратили писмо, което не ме е намерило. Нищо, че изрично съм посочил, че трябва да му отговорят електронно, а заявлението, жалбата и цялата комуникация ми беше през портала за достъп до обществена информация и чрез електронно връчване. След няколко подканвания и ново писмо до съда все пак ми ги пратиха електронно.

Ресторант 101, басейни и Сталийски

Тук в историята се замесват Борисов, любимецът му Сталийски и т.н. кръг Котараците. Покрай ресторанта, Сталийски е взел и трите открити басейна и е превърнал всичко в неофициален свой офис. Повече за дейността му ще прочетете в тази подробна статия на Георги Филипов. От друг отговор на спортното министерство ми казаха, че не пазят никаква информация как се използва конкретният обект, дали е отдаден под наем за спортна дейност на клубове или федерации, дали е имало състезания там и въобще какво се случва с него. По закон именно министъра на спорта отговаря за това там да се извършва спортна дейност. В действителност е превърнат в плаж и място за частни партита.

Площта използвана от ресторанта заедно с паркингите, навесите и градината е 2500 кв.м. Сградата е 750 кв.м. Басейните с трибуните са общо 8500 кв.м. Паркингите, всъщност, не са част от договора, но са прилежно маркирани с колчета и пазени от охраната. При запитвания от район Изгрев отговарят, че външния паркинг са част от имота на спортната база и нямат правомощия да ги санкционират. Не отговарят обаче за паркирането върху това, което по скица е тротоар на два метра от оградата.

Всички тези около 11000 кв.м. Сталийски получава за 1500 евро наем на месец за срок от 10 г. Ако добавим инвестициите предвидени по договор, излизат още 1600 евро на месец. Ресторантът си го е строил сам, макар никой да няма право да строи на този имот освен НСБ ЕАД. Разрешителното за строеж е също само тяхно. Така последните обясняват и защо няма нито една обществена поръчка както за този, така и за останалите имоти, за които съм питал.

За сравнение, за 3100 евро на месец в Бояна може да се наеме нелоша къща с двор близък до площта само на ресторанта. Без огромните басейни, паркингите и ключовото местоположение. Настояват, че е имало открит конкурс, но само този кандидат е проявил интерес. На страницата им обаче такъв няма. Всъщност, цялата страница с конкурсната документация не се отваря от години. И да, домейнът на „конкурсната“ им документация е „nsb.smiah.net“. Съобщения за обявени конкурси, като този за автомивката или въобще не се публикуват, или изчезват след няколко дни.

Целият отговор на НСБ ЕАД може да прочетете сами тук. Разбира се, малка подробност тук е, че „Ем фууд енд кетъринг ЕООД“ с ЕИК 202605181 няма дейност свързана със спорта, но им е отдаден под наем спортен обект от национално значение, където друга дейност не може да се извършва.

Такси Yellow и трибуната на басейните

Следващият ми въпрос беше защо централният офис на таксита Yellow е в трибуните на спортен обект. Като цяло в този и други комплекси има много апартаменти и офиси, които се предоставят на спортни клубове и федерации за административната им дейност. В случая обаче, както при ресторанта, такситата нямат нищо общо със спорта. Тук виждате снимки от мястото от 2012-та, когато все още са били там и по-скорошни сателитни.

Обяснението на НСБ ЕАД, че докато трибуните са спортен обект, пространството под тях може да се използват за каквото и да е. Затова отдават на таксиджиите първо 10 офиса с обща площ 374 кв. за 2400 лв, а през март – половината офиси за 1860 лв. на месец. За сравнение, двойно по-скъпо струват на квадрат апартаменти и офиси в други сгради в околността. Паркингът, който се използва от такситата, пък обясняват с допълнителни договорки между различни наематели в комплекса.

Ето отново подробния отговор на НСБ ЕАД.

Трафопост или не

На територията на комплекс Диана има няколко любопитни частни бизнеса. Пример е паркинга зад залите за борба, които не е ясно кой управлява, но добре се знае, че не издава касови бележки. Друг е големият магазин за водопроводна техника. До хотел Диана 2 пък има големи складове и частен паркинг, използван отново като магазин. Има и един трафопост, който се използва отдавна като сервиз.

Именно за този трафопост ми стана интересен. Според кадастъра е „сграда за енергопроизводство“. Според отговора на НСБ всъщност по нотариален акт е просто едноетажна сграда и може да се използва за каквото и да е. По закон не може да е нещо несвързано със спорта, но както разбрахме, на НСБ, Кралев и предшествениците му не им пука много.

Наемната цена е 426 лв. на месец – отново 3-4 пъти по-малко от наемите на подобен обект в района. Интересното е, че по договор помещението е с площ 98 кв., по кадастър е 89 кв., а според представения нотариален акт е 92 кв. Явно техническа грешка. Друга грешка в отговора им е, че става въпрос за сграда с партида номер 151137. Всъщност бившият явно трафопост е с партида 151141. Това, което са ми посочили те – дали неволно, дали защото помнят с какво започнах – е разрушената вече сграда на мястото на плануваната от тях автомивка.

Дефиниция за безстопанственост

Това са само три от примерите в един спортен комплекс. Има още много накъдето и да се обърнеш. Положението с НСБ ЕАД е същото както с Автомагистрали ЕАД, макар и сумите да са с една-две нули по-малко. Всъщност, понякога толкова е кокошкарска историята, че Кралев хвърли неимоверни усилия да защитава един договор за 500 лева на месец, който се предполагаше, че щеше да помага на спорта. В действителност щеше да даде още едно парче земя на Сталийски и безценен способ за пране на пари.

В конкретния комплекс сега Сталийски държи 22.5% от използваната земя за 1500 евро на месец. 44% от комплекса са дива зеленина и пътища. От остатъка 54% се използват всъщност за спорт – зали, кортове, затворения басейн, игрището, където Борисов редовно рита и други. Още 14% са паркинги. 9.5% са отдадени за магазини и офиси несвързани със спорта. Вие си направете сметката. Освен, че всичко се прави на тъмно и правят всичко възможно да скрият поръчки и заповеди, никой по веригата не намира проблем с отдаването на безценица на една трета от спортен комплекс за несвойствени цели.

The post Национален обект за авери, паркинги и купони first appeared on Блогът на Юруков.

Свят широк и спасение дебне отвсякъде

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Доста се обсъждаше вчерашното интервю на Зуека. Имаше противоречиви коментари. Някои го поздравяваха за смелостта на тази възраст да направи такава рязка промяна. Други обсъждаха политиката и се опитваха да правят връзка със скорошните събития. Трети имаха доста нелицеприятни изказвания.

Истината е, че не е ничия работа дали и как семейството на Васил е решило да промени живота си. Промените водят често други промени след себе си. Интервюто беше явен опит да се парират неизбежните неудобни въпроси за липсата му от ефира и даде да се разбере, че иска да бъде уважавано личното му пространство.

Затова е безпредметно да задълбаваме и търсим скрит смисъл какво конкретно каза. Беше бланкетна история целяща в голяма степен да го оставим на мира и да не дълбаем. Безпредметно е и да търсим поводи в събитията от последната година. Такова решение не се взима от днес за утре, а отнема месеци обсъждане и още толкова подготовка.

Може само да му пожелаем успех в промяната. Знам много добре какво е да смениш средата си, още повече с бъдещ първокласник. Добре е, че поддържа контакт с българската общност, защото това винаги помага противно на легендите.

Надявам се само да не бъде разочарован в очакванията си. Не трябва да забравяме, че Васил от сцената и участието си в медийния и обществен живот на страната преживява България по различен начин. Ще преживее и чужбина различно. Това всъщност е вярно за всеки – опитът на решилия да замине е различен спрямо това с какви ресурси отива и в каква среда попада, дали има деца, дали и къде работи, дали има нужда, желание и способност да се интегрира. Усещането за дискриминация също зависи много от възрастта, статуса, етноса, опита от България и положението някъде там.

Нека единствено да го поздравим за смелостта да промени живота си и да се отдаде на нещо, което харесва да прави далеч от прожекторите. Макар доста да се разпознаха в историята поставена като прощална бележка пред същите тези прожектори, струва ми се, че единственият по-дълбок сигнал в нея е, че си е негова работа какво прави и следва да уважим това му решение без излишна драма.

The post Свят широк и спасение дебне отвсякъде first appeared on Блогът на Юруков.

НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Заглавието може да ви се струва жестоко, а според НЗОК – навярно и незаслужено. Сведенията за работата им, които научаваме от родители, сочат именно в тази посока. За съжаление, както говорим вече години наред, прозрачността и отчетността на тази дейност на касата практически липсва. Това важеше и за Фонда за лечение на деца в последните си години преди да бъде закрит и дейностите прехвърлени в НЗОК. Там поне имаше обществен съвет, който наблюдаваше и помагаше да се ускорят нещата. Сега това липсва. Докато съществуването на фонда беше „временно решение“ години наред, НЗОК показа крайна неподготвеност, а в последствие и незаинтересованост да постави нуждите на децата на първо място.

Наистина, касата публикува кратки отчети с дейността си. От тях научаваме някои детайли, като това, че са издали малко повече заповеди през последните 6 месеца, отколкото заявления са били подадени. Това говори, че се справят със силно изостаналия куп от стари заявления чакащи често над месец за решение. Виждаме обаче в справката им, че над 82% от решенията и 71% от парите са за лечение в България. След като функциите на Фонда преминаха в НЗОК се видя ясна тенденция на прехвърляне на все повече лечения, трансплантации и други процедури в български болници – нерядко с плачевна успеваемост, недостатъчна компетентност и дори неясна нужда.

Фонд за лечение на свързани болници

Макар нуждите на отделни пациенти като процедури и цена да варират силно, наблюдавайки общите разходи и справката на самата каса виждаме, че не само са увеличили значително общите разходи за лечение, но и съмнително са ги прехвърлили към български болници за сметка на високоспециализирани такива в чужбина. Българските специалисти не са се подобрили значително в последните две години и половина, а нуждите на тежко болните деца може само да предположим, че са се влошили в условията на пандемията. Единственото разумно обяснение при липса на детайлна информация, каквато имахме до пет години от Фонда, е източване на касата и облагодетелстване на конкретни специалисти за сметка на болните деца. Тук е нужен детайлен анализ на случаите и сравнение с предишни такива с подобни диагнози. Единствено така може да се направи одит как се е променил начина на взимане на решения и дали това е по целесъобразност или става въпрос за конфликт на интереси.

Отделно такъв анализ би позволил да се разбере къде има най-голямо забавяне в чисто административната процедура. Докато НЗОК и предишни министри пламенно общаваха, че ще се справят с решенията по-бързо, виждаме точно обратното. Касата не изпълнява изискването по закон служебно да се снабдява с документи и експертизи. Вместо това остава стандартна практика да карат родители измъчени вече с диагноза и грижа за болните си деца да обикалят специалисти из цялата страна, за да събират подписи и да се молят за документи. Случва се също да стигат до параграф 22 заради нарочно нескопосано написана уредба.

Всичко това обаче става скрито зад 4-те странички отчет и го разбираме най-вече от водени дела за откази за финансиране или въобще незаведени заявления. Едно от малкото неща, които ни позволява да съдим за работата на НЗОК, е регистърът на Фонда. Той все още се използва макар хвърлените обещания и пари за нов такъв. Все така е и изключително трудно да се извади някаква справка от него, въпреки, че информацията в него е изцяло анонимизирана.

Отворете да не отворим ние

Трудно, но не невъзможно. От няколко години анализирам данните за заявленията към НЗОК. Линкове към досегашните ще намерите в статиите ми от ноември и февруари. Ето накратко изводите от последните шест месеца – между февруари и края на юли:

  • Подадени са 859 заявления
  • От тях 681 или едва 79% са завършили. 96.7% са с положителни.
  • Взети са 737 решения. Тоест решили са 56 заявления подадени от преди 6 месеца, а 178 тепърва следва да се решават
  • Заявленията решени от февруари насам са чакали средно 32.8 дни да получат финансиране. 7.4 дни или 22.6% от времето са чакали становище от експерти
  • Приемали са средно по 143.2 заявления на месец или 6-7 на работен ден
  • Искали са средно 450 становища на експерти на месец
  • Връщали са заявления с писмо за липсващи документи средно 53 пъти на месец или повече от една трета от всички подадени заявления
  • Само в три случая е отбелязано, че е търсено болнично заведение от касата, а в един случай касата е търсила служебно епикриза

Сравнението с предходните 6 месеца или същия период на 2020-та или предишни години е безпредметно заради пандемията, която съвсем нормално повлия както на администрацията, така и на тежко болните деца и родителите им. Данните за август липсват, защото отне значително време на доброволци да получат и обработят заявленията до края на юли.

Подробни графики

Както обикновено, публикувам и графиките илюстриращи тези изводи. Започваме с броя подадени заявления по месец и разбивка дали и какво решение са получили в бъдеще. Виждаме, че в последните месеци има увеличение на отказите. Няма особена промяна на броя заявления. Има разместване по месеци заради пандемията. Както стана ясно в предишната ми статия, това показва, че НЗОК е блокирала лечението на значителен брой деца чисто административно.

Гледайки същата справка, но като проценти виждаме по-ясно увеличението на отказите след октомври. Също виждаме, че по-малък дял от по-новите са останали без решение, но доста от старите са без ясен статус в регистъра. Въпреки подобрението в поддържането му след първата ми серия от статии през 2019-та, НЗОК изглежда все още зарязват нещата в един момент – например, когато родителите вдигнат ръце и се обърнат към кампании за дарения.

Тази графика показва колко време са чакали за решение средно заявленията по месеца на подаване. Тук включваме само решените случаи, така че след забавянето на онези подадени през май, наример, средните стойности за май ще скочат. Така научаваме, например, че през юли 2020-та заявленията са чакали почти 50 дни за решение, 10 от които са били само при експери. Това число намалява на месец през януари 2021. Виждаме намаление на времето, в което се чака за експерти, особено след огромните проблеми доказващи неподготвеността на НЗОК през първите 6 месеца. Все още обаче средно се чака около месец за решение, което е необяснимо.

Тук се виждат заявленията по месец на решаване. Забелязва се увеличаване на капацитета в последната година като всеки месец са взимали поне 100 решения. Разбира се, това не дава никакви сведения за „качеството“ на решенията и конфликтът на интереси във всеки от тях.

Тук отново виждаме времето, за което децата чакат за решение, но този път към момента, в който касата е взела такова. Вижда се отново намаляване на експертите, но общото намаляване на цялостното време е минимално. Това сравнено с разбивката по месец на подаване показва, че НЗОК са склонни да решават част от последните молби по-бързо докато други застояват значително време. Също така показва липса на подобрение в работата на касата в последните две и половина години. Важно уточнение тук е, че тези данни често не включват времето прекарано от родителите в събиране на документацията нужна въобще да им приемат заявлението.

Разбивката по дейности не дава подробна информация за времето, което всяка от тях отнемат, за да забавят решението. Виждаме обаче броя извършени такива. Все още има прекалено много писма към родителите за липсващи документи. Почти винаги те могат да бъдат набавени значително по-бързо и евтино по служебен път. Например, почти не се въвеждат в системата, че са искани епикризи служебно. Най-много са становищата от експерти. Сравнение с времето на Фонда виждаме, че има много повече бюрократични процедури като брой при не особено голяма разлика в броя на заявленията.

Тази графика показва броя на залежалите заявления във всеки един момент. С други думи, колко заявления залежават във всеки един ден от годината на някое бюро докато получат решение. Тъй като има доста заявления с неясен край, съм добавил в червено само тези, по които няма решение 30 дни след последното действие по тях като писмо или становище. Виждаме ясно натрупването и бюрократичното забавяне в сравнение с работата на Фонда.

На последно място показвам отново колко време са чакали заявленията към момента на решаването им. Виждаме, че тези решени до седмица след подаването се увеличават леко, но в съответствие с броя подадени. Остава значителния дял на тези, които са чакали между седмица и месец. През последните няколко месеца намаляват леко чакащите над месец, но делът им отново остава поне 1/3 от всички.

Всичко това е само механично сравнение на анонимизирани данни по месеци и дни. Не ни дава качествено сравнение за това как се лекуват тези деца, какви конфликти и търкане в процедурите срещат и защо при значително по-голям бюджет, НЗОК успява да лекува по-малко деца по-зле. Корупцията и конфликтът на интереси тук би било предпочитано обяснение, само защото алтернативата е болезнена некомпетентност.

The post НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт first appeared on Блогът на Юруков.

Едни (не)отворени данни за детските надбавки

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През май 2017-та година поискан по ЗДОИ информация за изплатените детски надбавки от социалното министерство. Интересуваше ме за колко семейства и колко деца са изплатени те за всяка община. На тази база направих анализ и карта с различни изводи. Един от тях беше, че броят деца следва почти икономически признак, а далеч не етнически такъв. С последното се спекулира доста, особено що се отнася до използването на този вид помощи. Цялата статия ще намерите тук: Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

Онзи анализ се базираше единствено на данните за 2016-та година. Затова наскоро реших да искам обновените данни включвайки отказите за помощи, както и разбивка не само по общини, но и за всеки месец от януари 2016-та до декември 2020. Включих също така справка за получените в натура помощи от непълнолетни майки. За последните писах подробно през февруари 2016-та използвайки данните на НСИ от тогава.

За справката използвах портала по ЗДОИ и получих доста бързо подробен отговор. Интересното беше, че освен по мейл, както исках, ми изпратиха справките и по пощата на дискове. Това несъответствие с вътрешните правила и въобще как се предоставят данни е нещо, по което ще работим.

За съжаление, както и в други случаи, не ми остава все още време да обработя данните, да ги визуализирам смислено и да направя анализ подобен на този от преди 4 години. Може би нещо се е променило от тогава. Може би има динамика между годините или по месеци, за която не знаем. Може би има условности в данните, които виждаме.

Затова пускам таблицата свободно за всеки, който иска да я използва. Ако направите нещо с тях, ще се радвам да пуснете линк в коментарите. Направих си труда да ги събера в две таблици, тъй като ми ги бяха предоставили в повече. Стигнах само до там да отбележа общините по NUTS4 кодове, за да може да се покажат по-лесно на карта като тези тук.

Забелязват се обаче някои подробности. Има записи с квартали в градове като София, Пловдив и Бургас. Тях съм ги отбелязал с пореден номер след NUTS4 кода. Например VAR0601 до VAR0605 за Варна. При данните за помощи в натура има и запис за София-област, т.е. момиче, за което се знае, че живее в областта, но не е ясно точно къде. Поне така предполагам. За да се покажат тези на карта, трябва или да се съберат на ниво общини, или да се нареже geojson-а на големите градове по квартали. В някои месеци, особено през 2016-та, има данни за общината, но не за кварталите в нея. Вижда се също, че липсват някои числа за част от 2016-та. Та трябва известно чистене трябва преди да се направи нещо.

Както с данните на НЦОЗА моля за внимание към условностите на данните, кой ги е предоставил и какво показват. Лесно се правят сензации и за това не са ни нужни данни, а и може просто да си ги измислим, както предостатъчно хора правят. С тези тук бихме могли да научим нещо.

Не пускам за първи път данни от справки, за които не ми е останало време да обработя и покажа. Тук ще намерите тези за язовирите в България (дек. 2020), жертвите от войните на България (дек. 2019) и глоби и проверки за пушене в заведенията (фев. 2017).

The post Едни (не)отворени данни за детските надбавки first appeared on Блогът на Юруков.

Проследяване на активните българи в чужбина – юли 2021

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

През 2016-та и 2019-та направих карти проследяващи активните българи в чужбина. Повече по темата ще намерите в първата ми статия по темата. Накратко казано това е опит за картографиране на придвижването на хора съдейки по заявленията им за гласуване в чужбина. Последните, за съжаление, са публични и макар трите имена на някои да са често срещани, лесно може да се изключат или да се разпознаят дубликати. За целта използвах криптирани и анонимизирани хешове на имената, които събирах за картата ми със заявленията за гласуване.

Така през 2016-та бях картографирал движението на 1268 лица и през 2019-та – на 2633. Пускайки същия алгоритъм през юли 2021 събрах пътя на 9473 души. Голямата разлика идва от рекордната активност на последните два вота. Анализът се базира на почти 300 хиляди заявления подадени в последните 8 години. Тук може да проследите тези пътища. Натискайки някой град ще откриете кой си е тръгвал и от къде е минавал.

За разлика от миналия път, сега анализа не отчита гласуване между два града на разстояние 80 км. вместо предишните 50 км. Важно е тук, че не се отчита реално местене на хора, а само там, където са подавали заявления за гласуване. Доколкото последното е някаква индикация за местоположение, дали всъщност става дума за местене, почивка, грешка или просто подкрепа на секции в други държави може само да гадаем. Все пак с тези мащаби с добра доза увереност може да кажем, че виждаме пътищата на почти десет хиляди българи по света.

The post Проследяване на активните българи в чужбина – юли 2021 first appeared on Блогът на Юруков.

Obtaining TLS Client Certificates In Spring Integration

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Spring Integration is a very powerful and extensible framework for, well, integrations. But sometimes it’s not trivial how to get some information that yo need. In my case – a certificate used for mutual authentication in a TLS (syslog over TLS) connection. You have a Java method that receives a Message and ideally you’d want to get the certificate chain used by the client to authenticate itself (e.g. you may need to extract the CN).

Fortunately, Spring Integration is flexible. And it can be done, but it’s a bit convoluted. I’ll use XML notation, but the same can be achieved through Java config.

<bean id="nioConnectionSupport" class="com.yourcompany.util.net.TLSMutualNioConnectionSupport">
        <constructor-arg ref="sslContextSupport" />
        <constructor-arg value="false" />
</bean>
<bean id="interceptorFactoryChain" class="org.springframework.integration.ip.tcp.connection.TcpConnectionInterceptorFactoryChain">
        <property name="interceptors">
            <bean class="com.yourcompany.util.net.TLSSyslogInterceptorFactory" />
        </property>
</bean>

<int-ip:tcp-connection-factory id="tlsConnectionFactory" type="server" port="${tcp.tls.port}"
                                   using-nio="true" nio-connection-support="nioConnectionSupport"
                                   single-use="false" interceptor-factory-chain="interceptorFactoryChain" />

The sslContextSupport would typically be a org.springframework.integration.ip.tcp.connection.DefaultTcpSSLContextSupport or a custom implementation (e.g. if you want to use a “blind” trust store)

Then you’d need the two classes. You can check them at their respective gists: TLSSyslogInterceptorFactory and TLSMutualNioConnectionSupport.

What do these classes do? The TLSSyslogInterceptorFactory sets a new header for the message that contains the client ceritficates. The TLSMutualNioConnectionSupport class sets the “wantClientAuth” option on the SSL Engine. There is another option – “needClientAuth” which would for client authentication, rather than just support it. Depending on the use case you can use one or the other.

Then you can obtain the certificates at your handler method via:

Certificate[] certificates = (Certificate[]) message.getHeaders().get(TLSSyslogInterceptorFactory.TLS_CLIENT_CERTIFICATES);

A small tip I wanted to share to help the next one trying to achieve that.

The post Obtaining TLS Client Certificates In Spring Integration appeared first on Bozho's tech blog.