Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене:
С Голф до Лондон
част първа
Здравейте, любители на пътешествията!
Този месец в Германия имаше доста празници и ми се отвориха 4 свободни дни, които естествено не можех да оставя да залежават така, а реших да направя едно кратко пътуване до Лондон. Получи се много добра разходка, затова и реших да напиша един кратък пътепис за Лондон през моите очи.
Може би преди това все пак трябва да поясня защо
този път отправната ми точка е Германия,
а не България. Малко след миналогодишното ми приключение до кавказките държави заминах за Германия, където започнах специализация по ушни-носни-гърлени болести. И вече от една година съм тук като все още привиквам към новия си живот, но нося България в сърцето си всеки ден и мислите ми все ме теглят към дома. Но както и да е… следващите няколко години ако всичко е нормално ще гурбетчийствам и ще се уча на занаят, а след това имам огромното желание да се завърна вкъщи
Една скромна карта на маршрута ми:
На отиване направих една
спирка в град Дюнкерк, Франция,
а както на отиване, така и на връщане се спрях в пристанищния английски град Дувър. И така… нека започна краткия си разказ. Моля не информирайте немските власти, че колата ми е с българска регистрация. Защо е така е тема на друг разговор, но нека кажем, че за момента усърдно съм скрил Голфа в един гараж
Прекосих Рурската област в Северен Рейн-Вестфалия, след което бързо напуснах Германия. Под колелетата бързо се изнизаха Айндховен в Нидерандия, както и красивите белгийски градове Антверпен, Гент и Брюж. Така достигнах град Дюнкерк във Франция, откъдето трябваше да отплавам
с ферибот към Обединеното кралство
Любопитно ми беше да посетя града, основно заради едноименния филм на Кристофър Нолан от 2017-а година. Повечето хора сякаш го оплюват, но на мен много ми допадна. Не съм филмов критик, но този филм за мен бе много въздействащ и успя да ме пренесе на въпросния плаж по време на тези исторически събити, и сякаш поне минимално почувствах какво е било в душите и сърцата на онези млади момчета, които са чакали евакуацията и са се надявали да избегнат сигурна гибел.
А иначе самият
Дюнкерк е непретенциозно и спретнато френско градче,
което иначе не блестеше с нещо по-специално. Ето го и плажа:
Еми…плаж, бе, плаж. Всъщност лятно време сигурно е приятно местенце. Имаше и доста хора, които караха уиндсърф, сигурно условията не са лоши.
Имах желание да отида до музея, посветен на операция „Динамо“, което е всъщност въпросната евакуация на английски и съюзнически части от бреговете на Дюнкерк, но времето ме притискаше и се наложи да се отправя към фериботния терминал. В последствие в Англия научих доста за тези исторически събития, но за това ще стане дума по-късно в разказа.
И така, само те тоя останá неевакуиран на плажа в Дюнкерк, така че побързах да отплавам към Острова
Вече във ферибота:
Отплаване:
Плаването
продължи около 2 часа и половина, след което вече се съзря английския бряг.
Отскоро се оборудвах с един разклонител за кола, че нещо много високотехнологичен стана този Голф и много неща се събраха за зареждане. Много ми стана смешно като включих всичките джаджи. Бях убеден, че ако ме види така някой полицай със сигурност ще ме помисли за някоя активизирала се спяща клетка, макар и да бях гладко избръснат
Акостирахме във
Великобритания
и без да губя никакво време се отбих да разгледам т.нар.
„бели скали край Дувър“,
природна забележителност. Красиво място, а
Англия
ме посрещна с уникално време.
Над
Дувър
се извисяваше внушителен замък, който обаче вече беше затворен по това време, затова реших да се отбия на връщане и вместо това се спуснах за една бърза разходка из градчето, за да добия първи впечатления от Англия.
Три неща ми направиха впечатление в Дувър.
- Първото беше архитектурата, която е доста по-различна от континентална Европа и предаваше една съвсем друга атмосфера.
- Второто нещо бяха многото хора в незавидно социално положение, които въпреки следобедния час бяха в много нетрезво състояние. Не…съжалявам, това не е подходящо описание. В нетрезво състояние е човек пил 3 бири…тези се бяха наковали на талпа и едвам се крепяха по пейките.
- И третото нещо бяха многото поляци по анцузи…Източна Европа бе подобаващо представена
За първи път бях в
страна, където се шофира отляво
и естествено ми беше любопитно как ще стане този номер, дали ще е сложно и дали ще вляза в насрещното някъде.
Първите 10 – 15 км бяха действително шок
и леко ме хвана шубе как ще се оправям, но всъщност мисля, че много бързо се свиква, още повече когато маркировката и знаците са адекватни.
Време беше да продължа
пътя си към Лондон
Pleven represent по английските магистрали
И един клип в стил „Бай Ганьо из Европа“ относно първите ми сблъсъци с движението отляво
Пристигнах в
Лондон
вечерта и се настаних в хостела си. На следващия ден се отправих към метрото, за да започна обиколката на центъра. Хостелът се намираше в много симпатичен и спокоен квартал:
Лондон ме зовеше:
Бях се записал за една безплатна пешеходна обиколка, но верен на принципа „по-добре 5 мин по-рано, отколкото 5 мин по-късно“ подраних с около половин час и се разходих около метростанция „Green park““ Тук вече ме удари
истинското клише за Лондон – червени двуетажни автобуси, черни таксита
и великобритански знамена:
Пред Бъкингамския дворец
с паметника на кралица Виктория:
Настана време за обиколката. Гидът ни беше поляк и беше много умел разказвач. Пред Бъкингамския дворец ни разказа доста интересни и любопитни истории от
Британския кралски двор
и всичките интриги, които са се случвали там през последните два века. Една история, която ми беше особено смешна бе за крал Джордж III, който е страдал от заболяването „порфирия“, характеризиращо се с нарушение в синтеза на хемоглобин, който е транспортният протеин за кислород в състава на червените кръвни клетки. При това заболяване се натрупват токсични продукти в тялото, което води до множество последствия, едно от които е и умствено изоставане. Съответно британските медици по никакъв начин не са свързвали това с кръвосмешенията в кралското семейство… няма логика. От друга страна той, за разлика от баща си и предците си бил верен на съпругата си, докато предишните са имали множество любовници. И така се стигнало до заключението, че вероятно там някъде ще да е причината за неговото заболяване
Уестминстърското абатство,
където се извършват кралските коронации.
Разходката ни продължи към
площад „Трафалгар“
Много приятно и просторно място, и обичан площад за уговаряне на срещи. Площадът се доминира от огромна колона, посветена на адмирал Нелсън, който побеждава Наполеоновия флот във въпросната битка при Трафалгар. Самият адмирал губи живота си в битката. Колоната беше огромна и трудна за фотографиране, затова снимах площада без нея.
Стигнахме и до градинката зад сградата на
Парламента и Биг Бен
Беше грейнало чудесно слънце и дори най-малките лондончани се наслаждаваха на топлото време:
Нямаше как да пропусна да се снимам и с този началник:
Сграда на Парламента и известния Биг Бен.
Биг Бен
се нарича само часовника, а не цялата кула. Кръстен е на световния шампион по бокс в тежка категория Бенджамин Каунт, живял през 19-ти век. Самата му личност е отдавна забравена, но споменът за него продължава да е жив на това световно известно място. Друг забавен факт е, че архитектът, който е проектирал часовника е имал страх и ненавист към римската цифра „X“ тъй като за него това била „цифра на Дявола“, поради което умишлено всъщност на циферблата на часовника изписал буквата „F“, която наподобява „X“ и отдалече съвсем не се и забелязва разликата:
На този етап от обиколката имаше кратка почивка. Запознах се с младия поляк Войцек от Шчечин. Оказа се, че е студент по медицина първа година.
– Еми ето, аз пък съм лекар. Специализирам уши-нос-гърло в Германия.
– Сериозно? Не приличаш на лекар…
Все още не знам дали да разтълкувам този коментар като нещо положително или отрицателно
Тръгнахме с него на кратка разходка. Поглед към
Окото на Лондон
от един от мостовете на Темза:
Седнахме да се освежим с някоя напитка на
площад „Трафалгар“
Разходката ни продължи в посока катедралата „Св. Павел“…към старата част, където всъщност се е намирал
старият Лондон
Градът се е създал чрез сливането на множество градове и села, за да достигне огромната си площ в днешно време. Това също е отразено формално в администрацията и пощенските адреси като символ на запазването на традициите. Формално до този момент не се намирахме в „the city of London“, а в „city of Westminster“.
Най-старият пъб в Лондон,
оцелял през големият пожар през 17-ти век, който изпепелява около 80% от града тогава.
Стигнахме до изящната
катедрала „Св. Павел“
St. Paul's Churchyard, London EC4M 8AD, ВеликобританияСъвременната сграда е построена през 17-ти век, след като оригиналната сграда изгаря по време на споменатия вечер голям Лондонски пожар през 1666-а година.
Новата сграда е построена в римокатолически стил, като куполът наподобява този на базиликата „Св. Петър“ в Рим.
Поглед към близкия площад. Сградата в средата е старата сграда на
Лондонската борса
На заден план се виждат част от модерните небостъргачи, които масово се строят в последните 20 години.
Ходейки си по улицата се опитвах да хвана някой друг щрих от забързания градски живот:
Разходката ни продължи към най-красивия и известен мост в Лондон –
Tower bridge
Преди това обаче се отбихме до
Tower of London
– средновековен замък, който е построен още от Уилям Завоевателя. Бил е използван първоначално като кралски дворец, модифициран неколкократно през вековете, след което се превръща в затвор. Тук безплатната пешеходка обиколка завърши, а гидът ни разказа още една смешна история как дори с рима може да се запомни..и то в хронологичен ред…каква е била съдбата на всяка от шестте съпруги на крал Хенри VIII.
- Divorced
- Beheaded
- Died
- Divorced
- Beheaded
- Survived
Сбогувах се с Войцек и му пожелах много успехи по по-нататъшния му път. Отправих се да разгледам Tower bridge от по-близо:
Докато чаках една тълпа туристи да се разкара към мен дойде един човек и ме помоли да го снимам с моста. Снимах го, след което го попитах откъде е. Обикновено не ги разпитвам, но пък ми се стори, че говори с източноевропейски акцент и си казах „този ще да е от нашите“, и ми стана любопитно.
– From Turkey – отвърна той – And you?
– Bulgaria.
Тъкмо се готвех да му вкарам непреходния лаф „Оо, комшо!“, когато той каза:
– Здравей!
Така се запознах с Кадир, родом от Разград. Напуснал България като малко момче в хода на Възродителния процес и от 28 години живее в Анкара. Въпреки това нямаше как да не отбележа пред него, че говори перфектен български.
– Благодаря. Имам много приятели в България, а и учих магистратура в НСА.
Кадир е професионален футболен треньор и дошъл в Лондон с цел кариерно развитие и израстване. Към момента е треньор във футболния клуб Queens Park Rangers. Разговорът с него се разви много непринудено и естествено, затова реших да го съпроводя до другата страна на моста, където той имаше среща и отиваше всъщност на турска сватба. Разпита ме аз какви ги върша и му разказах, как преди 1 година отидох в Германия, за да специализирам и как въпреки многото положителни страни на това мое решение все още ми е трудно да свикна и ми липсва България, както и семейството, и приятелите. На сбогуване Кадир много ме окуражи и ми каза:
– Иване, хубава работа си започнал. Гледай си целите и амбициите, не се страхувай, че си сам. И аз съм сам, всеки е сам в чужбина. Не мисли за нищо, постигни си целта, пък после се върни като искаш.
Разделихме се като добри приятели, макар да се бяхме запознали преди едва половин час:
В този момент вече усещах, как направо вече съм слънчасал и силите ми бяха на привършване. Реших да продължа разходката си из центъра и лека-полека да поема обратно към хостела.
Лондонското метро
за мен бе изключително цветно и разнообразно. Беше си направо вдъхновение и много ми се прииска да го представя по малко по-артистичен и абстрактен начин:
Трябваше да се вечеря нещо и все пак
бай ви Иван нали вече не е плевенски бек, а лондонски аристократ,
така че реших да опитам
прословутото английско „Fish and chips“
Има избор от различни риби, аз си избрах треска, която познавах от пътуването ми в Португалия. Приготвиха ми я двама чисти англичани с анадолски произход:
Какво представлява… ами пържена риба с картофи! Нищо повече. Хич ги няма с кухнята тези хора
Този плакат в хостела ме развесели:
Очаквайте продължението
Автор: Иван Стоянов
Снимки: авторът
Ето къде можете да спите изгодно в Лондон:
Други разкази свързани с Лондон – на картата:
Лондон
Цяла Великобритания ви очаква!