Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба. Приятно четене:
Катедралата Мескита де Кордоба
или копнежа на емигранта
част трета от пътеписа
С мерак към Андалузия
На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия” има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.
1. Началото или бягството
Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.
Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното. Continue reading →
Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца…
След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края
Днес на ред са Кашан, Градините Фин, Абяне и ядрения завод в Натанз *
Приятно четене:
През Иран с Опел
част шеста
Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз
След Техеран продължих на юг, където в централната част на страната в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран.
[caption id="" align="aligncenter" width="596"] Върху картата на Иран с черен цвят е очертан маршрута (7 040 километра), по който обиколих основните забележителности в страната.[/caption]
Цялото ми пътуване на Изток с опознаване на Северна Турция, Грузия, Армения, Нагорни Карабах и Иран продължи 36 денонощия. Изминах общо 14500 километра, обикаляйки туристическите забележителности в тези държави. По време на пътуването похарчих общо 2 800 лева, 1/3 от които за гориво в Турция (там горивата са с 40% по-скъпи отколкото у нас; 1 литър дизел струваше 3,60 лева**).
Кашан
Със своите дворци на ханове от 19-ти век Кашан е една от „туристическите перли“ на Иран.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Табата бей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="553"] Двореца на хан Табата бей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Табата бей[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption]
Като архитектурен стил
тези дворци имат доста общо с дворцовия комплекс Алхамбра в Гранада, Южна Испания.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Куполите на банята за осветление и вентилация[/caption]
Сред историко-архитектурните забележителности на Кашан е
религиозния комплекс Ага Бозорг,
включващ джамия и медресе (полурелигиозно училище).
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption]
350-хилядният Кашан е изграден на място, където е имало селище още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. През средновековието градът става известен с произведенията си от текстил, керамика и глинените глазирани плочки "каши".
Крепостните стени
са издигнати през 10-ти век, два пъти са разрушавани от нашественици, а през 1779 година са сринати, заедно с целия град, от опустошително земетресение. В последствие са възстановени в първоначалния си вид по традиционната за страната строителна технология с кирпичени тухли и измазване с глина. И тухлите и глината за измазване се смесват с парчета от слама, която служи за своеобразна укрепваща арматура.
[caption id="" align="aligncenter" width="675"] Крепостните стени на Кашан[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="665"] Крепостните стени на Кашан[/caption]
Кашан беше градът с най-добрата система от указателни табели за ориентиране на туристите, за което се възхищавам на местните власти.
Градините при село Фин
Изящните градини при село Фин (Бах-е Тарики-йе Фин) отразяват класическите Персийски представи за Рая. Комплексът включва паркова зона с дървета, цветя, басейни, фонтани, дворцови павилиони, баня, музейна експозиция, чайна и ресторант.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption]
Според някои ирански лингвисти от името на селото с градините произхожда думата фин (фин, изящен, красив), на английски „fine“.
Абяне
Това село е разположено в живописна долина, открояваща се със своята зеленина на фона на околните голи планини. Надморската му височина е 2200 метра и е в подножието на високия 3900 метра връх Каркас. Абяне е на възраст 15 века, а тесните му наклонени улици образуват лабиринт между вековните къщи. Тези сгради са изградени от червени кирпичени тухли, измазани са с червена глина и са характерни с дървените си балкони и решетки на прозорците.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Абяне с къщи, измазани с червена глина[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Типична двуетажна къща[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="553"] Типична двуетажна къща[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двора на джамията от 11-ти век[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Сувенири от местна керамика[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Новия квартал на Абяне[/caption]
Натанз
Този малък планински град е известен преди всичко със завода за обогатяване на уран, изграден под земята, на няколко километра по-нагоре в планината. На кръстопът, близо до завода беше разположена батарея зенитни оръдия.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Главната архитектурна забележителност на Натанз е
религиозния комплекс,
включващ джамия с изящно минаре и мавзолея на шейх Абд ал-Самад.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс в Натанз[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Натанз - поглед към хълма над града[/caption]
Очаквайте продължениетоАвгуст 2012 годинаАвтор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)Снимки: авторътE-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg* майтап бе! няма да ходим в завода ;) – бел.Ст.
**3,60 се ядва – по-скорошните цени гонят 4 и неща за литър – бел.Ст.Други разкази свързани с Иран– на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)
Време ни е за малко цивилизация – т.е.място чисто и уредено ;) Янита ще ни води до едно холандско селце – Гитхорн.Приятно четене:
Пътуване до Гитхорн, Холандия
част първаОсъществяването на плановете ни за почивка някъде из Холандия започна с един очакван провал. Пътуването ни до Гитхорн по вода се отложи за някой друг път, когато детето е достатъчно голямо, когато не сме толкова нервни и нетърпеливи и когато имаме повече от един уикенд свободно време. Всъщност, не съжалявам за това. За час стигнахме с колата, а лодката под наем наложително се оказа като основното ни средство за придвижване из старата част на селото. Всяко зло за добро.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Гитхорн (на холандски език Giethoorn)
(правилното произношение е Хийтхоорн) се намира в северна Холандия, провинция Оверайсел, на север от областния център Зволе. Близостта на селото до две големи езера прави възможно прокопаването на канали из цялата местност на площ от няколко десетки квадратни километра, което допринася за изграждането на малки пристанища и развитието на воден и селски туризъм, както и за живот по венециански в Гитхорн, а в съседните нему села и градове- почти по венециански.
[caption id="" align="aligncenter" width="636"] Гитхорн, Холандия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="666"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Живописното холандско село е изградено в настоящия си вид още преди 3 века. Най- старите надписи по табелите, окачени над входните врати на къщите и фермите са с дати от 18 и 19 век. Къщите се издигат червеникави и със сламени покриви сред красиви зелени морави, заобиколени от градини, обрасли с хортензии, чемшири, кипариси, цветя и храсталаци. И съвсем близо до тях шумоли хладната въздишка на водата, която кротко и бавно пълзи из каналите. Лятото преливаше в градините във всички оттенъци на цветовете и ухаеше тръпчиво на прясно окосена трева.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхотн, Холандия[/caption]
Селото е с хилядолетна история,
която разказва за пристигането на заселници от средиземноморието, които след едно голямо природно бедствие и последвало наводнение (през 1170 год. сл. Хр.) го напускат за около половин век. Завръщайки се в опустошените земи, по рехавата пръст намират само разпилени рога на кози (Giethoorn). И хората започнали да отново да опитомяват земята и водата, изграждайки канали и извличайки торф.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
В наши дни дължината на каналите около селото е близо 8 км, някои от тях отвеждат до съседните села и пристанища, а други- още по далече към Амстердам, Зволе и Гронинген.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Да, живот по венециански, защото Гитхорн е село известно и в Холандия, а и по света като
„Холандската Венеция”
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
За разлика от всеобщата дефиниция или очакване, първата ми асоциация, разглеждайки пасторалните пейзажи на селото съвсем не беше Венеция, а по-скоро едни други села, изгубени из горите и блатата на Шпреевалдв Саксония и Бранденбург (Германия), в които живее малката етническа група Die Sorben*. И наистина по архитектурен стил, по начин на живот и поминък, по селищна инфраструктура, Гитхорн беше идентично повече с блатистата низина Шпреевалд, населявана от немската малцинствена група хора, отколкото с Венеция.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Горещ и задушен се оказа августовският уикенд. Синоптиците обещаваха най- после дъжд, но от дъжда нямаше и следа. Само небето помръкна и смръщи синьото си, задухът и горещината останаха. В такова време опознавахме Гитхорн и уточнявахме приликите и разликите му с Венеция, обикаляйки улиците с лодка или разхождайки се пеша из тесните пътечки покрай каналите и къщите.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Каналите не са дълбоки,
само изглеждат така, заради мътната зеленикаво- кафява вода дъното им не се вижда. В най- оживените отсечки дълбочината не надвишава метър и двадесет сантиметра, примерно.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Giethoorn, Nederland[/caption]
И така: на пръв поглед нищо общо с Венеция, освен тези канали, които обикалят около къщите и изпълняват функцията на улици. Всъщност придвижването из селото не се осъществява само с лодки; няма как в Холандия да има по- важно транспортно средство от велосипеда. Тесни и къси асфалтирани алеи, които са обозначени с пътни знаци за суша и вода, позволяват на местните жители и на посетителите да се придвижват и с велосипеди.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Giethoorn, Nederland[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Алеите са свързани една с друга посредством изгърбени над каналите стръмни дървени мостове. Такива мостове отвеждат и към всяка една от къщите. Това е и причината не всеки един от мостовете да е достъпна зона за всички хора.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Giethoorn, Nederland[/caption]
За разлика от новата част на селището, в старата част всъщност няма пътища,
тук с автомобил не може да се пътува
Но пък може да се вземе под наем за час или за повече велосипед или лодка. За предпочитане са лодките: канута, лодки с гребла или моторни лодки, на цена от 3 до 12 евро на час. Онези, които не биха се сприятелили с лодката, могат да се движат с градския транспорт- лодка, с цена на билета 2,50 евро. С тези големи пътнически лодки панорамно се обикаля цялото село и околностите му.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
А околностите не са много по- различни: вода и тръстики отвеждат до малък остров, където казват е място за ловци и риболовци. На сушата, откъдето може да се наеме и по- голяма лодка, има ресторант с форма на правилен деветоъгълник „Smits Paviljoen”, построен върху платформа със същата форма. Това е един от най- претъпканите ресторанти, вероятно заради панорамната гледка към езерото и острова.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
От платформата във всички посоки из езерото се протягат бетонни пристани, на които акостират идващите от езерото лодки, пътниците им спират за почивка на това, оказващо се емблематично за Гитхорн място. На около стотина метра от ресторанта навътре в езерото се намира покрита сцена, която отдалеч наподобява кораб с бели платна. Това е една от атракциите в селото, на която се провеждат традиционните августовски рок концерти.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Мястото е толкова ветровито,
че не знам как някой би се задържал за сцената. Поради същата причина дългото застояване на терасата в ресторанта ми се стори нездравословно. Точно тук, около този ресторант в покрайнините на селото се намира и най- голямото ваканционното селище в района с бунгала, които се отдават под наем или продават. Само спомени не се продават тук, те си остават строго лични.
[caption id="" align="aligncenter" width="624"] Гитхорн, Холандия[/caption]
Крайбрежните малки вълни се доближаваха до бетонните ръбове на пристаните в стройна процесия. Отвъд тях езерото се простираше до тръстиките на острова, които изглеждаха като мъгляво сив пояс на фона на хоризонта. Над езерото кръжаха патици и надаваха тревожни пронизителни крясъци. Други шумове нямаше. Усещането за време тук се топеше, обгръщайки всеки и всичко с абсолютно спокойствие.
[caption id="" align="aligncenter" width="623"] Гитхорн, Холандия[/caption]
in NetherlandsПанорама Гитхорн, Холандия
(следва продължение)
*сорбите са западнославянски народ, единственото официално славянско малцинство в Германия – бел.Ст.Автор: Янита НиколоваСнимки: авторът Други разкази свързани с Холандия – на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!
Времето беше горещо, слънцето изливаше жупел върху скалите и нас, ние си казвахме „Наздраве” и всичко течеше по мед и масло... С напредването на времето и чашките плажът все повече опустяваше...
Изчакали да си тръгне и последната лодка, видимо почерпени, ние изиграхме на пустия плаж
GANGNAM STYLE by NAVAGIO...
Още няколко чашки добавиха интренационален привкус на настроението ни и ето – казачок „Навагио” ...
Най-добро е все таки нашенското... Отиващото си слънце беше изпратено в ритъма на класиката – „Градил Илия килия...“
Тръгнахме си от този прекрасен плаж, намирайки място за нощувка в непосредствена близост –
Само че се появиха вълнички, и то немалки, и затова изкарахме бойните кораби на сушата –
Поглед от плажа нагоре...
В очакване на залеза...
който дойде бързо с все по-нарастващи вълни...
Разквартируваме личния състав –
Дотук добре, но се оказа, че сме
хванати в капан –
вълните се усилиха дотолкова, че заливаха почти половината плаж (даже нахлуха пред нощта в палатката на Стоян) и се налагаше на два пъти да местим лодките все-навътре на сушата.
[geo_mashup_map zoom='8']
[geo_mashup_location_info]
Хубаво, обаче пък на останалата половина от плажа започнаха да падат камъни – от лешник до такива колкото юмрук, и то от доста високо. Рано сутринта се откъснаха от скалата два камъка – ето оттук –
и паднаха на около десетина метра от палатката на Стоян. Плажът потъна в прах и пушек. Все едно бяхме под вражески обстрел...
А вълните станаха доста сериозни – дотолкова, че не можеше и да си помислим за влизане в морето.
Нямаше никакви корабчета в морето, които да отиват към Навагио – по едно време мина пред нас най-големия туристически кораб, събиращ повече от двеста туристи – повъртя се, не успя на акостира от силното вълнение и се прибра обратно...
Гневното, красиво Йонийско море...
Изкарахме деня на плажа, около нас свистяха камъчета, едно от тях падна на масата на Дидо и му изкриви алуминиевите плоскости – бягахме с багажа насам-натам по плажа, докато морето си бушуване преспокойно съвсем близко до нас ...
Даже ласкавите лъчи на залязващото слънце не умилостивяваха неуморните вълни...
Бавно и неусетно морето погълна слънчевия диск...
А за нас остана опцията „Ха наздраве, другари !“ :) :)
Очаквайте продължениетоАвтор: Димитър ИвановСнимки: авторътДруги разкази свързани с Йонийско море – на картата :За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе
От Кайзер Вилхелм, през Шарлотенбург до Чекпойнт Чарли и Музея на Трабант
Мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”
Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква “Кайзер Вилхелм”, известна като “Църквата на паметта” (Gedächtniskirche).
[caption id="" align="aligncenter" width="528"] Gedächtniskirche[/caption]
През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име “кухия зъб”. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта.
Още няколко интересни туристически обекти в района:
Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко “пенсионерско”, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100.Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено).
Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.
Шопинг в Берлин
Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква “Кайзер Вилхелм”. Вариантите са следните:
улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:
Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.
Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).
булевард Kurfürstendamm- може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната “Витошка”, с над 300 различни магазина!
Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).
Проблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч.
Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).
Замъкът Шарлотенбург
Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…
До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур.
Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена.
За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен.
Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR.
Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45) (редакцията искрено препоръчва посещение на Шарлотенбург. Въпреки, че Шарлотенбург строен много по-рано и е по-малък, вътре можете да разберете защо Шонбрун във Виена се води скромен дворец – бел.Ст.)
Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей
След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе.
Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)
Фридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове.
В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за “скрит бисер” в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се
и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика).
Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до
Hackescher Markt
(от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид
берлинска бира, наречен Berliner Weiße:
леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…
След като приключите с “масовата” част, можете да се отдадете на “културна” такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца).
Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на
Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил “Лас Вегас”, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No.1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места).
Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат…
Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва
огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße…
За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери :) Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…
Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори :)
Продължаваме на юг и стигаме до
Чекпойнт Чарли (Checkpoint Charlie)
Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване (бягство – бел.Ст.) на граждани (и особено на ценните за СССР специалисти) от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на Берлинската стена, а ГКПП “Чарли” (или “C”, тъй като военните обичат “алфа”, “браво”, “чарли”, “делта”…) е най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин, станал по-късно и символ на Студената война.
Много (източни – гел.Ст.) германци опитват да преминат нелегално от Източна в Западна Германия, голяма част от тях загиват…
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Години наред руските и американските танкове са стояли на това място, с насочени едни срещу други дула, а по времето, когато Кенеди и Хрушчов посещават Чекпойнт Чарли, Берлин се счита за едно от най-опасните места в света.
Днес Чекпойнт Чарли е доста по-безопасен и е основна туристическа дестинация в Берлин. Реплика на прочутата табела “You are entering the American sector” и до днес стои на кръстовището на Фридрихщрасе и Цимерщрасе, заедно с актьори, облечени като американски войници, с които да се снимате…
Тук се намира и
построяването ѝ, събарянето ѝ, както и за опитите за бягство с уникални изобретения: прелитане с балон или самолет над стената, плъзгане по електрическите жици, тунел под земята, минаване с нисък кабриолет под бариерата с бясна скорост, мини-подводница, тунинговане на автомобил и прикриване в двигателното му помещение… Вход: 11,50 EUR.
Kochstraße (U6, Bus: M29, N6).
Продължаваме на запад по Zimmerstraße и виждаме необичайна популация на трабантчета…
За феновете на Трабант
- Доволен ли си от твоя трабант? – Да, само трябва да го пребоядисам. – Защо? – Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма…
Колко вицове за Трабант знаете? Няма значение! Този автомобил е символ, а, както забелязвате, в Берлин могат да направят музей за всяко нещо. Има и Музей на Трабанта… Освен това, на цена от 34 до 60 EUR (като се замисли човек, в България на някои места все още можете да си купите цял Трабант за толкова) на човек можете да покарате Трабант из Берлин и дори дa минете истинска паспортна проверка на Чекпойнт Чарли. От тук можете и да наемете балон с горещ въздух, с който да се издигнете над Берлин.
Очаквайте продължениетоАвтори: Петър и Биляна СъбевиСнимки: авторитеДруги разкази свързани с Берлин – на картата:Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе за подробности:) :)
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:
С мерак към Андалузия
част втора
От Тарифа до Кордоба
От Танжер е започнало Арабското( мавърското или ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или
Конкистата
Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.”
Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо.
На своя отговорност и риск Тариф и Тарик дебаркирали отново през пролетта 711 г. и отново повели конницата от бербери и араби в атака.
На 19 Юли 711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на днешна Испания и Португалия.
Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името
Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.
Назначеният от Дамаск андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз преминали във вътрешни борби между араби и бербери до идването на власт(746г.) на напълно независимите Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.…
Арабите атакуват Европа и от другия фланг - от изток .
При обсадата на Константинопол те обаче са отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.
Фериботът е втора ръка,
някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя ни на борда му стана един час.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Вълнолом[/caption]
Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .
Първата контрабандна мароканска цигара в
Тарифа
От името тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Добре дошли![/caption]
Добре дошли!- на роден език ни зарадва Илиан, земляка от Плевен, шофьора на гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи и за него.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Старата арабска крепост[/caption]
Преминаваме покрай старата арабска крепост .
[caption id="" align="aligncenter" width="586"] Реконкиста[/caption]
Кралят на Кастилия Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста!
Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.
Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле!
[caption id="" align="aligncenter" width="533"] Скалата на Гибралтар[/caption]
В маранята над пристанищетo в Алхесирас величествено се издига THE ROCK – Скалата на Гибралтар.
Алхесирас
е най- голямото испанско пристанище и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е само 60 евро!
Срещу последната спирка на пристанището е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]
Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа .
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]
Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Арена за корида[/caption]
Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така направихме една хубава обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.
Автогарата на
Малага
14:00 часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро).
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Гаспачо[/caption]
Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори продават билети два пъти седмично до Плевен.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] река Гуадалкивир[/caption]
Сред облаците проблясват арките на моста над река Гуадалкивир . Там е
Кордоба (Сordoba)
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]
Само с по една раничка багаж на гръб като охлювите на автогарата в 20:00 часа.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE) позиция (1) на картата.
[caption id="" align="aligncenter" width="583"] Карта на Кордоба[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption]
По Avenida Gran Capitan тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44)
[caption id="" align="aligncenter" width="583"] Синята къща (La Casa Azul)[/caption]
До него е култовата
Синя къща (La Casa Azul),
където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на Андалузката култура .
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Вътрешния двор[/caption]
Във вътрешния двор цареше весело оживление пред концерта в 22:00 часа, защото цената на бирата беше народна по 1 евро.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Фиеста[/caption]
Така кабарето се превърна във Фиеста !
А утре ни очаква Ферия !
Черешова задушница, 2013.
Цветан Димитров
*Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст.Очаквайте продължениетоАвтор: Цветан Димитров Снимки: авторътДруги разкази свързани с Другата Испания – на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
Днес реално започваме обиколката на Андалусия, към която подходихме през Танжер в Мароко миналия път заедно с Цветан. Пътят ни днес ще бъде от Тарифа до Кордоба. Приятно четене:
С мерак към Андалузия
част втора
От Тарифа до Кордоба
От Танжер е започнало Арабското( мавърското или ислямският джихад) завладяване на Иберийският полуостров или
Конкистата
Дон Хулиан - наместникът на южните земи на вестготското кралство и граф на Африканската Сеута не обичал много своя шеф - крал Родриго, който прелъстил грубо неговата дъщеря. За да си отмъсти Дон Хулиан повикал на помощ берберите водени от Тариф Ибн Малик . След десанта през юли 710 г. те плячкосали необезпокоявани южната европейска част на кралството.Тариф докладвал на своя командир арабина Тарик Ибн Зияд, който поискал благословия за ново нападение от Омаядския халиф Ал Валид I. Но от Дамаск не подкрепили идеята:,,Пазете се да излагате на опасности мюсюлманите в бурното море.”
Обаче изкушението да завладеят хазната на кралството било голямо.
На своя отговорност и риск Тариф и Тарик дебаркирали отново през пролетта 711 г. и отново повели конницата от бербери и араби в атака.
На 19 Юли 711 г. в битката на река Гуадалете войската на Родриго претърпяла пълен разгром. След четири години войните на пророка завзели една по една крепостите на бившото кралство на вестготите или почти цяла територия на днешна Испания и Португалия.
Вече през 716 г. тази огромна територия с временна столица в Севиля станала известна под името
Ал Андалуз ( Al Andalus ) или Зелената плодородна земя.
Назначеният от Дамаск андалузки емир Ал- Хурр пренесъл центъра на новото емирство от Севиля в Кордоба. Първите години на Ал Андалуз преминали във вътрешни борби между араби и бербери до идването на власт(746г.) на напълно независимите Омеяди в лицето на Абдеррахман I и страната тръгнала по пътя на съзидание и разцвет.…
Арабите атакуват Европа и от другия фланг - от изток .
При обсадата на Константинопол те обаче са отблъснати с помоща на българите на хан Тервел (св.Тривелий*) на 15 август 718г.
Фериботът е втора ръка,
някога е работил между гръцките острови, но е добре подържан. Както е обичайно закъсняхме с половин час на тръгване, така че престоя ни на борда му стана един час.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Покрай най- южния фар на Европа на нос Пунта де Тарифа[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Вълнолом[/caption]
Този вълнолом пази малкото пристанище Тарифа, наречено на името на завоевателя Тариф Ибн Малик .
Първата контрабандна мароканска цигара в
Тарифа
От името тарифа произлиза и налога (митническа тарифа), който са плащали пътниците за стоките внасяни в Европа. Разбира се на ферибота имаше безмитен магазин за цигари и алкохол.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Добре дошли![/caption]
Добре дошли!- на роден език ни зарадва Илиан, земляка от Плевен, шофьора на гратис автобуса от Тарифа до Алхесирас. Фериботният билет важи и за него.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Старата арабска крепост[/caption]
Преминаваме покрай старата арабска крепост .
[caption id="" align="aligncenter" width="586"] Реконкиста[/caption]
Кралят на Кастилия Санчо IV Храбри на 21 септември 1292 е освободил отново Тарифа. Реконкиста!
Край пътя белите перки на ветрогенераторите се бореха с атлантическата мъгла. Облаците бяха издухани и слънцето пекна.
Андалузия на дон Кихот ни посрещна. Оле!
[caption id="" align="aligncenter" width="533"] Скалата на Гибралтар[/caption]
В маранята над пристанищетo в Алхесирас величествено се издига THE ROCK – Скалата на Гибралтар.
Алхесирас
е най- голямото испанско пристанище и важен жп възел. С хеликоптер от Сеута до него е само 60 евро!
Срещу последната спирка на пристанището е булеварда с палмите, който води до автогарата в Алхесирас.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Там където чакат белите таксита е автогарата[/caption]
Вече е 10:30 часа е по испанско време. Взимаме билет (13,83 евро) до Малага в 11,00 часа .
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Costa del Sol (Слънчев бряг)[/caption]
Пътя минава покрай Слънчев бряг или Costa del Sol. Плажовете още са пусти след проливните дъждове.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Марбея, някошно рибарско селище днес е курорт за богаташите.[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Дори има и будистки манастир, както и православната руска църква[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Арена за корида[/caption]
Спираме в всяко градче , като Торемолинос с арената за корида. Така направихме една хубава обиколка по южното Средиземноморското крайбрежие на Испания с автобуса на PORTILO.
Автогарата на
Малага
14:00 часа. Горещо пладне. Време е за студено андалузко газпачо и бира ,,Сан Мигел” ( 8 евро).
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Гаспачо[/caption]
Взимаме билет (14,16 евро) до Кордоба за 16:30 часа от гишето на ALSA. Тук дори продават билети два пъти седмично до Плевен.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] река Гуадалкивир[/caption]
Сред облаците проблясват арките на моста над река Гуадалкивир . Там е
Кордоба (Сordoba)
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Испанците са луди по охлювите, плъпнали след майските дъждове[/caption]
Само с по една раничка багаж на гръб като охлювите на автогарата в 20:00 часа.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Срещу нея е ж.п. гарата, вътре в която има информационен център, който беше вече затворил, но от аптеката до него ни упътиха да вземем автобус 3 до центъра. Спирката е между автогарата ижп гарата (Estacion Ferrocarril AVE) позиция (1) на картата.
[caption id="" align="aligncenter" width="583"] Карта на Кордоба[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Пешеходци по Avenida Gran Capitan[/caption]
По Avenida Gran Capitan тези бързоходци ни изпревариха по пътя ни към Двореца на маркиз Виана (Palacio de Viana)(позиция 44)
[caption id="" align="aligncenter" width="583"] Синята къща (La Casa Azul)[/caption]
До него е култовата
Синя къща (La Casa Azul),
където вече ни очакваха с отворени врати. Тя е сцена (като Червената къща в София) на Андалузката култура .
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Вътрешния двор[/caption]
Във вътрешния двор цареше весело оживление пред концерта в 22:00 часа, защото цената на бирата беше народна по 1 евро.
[caption id="" align="aligncenter" width="609"] Фиеста[/caption]
Така кабарето се превърна във Фиеста !
А утре ни очаква Ферия !
Черешова задушница, 2013.
Цветан Димитров
*Искрено си признавам, че никога, ама никога не съм знаел, че хан Тервел е и християнски светец! – бел.Ст.Очаквайте продължениетоАвтор: Цветан Димитров Снимки: авторътДруги разкази свързани с Другата Испания – на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе!
Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:
Остров Реюнион
втора част
Плажове, градчета и богаташи
Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.
Една година в Рая
В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.
Продължаваме с поредицата на Калоян за остров Реюнион. Днес ще направим пълна обиколка на това парченце от Европейския съюз. Приятно четене:
Остров Реюнион
втора част
Плажове, градчета и богаташи
Продължението за остров Реюнион след почти година прекарана в Индийския океан, в тази малка частица от Франция, незабележима точка на картата, красота, хармония, природа, култура. Една година пълна с емоции, страст, слънце, море.
Една година в Рая
В този пътепис ще давам информация относно забележителностите, нещата които видях, чух и научих. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията "vivre ensemble" - живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.