ЕС подкрепя регионалните медии: обявени са първите 17 проекта, няма български

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The LocalMedia4Democracy project подкрепя малки регионални медии в населени места и региони, където достъпът до информация е значително ограничен. Тази схема за безвъзмездни средства се управлява от Journalismfund Europe и International Media Support (IMS) и е съфинансирана от Европейската комисия.

17-те медии са от Белгия (1), Хърватия (1), Франция (2), Унгария (2), Ирландия (1), Италия (1), Латвия (1), Литва (1), Полша (4) , Португалия (1), Румъния (1) и Испания (1). Общата сума, разпределена между 17-те предложения, беше 524 265 евро.

Повече за финансираните проекти

ЕС инвестира 1,2 милиона евро в нов проект за по-добро разбиране на дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия отправя покана за представяне на предложения за проекти, които имат за цел да разкрият как се появяват и разпространяват посланията, свързани с дезинформация онлайн и офлайн. Конкретно проектите трябва да са насочени към анализ на дезинформацията по теми като войната на Русия срещу Украйна, изборите и ЛГБТК+ общността, както и да помогнат за справяне с ефекта от тези послания в обществото. Настоящата покана се основава на подобен пилотен проект, който вече е в ход след покана за представяне на предложения, публикувана през юли 2022 г.

Тази нова покана включва финансиране от ЕС в размер на почти 1,2 милиона евро, за да се помогне за по-доброто разбиране на начина, по който дезинформацията се създава и разпространява, как тя оформя съзнанието на хората, както и въздействието й в реалния живот. Това е особено важно в контекста на невярната и подвеждаща информация относно незаконната война на Русия срещу Украйна, която може да дестабилизира демокрациите, и вредата, която дезинформацията може да причини на интеграцията и равенството на ЛГБТК+ общността, както и въздействието на дезинформацията върху демократичните избори за Европейски парламент през 2024 г.

В допълнение към работата на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), избраният проект следва също така да предложи стратегии и мерки, бъдещи политически действия и нови практики в подкрепа на положителните послания, и противодействие на фалшивите и вредни послания, включително чрез разобличаване на очаквани бъдещи дезинформационни послания.

Крайният срок за кандидатстване е 22 септември 2023 г., а избраният проект се очаква да започне през септември 2024 г. Право да кандидатстват имат университетите, научноизследователските центрове, НПО, публичните органи и други.

Повече информация за поканата за представяне на предложения можете да намерите тук.

Тези проекти са част от по-широките усилия за борба с дезинформацията, включително Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и инициативата “EU vs Disinfo”. До края на август много големите онлайн платформи, определени съгласно Регламента за цифровите услуги, също ще трябва да извършват първата си редовна оценка на риска, включително по отношение на разпространението на дезинформация и нереалното използване на техните услуги.

Ако не сте обърнали внимание, говори се за един проект.

ЕК одобри „Българско кисело мляко“ като защитено наименование за произход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия одобри включването на „Българско кисело мляко“ като защитено наименование за произход (ЗНП) от България.

Това ново наименование ще бъде добавено към списъка от 1 641 вече защитени селскостопански продукти. Списъкът на всички защитени географски наименования може да бъде намерен в базата данни на правния регистър на наименованията на селскостопански продукти eAmbrosia.

„Българско кисело мляко“ е млечен продукт, приготвен от сурово мляко от овце, крави, биволици, кози или смес от тях, произведени в България, и симбиотична закваска от бактериите Lactobacillicus delbrueckii ssp.bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които не са подложени на генетична модификация. Благоприятните природо-климатични условия в страната способстват за развитието на млечнокиселата бактерия Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, която се използва при производството му.

Повече информация можете да намерите онлайн на уебсайта „Схеми за качество“ и на портала за географските наименования в и извън ЕС GIView.

ЕК одобри „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Дoбра вест от ЕК

Европейската комисия одобри включването на „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход (ЗНП) от България. Това ново наименование ще бъде добавено към списъка от 1 648 вече защитени селскостопански продукта.

„Българско бяло саламурено сирене“ е ферментирал млечен продукт, който се произвежда от пълномаслено краве, овче, козе, биволско или смесено мляко, с добавка на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei, както и на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, чрез подсирване с мая за сирене, получило необходимата обработка, претърпяло процес на зреене в саламура и предназначено за консумация.

Производството на продукта се извършва на територията на цяла България по утвърдена технология. Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, от които бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus се използва при производството на продукта и влияе на неговите специфични характеристики.

Списъкът на всички защитени географски наименования може да бъде намерен в базата данни на правния регистър на наименованията на селскостопански продукти eAmbrosia.

Как се пише: стандарт или стандард?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише стандарт. Правописът на думата може да се провери с формата за мн.ч. – стандарти. Думата е заета от английски (standard) чрез руски (стандарт). ISO 14001 e международният стандарт за системи за управление на околната среда. Целият екип на фирмата е обединен около общата цел да наложи нов стандарт в отношението […]

Пише ли се запетая при в допълнение?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Когато се употребява като вметната част*, в допълнение се отделя със запетаи от останалите части на изречението. Десертът има наистина неустоим вкус. В допълнение, лесно е да го приготвите и отнема само 30 минути. Банкрутът позволява на длъжника да погаси дълговете си чрез разпределяне на своите авоари между кредиторите. В допълнение, декларацията за банкрут […]

Как се пише: тюрлюгювеч, тюрлю-гювеч или тюрлю гювеч?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише слято – тюрлюгювеч, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Думата е заета от турски – türlügüveç. В рецептата за тюрлюгювеч, която използвам, освен задължителните зеленчуци има и телешко месо. Опитах […]

Как се пише: къмпинг или кънпинг?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише къмпинг, мн.ч. къмпинги. Думата е заета от английски – camping. Пороен дъжд е наводнил къмпинг „Смокиня“, отнесъл е палатки и оборудване на летовниците. Автомобилите трябва да влизат и излизат от къмпинга с ниска скорост.

Как се пише: удържам, удържа или одържам, одържа?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише удържам, удържа. Когато ти удържат данък от заплатата например – това е пряк данък. Засега удържаме хората, но скоро ще излязат да протестират открито. В продължение на десетилетия цар Самуил успява да удържи атаките на византийския император Василий II.

Как се пише: редкостта или рядкостта?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише редкостта – членувана форма на думата рядкост. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия: 1) я се намира в сричка под ударение; 2) сричката […]