Франция: законопроект за обществените медии предвижда холдинг France Médias и край на таксите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във Франция започва реформа на обществените медии, внесен е законопроект.

В българските медии този факт отсъства, което е странно предвид обичайно големия интерес към обществените медии, многобройните идеи и непрестанното позоваване на чужд опит и “в Европа е така”.

След голямата промяна в медийната регулация и регулатор (от Аудиовизуален съвет към конвергентния ARCOM), сега на ред са обществените медии.

Предвижда се създаване на холдинг France Médias. Холдингът отговаря за определянето на стратегическите насоки на France Télévisions, Radio France, France Médias Monde и Националния аудиовизуален институт, в които пряко държи целия капитал, и за координиране на усилията им за изпълнение на обществените им мисии. Собственик на холдинга е държавата. Преди Франция подобен ход извърши Унгария – и беше подложена на силни критики.

Мотивите са патриотични, в заглавието на законопроекта фигурира аудиовизуалният суверенитет. Присъства и редовният за Франция аргумент за риска от „маргинализация“ на обществения сектор поради нарастващата мощ и присъствие на американския фактор – в случая стрийминг платформите. Обединения има и в частния сектор – подобна стъпка е предприета от TF1 и M6.

Холдингът ще се управлява от Съвет, състоящ се от председател, директор и 11 избрани по сложен начин съветници. Техният мандат за период от пет години може да бъде подновен.

Председателят и директорът ще се избират от регулатора (не от президента) по предложение на Съвета на директорите на компанията. Комисия по назначенията в рамките на борда на директорите гарантира прозрачността на критериите за подбор, почтеността и компетентността.

Предвижда се нов принцип на финансиране – край на таксите, преминава се към бюджет. Макрон казва, че е обещал на 23 милиона домакинства да не плащат повече такса 138 евро за радио и телевизия. По този случай вече е имало стачки на служителите “срещу идващата несигурност”.

Общественото радио не е щастливо, президентът на Radio France Сибил Вейл казва за Le Figaro , че не подкрепя такова сливане: „нито Radio France ще помогне на France Televisions да устои на Netflix, нито France Televisions ще ни помогнат по отношение на Spotify. ”

И преди тези дебати да са се разгорели тук, защото “в Европа е така”, да напомня колко по-лесно е да се овладее един холдинг вместо съставните му части.

Франция регулира инфлуенсърите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският парламент прие закон за регулиране на дейностите на влиятелните лица в социалните медии в опит да ограничи промотирането на опасни продукти и тенденции, пише Евронюз. Проектът е внесен от двама депутати, но е подкрепен от целия политически спектър.

Във Франция има около 150 000 инфлуенсъри, като действията на някои от тях са обект на критики.

Причините са различни – от насърчаването на потреблението на опасни продукти до измами.

В текста се предлага правно дефиниране на инфлуенсърите като „физически или юридически лица, които срещу заплащане ангажират известността си за популяризиране на стоки и услуги онлайн.

Забранява се популяризирането на определени практики – като козметична хирургия и терапевтично въздържание – и на медицински изделия, а също на продукти с никотин.

Ограничения има по отношение на спортни залагания и хазарт.

Инфлуенсърите са длъжни да разкриват дали изображенията в рекламата са подложени на обработка.

Наказанията за неспазване могат да достигнат до две години затвор и глоба от 300 000 евро.

Законът включва и мерки за търсене на отговорност от платформите.

Смята се, че за първи път в ЕС отделен закон урежда правното положение на инфлуенсърите и на техните агенти. Законът е приет, след като министърът на икономиката предупреди, че секторът “не може да бъде Дивият запад“.

Като се има предвид влиянието на Франция в глобалната модна и луксозна индустрия, е вероятно този закон да вдъхнови и други държави да последват примера, което ще доведе до по-отговорен и прозрачен маркетинг.

Още от 2021 г. във Франция органът за саморегулиране в рекламата Autorité de Régulation Professionnelle de la Publicité (ARPP) издава сертификати за отговорни инфленсъри след полагане на онлайн изпит за познаване на правилата, свързани с тяхната дейност.

Медийните пакети | 2 април 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда анализира финансирането на изборните кампании.

Две публикации за кампанията, предхождаща парламентарните избори на 2 април 2023:

Приходите и разходите

Медийните пакети и към кои медии са насочени

Тwitter стана част от популярната култура и културния речник, но Мъск сложи точка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Трансформациите на Twitter включват преименуване и ново лого.

Платформата ще бъде наследена от “X, the everything app” – а Bloomberg уточнява: в “one-stop shop for financial services”.

The Guardian за употребата на 24-тата буква от азбуката.

Лидерът на ПП Възраждане с възобновено дело по чл.326 НК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл.326 НК по начало е предвиден за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.

Практиката да се използва в широк смисъл тази разпоредба за всяване на паника – беше отбелязана в този блог през 2015 г., вж и АКФ, и стана по-интензивна във връзка с пандемията – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.

Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:

“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”

Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от Боец Костадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.

След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.

Как се пише: калъп или кълъп?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише калъп, мн.ч. калъпи. Думата е заета от арабски чрез турски. Време е учениците да започнат да мислят самостоятелно, а не по калъп. Днес всички трениращи мъже във фитнеса бяха яки, мускулести, набити, даже с еднакви прически – като извадени от калъп.

Как се пише: демонстрация или демострация?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише демонстрация, мн.ч. демонстрации. Думата е заета чрез руски, немски или френски от латински – demonstratio. Демонстрация на сила от страна на Китай – така политическите наблюдатели определят изпращането на десетки изтребители и 11 бойни кораба към Тайван. Гръцките синдикати планират масови демонстрации срещу политиката на правителството.

За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Твърде много хора ми препратиха статията на Христо и Марин Генчеви в Гласове, за да се накарам да я прочета въпреки къде е публикувана.

Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:

Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.

Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен факта, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес е страничен резултат от именно това.

Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.

Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.

Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.

Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.

Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.

Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество винаги съпровождат застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Всъщност, готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.

Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно внимание, но ей на – обърнах му някакво. 🍷

The post За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: менажиране или менаджиране?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише менажиране. Думата менажирам, от която е образувана менажиране, е заета от френски – ménager. Зависимостта е често срещано понятие, когато се говори за менажиране на софтуерни пакети. Още преди да завърши образованието си, Петър Димитров решава, че ще се занимава с менажиране на артисти.

Как се пише: проактивен или про-активен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – проактивен, също и проактивна, проактивно, проактивни, тъй като про- е представка в думата. Правописът на думата не е нормиран изрично. Проактивните хора са ценни за бизнеса, защото имат ясно изразен стремеж да учат и да се развиват. Политиката на каталитичната държава (термин, въведен от Майкъл Линд) е не […]