Към палитрата от средства за натиск на главния прокурор върху “дадени хора” се добавят и нови инструменти, разкрити на заседание на ВСС, за които пишат днешните медии:
В Дирекция “Публична комуникация” на ВКП се пишеха сигнали от името на несъществуващи лища, те се входираха и по тях се извършваше проверка. Това съобщи Борислав Сарафов пред ВСС. По времето на Иван Гешев в дирекцията работили 18 човека.
По този начин започвали проверки срещу опоненти на бившия главен прокурор.
Другият начин бил да се пишат статии от служителите на “Публична комуникация”, те се изпращали до две медии, после прокуратурата се самосезирала и започвала проверка.
Не по-малко скандални разкрития направи Борислав Сарафов, който бе привикан специално във ВСС. Той каза, че проверките с цел натиск особено са “избуяли” в последния един месец от властта на Гешев.
Той разкри, че в дирекция “Публична комуникация” на държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали с цел да се удрят определени хора.
Втората пракика е, че се пишат готови статии, които се пращат до ясно кои “медии”. И като излязат като статия, прокуратурата се сезира срещу дадения човек.
“За мен е стресиращо като човек и като дългогодишен магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани собственоръно от несъществуващи лица, второ – по “статии”, които се пишат (в прокуратурата), пращат се в определени медии и после се самосезира прокуратурата.”
Атанас Славов каза, че това, което се изнася е – меко казано – стряскащо.
“За мен е стресиращо, ще го кажа като човек и като магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани от несъществуващи лица, или по статии, изпратени до определени медии, които след това се проверяват”, коментира Сарафов. Той потвърди, че администрацията на главния прокурор Иван Гешев са писали статии, които са били изпращани до две определени медии. Те бяха писани от служители на публична комуникация, бяха качвани на сайтовете и след това ставаха повод за образуване на предварителни проверки”, обясни механизмът Сарафов.
По-важното от прессъобщението на ЕК за годишния доклад за върховенството на правото 2023:
Европейската комисия публикува четвъртия годишен доклад относно върховенството на правото.
Докладът включва преглед на тенденциите в ЕС като цяло и 27 глави по държави, в които се разглеждат промените във всяка държава членка от 2022 г. насам. В тазгодишния доклад отново се съдържат конкретни препоръки, отправени към всяка една от държавите членки, както бе обявено от председателя Фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза от 2021 г. Препоръките имат за цел да насърчат държавите членки да продължат текущите или планираните реформи и да им помогнат да определят в кои области са необходими подобрения.
Миналата година експертите на ЕП заявиха, че “от първоначалната роля на чисто наблюдение, докладът сега се пренасочва към хибридна роля: за наблюдение на спазването на върховенството на правото и за предоставяне на препоръки към тях в това отношение. Въпреки това остава да се види как Комисията ще проследи своите специфични за всяка държава препоръки в този и бъдещите доклади и до каква степен констатациите на Комисията, особено по отношение на недостатъците, ще доведат до предприемане на целенасочени действия за защита на върховенството на правото. Също така не е ясно как докладите ще се свържат с текущите превантивни процедури за защита на ценностите на ЕС (член 7 от Договора за Европейския съюз) и прилагането на (бюджетния) Регламент за общите условия.”
Както при предишните негови издания, в настоящия доклад се разглеждат развитията в четири ключови за върховенството на закона области: правосъдните системи, уредбата за борба с корупцията, свободата и плурализма на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.
По въпросите на медийната свобода и медийния плурализъм се казва:
“Продължават да съществуват различни опасения по отношение на липсата на прозрачност при разпространението на държавна реклама, конфликтите на интереси и достъпа до публични документи. Констатациите в доклада във връзка със свободата на медиите се основават на различни източници, включително Мониторинга върху медийния плурализъм (MPM 2023), Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и Платформата за картографиране на медийната свобода. Комисията отново издава редица препоръки, които обхващат, наред с другото, прозрачното и справедливо разпределение на държавната реклама, независимото управление на обществените медии и мерки за подобряване на безопасността на журналистите, както и правото на достъп до публични документи. Комисията предложи проект на Закон за свободата на медиите за определяне на защитни мерки на ниво ЕС за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.”
В областта на медиите препоръката е отново в областта на държавната реклама: подобряване на прозрачността при разпределянето на държавна реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като медийни агенции.
Главата за България: частта от резюмето, която се отнася до медиите:
Правителството предприе мерки за създаване на работна група, която да обмисли актуализации на законодателната рамка, свързана със свободата и плурализма на медиите, включително защитата на журналистите от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Липсата на ясна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство въпреки създаването на работна група, която цели да започне работа и по тази тема. Що се отнася до прозрачността на собствеността върху медиите, в момента се обмисля по-ефективно изпълнение на задълженията за собственост върху медиите. Журналистите са изправени пред съдебни дела и се сблъскват с различни заплахи, като например онлайн тормоза, който се увеличава. Могат да се отбележат някои положителни тенденции по отношение на достъпа до публична информация.
А медийната проблематика обстойно е оценена на стр. 31-36 от главата, с множество позовавания на национални източници и на Мониторинга за медийния плурализъм 2023. Някои от по-важните засегнати въпроси в тази част:
Институционалната рамка се състои от медийния регулатор — Съвета за електронни медии (СЕМ) и Националния съвет за журналистическа етика и неговия изпълнителен орган — Комисията за журналистическа етика. Продължават да съществуват опасения относно липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на независимостта на медийния регулатор на практика, което може да засегне функционирането на органа. В последния Мониторинг на медийния плурализъм по отношение на независимостта и ефективността на медийния регулатор е отчетен риск от 37 %, което представлява осезаемо увеличение в сравнение с миналогодишния рисков фактор от 25 %. Според доклада това се дължи на някои действия на регулаторния орган, които се възприемат като политизирани. Бюджетът на СЕМ продължава да се счита за проблем: СЕМ посочи, че е срещнал трудности при привличането на персонал поради предлаганите ниски заплати, въпреки че на органа са предоставени допълнителни ресурси за персонал и поддръжка. Освен това няколко заинтересовани страни споделят съмнения относно пълната политическа независимост на извършваните дейности и посочват факта, че самата структура на СЕМ го излага на рискове от политическо влияние — обстоятелство, което беше признато и от членовете на СЕМ.
Постигнат е известен напредък по отношение на прозрачността при разпределянето на държавната реклама. В Доклада относно върховенството на закона за 2022 г. на България се препоръчва да подобри прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции. Както е посочено в Доклада относно мерки за подобряване на прозрачността на практика, по-специално чрез публикуването на списък на договорите, възложени за целите на държавната реклама, включително получателя и получената сума. Освен това заинтересованите страни посочват, че вече от няколко години електронните медии са задължени да декларират източника на рекламата, получена от публичните органи. Няколко печатни медии и уебсайтове обаче не декларират такава информация. В по-общ план цялостната картина относно разпределянето на държавната реклама от публичните органи не се е подобрила, а липсата на ясни правила за начина, по който публичните средства се разпределят на медиите, породи опасения, че това може да се основава на впечатление за редакционна лоялност от тяхна страна. Правителството посочи, че през декември 2022 г. Членовете на Съвета за върховенството на правото са се съгласили да сформират експертна работна група за обсъждане на теми, засягащи медийната среда, включително прозрачността при разпределянето на държавната реклама, която е една от определените за приоритетни теми. Тази работна група беше официално създадена на проведеното на 26 юни 2023 г. заседание на посочения Съвет. В същото време органите посочиха също така, че въпросът за държавната реклама ще бъде обсъждан успоредно и регулиран в контекста на Европейския законодателен акт за свободата на медиите. В резултат на това се счита, че е постигнат само известен напредък по отношение на горепосочената препоръка.
Освен общите правила в областта на конкуренцията, които се основават на икономически съображения, не съществуват специални правила по отношение на дейностите, които могат да повлияят на медийната концентрация.
През 2022 г. СЕМ не успя да избере нов генерален директор на БНТ, което доведе до продължаване на мандата на настоящия генерален директор за неопределен период от време. Някои заинтересовани страни считат тази ситуация за източник на безпокойство. В Мониторинга на медийния плурализъм за 2023 г. се отбелязва, че независимостта на обществените медии е изложена на висок риск от 94 %, което представлява увеличение с два процентни пункта в сравнение с миналогодишната оценка. Счита се, че повишаването на рисковия фактор по отношение на обществените медии през годините е свързано с факта, че мандатът на управителните съвети и на генералните директори на БНР и БНТ може да бъде продължен за неопределен срок, в случай че СЕМ не утвърди нови генерални директори и управителни съвети. Обсъжданията по предвиденото преразглеждане на закона, за което вече беше докладвано и което имаше за цел да укрепи независимостта на обществените медии и да определи по-подробно мисията за обществената услуга и свързаното с нея финансиране, не можаха да продължат поради политическата ситуация.
Въпреки че все още съществуват проблеми, налице са някои положителни тенденции по отношение на достъпа до публична информация. Налице са някои подобрения, по-специално по отношение на достъпа до информационни функционалности на уебсайтовете на институции, както и леко увеличение на броя на институциите, които предоставят отговор в рамките на законоустановения срок, и на броя на институциите, които предоставят пълен достъп до исканата информация. В същото време някои от вече известните пречки, като например мълчаливи откази от страна на администрацията, продължават да съществуват.
Механизмът за сътрудничество и проверка, чрез който Европейската комисия наблюдава досега състоянието на законността у нас и в Румъния, ще бъде прекратен, като финалното решение е на държавите.
И в този контекст на доклада и препоръките, а и в контекста на идващия Акт за свободата на медиите, които акцентират върху предоставянето на рекламата при предварително определени прозрачни недискриминационни правила, с изменение на Закона за туризма преди дни ние изключваме предоставяне на онлайн реклама от режима на ЗОП.
Внимателно ще следим прилагането, за да се види кои точно дейности са изключени от ЗОП.
Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Доклад 2023 представя състоянието през 2022 година. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.
На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена). Това е поредната шеста оценка. България участва от началото (пилотното изследване за 2014).
Докладът за БългарияОценки на риска:
1. Основна защита (46% – Среден риск)
2. Пазарен плурализъм (76% – Висок риск)
3. Политическа независимост (60% – Среден риск)
4. Социално включване (73% – Висок риск)
Заключение и препоръки:
Резултатите от ММП2023 показват значителни рискове за медийния плурализъм в България. Две от четирите области се открояват с висок риск: „Пазарен плурализъм“ и „Социално включване“. Областта „Политическа независимост“, която беше с висок риск в ММП2022, сега е в зоната на средния риск заедно с областта „Основна защита“. Въпреки регистрираното общо подобрение в областта „Политическа независимост“, ключови показатели в нея, като например независимостта на
обществените медии и редакционната автономност, остават силно проблематични. Като се имат
предвид тези забележки, може да се заключи, че в сравнение с ММП2021 и ММП2022 общото ниво
на риск за медийния плурализъм не очертава значителни промени. Политическата нестабилност в
страната през последните две години не позволява прилагането на по-целенасочени мерки за
подобряване на медийното законодателство и на цялостното състояние на медийната среда.
Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на независимостта на
обществените медии (94%), редакционната независимост от търговско влияние и влияние на
собствениците (92%) и плурализма на цифровите пазари (92%). Тези изключително високи нива на
риск са тясно свързани с проблеми в няколко други области: плурализъм на доставчиците на
медийни услуги (88%), защита срещу дезинформация и език на омраза (88%) и медийна
жизнеспособност (79%). Както ясно се вижда от данните, установените нива на риск засягат много от най-важните области на функциониране на медиите: тяхната независимост, способността им да се справят с дезинформацията, устойчивостта им и т.н. Важно е също така да се отбележи, че високите нива на риск се отнасят както за традиционните медии, така и за цифровата медийна среда.
На този фон ограничаването на рисковете за медийния плурализъм в много сфери продължава да
бъде неотложен въпрос за страната. Нужни са комплексни подходи за едновременно справяне с
проблемите в различни области. Необходимо е да се търси и широк политически консенсус, за да се наложат устойчиви мерки. Подобни мерки следва да отчитат както националните особености, така и общата рамка на инициативите и политиките на ЕС в областта на медиите.
В областта на основната защита насърчаването на положително развитие може да се постигне
чрез политически мерки като:
Насърчаване на правни и институционални мерки за по-добра професионална защита
(включително физическа и онлайн сигурност) и условия на труд на журналистите (от страна на
НПО, професионални организации, медии).
Подобряване на законодателството относно състава, функциите и ефективността на Съвета за
електронни медии, националния медиен регулатор, чрез въвеждане на ефективни мерки за неговата независимост.
Стартиране на информационна кампания в подкрепа на приемането на Директивата срещу
стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) и подготовка за незабавното
ѝ прилагане.
Повишаване на обществената осведоменост относно Европейския законодателен акт за
свободата на медиите.
Ефективно прилагане на новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения.
По-ефективно прилагане на практика на съществуващото национално и европейско медийно
законодателство.
В областта на пазарния плурализъм:
Въвеждане на критерии за медиен плурализъм и специфични за сектора прагове на
концентрация в случаите на сливане на медии (в закона и в компетенциите на регулаторните
органи) с цел насърчаване на по-широко разнообразие на медийната собственост.
Постоянен и устойчив мониторинг на влиянието на рекламодателите и собствениците на медии
върху редакционното съдържание, както офлайн, така и онлайн, за да се предотврати
търговската намеса в медиите (извършван от граждански организации и чрез въвеждане на
мерки за саморегулация).
В областта на политическата независимост:
По-нататъшна преоценка на Закона за радиото и телевизията по отношение на независимостта,
правомощията, финансирането и управлението на обществените медии в съответствие с
изискванията на Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните
помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието
на 2 юли 2009 г., ОВ C 257 от 27 октомври 2009 г.
Ефективна подкрепа за мерки и механизми за повишаване на редакционната независимост
(чрез сътрудничество между неправителствени организации и професионални журналистически
организации).
В областта на социалното включване:
Преоценка на обществената мисия на всички обществени медийни услуги с цел по-добро
отразяване на културното и общественото многообразие в страната в съответствие с
предложенията, изложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и
телевизията 102-01-16 (внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 23 февруари
2021 г.).
Допълнителни стъпки за по-ефективно прилагане на достъпа до медийно съдържание за хора с
увреждания (субтитриране, жестов език и аудиоописания) в съответствие със съответните
изменения на Закона за радиото и телевизията.
Въвеждане на политики за подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на
тяхната финансова устойчивост, разпространение, политическа и икономическа независимост
(реализирани от страна на правителството, местните власти, неправителствени организации).
По-нататъшни стъпки за ефективно включване на обучението по медийна грамотност в
училищната програма на национално ниво и насърчаване на обучението по медийна грамотност
през целия живот.
В заключение подчертаваме първостепенната необходимост от актуални, надеждни и достъпни данни за медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, данни за потреблението и концентрацията на онлайн медиите и др.). Такива данни биха могли да бъдат предоставяни от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени институции, за да се гарантира
възможно най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в България.
Преди няколко дни Европейската комисия предложи законодателен пакет за въвеждане на дигитално евро.
По време на предизборната кампания участвах в един подкаст, фокусиран върху криптовалутите и бях попитан какво мисля за дигиталните валути, създадени от централни банки. И най-вече за рисковете от нарушаване на неприкосновеността на личното пространство чрез проследяване на всяко плащане.
Отговорих, че съм твърдо за възможността от анонимни плащания, защото в противен случай някой някъде ще следи и профилира потребителското ни поведение, а от това рано или късно ще произтекат проблеми. Няма да правя дълго сравнение със следящата всичко власт в Китай, но за това става дума.
В тази връзка смятам, че ЕК е свършила добра работа в проекта на регламент за дигитално евро, поради три аспекта.
Първо, няма планове за премахване на банкнотите. Да, в един момент пазарът може да наложи изцяло електронни плащания, така че това не е пълна гаранция, но е важен елемент.
Второ, онлайн плащанията няма да могат да бъдат централно следени. Регламентът не предвижда всичко технически детайли (и даже още не е избрано дали ще се ползва т.нар. distributed ledger, стоящ зад криптовалутите), но предвижда организационни и криптографски гаранции за защита на данните от централно събиране.
Трето, най-важно – предвижда офлайн плащания. Т.е. ще можем с телефона си, пълен с дигитално евро, да платим в магазин, без да се свързваме с някоя централна система, която да проследи транзакцията. Има и забрана за съхранение на данните за offline транзакциите, освен за „тегленията“ (т.е. зареждането на пари в телефона за офлайн плащане), точно както досега с тегленето от банкомат.
Европейските народи и съответно европейските институциите имат ценности и неприкосновеността на личното пространство е една от тях. Затова всяко електронно удобство е пречупено и през тази ценност. Ще следя техническите детайли, защото те ще бъдат важни, но оценявам първоначалното предложение положително.
Материалът Дигитално евро и защита на личното пространство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Още едно решение по темата незащитено слово.
Сякаш в отговор на медийните изявления на председателката на СЕМ, която – като чула, че свободата на словото има граници, това малко я напрегнало (вж Контракоментар) – Европейският съд за правата на човека прие решение по български казус и още един път констатира наличие на граници на свободата на изразяване, точно както е указано в чл. 10.2 ЕКПЧ.
Незащитено слово.
Решението е Жаблянов срещу България, обявено във вторник, 27 юни 2023.
Твърдението на Жаблянов е “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. За тоав твърдение той е отстранен от поста заместник – председател на Народното събрание. БСП се обръща към Конституционния съд, който отхвърля искането. Жаблянов се обръща към ЕСПЧ и пледира нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Съдът прилага теста за пропорционалност.
Първо, установява намеса в свободата на изразяване. Намесата в правото на свобода на изразяване е съвместима с член 10 от Конвенцията, ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени във втория параграф, и е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тази или тези цели.
Второ, отстраняването на жалбоподателя от поста му е “предписано от закона” – има такива правила в Правилника на НС.
Трето, Конвенцията изисква намесата да има легитимна цел: “Но Съдът може да приеме, че отстраняването на жалбоподателя от поста му е целяло да защити морала.” [104]
Четвърто, съдът преценява дали намесата е необходима в едно демократично общество.
123. Изявлението – направено от името на политическа партия, […] представлява категорично и цялостно оправдание на този съд, без да се признава, че той е бил създаден и е действал в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти (вж. параграф 67 по-горе), много от които са довели до незабавни екзекуции. […]
Все пак тази свобода, тъй като носи със себе си “задължения и отговорности”, не е абсолютна (вж. Karácsony and Others, § 139, и Selahattin Demirtaş, § 245, и двете цитирани по-горе). По-специално, изявленията на парламентаристите, които са в противоречие с демократичните ценности на системата на Конвенцията, заслужават малка, ако изобщо има такава, защита (вж. цитираното по-горе Pastörs, § 47; Будинова и Чапразов срещу България, бр. 12567/13, § 90 in fine, 16 февруари 2021 г.; и Бехар и Гутман срещу България, No 29335/13, § 101 in fine, 16 февруари 2021 г.). Въпреки че тези “задължения и отговорности”, разбира се, не изключват обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е от решаващо значение политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантността, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи. Поради статута и позицията на политик в обществото, той или тя е по-вероятно да повлияе на избирателите или дори да ги подтикне, пряко или косвено, да заемат позиции и поведение, които могат да се окажат незаконни (виж Sanchez v. France [GC], no. 45581/15, §§ 150-51 и 187, 15 май 2023 г.).[…]
136. В светлината на анализираните по-горе фактори – естеството на въпросните изявления, контекстът, в който българските власти са реагирали на тях, и естеството на мярката, която са предприели в отговор – твърдяната намеса в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя може да се разглежда като “необходима в едно демократично общество”.
137. Следователно не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.
Пример за незащитено слово по логиката на принципа “демокрация, способна да се защитава” – отразен в член 17 от Конвенцията
За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, държавата трябва да докаже, че ответникът е имал субективно разбиране за заплахата в изявленията. Това е решението (7 на 2) в решението на ВС на САЩ по делото 22-138 Counterman v. Colorado (06/27/2023)
Решението се отнася до незащитеното слово.
Били Реймънд Каунтерман многократно се свързва с потребителка на Facebook през 2014 г., като й изпраща заплашителни съобщения от множество различни акаунти, дори след като тя многократно го блокира. Според съобщенията Каунтерман я наблюдава и иска тя да умре. Тя докладва, той е арестуван и обвинен в тормоз. Пред съда защитата твърди, че той има право на свобода на изразяване съгласно Първата поправка, тъй като това не били „истински заплахи“. На две инстанции присъдата е потвърдена. Въпросът към ВС е: За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, трябва ли да се докаже, че говорещият субективно осъзнава заплашителния характер на изявлението.
Това решение е интересно, освен другото, заради връзката с New York Times v. Sullivan, ключово решение за свободата на изразяване. Съдия Томас в особено мнение изразява отново неприязънта си към решението, наричайки го „погрешно, водено от политика“ решение, „маскирано като конституционен закон“. Никой от ВС не се присъединява към него.
Стандартите на New York Times v. Sullivan засега оцеляват.
Върховният съд на САЩ в решението по делото 21-476 303 Creative LLC v. Elenis (06/30/2023) застана на страната на Лори Смит, уебдизайнер, която казва, че Първата поправка на Конституцията й дава право да откаже да проектира сватбени уебсайтове за еднополови двойки.
Случаят е сблъсък между свободата на словото и правото на сексуална ориентация като част от правото на личен живот. Мнозинството разглежда решението като победа, която защитава правото на артистично изразяване според Първата поправка. Либералните съдии разглеждат решението като отстъпление от обществената защита на правата на гей хората. Президентът Байдън нарече решението на съда „разочароващо“: “Днешното решение отслабва дългогодишните закони, които защитават всички американци срещу дискриминация – включително цветнокожи, хора с увреждания, вярващи и жени.“
Съдът „потвърди днес, че Колорадо не може да принуди мен или някой друг да каже нещо, в което не вярваме“, казва след решението Лори Смит. Съдия Горсуч от своя страна казва, че съдиите са разглеждали един и същи случай, но са виждали напълно различни проблеми. Консервативните съдии виждат въпроса Може ли държава да принуди някого да говори противно на убежденията си. Той добави, цитирайки Оруел от „Свободата на печата“, есе, което той пише през 1945 г.: Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуят.
Върховният съд вече разгледа подобен спор през 2018 г., след като пекар от Колорадо отказа да създаде сватбена торта по поръчка за еднополов брак. Но този случай, Masterpiece Cakeshop срещу Комисията за граждански права в Колорадо , не успя да доведе до окончателно решение.
Оттогава съставът на съда се промени с пенсионирането на съдия Кенеди и смъртта на съдия Рут Бадер Гинсбърг. Техните наследници, съдиите Брет М. Кавано и Ейми Кони Барет, изместиха съда надясно.