За съжаление отново е нарушено изискването, досега в чл. 71 на Правилника – което със сигурност ще остане и в новия правилник (засега има само обнародван състав на работна група – ДВ от 25 април т.г.) – а именно:
Чл. 71. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието […]
Никакво последващо редактиране не е възможно, не би трябвало да се приемат такива законопроекти.
Съдържанието на законопроекта предвижда регистрация, означаване и забрани.
Някъде много, много отдавна, в далечни времена, в земи, където след топла и благодатна Пролет, се възцарявало горещо Лято, живели заедно в мир и благополучие всички цветя, дървета и животни. Всички дребни и по-големи, и по-зъбати, и по-космати, и по-кротки, и по-пъргави, и по-боязливи, а и по-смели гадинки. Сред поляните, отрупани с цветя, припкали дечурлигата на всякакви четириноги, безроги, дългокраки и двукраки, космати и пернати животни. И там се появило на шарения свят и едно слонче. Слонче, като всички други – сивичко, с перушинесто перчемче, с топуркащи крачета, любопитни очета, подскоклива опашка и прелюбопитен хобот. Припкало слончето по поляните, заигравало се с другите пернати и космати живинки, безгрижно хрупвало по някой и друг сочен стрък и наблюдавало как слънцето нежно разтваря всеки цвят, как разлиства дърветата, сякаш с всеки изгрев се стреми да отвори следващия им лист, за да направи света още по-пъстър и хубав.
Слончето било много дружелюбно и играело с всички живинки. Но най-много искало да си поиграе с пеперудите. Да ги гони, да тича подир пъстрите им крилца, да пърха и да се издигне високо, високо над поляните… Това било мечтата му. Но пъстрите пеперуди се реели над цветята, присвивайки претенциозно крила, и нехаели за мечтите му! И това било единственото нещо, което помрачавало деня на слончето от мига, в който някоя пепепруда изпърха до него.
Един ден, слончето се изкачило на една полянка, по-далеч от всички, по-високо и от най-високите дървета… Да види дали нещо няма да му подскаже как може да полети. Тъкмо запъхтяно припкало по тревата, унило провесило хобот, и … видяло, че на полянката има някой. Човек! Не, не, не може да е човек, защото… това чудно хубаво създание, толкова нежно, ефирно, почти прозрачно и бяло като омара, чисто като роса, всъщност имало крила. Те пърхали едва забележимо зад гърба и. Девойката се навеждала, милвала всяко цвете, прошепвала му по няколко думи и после отминавала към следващото. Слончето гледало с ококорени очи и не смеело да диша… Ама нали са такива слоновете, като спрат да дишат и после изведнъж, хоботите им така засмукват въздуха, че всички околни треви се устремяват към него! И крилатата девойка го забелязала
- Кооя си ти? – успяло носово да избоботи слончето.
- Аз съм Витавиня – усмихнала се девойката и приближила с леки стъпки до него – Феята на лозите. А ти кой си, мъничък, и защо си самичък?
- Аз … ми, това, аахм – слончето затупкало от крак на крак – Дойдох тук да се пробвам да полетя.
- А защо искаш да летиш? Не ти ли е хубаво да тичаш по поляните, да усещаш тревичките да те гъделичкат и докосването на песъчинките, и на водата в потока?
- Ами, пеперудите летят! – тръснало хобот слончето – И са толкова леки, свободни! И толкова пъстри! И имат такива големи, блестящи очички! А крилата им са по-ярки, по-красиви от всичко!…
Феята ахнала тихо, усмихала се, навела леко главица към слончето и духнала в шепата си към него.
- Хей, кккакво правиш? – слончето усетило, че а-ха и ще падне! Ама такива ли били крилатите феи?! Готови да те подмамят и после – да те излъжат нещо.
- Спи, мой малък приятелю – прошепнала феята и сложила малката си ръка на рошавото перчемче на челото му. “Спи и сънувай, добра душа, как всички крилати създания ще идват при теб. Колко обичан ще бъдеш, и как ще ги закриляш”…
Минало пладне и плуващите облаци нашарили гръбчето на спящото слонче. Захладняло, лек ветрец се промушил през стръковете и погъделичкал похъркващото хоботче. Слончето отворило очи и миг-два се чудило къде е попаднало. После видяло усмихнатата фея до него:
- Аз … сънувах! Такъв хубав сън сънувах! – изтръбило то възторжено.
- Така ли – наклонила глава Витавиня – Я ми разкажи.
- Сънувах, че съм в едно място с много, много големи неща. Неподвижни, но не мъртви. В тях щъкаха много хора, навън, навътре… Навсякъде имаше по-големи, по-малки хора, малки дечица и все около тези.. неща.
- Аха, сънувал си град, с улици и къщи, в които живеят хората – обяснила феята.
- Да! И аз бях голям, много много голям. Голяма … къща! Толкова голяма, че сянката ми падаше по залез над другите … къщи. Но те бяха, разбираш ли, без козина. А аз имах!
- Целия бях един рунтав, по-рошав от гривата на лъва, по-пухкав от короните на глухарчетата и по-зелен от тревата! Имах и очи! Но не две, а повече! Много и блестящи – като на пеперудите!
- Сънувах как в козината ми пъплеха всякакви малки живинки. Имаше буболечки, бръмбарчета и калинки. Имаше мравчици и охлювчета. И птици, толкова много птички имаше – синигери, косове, скорци. Правеха си гнезда, мътеха пиленца! – слончето се задъхваше от възторг – А колко пеперуди имаше само! Идваха и кацаха по зелените косъмчета на гривата ми и разговаряха.
- Леле, нима? – феята не мислеше, че нещо може да я учуди, че то … феите са са такива. Имат самочувствието, че всичко знаят.
- Ами да! Говореха си за това как тази прекрасна, гъста зелена грива ще се промени, когато дните намалеят и дойде студеният вятър. А аз се чудех за какво говорят.
- Аха – кимна замислено фята – И после какво стана?
- После – слончето поклати хобот – Сякаш времето се забърза. Видях как излетяха пиленцата на скорците и аз сякаш бях с тях. После и буболечките си намериха дупчици в снагата ми и се стаиха там, да не им е студено. И после, една сутрин видях, че по цялата ми брада и коса, плъзват най-различни цветове!
- Имаше червено, пурпурно, по-светло розово, ярко жълто като слънчоглед, и оранжеви, като сърцето на слънцето – слончето се вгледа във феята – Сякаш имах крила! Така пъстри и красиви като на пеперудите! И с всичките си очи можех да прихвана лъчите на слънцето и да ги изпратя високо, високо нагоре в синевата! Да стоплят птиците, и калинките, и пеперудите, които също се бяха изпокрили от хладния вятър. А аз не! Аз можех да летя!
Феята изръкопляска щастлива! Слончето беше застинало с вирнат към ясното небе хобот. А ушите му приплясваха като вълнички в някоя локва след порой.
- А какво стана с птиците? Всички ли заминаха в топлите страни? – изведнъж се пресети феята.
- Ми не – Слончето игриво разклати глава – Точно преди да се събудя, сънувах че от всичката ми тая, рошава брада, израстнаха малки гроздчета. Отрупах се с плодчета, които всички идваха да похапват.
- Идваха синигерите, косовете, сойките. И катерички даже! А тази моя коса беше толкова гъвкава и твърда, че никой не можеше да и попречи да расте – слончето доволно задъвка стрък миши ечемик – Прескачаше всякакви препятствия и даваше подслон и плодове на всички живинки, за да преживеят студеното време.
- Зимата – слончето учудено погледна Флора – Така се казва този сезон в онези места, които си сънувал. Зима!
- А ние имаме ли зима? – слончето разсеяно хвърли поглед на ширналата се зеленина.
- Ние имаме лято – феята разпери крилца – Такова, каквото си сънувал в началото на съня си.
- Ахаа, когато бях голям, много голям, и целия в рунтава, зелена козина? – слончето отново се оживи.
- Точно така. След всяка зима идва отново пролет и всички слончета, които в оная земя са покрити с такава рунтава, зелена козина, отново приютяват всички птички, буболечки, мравчици…
- И пеперуди?
- Разбира се – феята потупа слончето по челото – И пеперудите! Нима ще знаят как се лети, ако не беше ти да ги подканяш да стигнат толкова високо. И как иначе ще знаят пеперудите, че са взели цвета на крилцата си от цвета на твоята есенна козинка?
Слончето направи опит за сложен пирует, политна и за малко да падне, ако не бяха две пеперуди, решили точно тогава да кацнат на вдигнатото му краче.
- Ехей, те искат да си играем! – вирна хобот и хукна подир пъстрите крилца.
- Лети, мой мъничък приятелю с голямо сърце – помаха феята на лозите и литна към града. Имаше да нагледа новите рошавки бради и косици на къщите-слончета, които едва, едва бяха се разпълзели…
И тъкмо такива са хванати в снимките на Ники, който за щастие на всички, днес се е родил, в разгара на Пролетта (за часът той си го разказва) .
Честит бъди, Древний! Енергията на лозите да не те напуска, нито пък цветният им натюрел! :*
В ход е законодателната процедура за обсъждане и приемане на Законодателния акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act, EMFA), който се предвижда да бъде регламент и да има общозадължителен характер и директен ефект.
Паралелно работят експерти в съзаконодателните органи.
В Европейския парламент водеща комисия е CULT, Комисията за култура и образование с председател Sabine Verheyen, DE.
Известни са проектите на трите парламентарни комисии CULT (проектодоклад), LIBE u IMCO (становища). Обсъжданията показват, че и този път няма да е безпроблемно приемането на нови мерки за защита на свободата на медиите.
Същото е впечатлението от работата по време на Шведското председателство на Съвета, където Швеция говори за общ подход до края на председателството.
Като отбелязват укрепването на независимостта на Европейския съвет за медийни услуги в проекта за регламент, организациите пишат, че са
много загрижени за много промени, които намаляват въздействието на предложението, както и усилията за хармонизиране, които движат EMFA. Освен това премахването на изричното позоваване и гаранцията за редакционната независимост на журналистите и редакторите в цялото предложение и промяната на характера на теста за медиен плурализъм от задължителен в незадължителен в националните правила поражда загриженост по отношение на капацитета на EMFA да защитава адекватно медийния плурализъм и медийната свобода в ЕС.
Критиката е насочена главно към:
Премахването на почти всички препратки към редакционната независимост в предложението и вмъкването на правото на собствениците на медии да поемат водеща редакторска роля (член 6.2);
Включването на VLOP в оценката на медийния плурализъм и промяната в характера на теста – от задължителен в доброволен (член 21); и
Отказа от засилване на правилата за прозрачност на медийната собственост (член 6.1).
EMFA e натиск за нови гаранции в подкрепа на свободата и плурализма. Очакваме общоевропейски решения, защото очевидно не сме в състояние да приемем национални решения за свободата на медиите и медийния плурализъм. Предвид класациите за свободата на медиите, оглавявани от държави от ЕС, не всички имат еднаква нужда от EMFA. България е от тези, които имат нужда.
Има фактори, които не пропускат да окачествят мерките за плурализъм като цензура и пречка пред развитието на медийния бизнес. Щеше да е чудно този път да е нещо различно. Зад тези фактори има много повече организирани лобистки усилия, отколкото зад движещите сили на EMFA.
Затова е важна самоорганизацията на европейските граждани и професионалните журалистически организации – откритото писмо е подписано от
Civil Liberties Union for Europe (Liberties)
Eurocadres
European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)
Публикуция в Дневник с автор Лора Филева информира, че по повод неподадената декларация на Слави Трифонов и отказът на КПКОНПИ да реагира два състава на Административиня съд – София град са се произнесли с противоположни становища:
Съдия Вяра Русева: Информацията какви действия е предприела КПКОНПИ заради неподадената декларация на лидера на “Има такъв народ” Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът. Решението на АС-София 2
На 25 април 2023 г. Комисията на базата на Digital Services Act (DSA) определи 17 много големи онлайн платформи (Very Large Online Platforms, VLOPs) and 2 много големи търсачки (Very Large Online Search Engines, VLOSEs) :
До четири месеца от уведомяването за посочените решения, определените платформи и търсачки трябва да адаптират своите системи, ресурси и процеси в съответствие с изискванията, да създадат независима система за оценка на съответствието и да извършат и докладват на Комисията първа оценка на риска.
При обикновена употреба думата се пише с малка буква, тъй като не е собствено име. С нея се назовава длъжност. Премиерът и председателят на Народното събрание се срещнаха с посланика на САЩ в България. Според председателя на Европейската комисия страната все още не е узряла за членство в Европейския съюз. При адресиране и при […]
Публикуван е нов доклад на Reuters Institute for the Study of Journalism за факторите, поради които се създава недоверие към медиите, предимно сред маргинализирани и недостатъчно обслужвани общности, изразяващи разочарования към новинарските медии.
Каквото и да смятат медиите, казват авторите, изобщо не е очевидно за хората, които участваха в нашите фокус-групи, че има някакво искрено разбиране за ситуацията в новинарските медии, да не говорим за ангажимент за съществена промяна.
В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.
Европейската сметна палата прави оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС.
Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.
В продължение на няколко години БиБиСи се стреми да допълни традиционното си телевизионно и радио излъчване чрез разработване на цифрови услуги.
През декември 2022 г. генералният директор на БиБиСи обяви, че бъдещето на обществената медия е онлайн. Задачата е преминаване към изцяло цифрово бъдеще.
Целият доклад е относим принципно и за нашата среда, стига да има кой да се занимава с бъдещето на обществените медии.
Ето само три от идеите:
Планиране
BBC Three беше затворен като линеен канал през 2016 г. и беше прехвърлен онлайн, но след това отново шест години по-късно започна традиционно излъчване – трансформацията очевидно е направена твърде рано и публиката не последва съдържанието онлайн. Поради това БиБиСи признава необходимостта от планиране на бъдещето си онлайн и правилното определяне на времето.
Наемане и обучение
БиБиСи е изправена пред значително предизвикателство на много конкурентен пазар да наеме и задържи персонал с подходящите цифрови умения. Би Би Си има 23% текучество на персонала в съответния сектор за юни 2022 г. Недостигът на цифрови умения е предизвикателство за цялата икономика, което не е уникално за Би Би Си, но медията не плаща на персонала толкова, колкото много от конкурентите й. Компанията признава, че е увеличила диапазоните за някои от цифровите си работни места с повече от стандартното увеличение на заплатите.
Сигурност и лични данни
БиБиСи разработва подход към сигурността на данните от 2019 г. , но все още не прави достатъчно, за да управлява рисковете, произтичащи от увеличения достъп до личните данни на потребителите. Потребителите се регистрират и използват акаунт за достъп до нейните цифрови услуги. БиБиСи се опитва да не събира или съхранява повече данни за потребители, отколкото е необходимо, но трябва да преразгледа своите политики за събиране и съхранение на данни и да определи минималното количество данни, което е необходимо за постигане на целите и как тези данни да бъдат в безопасност.
Правилно е да се пише еничар, мн.ч. еничари. Думата е заета от турски – yeniçeri ’нова войска’. Изписването ѝ на български се разграничава от оригиналното изписване. Първоначално Скендербег служи като еничар и израства в двора на Мурад II, но впоследствие се превръща в един от най-яростните противници на султана. При султан Мурад I (1362 – […]
.