ЕСПЧ: защита на лицата, подаващи сигнал за нарушение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.

Голямата камара надгражда  практиката след   решението по делото  Guja v. Moldova   през 2008 г.

Решението   се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).

През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.

През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).

Фактите

Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Решението на Голямата камара

Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.

Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):

(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.

При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.

Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):

информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.

Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.

Новият медиен регулатор на Ирландия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Ирландия е приет Закон за онлайн безопасността и регулирането на медиите (2022). Според трета глава досегашният медиен регулатор (The Broadcasting Authority of Ireland) от 15 март 2023 става част от  Coimisiún na Meán | Ireland’s media commission – Медийна комисия. . Смята се, че това ще е най-важният медиен регулатор в Европа, предвид правомощията му – но, разбира се, всеки регулатор е важен, особено за услугите в неговата юрисдикция. Много решения в този закон са интересни, като започнем от формирането на регулатора, който според закона е независим. Членовете – председател и между 3 и 6 члена, като броят се определя от министъра – се назначават от министъра по препоръка на Службата за обществени назначения за срок не по-дълъг от пет години, конкретно определен от министъра. Вече са известни председателят (математик) и тримата члена, заедно с техните ресори – електронни медии (юрист, досегашният председател на BAI), онлайн сигурност (юрист) и развитие на медиите (публична администрация). Комисарят заема длъжността при условия, определени от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата.Комисарят получава възнаграждение, определено от министъра със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. Правителството може по всяко време да отстрани комисар от длъжност, ако е убедено, че:а) комисарят е станал неспособен поради лошо здраве или по друг начин да изпълнява функциите на службата,(b) комисарят е извършил сериозно нарушение,(c) членът на Комисията има конфликт на интереси от такава значимост, че той трябва да прекрати длъжността си, или (г) Комисарят не е успял без основателна причина да изпълнява функциите си за непрекъснат период от най-малко 3 месеца. Администрацията се назначава с одобрението на министъра, дадено със съгласието на министъра на публичните разходи и реформата. И така нататък, министър означава в случая министърът на културата, спорта и медиите. Подобно е положението при финансирането на регулатора. Това – по темата за независимостта на регулатора. Как държавата Ирландия е убедила ЕК, че няма риск за независимостта на медийния регулатор при толкова правомощия на правителството, остава загадка. . Иначе законът е интересен и детайлен. Има какво да се види в него. Ето една разпоредба за отношението между регулиране и саморегулиране, все в същата трета глава, по която също може да се мисли: Сътрудничество със системи за саморегулиране, член 34 (1) Комисията може да сътрудничи или да оказва помощ на лице или група лица, независимо дали са установени в страната или другаде: (a) при подготовката от това лице или група стандарти, или б) при установяването и управлението от това лице или група на система за саморегулиране, свързани с регулирането на програмен материал, генерирано от потребителите видео или друго съдържание. (2) В този раздел „система за саморегулиране“ означава система, чрез която членовете на група лица със споделен интерес доброволно се придържат към правилата или кодексите на поведение, установени от тази група, и може да включва система, която предвижда разрешаване на спорове.

Как се пише: асцендент, асцедент или асендент?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише асцендент. Думата е заета от френски (ascendant), но има латински корени (ascendere ’изкачвам се’). В астрологията асцендентът е изгряващият зодиакален знак на източния хоризонт по време на раждането на човека.

Как се пише: пресни или прясни?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише пресни, също и пресен. Най-добре си правете сок в домашни условия, като използвате пресни и добре узрели плодове. Трябва ми само един стрък пресен лук за рецептата, но ще се наложи да купя цяла връзка. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова […]

Internally And Externally Facing Honeypots

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Honeypots are great security tools – you install a “decoy”, which attracts malicious traffic. They have certain ports open and they work with certain protocols, mimicking regular interactions, e.g. SSH, RDP, Telnet, HTTP. Usually, at least in introductory materials, honeypots are assumed to be externally-facing (e.g. installed in the DMZ). This means attackers can see it in the open internet and you can collect valuable information.

However, there can be a different mode for honeypots – internally-facing. In normal circumstances, they’d be completely silent. Only in case of a real intruder (doing lateral movement) or during security audits and pentests they will collect data (otherwise nobody has any business poking in that IP address).

It makes sense to have both types of honeypots. Here are the positive sides of an externally facing honeypot:

  • Constantly collects threat information (IPs, attempted passwords, attempted protocols) and apply this knowledge in other tools (e.g. insert IPs in SIEM/Firewall)
  • Distinguish automated probes from human intrusion attempts
  • Visualize trends in malicious activity

And the benefits of internally-facing honeypot:

  • Get alerted in case of lateral movement. Almost every hit on the internal honeypot needs to be investigated immediately
  • No risk for allowing intruders in through 0days in the honeypot software stack
  • Not consuming much resources (the external honeypot has to services potentially many requests; the internal one is serving 0 if everything is fine)

The post Internally And Externally Facing Honeypots appeared first on Bozho's tech blog.

Казусът Гари Линекер

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Това е туит на Гари Линекер. Критичен туит по отношение на политиката на правителството към имигрантите в Обединеното кралство.

Гари Линекер е водещ на спортното предаване Match of the Day в обществената медия БиБиСи. Не е на щат. Има договор от много години, почти 30. Несъмнено хорага свързват спорта в БиБи Си с него и него с БиБиСи, освен с футбола. Казват, че няма равен. И възнаграждението няма равно – 1.3 милиона паунда годишно.

БиБиСи има правила. Освен другото, има правила, които трябва да гарантират независимо отразяване на събитията и процесите, БиБиСи държи на доверието, а то се основава на убеждението, че обществената медия е независима от правителството.

Правилата се отнасят не само до щатните журналисти, а до имената, които хората асоциират с БиБиСи. Гари Линекер е такова име, няма съмнение. И няма разграничение между политически журналисти и спортни журналисти, правилата за независимост се отнасят за всички.

Правилата се отнасят не само за поведението и твърденията на въпросните хора в ефир, а до цялостното им поведение, включително в личните им профили, където очевидно не говорят от името на БиБиСи, а в лично качество. Нямат право да правят политически изказвания, които биха могли да доведат до съмнение, че не са безпристрастни. По публичното им поведение  и по изказванията им не трябва да може да се прави извод за политическите им убеждения.

Линекер говори за “неизмеримо жестока политика, насочена към най-уязвимите хора на език, който не се различава от този, използван от Германия през 30-те години”. Политиката на правителството към мигрантите е политическо слово, тук съмнения няма. Става въпрос за лично мнение, не подлежи на оценка за достоверност, само можем да му симпатизираме или не.

Генералният директор Тим Дейви казва, че не е за първи път Гари Линекер да прави политически изказвания в социалните мрежи. Но преди години правилата са били други, не са били все още разширени по обхват до твърдения в социалните мрежи или до нещатните водещи, или и до двете.

Това са фактите.

Какво се случва нататък.

БиБиСи прилага правилата си. Сваля Линекер от ефир. Линекер отказва да се извини. Колегите му в знак на солидарност не влизат в студио, ководещи и алтернативни коментатори “се оттеглят”, не се водят и другите съботни спортни предавания Football Focus и Final Score.  БиБиСи свежда спорта до минути информация за някои основни събития. Извинява се на слушателите затова, че не получават новините, за които плащат.  Кани Линекер да обсъдят ситуацията. Обсъждат я. Линекер се връща, а медията обявява, че независими експерти ще анализират отново правилата “с акцент върху това как се прилагат към работещите на свободна практика извън новините и текущите събития”.

„Скоро BBC ще обяви кой ще извърши този преглед. Докато тази работа бъде предприета, текущите правила на BBC за социалните медии остават в сила.”

Оценките на ситуацията в социалните мрежи: Линекер печелел схватката с БиБиСи с 3:0 – защото не се е извинил, защото е върнат и, накрая, защото правилата ще бъдат преразгледани.

Аудиторията на спортните предавания губи, това е факт. Журналистическата солидарност съществува, и това е факт. Не виждам особена печалба за Линекер, освен че позицията му е възможно да бъде изведена извън рестрикциите, важащи за всички.

Но да видим как действа БиБиСи: не прекратява договора, а временно отстранява Линекер и го кани да обсъдят ситуацията.  БиБиСи прилага правилата, докато не бъдат променени, но същевременно веднага обявява анализ на целесъобразността им  – при това  ще бъде възложен на независими външни експерти. Ограниченията имат нормативна основа, ще бъде разгледана отново пропорционалността им.

Уроци.

Съд на ЕС: Независимост на съдиите след навършване на пенсионна възраст

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението но Генералния адвокат по дело C-718/21 | Krajowa Rada Sądownictwa. Накратко:
Генералният адвокат Athanasios Rantos изразява съмнения, че механизмът за даване на разрешение от KRS полските съдии да продължат да изпълняват длъжността си след навършване на пенсионна възраст, предоставя достатъчно гаранции за
независимост. Решението да се разреши или не евентуално да се продължи изпълняването на функциите на съдия не може да се основа на твърде неясни и трудни за проверка критерии.

В Полша Законът за устройството на общите съдилища предвижда, че съдиите, които желаят да продължат да изпълняват длъжността си след навършване на пенсионна възраст са длъжни да декларират волята си в този смисъл пред Националния съдебен съвет (Полша, наричан по-нататък „KRS“). Тази декларация трябва да се направи в законоустановен срок, чието неспазване води до недопустимост на молбата. KRS може да разреши на съдията да продължи да изпълнява функциите си, ако оставането на длъжност отговаря, наред с друго, на интересите на правосъдието или на значим обществен интерес.
Колегията за извънреден контрол и публични въпроси към полския Върховен съд е сезирана с жалба от съдия срещу решението на KRS да не разглежда молбата му за продължаване на неговия мандат, поради това, че молбата е подадена след изтичане на предвидения в закона срок.

Питането е дали не се нарушава принципа на независимост на съдиите, залегнал в Договора за Европейския съюз, доколкото тази правна уредба обвързва изпълняването на функциите на съдия след навършване на пенсионна възраст с разрешението на друг орган.

Генералният адвокат преди всичко обсъжда дали Колегията за извънреден контрол и публични въпроси към полския Върховен съд има качествоот юрисдикция, която има право да отправя до Съда преюдициални запитвания. Според него юрисдикцията има „функционален“ характер, ето защо той приема, че Съдът е надлежно сезиран от Колегията за извънреден контрол е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси.

Що се отнася обаче до материалноправните условия и процесуалните правила обаче, генералният адвокат отбелязва, че критериите, на които се основава решението на KRS относно оставането на съдийска длъжност, са твърде неясни и трудни за проверка4. Съмнения възникват и поради това, че полският закон не определя срок, в който KRS трябва да приеме решението си.
Като взема предвид всички релевантни обстоятелства, както от фактическа, така и от правна страна, които имат отношение към характера на самия KRS и начина, по който този орган изпълнява задачата си, Генералният адвокат заключава, че принципът за несменяемост и независимост на съдиите в Договора за Европейския съюз, не допуска национална правна уредба, съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на орган, за който е доказано, че липсва независимост от законодателната или изпълнителната власт и който
постановява решенията си въз основа на неясни и трудни за проверка критерии.

Как се пише: литературнохудожествен, литературно-художествен или литературно художествен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – литературнохудожествен, също и литературнохудожествена, литературнохудожествено, литературнохудожествени, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – художествена литература. Изданието съдържа стихотворения и поеми, стихотворения в проза, преводи, литературнохудожествена критика (есета), публицистика. Литературнохудожественото списание „Златорог“ се издава в София и се разпространява в страната през периода 1920 […]

Как се пише: заобикалки или заобиколки?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише заобикалки. С него трябваше да се говори направо, без заобикалки или престореност. (Михаил Чоран за Самюъл Бекет) Хайде да спрем със заобикалките и да обсъдим въпроса по същество.

ЕСПЧ: отразяване на деца в новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Европейския съд за правата на човека от 2022 г. се отнася до стандартите за отразяване на деца в новините и, в частност, до изискването за съгласие на родителите. Изискването за съгласие е стандарт и в България.

Решението е по делото IVT v Romania

Фактите

Дете умира при падане от влак по време на училищна екскурзия. Репортер на румънски телевизионен канал интервюира съученичка на детето, тогава на 11 години. Не е искано съгласието на родителите й, не са присъствали и учителите й. Интервюто е излъчено същият ден. Лицето на интервюираното дете е замъглено, но гласът й не е променен. На сайта на телевизията е публикуван запис със заглавие „Съученици на падналото от влака дете са шокирани. Детето е отивало до тоалетна, когато се е случила трагедията” . След интервюто отношението към интервюираното дете се променя негативно, защото то е коментирало персонала и училищните власти.

Води се дело в Румъния за обезщетение, на първа инстанция детето печели, съдът установява, че дори лицето на детето да е било замъглено, то все още е можело да бъде разпозната, дори само по гласа, който не е бил променен по никакъв начин, за да се защити тайната на личния живот.

Втората инстанция отменя това решение, позовавайки се на журналистическата свобода и обществения интерес, както и че медията не трябва да носи отговорност за поведението на училищния персонал.

Решението на ЕСПЧ

Съдът отбелязва, че понятието „личен живот“ обхваща аспекти, свързани с личната идентичност, като образа на дадено лице. Според съда всеки човек има правото да контролира използването на изображението/образа си. Това право включва възможността дадено лице да откаже публикуването на изображението, но то обхваща и правото на лицето да възрази срещу записването, запазването и възпроизвеждането на изображението – вж. López Ribalda и други срещу Испания,  Реклос срещу Гърция, а за използване на снимката на дете, направена без родителско съгласие, вж и   Dupate срещу Латвия.

За проверка на справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между правата на жалбоподателя по член 8 и правата на телевизионния оператор и журналиста да разпространяват информация, както е гарантирано от член 10, ЕСПЧ очаквано препраща към прилагането на добре известните критерии Axel Springer.

Съдът констатира, че има очевиден обществен интерес, но че детето не е публична фигура, ползва се от висока степен ан защита и изискването за родителско съгласие е важен елемент при оценката на случая.

Според ЕСПЧ „дори когато даден новинарски репортаж допринася за обществения дебат, разкриването на лична информация, като например самоличността на непълнолетно лице, което е станало свидетел на драматично събитие, трябва да бъде оправдано“.

В резултат на това Съдът установи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В заключение, нарушението идва от липсата на достатъчно добра преценка на балнса на права по чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ. Образът на дадено лице е съществен аспект от неговата личност и той има право да контролира използването на това изображение. Ясно е, че всяка употреба без съгласие изисква ясна обосновка по член 10 ЕКПЧ. Използването на изображение на дете изисква родителско съгласие. Разкриването на самоличността на дете в медиите изисква особено силна обосновка за преобладаващ обществен интерес, че в случая няма такава.

Комисията за журналистическа етика има практика във връзка с отразяването на деца за целите на новините и актуалната публицистика и е имала възможност да каже в решенията си, че наличието на съгласие е важна, но недостатъчна предпоставка за включването на деца: дори когато има съгласие, това не отменя задължението на редакцията да направи преценка за баланс и за пропорционалност на включването на дете по отношение на целите на медията да информира, в частност да се анализира и информативната стойност на това включване.

вж например

Решение № 19 от 19 април 2021 г. по жалби на Ц.Б. и Асоциация Родители срещу Нова Телевизия

“4. Относно съгласието на родителите КЖЕ потвърждава изразяваното вече мнение, че съгласието на родителите е необходимо, но не достатъчно условие за разпространяване на лични данни на деца по журналистически причини
(;журналистическо изключение). С други думи, медиите носят редакционна отговорност за включване на лични данни в публикациите и предаванията независимо от одобрението и съгласието на родителите и не могат да прехвърлят
върху тях отговорността за защитата на децата. Ето защо КЖЕ приема за сведение информацията, че медията има съгласие на родителите, но смята, че Нова телевизия е трябвало да разграничи данните, които са абсолютно необходими, за да се информира обществеността за риска от коронавирус за тежко протичане в детска възраст, от данните, които са неоснователно разпространени и допускат идентифициране на лицето.


5. КЖЕ обсъди приложимостта на 2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. и 2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
Значителен обществен интерес несъмнено е налице, става въпрос за вероятността от коронавирус да се разболяват деца, намаляване на възрастта на болните, реалната заплаха за най-младата възрастова категория, която още не подлежи на ваксиниране.
Публикацията показва едно относително тежко протичане на заболяването, с необходимост от апаратна вентилация, впоследствие и инсулт. Това е реален случай, който се противопоставя на разпространеното мнение, че децата не боледуват.
Специално внимание следва да се обърне върху идентифицирането на конкретното дете с две имена, възраст и местоживеене. Същото послание за внимание и предпазливост за защита на децата от ковид можеше да бъде включено в информация само с посочване на възрастта (тъй като възрастта е важна за противодействието и предприеманите мерки) и
обща характеристика на състоянието.
КЖЕ взе предвид, че с решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17 Buivids2 Съдът на ЕС посочва, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от критерии, по-специално принос към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. КЗЛД в практиката си прилага принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1, „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите за които се обработват (вж Решение No ППН-01-360/2019 г. / 22.05.2020 г.).”