След обсъждането на предложението за Законодателен акт за свободата на медиите с участието на комисиите IMCO и LIBE, предложението беше обсъдено и във водещата комисия – Комисията по култура и образование (CULT).
Отново имаше и силно критични гласове по отделни теми – правното основание, възможността за злоупотреба по член 17 и др. – и категорична защита от Елда Броги/Център за медиен плурализъм и медийна свобода и EDMO.
Поради много големия интерес, по-точно апетити, към Аудиовидео Орфей ЕАД всяка поява на дружеството в новините трябва да е знак за внимание. Контекст отпреди десетина години.
Изборът ще стане по времето на служебния министър Найден Тодоров. Остава само да възлагаме надежди на Найден Тодоров, че ще прилага прозрачни и недискриминационни критерии и ще избере членове, които ще работят независимо, разсъдливо и информирано за общото благо.
В конкретния случай на сайта на Министерството на културата се е появила обява, заглавието е с червени букви –
| Конкурс за избор на ДВАМА НЕЗАВИСИМИ ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ НА „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ” ЕАД, гр. София, ЕИК 130419375 с мандат от 3(три) години, които да отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 3 от Закона за публичните предприятия. |
Срокът е 1 март, а в Приложение 5 можем да се запознаем с краткото описание на актуалното състояние, което се предоставя по конкурса:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Съгласно чл.42, т.1 от ППЗПП
„АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД, ЕИК 130419375 е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. Едноличен собственик на капитала на дружеството е министъра на културата. (Министерство на културата БУЛСТАТ 000695160).
Дружеството е със седалище в гр. София и с адрес на управление: гр.София, 1113, район Изгрев, бул. Самоков №60. Записаният капитал на дружеството е в размер на 113 144 хил. лева. Дружеството няма дъщерни предприятия и клонове.
Предметът на дейност на „Аудиовидео Орфей“ЕАД е: проектиране , производство, търговия и разпространение на всички видове аудиовизуални продукти, извършване на всички видове кино, видео услугии други вторични дейности, по заявка на български и чуждестранни клиенти, внос, износ на филмови и видеоматериали, кино и видеофилми, технологично кино и видео оборудване, художествено-пространствено оформление на галерии, панаири, културни, търговски и други обекти създаване на аудиовизуален архив, издателска, образователна, маркетингова, инженерингова, импресарска, продуцентска, рекламна дейност и други.
Дружеството попада в обхвата на чл.19, ал.2 от Закона за счетоводството и не подлежи на проверка и заверка от независим финансов одит.
Към настоящия момент дружеството е в недобро финансово състояние. Дружеството има стари непогасени задължения, възлизащи над 364 408 лв. Липсата на собствен финансов ресурс не дава възможност за инвестиции в съвременна техника, необходима за развитието на дружеството. Това налага да се търсят други пазарни възможности за осигуряване на приходи и стабилизиране състоянието на „Аудиовидео Орфей“ЕАД. Дружеството притежава значителни като площ недвижими имоти, част от които са с неуреден статут. Планирани са приблизителни приходи от услуги в размер на 20 000.00 лв. месечно и от наем на имоти в размер на 18 000.00 лв. Планирани са разходи за заплати и осигуровки. Към настоящия момент са планирани консумативни разходи и амортизация на материалните активи на дружеството в размер на 10 000 лв. месечно.
Краткосрочни цели и намерения
В областта на филмопроизводствената и продуценска дейност дружеството планира привличане на колектив от талантливи млади автори, сценаристи, драматурзи и режисьори. С техни творчески проекти и успешен мениджмънт от наша страна да участваме в конкурси за финансиране производството на телевизионни сериали и единични игрални и документални филми. Предимство е, че дружеството притежава студиа, снимачна и монтажна техника, с която може да се покрива разликата от 20% между бюджета на конкретен аудиовизуален продукт и размера на получаваното държавно финансово подпомагане.
Дългосрочни цели на дружеството
Дружеството очаква съдебните спорове относно притежаваните от него имоти да бъдат нормативно уредени по начин отговарящ на интересите на страните в спора, като това ще доведе до увеличение на приходната част в бюджета на дружеството. Дружеството ще бъде в стабилно финансово състояние и успешно ще може да следва и да развива досегашната си практика – участие в различни национални и регионални обществено-културни мероприятия, като подпомага прояви на културни институти, СБФД, списание „Кино“, фестивали, конкурси, тематични издания.
*
Не съм виждала подобен сайт на българско ведомство – сайтът на Министерството на културата е безотговорен към гражданите. Безкрайно непрофесионално организиран, той по-скоро препятства достъпа до информация, отколкото да го предоставя.
Призовавам на когото му е работа, да си я свърши.
Когато се опитвам да осмисля някакви данни, често прибягвам до бързи графики и карти, за да разбера измеренията, интересните аспекти или грешките в тях. За целта използвам инструменти като Mapbox, Carto, OpenRefine или дори Google Docs. Почти винаги тези карти биват бързо изстивани или остават за мен. Тук публикувам единствено тези, които са добре описани, документирани и лесни за употреба и разбиране. Сега искам да направя нещо различно
От повече от година събирам данните за спиранията на тока, парното и водата в София. За съжаление, има доста дупки в събирането по различни причини – от грешки в моя скрипт, до блокиране от страна на иначе публичните ресурси на съответните компании.
В последно време пак обърнах внимание специално на данните за тока и искам да ви покажа две такива карти. Първата е на София и показва всички трафопостове на ЧЕЗ/Електрохолд, за които е съобщено поне едно прекъсване на тока в последните 81 дни – от средата на ноември насам. Големината на балона показва колко спирания е имало – между 1 и 32. Цветът – колко сумарно време е нямало ток. В жълто е под два часа. Оранжево – под 12 часа, а в червено – повече от 12 часа.
Тук може би трябва да уточня, че това не са всички трафопостове в западна България, а само онези 4411 трафопоста в столицата, в които е имало поне пет минути спиране на тока за последните почти три месеца.
Следващата карта показва същите данни със същите условия за цветове и размер на точките, но за цялата западна България. Виждаме, че София е дори в добро положение в сравнение с други региони. Тази карта показва 15189 трафопоста.
Картите може да видите на нов прозорец тук за София и тук за западна България. Данните от тях може да свалите тук. Опитвам се да ги систематизирам в инструмент за лесен анализ и преглед, но не знам кога ще имам време. Пропуските в свалянето на данните също е проблем, но съм го оправим в момента. Друг проблем е, че не знаем колко абонати/жители са засегнати от спирането на тока във всеки един трафопост. Ще се опитам да получа тези данни от регулатора, тъй като Електрохолд е частно дружество и не отговаря по ЗДОИ. Все пак ще е интересно да се види как това качество на услугата влияе на хората.
The post Ранна карта на спиранията на тока в западна България first appeared on Блогът на Юруков.
Със закони вече често се въвеждат софтуерни системи – електронни регистри или нови функционалности на съществуващи системи. В този парламент приехме няколко такива и пред приемане бяха още няколко.
В тези слуачаи изпълнителната власт казва „тук ни трябват две години“. Понякога планираният срок не стига и НС гласува удължаване. В закон не трябва да се пишат спецификации, но на практика законовите изисквания очертават рамката на софтуера, който ще ги обслужва.
Народните представители не могат (и не се очаква да могат) да оценяват времето и сложностра за възлагане и разряботка на софтуер. В правна комисия, напр., отвхърлиха мое предкижение за отваряне на статистически дани за сигнали, защото било много сложно и скъпо да се направи (една SQL заявка). Но това предизвикателство трябва да бъде решено без да напълваме парламента с ИТ мениджъри и програмисти.
Част от проблемът е, че Законът за обществените поръчки не е адекватен за разработка на софтуер по съвременни методологии. И сроковете за процедурите и обжалване правят модернизацията мудна и трудно предвидима.
На този проблем съм предлагал три допълващи се решения, за които ще продължа да работа.
Първото е въвеждането на централизирана система за управление на регистри. Системата е предвидена в проекта ни за изменение на Закона за електронното управление. Тя ще позволи по-прости регистри да се правят с няколко настройки и няма да отнемат година и половина.
Второто е използването на low-code платформи, с които бързо могат да се създават нови системи с ограничени функционалности. Възложих на администрацията да подготви проучване на такива системи, като дори използвахме една такава с отворен код за нетривиалната анкетна система за украинските бежанци.
Третото е налагане на нов подход при ИТ обслужването на администрациите. Други държави използват т.нар. рамкови споразумения по директивата за обществените поръчки, които дават повече гъвкавост и бързина. Подготвяме законодателни изменения, които да уредят този процес с допълнителна прозрачност (защото рамковите споразумения не са достатъчно прозрачни).
С тези подходи ще можем да модернизираме администрацията по-бързо и качествено, като така ще се подобри и административното обслужване, и възможностите за по-адекватни политики, базирани на данни.
Материалът Как ефективно да изграждаме системи в администрацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.