След като Изборният кодекс беше приет от хартиеното мнозинство, е време да опиша детайлите и пълната хронология на неговото приемане.

Ще започна с обобщение на хронологията с някои важни моменти по нея:

1. Внасяне – БСП внасят законопроекта на първия работен ден на Народното събрание (19.10). Ден по-късно Възраждане внасят техен законопроект. В понеделник, 31.10, когато излиза дневния ред на правната комисия и в него присъстват Изборния кодекс, аз и Ивайло Мирчев внасяме нашите изменения за повишаване на доверието в машинното гласуване, за да може да се гледат едновременно, както е по правилник. Атанасова (ГЕРБ) спекулираше в един свой статус, че и ние сме били бързали с Изборния кодекс и затова сме внесли изменения, но ние реагирахме на тяхното бързане.
2. Първо гласуване в комисии – комисията по правни въпроси е водеща и след нейното заседание е възможно да се разглежда в пленарна зала. Още преди да бъде приет от правна комисия, Изборният кодекс е включен в дневния ред за пленарното заседание, като нито една от другите комисии, на които е разпределен, не стига до това да гледа законопроекта. Не е дадено време и за становища на заинтересовани организации.
3. Първо гласуване – проектът е приет, като веднага след това е даден съкратен срок за предложения между двете гласувания. В зала аргументите са „дайте само да дадем възможност да се гласува и с хартия, какво толкова“, което след това се оказва прах в очите, тъй като хартиената коалиция премахва машинното преброяване. На първо гласуване е приет и законопроектът на Демократична България, като ГЕРБ гласува „против“, което не кореспондира със заявките им, че искат повече гаранции за машинното гласуване. Накрая на дебата колегата Мирчев взема думата, за да обяви, че тъй като явно мнозинството ще връща хартията, ние ще предложим преброителни центрове, които да решат проблемите с преброяването и отчитането на резултат от секционните комисии
4. Предложения между двете гласувания – между двете гласувания има 5 групи предложения. На ГЕРБ за премахване на машинното броене; пак на ГЕРБ за осакатяване на разнообразни права по кодекса, в т.ч. район Чужбина, откриване на секции в чужбина, закриване на обществен съвет, прекратяване на дистанционно електронно гласуване; на ДПС за въвеждане на оптични скенери и връщане на 100% хартия; на ДБ за въвеждане на преброителни центрове; на ПП по много на брой теми, някои от които свързани с хартия и машини, а други – не.
5. Правна комисия – веднага след изтичането на срока, правна комисия провежда 18-часово заседание, продължило цяла нощ и завършило сутринта след изгрев слънце. Предложения, които не са в обхвата на приетите на първо гласуване, са подложени на гласуване, което противоречи на правилника. Предложено е създаване на работна група (от колегите от ПП), която мнозинството отхвърля. БСП гласуват против собствените си текстове, като вместо това подкрепят текстовете, предложени от ГЕРБ. Аргументът на мнозинството, че „и вие миналата година така погазихте правилата“ не издържат – миналата година между първо и второ гласуване не беше приемано нищо извън първоначалния обхват.
6. Дискусия преди пленарна зала – след заседанието на правна комисия и вкарването на точката в пленарна зала, от ДБ и ПП обявяваме, че искаме всички предложения да бъдат обсъдени експертно в структуриран формат – временна комисия, която да изследва всички варианти и да представи доклад, който да помогне на депутатите да вземат решение. В проекта на дневен ред на такава комисия има одит на машините, изслушване на ЦИК и МЕУ, проучване на оптични скенери и тяхната приложимост и др. Въпреки, че малко преди това Борисов заявява, че няма проблем седмица-две да поработи такава комисия, мнозинството (вкл. ГЕРБ) я отхвърля (дори не е внесена за гласуване от председателя). Диалогът е отказан, отново без аргументи (притеснението на мнозинството е, че целта ни е да забавим приемането на кодекса, който те искат да приемат „с 200“)
7. Второ гласуване – второто гласуване в зала произвежда редица абсурдни скандали, като в крайна сметка, въпреки заявките, че „машинното гласуване остава“ и въпреки, че ГЕРБ отричат, че ще се маха машинния протокол, всичко машинно, освен принтера е премахнато. Флашката остава, но никой няма достъп до нея, а всички предложения тя да се свали в РИК, да се публикува от ЦИК или машинния протокол да се приложи към другия протокол, са отхвърлени. Ще се броят разписки (превърнати в „бюлетина за машинно гласуване“ чрез защитена хартия), а машината няма да брои. Достъп до флашките на практика ще има след съдебно обжалване на резултат (или ако ЦИК прояви инициатива, което при блокиращата квота на ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда невъзможно). В един момент в гласуването се оказва, че ГЕРБ, ДПС и БСП са се разбрали за въвеждане на оптични скенери за местните избори, но бързо след това се отказват. Малко повече за това – по-долу

Ето няколко по-значими теми:

• Временната комисия – във временната комисия, която предложихме, трябваше да се обсъдят всички спорни моменти и технически детайли, включително избор на дългосрочно решение за изборна технология. Комисията можеше да възложи социологически проучвания на нагласите към различни изборни технологии и да провери опорните точки за доверието в машините (социологията, с която ние разполагаме, казва, че мнозинството от хората имат доверие в машините, с изключение на избирателите на ГЕРБ, които от година и половина се облъчват с конспирации, но дори при тях средното доверие е 5 от 10). Отказът от тази комисия, въпреки заявките за диалог, доведоха до това да се правят съществени редакционни предложения в пленарна зала – много лоша законодателна практика, по известна като „законодателство на колянце“. Доведоха и до продължаващото говорене на неистини за машинното гласуване. Най-важната цел на тази комисия беше да постигне успокояване, след като крехкият диалогичен тон в парламента беше „взривен“ с 18-часовото заседание на правна комисия и газенето на правилата. Дори при проект на дневен ред на комисията, който не би забавил приемането на кодекса, мнозинството не я прие.
• Преброителните центрове – от ДБ предложихме преброителните центрове като решение на проблема с поправяните протоколи и недействителните бюлетини, които се връщат след връщането на хартията. Нашата теза беше: „като така и така ще връщате хартията, хайде поне да увеличим доверието в отчитането на резултата“. Представихме проекта на всички партии в нарочна среща, като БСП и ГЕРБ взеха думата, за да кажат, че „то това няма как да стане“. Те имаха тази позиция още преди да са видели проекта и детайлите по него, което значеше „ще правим каквото сме си решили“. Пренасянето на запечатани урни, според някои от тях, нямало да възстанови доверието. На това има решение, вкл. видеонаблюдение при транспорт, в допълнение на запечатващите защитени ленти, които предлагахме, но и това не беше обсъдено извън 2-3 кулоарни разговора.
• Оптичните секенери – ДПС между четенията предложиха оптични скенери. Настрана факта, че такава фундаментална промяна не може и не бива да се предлага между четенията, тя поставя много въпроси, които не могат да бъдат отговорени нито в 6ч сутринта на правна комисия, нито в пленарна зала. В изказване по темата очертах някои от въпросите, без отговори на които не можем да въведем нова технология, въпреки, че тя изглежда приемлива на пръв поглед и може да бъде консенсусна. Но начинът на нейното „промушване“, с някакво съгласие между ГЕРБ, ДПС и БСП, за което останалите разбираме в пленарна зала, с редакционно предложение „чл. 206“ да стане „чл. 206а“, е неприемлив. Въпросите са: дали скенерите ще доведат до смяна на знака и средството за гласуване (Х и V с химикал могат ли да бъдат разпознати с достатъчно високо ниво на точност или трябва да преминем към плътно кръгче с маркер); трябва ли да променим вида на бюлетината – номера на партията да бъде извън квадратчето, за да не обърква скенера; колко пъти ще може скенерът да връща на избирателя невалидна бюлетина и какво става след 2-рия/n-тия път – избирателят си тръгва без да е гласувал или скенерът приема бюлетината с ясната идея, че е невалидна, или се дава възможност с тъчскрийн да се посочи кой е избраният вариант; как се отговаря на същите въпроси, поставени при настоящите машини за изходния код и машинните протоколи – тази машина също брои и трябва да има същите нива на прозрачност, достъп до кода, гаранции за интегритета на данните; броят ли са пуснатите бюлетини, броят ли се контролни разписки (ако има такива), какво става при разминаване между тези две числа и резултата от машинния протокол; дали пъхането на хартия в скенер, който може да ти я върне, е по-удобно и „неплашещо“ за избирателите от машина с тъчскрийн; колко и как да бъде организиран преходния период и експериментите с новата технология. Всички тези въпроси нямаха отговор, а след отказа да бъдат обсъждани в специална комисия, нямаше и как да получат, поради което ние излязохме от зала. След това ГЕРБ и БСП „дадоха заден“ и се върнаха да прегласуват и отхвърлят чл. 206а. Проблемът при този начин на приемане на законодателство е, че имаше риск да „отстреляме“ поредната изборна технология, която иначе има потенциал.
• Разминаванията в протоколите – от трибуната и ДПС и БСП развяваха протоколи, при които имало разминаване между броенето на разписките и резултата от машината. Това беше изцяло пропагандно усилие, тъй като при дебата в комисия по електронно управление (който се случи след първо четене в зала, и беше критикуван от ГЕРБ, БСП и ДПС, като дори не участваха във втората му част) ЦИК посочиха, че при всички разминавания в минали избори, при повторна проверка се е оказвало, че машината е права, а грешката е в секционната комисия (при броенето или при преписването на машинния протокол, което също се случва). На тези избори повторната проверка на разминаванията още не е направена, но най-вероятно резултатът ще е същия. Още повече, че секциите с такива разминавания са неповече от 20. Проверих една от цитираните секции и се оказа, че в пълния протокол пише, че машината е спряла да работи за кратко и на база на това 2 гласа са признати без нея. В другия случай, в който за ДБ имало 7 гласа според разписките и 77 според машината, става дума за грешно преписване на машинния протокол. Няма нито системен, нито дори локален проблем. Има просто злоупотреба с предварителни данни и внушения. Но най-лошото е, че докато ГЕРБ, ДПС и БСП говорят за разминавания, техните представители в ЦИК гласуват против пълен следизборен одит на разписките. Както на предни избори бяха гласували против предоставяне на изходния код, въпреки законовата разпоредба, приета по предложение на ДБ.
• Машинните протоколи и флашките – машината вече няма да отпечатва протокол. Не просто той няма да е водещ, а няма да го има дори за справка (за да не го преписват комисиите, имаше идея дори да се отпечатва след определено време от машината, но и това не бе прието). За малко да премахнат и флашката, а с редакционно предложение в зала беше уредено все пак на флашката да се записва нещо (иначе щеше да стои празна). Но мнозинството отказа данните от тази флашка да се свалят в РИК и да се публикуват. Т.е. тя остава скрита. Защо – вносителите и защитниците на това предложение отказаха да го мотивират от трибуната. А съдържанието на флашката е електронно подписано и не може да бъде променяно, без това да се открие в РИК, така че тя е сигурен носител на информация. Смесването на хартиените бюлетини и разпечатките прави машинния протокол (разпечатан или на флашка) по-малко полезен, но все пак полезен за допълнителна контрола. Мнозинството отказа да има такава контрола. Хората, които искат машинно гласуване, вярват именно на машинното отчитане на гласовете, като хартиената коалиция хвърли това в коша.
• Машинната бюлетина – предвижда се машината да разпечатва избора на защитена хартия, като после машинните бюлетини и хартиените бюлетини се смесват и се броят заедно. Смятаме, че това ще доведе до объркване при броенето, но по-големият проблем е дали машинните принтери ще работят с новата хартия – има изисквания за ширина, дебелина, тежест, а също така трябва да може да бъде перфорирана и сгъвана. Все неща, за които нямаше ясен отговор от вносителите. Все пак, по мое предложение, беше приета преходна разпоредба, с която се задължава ЦИК да стартира експерименти в новата хартия максимално бързо след приемане на закона, за да не се окаже 10 дни преди изборите, че машините не могат да се ползват. Не беше прието моето предложение в правна комисия да се уреди QR кода на разписката като защитна мярка (той също е електронно подписан, т.е. не може отвън да бъдат внесени фалшиви разписки)

В заключение смятам, че Народното събрание прие лош изборен кодекс със също толкова лош процес. Диалогът беше отхвърлен въпреки заявките, а като изключим няколко редакционни предложения, видеозаписването в допълнение на видеозаснемането, и на практика вече излишните мерки за допълнителна прозрачност на машините (които няма да смятат), критиката и предложенията на опозицията не бяха чути. Изборният кодекс трябва да носи доверие в получения резултат както със съдържанието си, така и с процеса си на приемане. Мнозинството изглежда имаше за цел обратното, като използва всяка възможност да внушава, че нещо с машините не е наред въпреки липсата на каквито и да било доказателства.

Явно имаме много път да извървим като политическа класа, за да стигнем до информирани дебати по същество, които повишават доверието в институциите, а не го рушат с газене на правилата, дребни интриги, абсурдни скандали и добре подготвени внушения.

Материалът Какво се случи с Изборния кодекс и машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.