ЕСПЧ: авторски права, позитивно задължение на държавата да ги защитава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 септември 2022 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Safarov v. Azerbaijan. Делото е по  жалба  относно неспособността на държавата да защити  интелектуална собственост на Сафаров  при нарушаването на авторските му права поради неразрешено възпроизвеждане на неговата книга и нейното онлайн публикуване. То повдига въпроси главно по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Фактите

Сафаров е автор на книга. Неправителствена организация  публикува електронна версия на книгата на уебсайта си  http://www.history.az. Сафаров поискал сваляне на книгата и обезщетение. Не получил, обърнал се към съда и загубил делата си.

ЕСПЧ: Прилага се член 1 от Протокол 1, жалбоподателят има права на собственост. Спорът  е между частноправни лица. В тази връзка Съдът припомня, че държавата има положително задължение да предприеме необходимите мерки за защита на правото на собственост, дори в случаи на съдебни спорове между частни лица. Това положително задължение има за цел да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита. Необходимите мерки могат да бъдат превантивни или коригиращи.  Що се отнася до коригиращите мерки, държавите са задължени да осигурят съдебни процедури, които предлагат необходимите процедурни гаранции и следователно позволяват на националните съдилища  да решават ефективно и справедливо всякакви спорове между частни лица.  Ролята на ЕСПЧ е само да гарантира, че решенията на националните съдилища не са произволни или явно неразумни, без да ги замества.

Съгласно член 18 от Закона за авторското право на библиотеки, архиви и образователни институции е разрешено да възпроизвеждат произведения без разрешение в определени случаи. Жалбоподателят в своята жалба пред националните съдилища (вж. параграф 11 по-горе) твърди, че ответникът не принадлежи към нито една от тези категории. Въпреки че Върховният съд не уточнява изрично този аргумент, той отбелязва, че книгата на жалбоподателя е била публикувана в библиотечната секция на уебсайта на ответника и че целта е била да предостави информация за историята на Азербайджан. Правителството представя подобен аргумент, като твърди, че не е имало търговска цел от страна на ответника.

Съдът отбелязва, че макар липсата на каквато и да е търговска цел да е релевантна при прилагането на член 18 от Закона за авторското право, това не е единственият елемент, който трябва да се вземе предвид. Дори да се приеме, че онлайн услугите, предлагани от ответника, могат да се считат за обхванати от понятието „библиотеки“, националните съдилища не са анализирали какво може да оправдае възпроизвеждането на книгата на жалбоподателя без негово разрешение. Тъй като ответникът е направил книгата на жалбоподателя свободно достъпна онлайн и следователно – на практика за публика от цял ​​свят, а не за посетители на сграда на библиотека, би трябвало съдилищата да имат някакви мотиви в този смисъл.

В заключение, националните съдилища не са представили мотиви, доказващи, че  разпоредбите от Закона за авторското право, на които се позовават, могат да представляват правно основание за публикуването онлайн на произведението без разрешение.

ЕСПЧ рядко гледа дела за интелектуална собственост, но това е някаква своеобразна азърбайджанска Читанка, затова подходът е интересен.

Мария Реса, Дмитрий Муратов: План от 10 точки за справяне с информационната криза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Лауреатите на Нобелова награда за мир за 2021 г. Мария Реса и Дмитрий Муратов са представили План за справяне с информационната криза на Конференцията за свобода на изразяването, проведена в Нобеловия център за мир, Осло,  на 2 септември 2022 г.

Планът се състои от десет мерки. В него се казва, че заварената  токсична информационна екосистема не е неизбежна. Тези, които са на власт, трябва да изпълнят своята роля, за да изградят свят, който поставя правата на човека, достойнството и сигурността на първо място, включително чрез защита на научни и журналистически методи и изпитани знания. За да изградим този свят, ние трябва:

  • Да сложим край на бизнес модела за наблюдение с цел печалба;
  • Глобалните технологични компании   да бъдат принудени да изнесат решенията си  относно модерирането на съдържанието и промените в алгоритъма на светло и да прекратят всички специални изключения  и дискриминация;
  • Само 13% от световното население в момента има достъп до свободна преса. Ако искаме да държим властта да отговаряме и да защитаваме журналистите, се нуждаем от инвестиции в независими медии, които спазват  етичните норми в журналистиката;

Правителствата

 1. изисквайте прозрачност   от модериране на съдържанието до въздействия върху алгоритмите до обработка на данни до политики за интегритет.

2. защитете правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите със стабилни закони за защита на данните.

3. ангажирайте се с  финансиране и помощ на независимите медии и журналисти, които са подложени на атаки.

Европейският съюз

4. с прилагането на законите за цифровите услуги и цифровите пазари компаниите трябва да се принуждават да правят промени в своя бизнес модел, като например прекратяване на алгоритмично усилване, което заплашва основните права и разпространява дезинформация и омраза, включително в случаите, когато рисковете произхождат извън границите на ЕС.

5. спешно да предложи законодателство за забрана на рекламата, базирана на проследяване, като признае, че тази практика е фундаментално несъвместима с правата на човека.

6. да изисква  прилагане на Общия регламент за защита на данните на ЕС, така че правата на хората върху данните най-накрая да станат реалност.

7. да регламентира силни гаранции за безопасността на журналистите, устойчивостта на медиите и демократичните гаранции в цифровото пространство в предстоящия Европейски закон за свободата на медиите.

8. да защити   свободата на медиите, като прекрати каналите на  дезинформацията без  изключения за участници, които произвеждат дезинформация в индустриален мащаб, за да навредят на демокрациите и да поляризират обществата навсякъде.

9. да се противопостави на мощната лобистка машина на  големите технологични компании

ООН

10. да създаде специална позиция   към  Генералния секретар на ООН, фокусирана върху безопасността на журналистите.

Планът е подкрепен от десетки организации, нобелови лауреати и журналисти.

Хазарт: санкции за реклама в платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Италианският регулатор налага санкции на платформата за видеосподеляне YouTube за забранена реклама на хазарт.

Член 9 от закон №. 87/218 забранява пряка и непряка реклама на  хазарт ( реклама за игри с парични награди ) и предвижда отговорност за клиенти, собственици на медии, организатори на събития.

В този случай компанията  Top Ads разпространява забранена реклама на хазарт на своя уебсайт  и свързаните с него пет канала в YouTube, поради което трябва да плати  глоба от 700 000 €  .

Регулаторът издава отделно решение  за санкциониране на доставчика на хостинг услуги –  платформата за споделяне на видео YouTube.  YouTube – Google Ireland Limited – носи отговорност за това, че не е предприел действия за премахване на незаконното съдържание, масово разпространявано на неговата платформа  – и за платформата е определена глоба от 750 000 € .

В допълнение към имуществените административни санкции  Agcom издаде заповед “a notice and take down”   за Top Ads, така и за YouTube (Google), както и за първи път a “notice and stay down”, позовавайки се на С-18/18 на Съда на Европейския съюз* с  цел да забрани разпространението и качването на подобно незаконно съдържание.

 Top Ads Ltd са обявили намерение  да подадат жалба.

Източник EPRA

САЩ: прозрачност на политическата реклама в платформите, делото Washington State v Facebook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това    Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.

Съдът в Сиатъл застава на страната на  щата Вашингтон  по делото Washington State v  Facebook и отхвърля аргумента на компанията майка на Facebook Meta, че законът за кампанията на щата противоречи на Първата поправка. Съвсем си е конституционен, казва съдът.

Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу  Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе  в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят   цели канали на основната политическа коменикация.“

Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че   няма да може разумно да спазва закона. Според щата,  Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността   устройва компанията.“

„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници  агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата,  може би просто не си заслужава, е позицията на щата.

Интересно е какво става в съда във Вашингтон  – първо,  заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).

Отговорната журналистика в българската съдебна практика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка  на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на клеветнически
изявления в предаванията BTV Новините – централна
емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.

СРС отхвърля иска.

С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:

Истинност и неистинност:

На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:

Константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (Решение. по гр. д. No 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. No 1486/2011 г., IV г. о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.).
Ето защо съдът намира, че в случая доколкото източника на информация на репортажа е съдебен акт– официален източник, журналистът, съответно работодателя му не може да отговаря за вреди. Не може да бъде споделена тезата, че са разгласени материали от досъдебно производство без съгласие на наблюдаващия прокурор, доколкото в случая става въпрос за мотиви на съдебен акт, изложени в публично съдебно заседание в присъствие на  представители на обществеността – медии.

Софийски районен съд,  Решение No 8716,  гр. София, 28.07.2022 г.

Електронно управление срещу корупцията

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

„Корупцията“ звучи абстрактно. И предвид, че на практика няма осъдени за корупция, можем да си вадим заключенията от слухове и от журналистически разследвания.

Много пъти съм казвал, че електронното управление е силен инструмент срещу корупцията. Но как?

Като не могат да се подменят документи (напр. страници в договори или букви в тефтерчета), защото електронният подпис защитава от промени.

Като не могат да се създават документи със задна дата, защото квалифицираните времеви печати защитават от антидатиране.

Като не могат да изчезват документи, защото ги има в деловодна система, която не позволява „хвърляне в кошчето“.

Като всяко плащане е регистрирано (в СЕБРА) и публично, за да има проследимост къде отиват парите ни.

Като човешкият фактор в много задачи е автоматизиран, за да премахнем възможността за корумпиране.

Като не може плик с оферта за поръчка или търг да бъде отворен преди крайния срок, за да няма предимство подставен кандидат.

Като връзките между фирми, поръчки, имоти и публични личности са в електронен вид, за да може разследващите органи и журналисти да откриват корупционни практики.

Като има проследимост и случайно разпределение за всяка проверка, за да не може контролните органи да рекетират бизнеса.

Електронното управление пречи на корупцията. И затова трябва да продължим с бързото му въвеждане навсякъде, за да имаме институции, чисти от корупция.

Материалът Електронно управление срещу корупцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Отново ще участвам в изборите

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Листите за предстоящите избори са внесени и за мен е чест да бъда в два района:

Водач в Ловеч, където ще помогна коалицията да реализира мандат. Там съм по мое предложение – баба ми и нейният род са от Троян и околните махали. Имам ярки спомени от детството по баирите около Троян, а в мазето още има от сливовата ракия на прадядо ми. Там имаме силен местен кандидат на второ място – Свилен Андреев, с когото на практика сме съ-водачи на листата и който се надявам да влезе в парламента за втори път.

Също така съм в 23-ти район (София), плътно след две силни жени – Надежда Йорданова и Кристина Петкова. Изборът в 23-ти район ще е труден, но се радвам, че даваме на избирателите толкова добри опции, между които да се чудят. Преференциите винаги са били инструмент на демократичната общност.

Листите ни са обновени спрямо предните избори и смятам, че са добра отправна точка за силна кампания, в която да убедим повече хора, че системният ни опит да изградим силни институции, които да решават проблемите на хората, е най-важната задача.
Институции, които могат ефективно, а не ефектно да се борят с корупцията; институции, които повишават здравето, а не сметката за лекарства; които дават образование, а не просто диплома; които си вършат бюрократичната работа, а не я пренасят върху гражданите и бизнеса.

Кампанията започва на втори септември. Ще бъда на улицата, сред хората, в София, Ловеч, Троян, Луковит, Тетевен и другите населени места в района.

Материалът Отново ще участвам в изборите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: крадат или крадът?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише крадат, въпреки че се изговаря [крадът]. Тенденцията в цяла Европа е да се крадат по-малко, но по-скъпи автомобили. За съжаление, социалните мрежи крадат от времето, което бихме могли да прекарваме с близките си.

Как се пише: увехнал или увяхнал?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише увехнал, също и увехнала, увехнало, увехнали. Мебелите тънеха в прах, а мушкатото на прозореца беше увехнало. Увехнали лалета се освежават, като се натопят в дълбок съд с хладка вода до самия цвят.

Как се пише: овулация, оволация или уволация?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише овулация. Думата е заета от новолатински – ovulatio. Денят, в който настъпва овулацията, зависи от това колко е дълъг менструалният цикъл на жената. Ако искате да планирате своята бременност, може да ползвате тестове за овулация.