Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на клеветнически
изявления в предаванията BTV Новините – централна
емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.
СРС отхвърля иска.
С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:
Истинност и неистинност:
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:
Константно в практиката на ВКС се поддържа, че когато журналист разпространява негативни и опозоряващи другиго факти, границите на свободно изразяване и свобода на печата следва да се считат спазени, когато истинността на сведенията е добросъвестно проверена. Обичайно се приема, че проверката изисква информацията да е потвърдена от поне два независими източника. Според практиката на ЕСПЧ, когато способът за набиране на сведенията е бил доказан по делото с достатъчна конкретика, макар и без персонализиране на източника, но с обособяване на конкретен кръг от лица, група, общност или принадлежност, стандартът за добросъвестна журналистическа практика следва да се счита за постигнат. Да се приеме обратното, би означавало да се поставят граници, несъвместими с правото на свободно разпространяване на мнения и негативна информация за определена (публична) личност, когато тази информация служи на интереса на обществото. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна (например – основава се на официални източници, като прессъобщения на МВР, прокуратура, министерство и др.) вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение (Решение. по гр. д. No 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. No 1486/2011 г., IV г. о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.).
Ето защо съдът намира, че в случая доколкото източника на информация на репортажа е съдебен акт– официален източник, журналистът, съответно работодателя му не може да отговаря за вреди. Не може да бъде споделена тезата, че са разгласени материали от досъдебно производство без съгласие на наблюдаващия прокурор, доколкото в случая става въпрос за мотиви на съдебен акт, изложени в публично съдебно заседание в присъствие на представители на обществеността – медии.
Софийски районен съд, Решение No 8716, гр. София, 28.07.2022 г.