Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑184/20, с предмет преюдициално запитване, отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) в производството по дело OT срещу Vyriausioji tarnybinės etikos komisija.
В Литва има комисия, която следи за прилагането на Закона за съвместяване на интереси, включително като събира и проверява декларациите за частни интереси.
OT заема длъжността ръководител на организация по литовското право, получаваща публични средства и извършваща дейност в областта на опазването на околната среда. ОТ не е подал декларация за частни интереси. Комисията иска да го санкционира. ОТ твърди, че ако се окаже принуден да подаде декларация за частни интереси, публикуването ѝ ще накърни както неговото право на зачитане на личния му живот, така и правото на другите лица (напр. с които живее), които евентуално ще трябва да посочи в декларацията си. Данните могат да разкрият и особено чувствителна информация, напр. сексуална ориентация.
При това положение съдът във Вилнюс задава следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли условието по член 6, параграф 1, [първа алинея,] буква д) от [ОРЗД] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от [ОРЗД], по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
2) Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от [ОРЗД] да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от [ОРЗД], по-специално условието по буква ж) от тази разпоредба — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?“.
Съдът:
Не се допуска национална правна уредба, в която се предвижда публикуване онлайн на декларацията за частни интереси, която всеки ръководител на получаваща публични средства организация е длъжен да подаде, по-специално доколкото това публикуване засяга поименни данни за неговия съпруг, лицето, с което той живее във фактическо съжителство, или неговия партньор, както и за близките или известните лица на декларатора, поради които може да възникне конфликт на интереси, или пък засяга всяка сделка, която е сключена в последните дванадесет календарни месеца и чиято стойност надвишава 3 000 EUR.
Публикуването на уебсайта на публичния орган, натоварен да събира и проверява съдържанието на декларациите за частни интереси, на лични данни, които косвено могат да разкрият сексуалната ориентация на физическо лице, представлява обработване на специални категории лични данни по смисъла на тези разпоредби.
,
Върховният съд на Австралия се произнесе относно отговорността на търсачките за публикации на трети страни чрез решението си по делото Google LLC срещу Defteros [2022].
Върховният съд потвърди с мнозинство 5-2, че търсачките не са издатели и при клевета нямат отговорност на издател.
Фактите
Дефтерос е адвокат. Твърди, че е оклеветен от резултати от търсенето по неговото име чрез търсачката на Гугъл. В резултатите попадат
Дефтерос твърди, че Google трябва да се счита за издател, че компанията е уведомена за исканията му, но не е премахнала връзките към клеветническо съдържание от списъка на резултатите и че посещенията продължават.
Първа инстанция отсъжда в полза на Дефтерос и присъжда обезщетение в размер на 40 000 долара. Google обжалва решението. Втората инстанция потвърждава решението и Google обжалва пред Върховния съд.
Какво твърди Google
Върховният съд
С мнозинство 5-2 Върховният съд уважава жалбата на Google, като приема първия аргумент.
Google всъщност не е публикувал материала. Резултатите се класират чрез използване на алгоритъм, като търсачката просто препраща към уеб страница. Резултатът от търсенето е описан от Съда като препратка към „нещо, някъде другаде“. Улесняването на достъпа на дадено лице до съдържанието на уеб страница не се счита за съобщаване на информацията.
Google само съобщава, че нещо съществува на определено място и следователно Google е по-скоро помощник, отколкото издател. Google освен това не предоставя допълнителен коментар или данни или собствено съдържание – и такова участие не е достатъчно, за да докаже, че Google е издател.
Особени мнения
Съдия Кийн смята, че Google е издател, тъй като публикуването за потребителите – и разглеждането на материала от тяхна страна – не би се случило без участието на Google.
Съдия Гордън също така приема, че Google е издател и не е „пасивен“ участник в разпространението на материала до своята аудитория.
Така ВС приема Google за “действащ като екскурзовод” за хора, които са се интересували от темата – търсачката просто показва, че има уебсайт с материали по тази конкретна тема. Позицията обаче може да бъде съвсем различна, ако се докаже, че дадена търсачка дава предимство на негативни материали – това зависи от алгоритмите.
Така или иначе в медиите има предположения, че въпросът с отговорността на търсачките не е приключен в Австралия.
Младите гледат седем пъти по-малко телевизия от хората на 65 и повече години. Разликата между поколенията в потребителските навици достига рекордно високо ниво, според доклада Media Nations 2022 за Обединеното кралство на Офком.
Хората на възраст 16-24 години прекарват по-малко от час (53 минути) средно на ден в гледане на ефирна телевизия – спад с две трети през последните десет години.
За разлика от тях, хората на 65 и повече години все още прекарват около една трета от будния си ден в гледане на телевизия – почти шест часа (5 часа и 50 минути) дневно. Това дори е повече в сравнение с преди десетилетие.
Промените в навиците на по-младите възрастни отразяват нарастващата популярност на базираните в САЩ услуги за стрийминг по заявка.
Три стрийминг гиганта в една пета от домовете
Около една пета от домовете (5,2 милиона) се абонират и за трите най-популярни платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Disney+ – струващи около £300 (€357) на година.
Девет от всеки десет възрастни на възраст 18-24 години се насочват направо към стрийминг, като Netflix е най-честата дестинация.
А шест от всеки десет (59 процента) 55-64-годишни и 76 процента от тези на възраст 65+ все още първо се обръщат към телевизионните канали.
„Революцията на стрийминга разширява пропастта между поколенията, създавайки рязко разделение в навиците за гледане на по-млади и по-възрастни хора“, казват от регулатора Офком. „Традиционните телевизионни оператори са изправени пред силна конкуренция от страна на платформите за онлайн стрийминг.“
Загриженост за разходите за живот
След години на силен растеж броят на домовете, използващи стрийминг услуги, започна да се забавя през 2021 г., преди да започне да намалява през пролетта на 2022 г.
Тъй като нарастващите разходи за живот оказват натиск върху бюджетите на домакинствата, броят на абонатите за поне една стрийминг услуга е намалял с повече от 350 000 до 19,2 милиона.
Анулациите обаче не означават непременно клиенти, които са били загубени завинаги. Проучване на Oфком сред абонати, които са се отказали през 2022 г., установи, че почти три четвърти (73 процента) от клиентите казват, че смятат, че ще се абонират отново – което отразява гъвкавостта, която позволява на клиентите да взимат и отказват абонаменти в зависимост от промените в програмите, нуждите или обстоятелствата.
Предизвикателство за обществените радио- и телевизионни оператори
Голямата аудитория за финала на Евро 2022 и за тържествата за юбилея на кралицата показват, че наземната телевизия все още е популярен избор за важни национални събития, но аудиторията и нивата на гледане на обществена телевизия намаляват.
Но 82 процента от хората казват, че са използвали услуга видео при поискване на обществената телевизия през последните шест месеца, приблизително толкова, колкото са използвали поне една услуга за стрийминг (83 процента). Шест от всеки десет (59 процента) зрители казват, че са използвали тези платформи, за да гледат програми на живо в момента, в който се излъчват.
BBC iPlayer има високо ниво на удовлетворение във всички възрастови групи, като над четири на всеки пет (81 процента) от тези, които са го използвали наскоро, казват, че са доволни от услугата.
Hannah and Dave’s big news has meant a big change to their previously grey spare room
Whether you’re renovating an old home, or welcoming a baby into a new nursery, we’re here for you. For us, it’s #notjustpaint, #itspersonal
Discover more: https://t.co/ZiFAko4cHe pic.twitter.com/g5B4o5fgGW
— Crown Paints (@crownpaints) August 8, 2022
Една реклама за бои, срещу която засега има 150 жалби до Агенцията за рекламни стандарти (ASA) в Обединеното кралство. Разказва се за двойка, очакваща бебе. Нежеланието за деца се представя в отрицателна светлина, като нещо укоримо. А когато става ясно, че очакват дете, Тя се надява детето да е момиче, а Той само се надява детето да е негово.
“Now a baby’s coming and they don’t know what it is.
Hannah’s hoping for a girl, Dave’s just hoping that it’s his.”
Надява се детето да е негово? Какво е съобщението?
Говорител на ASA казва, че в момента жалбите се оценяват, за да се прецени дали има потенциален проблем съгласно правилата и ако е така, дали има основания за по-нататъшни действия.
