ТВ Евронюз България замества ТВ Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ТВ Евронюз България

На 5 май 2022 е обявено началото на нова телевизионна програма Евронюз България. Програмата е обявена в медиите като българската програма на европейския новинарски канал Euronews. На сайта на телевизията https://euronewsbulgaria.com/ се казва:

Ние сме част от водещия международен канал за новини в Европа, предоставящ глобални, многоезични новини с европейска перспектива на над 440 милиона домове в 160 държави. С 12 езикови издания на различни платформи, включително 9 отделни телевизионни издания, ние се стремим да предоставим на нашите зрители и читатели разнообразни гледни точки, като същевременно оставаме базирани на репортажи с факти.

Нашата идентичност е уникално европейска, но покритието ни е уникално разнообразно. От главната ни централа в Лион, Франция, ние управляваме глобален нюзрум, който включва около 400 журналисти от 30 различни страни.

Нашите 15 езика покриват европейски и световни новини 24/7 на арабски, английски, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, персийски, португалски, руски, испански и турски, с бюра в Брюксел, Атина и Будапеща и мрежа от кореспонденти във всички големи европейски градове, включително Берлин, Лондон, Москва, Париж и Рим.

От 2018 г. Euronews стартира пет брандирани партньорски проекта: Euronews Албания, Euronews Грузия, Euronews Сърбия, Euronews Румъния и Euronews България.

На сайта се казва още, че Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.

Главният редактор на Euronews Bulgaria е служител на Euronews. На този пост е Марина Стоименова, която е заемала няколко важни позиции в редакциите на Nova Broadcasting Group. Главният редактор докладва на мениджъра на филиалите на Euronews в централата на медията в Лион, Франция.

Радио Евронюз България

Също на 5 май 2022 радиото, закупено през 2018 г. от собственика на телевизията, променя наименованието си (преди – от 105.6 Новините сега в Радио Европа – Новините сега), а сега – в Радио Евронюз. Повече за сделката и кой стои зад радио Новините сега – тук.

Евронюз

Евронюз съществува от 1993 г.

От 2010 ЕС предоставя средства на Евронюз на базата на последователни рамкови споразумения за партньорство. За 2010 – 2018 г. рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с Евронюз, намалява прозрачността на финансирането за Евронюз и на неговото отчитане.

През 2019 Европейската Сметна палата разглежда отношенията на ЕС с Евронюз след искане от Европейския парламент „да се провери дали финансирането на Евронюз се извършва по ефективен и прозрачен начин и се използва единствено за изпълнение на мандата, даден на Евронюз“. Сметната палата отбелязва тази непрозрачност: „Нито една държава-членка на ЕС не е предоставила на Евронюз мандат за обществена услуга и не го е определила като обществена услуга, което означава, че не получава публичен ресурс от държавите“, информира Политико. „Европейската комисия трябва да проверява ежегодно дали Евронюз спазва ангажиментите за запазване на редакционната си безпристрастност и европейска перспектива. Но не открихме официална връзка между тези ангажименти и критериите на Комисията за годишно отпускане на средствата.”

Собствеността на Евронюз е преобладаващо частна. В края на 2021 г базираната в Лисабон Alpac Capital е сключила сделка за придобиване на 88 процента от акциите в Евронюз, дотогава притежавани от египетския телекомуникационен магнат Савирис чрез компанията му Media Globe Networks, MGN. Сделката следва заключението на одиторите, че само за периода 2014-2018 телевизията е получила финансиране от Европейската комисия в размер на 122 милиона евро. Според Политико финансовата подкрепа от Комисията за Eвронюз ще продължи до 2023 г. в рамките на бюджета на ЕК за мултимедийни действия.

Трябва да се има предвид, че бащата на СЕО на португалската компания – собственик е близък приятел и съветник на Орбан, дори е получавал награди от Орбан за помощта, която е оказвал за популяризиране на Унгария в Европа, пише Еuractiv. Съвпадение е, че този баща също е бил евродепутат от ЕНП, както и Емил Стоянов. Не е ясно в каква степен ще се гарантира редакционната независимост предвид този контекст.

Българската страна – ТВ Европа, ребрандирана от вчера като филиал на Евронюз

ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, той продава през 2009, а от 2017 телевизията е собственост на Добрин Иванов. Както обобщава Дневник –

Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.

Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.

Бивол, български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски – и още: “Стъпвайки на партийната и задкулисна опора, бизнесът с оръжия на Добрин Иванов върви добре. Според в. Капитал той има 100 милиона оборот за 2017 г. През 2019 г. Добрин Иванов се обзавежда и с още една компания за търговия с оръжие – “Трансармъри”, в която е съдружник със Станчо Петков, бивш директор в държавния оръжеен холдинг “Терем”.

Партньорството

Съобщението за подписаното споразумение с ТВ Европа на сайта на Евронюз.

Атанас Чобанов от Бивол задава пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз.

В информацията за подписаното партньорство е цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.

На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно въпросните ценности допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.

В регистрите на СЕМ:

Как се пише: военнотехнически, военно-технически или военно технически?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Това прилагателно име се пише слято – военнотехнически, също и военнотехническа, военнотехническо, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – военна техника. Днес в парламента се обсъжда предложението за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна. Военнотехническото сътрудничество между Германия и СССР се активизира след сключването на Пакта за ненападение на 23 […]

Соня Момчилова, две точки

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Интервюта на председателката на СЕМ Соня Момчилова:

Пред ДИР. БГ

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии.

Пред 24 часа

Соня Момчилова: Важно е кой ще е шефът на БНТ – това е ТЕЛЕВИЗИЯТА, приятел на родителите ни, чиято цена е правдивост

Пред Фокус-нюз

Соня Момчилова: Сериозен е рискът да станем жертва на много банална, много евтина, много подкожна пропаганда, затова повече от всякога е нужно да дадем свобода на избора

Пред Евроком (видео)

Соня Момчилова:

Интервю в Анфас

Пред БНР, Политически некоректно

Соня Момчилова: Следването на една линия е болестотворно за медиите

“Имаме откровено цитиране на опорки, на лозунги, на праведни, правоверни фрази”

Всеки повод да се говори за разширяване на СЕМ е опит за допълнителното му политизиране, смята председателят на медийния регулатор

Европейската аудиовизуална екосфера

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейски съюз за радио и телевизия – две графики:

Горе: финансиране/приходи на обществените медии, търговските медии в Европа, телекомите, производителите на съдържание, интернет гигантите.
Долу: динамиката във финансирането.

Пълен текст на доклада (изисква регистрация)

Съвет на Европа: Оценка на състоянието на свободата на изразяване 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес е публикуван доклад за състоянието на свободата на изразяване в държавите-членки на Съвета на Европа за 2021 г.

Този годишен преглед, базиран на констатациите на органите на Съвета на Европа и механизмите за наблюдение, е фокусиран върху правните гаранции за свобода на изразяване, гаранции за безопасността на журналистите, независима и плуралистична медийна среда.

Свободата на изразяване по време на война

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

1

В светлината на нахлуването в Украйна от Руската федерация и продължаването на руската агресия срещу Украйна, наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите към ООН (ООН), Африканската комисия по правата на човека ( ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуваха следното съвместно изявление:

Ние колективно осъждаме нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от Руската федерация. Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ITACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации.

Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащите от това тежки човешки права и хуманитарни кризи, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена.

Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то е инструмент за насърчаване на траен мир, разбиране на естеството на конфликта и гарантиране на отговорност .

Във връзка с това в изявлението се подчертава следното:

първо, ние сме дълбоко загрижени за безопасността на журналистите, медийните работници и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и сега са изложени на много висок риск. Припомняме, че според международното хуманитарно право по време на въоръжен конфликт журналистите се считат за цивилни и като такива трябва да им бъде предоставена защита. Атака за убийство, раняване или отвличане на журналист представлява военно престъпление.

второ, разтревожени сме от съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат цел на атаките на руските сили в опит да нарушат достъпа до информация, включително чрез кибератаки. Призоваваме за приемане на всички възможни мерки за защита на медиите, медийните организации и интернет инфраструктурата от атаки.

Трето , ние подчертаваме, че пропагандата за война и националната омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно член 20 от Международния пакт за граждански и политически права. Призоваваме Руската федерация да се въздържа от тези незаконни практики.

Четвърто , ние сме загрижени от разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии. Въпреки това вярваме, че дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии. Всяко ограничаване на свободата на изразяване трябва да зачита стриктно теста за законност, легитимна цел и необходимост и пропорционалност. Решението на ЕС да забрани две руски държавни медии може да е непропорционален отговор на дезинформацията. Освен това то се използва като претекст за допълнително затваряне на независими медии в Руската федерация. Насърчаването на достъпа до разнообразна и проверима информация, включително осигуряване на достъп до свободни, независими и плуралистични медии, е по-ефективен отговор на дезинформацията.

Пето, ние вярваме, че ерозията на правото на свобода на изразяване и други човешки права за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна. Разтревожени сме от цензурата и потискането на несъгласните и плуралистичните източници на информация и мнения в Руската федерация, включително блокирането на платформи за социални медии и новинарски уебсайтове, прекъсване на услугите от чуждестранни доставчици на съдържание и услуги, масово етикетиране на независими журналисти и медии като „чуждестранни агенти“, въвеждане на наказателна отговорност и лишаване от свобода до петнадесет години за разпространение на т. нар. „фалшива“ информация за войната в Украйна или поставяне под съмнение руски военни действия в Украйна или просто отстояване на мир или дори споменаване на думата „война“.

Шесто , отбелязваме, че войната в Украйна усили рисковете от разпространението на дезинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социални медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики. Призоваваме за засилване на надлежната проверка и оценка на въздействието, свързани с правата на човека, отчетността, прозрачността и еднаквото и последователно прилагане на политиките за защита на правата на всички потребители.

(със съкращения, пълният текст може да се прочете тук)

2

В същата посока е и позицията на Европейската организация за цифрови права EDRI, оповестена преди месец:

В отговор на войната на Руската федерация срещу Украйна – и като част от по-широк пакет от икономически и финансови санкции – Съветът на Европейския съюз реши едностранно да забрани излъчването или разпространението на съдържание от контролирани от руските държавни медии в ЕС, като не само се забранява на операторите да излъчват съдържание чрез традиционни телевизионни канали, но също така и да „дават възможност, улесняват или по друг начин допринасят за излъчването на всяко [RT, Sputnik] съдържание […] по всякакви средства като кабел, сателит, IPTV, интернет услуги, интернет платформи или приложения за споделяне на видео“.

European Digital Rights (EDRi) счита, че широкият обхват на тази забрана за медиите създава опасен прецедент за едностранна намеса в цифровата информационна среда.

Първо, доставчиците не могат (и не трябва да са задължени) да знаят цялото съдържание, предавано чрез техните системи. Всъщност правото на Съюза, като Директивата за електронната търговия и предстоящия Законодателен акт за цифровите услуги, изрично изключват обща отговорност за онлайн посредниците за такива случаи. В противен случай подобни правила за отговорност биха принудили посредниците да разработват и внедряват автоматизирани технологии за филтриране и премахване на съдържание, което би имало катастрофални последици за основните права на хората в ЕС, по-специално свободата на изразяване и достъп до информация.

На второ място, дори в контекста на война, мерките с толкова далечни последици за основните права трябва поне да бъдат предприети с демократичната легитимност, която може да осигури само Европейският парламент. Както допълнително поясняват Bits of Freedom, Съветът на ЕС, тоест държавите взеха решението (Council Decision (CFSP) 2022/351 of 1 March 2022). Демократичният контрол е изключително важен. Той гарантира, че правителствата не могат да злоупотребяват с властта си, помага за подобряване на качеството на законодателството и придава легитимност. По време на криза може да се окаже, че внезапно се налагат широкообхватни мерки – но дали такива мерки са необходими, трябва да се реши демократично.

Тази забрана на ЕС трябва да отговаря на стандартите за законност, легитимност, пропорционалност и необходимост, които международното право за правата на човека изисква за тези сценарии. Това включва необходимостта от ясно ограничаване във времето на обхвата на приетите мерки, които са в обхвата на това изявление.

И накрая, според нас политиките на ЕС трябва да се съсредоточат върху предоставянето на подкрепа за независими медии и журналисти в Русия и Украйна и осигуряване на свободен трансграничен поток на новинарски репортажи. Това включва предоставяне на финансова подкрепа за технологии за преодоляване на цензурата като мрежата Tor.

3

Позициите на ОSCE u EDRI не съвпадат с някои широко разпространявани в България позиции за необходимостта от включване в предаванията на “всички гледни точки” чрез предаване на речи и изказвания на президента Путин и директно поддържащи агресора местни политици, знаменитости или т. нар. анализатори.

Те само призовават общоприетите демократични медийни стандарти да не се дерогират безпричинно и непропорционално.

Накрая, ако има мнение, че Съветът за електронни медии не е приложил коректно ограничителни мерки по отношение на прокремълската пропаганда, от това не следва, че не трябва да се прилагат ограничителни мерки, а само че добре и в детайли трябва да се познават стандартите.

#RSF INDEX 2022 | 91 (+21)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 3 май 2022, тази година на самия ден на свободата на медиите, стана известен годишният доклад 2022 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година) и 91 (за 2022 година) – това е мястото на България в подреждането на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Естония, Финландия.

България е класирана с 21 позиции напред и вече заема 91 място. Има нов последен от ЕС – Гърция.

Могат да бъдат посочени две основни причини за този скок в класацията:

нова методология, описана тук – напомня известните методологии по групи фактори (подобно на анализа за медиен плурализъм – политически, правен икономически, социокултурен аспект и една пета група фактори – сигурност (макар че, както разбираме, работата по класацията в основни линии предхожда войната в Украйна);
оптимистичните очаквания, свързани с промяната във властта след 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ.

И двете са външни за медийния сектор. Така че скок в класацията реално не означава скок в качеството на журналистиката. Да не бързаме с изводите.

Оценката на Репортери без граници започва със следното – станало традиционно – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

Три становища на Комисията по журналистическа етика по актуални въпроси, свързани с отразяване на войната, която Руската федерация води срещу народа на Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На заседанието си но 15 март 2022 Комисията за журналистическа етика обсъди някои въпроси, свързани с журналистическото отразяване на войната в Украйна за целите на новините и актуалната публицистика.

В резултат са приети следните становища, публикувани на сайта, където КЖЕ оповестява решенията и становищата си.

Становище за публикуването на снимки и видео, на които по разпознаваем начин са отразени деца в контекста на войната

КЖЕ взе предвид няколко случая, в които чрез видео материали и снимки са показани на света изпитанията, но и героизма на деца в условията на войната. Снимки на деца стават символ на опустошението и ужаса на войната. Историята на десетгодишния Хасан, който пропътува сам стотици километри, за да намери сигурност при родственици в Словакия, е на първите страници на големите световни медии.

Макар че всеки отделен случай трябва да се прецени отделно, КЖЕ намира, че стандартът за защита на децата и съображенията срещу публикуване на снимки и видео, на които те са разпознаваеми, в отделни случаи е възможно да отстъпят място на съображенията за показване на истината за войната такава, каквато е, след задълбочена преценка на редакцията, и снимки на деца е възможно по изключение да бъдат публикувани.

Становище за форумите в информационните сайтове

КЖЕ взе предвид зачестили случаи на форуми под публикации на качествени медии, преднамерено атакувани от тролове. Все по-често има опити за превземане и овладяване на форуми от тролове и агресивни посетители. Това явление е отразено в научни доклади, разкриващи превземането на форумите на определени големи демократични европейъски медии, за да попречи на нормалното функциониране на форумите и да създаде видимост за несъществуващи и деформирани обществени нагласи към предмета на публикациите.

Превзетите форуми под публикации за войната в Украйна станаха причина за призиви в социалните мрежи подобни форуми да бъдат затворени.

КЖЕ вече е имала повод в решенията си да изрази становище, че – макар че става дума за съдържание, създадено от трети лица – според практиката на Европейския съд за правата на човека отговорността за съдържанието на форумите в определени случаи се носи от медиите – според решението по делото Delfi v Estonia това важи за реч на омразата и призоваване към насилие. В други случаи, като например по делото Høiness v Norway, ЕСПЧ приема, че коментарите не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, има изградена система за модериране, един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието, което е действало по подходящ начин и не следва да носи отговорност.

Като подчертава, че това е индивидуално решение в рамките на редакционната свобода на всяка медия, КЖЕ принципно смята, че пространства за дискутиращи общности следва да има и електронните медии трябва да се положат усилия за това.

КЖЕ призовава изданията да действат по подходящ начин, включително със съвременни автоматизирани средства, където е възможно, за да предпазят аудиторията си от деструктивното влияние на троловете.

Комисията ще наблюдава този процес и при необходимост ще излезе отново със становище.

Становище за гледните точки в новините и актуалните предавания при отразяването на войната в Украйна

КЖЕ взе предвид, че в национални и други медии гледната точка на официален Кремъл се представя наред и равнопоставено с гледната точка на представителите на държавата Украйна, срещу която се осъществява непредизвикана агресия с военни средства.

Подобно на разбирането за медиен плурализъм по време на COVID пандемия, когато мнението на отричащите съществуването на пандемията и на антиваксърите беше представяно наред и равностойно с гледната точка на съвременната наука за необходимостта от средства за защита, и сега автори на медийни публикации и водещи на акутални предавания дават простор на пропагандни тези на агресора от Кремъл, засягащи правото на украинците на собствена държава, ролята на ЕС и НАТО, конспиративни теории за „поети ангажименти, които НАТО нарушава с разширяването си на изток“ и пр., с аргумента за „различните гледни точки“.

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите както на Украйна, така и на агресора Кремъл, но представянето на пропагандните тези трябва да става винаги в контекст. При липса на контекст медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на дезинформация и пропаганда за война, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят аргументи и факти.

Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Събитията, свързани с войната в Украйна, трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на лица, които фалшифицират и представят превратно фактите. От водещите се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда и дезинформация под формата на „друга гледна точка“, а от екипите се очаква своевременна реакция на дезинформацията с факти.

КЖЕ напомня, че член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния кодекс, който предвижда престъпления като: пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

Третото становище е провокирано от множество изказвания по темата за отразяване на позициите на агресора във войната, не на последно място и в светлината на санкционния механизъм на ЕС.

За съжаление български медии продължават отразяване на събитията в Украйна в противоречие с принципите, намерили място в последното становище.

2022 Специален доклад 301

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

И тази пролет дочакахме специален доклад 301 на САЩ за състоянието на правата на интелектуална собственост. На 27 април 2022 г USTR публикува своя специален доклад 301 за 2022 г. относно адекватността и ефективността на защитата на търговските партньори на САЩ и прилагането на правата на интелектуална собственост (ИС).

Започвам от прессъобщението, в което – след като съобщава, че поради войната е прекъснат анализът за Украйна – има абзац за България:

USTR ще проведе Out-of-Cycle Review цикъла на България, за да прецени дали България постига значителен напредък по отношение на отстраняването на недостатъците в своето разследване и наказателно преследване на случаи на онлайн пиратство, особено неуспеха да приеме извадка от доказателства по наказателни дела.

Докладът „Специален 301“ е годишен преглед на глобалното състояние на защитата и прилагането на интелектуалната собственост. USTR извършва този преглед в съответствие с раздел 182 от Търговския закон от 1974 г.

USTR прегледа повече от сто (100) търговски партньори за тазгодишния специален доклад 301 и постави двадесет и седем (27) от тях в приоритетния списък за наблюдение или списък за наблюдение. Специалният преглед 301 на Украйна беше спрян поради преднамерената и непредизвикана по-нататъшна инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Седем държави – Аржентина, Чили, Китай, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела – са в списъка за приоритетно наблюдение. Тези страни ще бъдат обект на особено интензивен двустранен ангажимент през следващата година.

Двадесет търговски партньора са в списъка за наблюдение и заслужават двустранно внимание за справяне с основните проблеми с ИС: Алжир, Барбадос, Боливия, Бразилия, Канада, Колумбия, Доминиканска република, Еквадор, Египет, Гватемала, Мексико, Пакистан, Парагвай, Перу, Тайланд, Тринидад и Тобаго, Турция, Туркменистан, Узбекистан и Виетнам.

В допълнение, прегледите извън цикъла предоставят възможност за справяне и отстраняване на такива проблеми чрез засилена ангажираност и сътрудничество с търговски партньори и други заинтересовани страни. USTR обяви Out-of-Cycle Review на България.

Ето и самият доклад 301.