ЕС: относно стратегическите дела срещу общественото участие / SLAPPs

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия предприема действия за подобряване на защитата на журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби със съдебни производства.

Стратегическите дела срещу общественото участие, известни като „SLAPPs“, са особена форма на тормоз, използвана предимно срещу журналисти и защитници на правата на човека, за да се предотврати или накаже изказването по въпроси от обществен интерес.

Предложената директива обхваща SLAPP по граждански дела с трансгранични последици. Тя дава възможност на съдиите бързо да отхвърлят явно неоснователни дела срещу журналисти и защитници на правата на човека. Директивата установява процесуални гаранции и средства за защита като обезщетение за щети и възспиращи санкции за започване на съдебни дела срещу общественото участие.

Комисията приема и препоръка, за да насърчи държавите-членки да приведат правилата си в съответствие с предложеното законодателство на ЕС и за вътрешни дела и във всички производства, а не само по граждански дела. Препоръката също така призовава държавите-членки да предприемат редица други мерки, като обучение и повишаване на осведомеността, за да се борят срещу SLAPP. Държавите-членки ще трябва да докладват на Комисията за изпълнението 18 месеца след приемането на препоръката.

The Commission proposal for a Directive

The Commission Recommendation

Factsheet on Making EU democracies stronger: Better protection for journalists and human rights defenders

Как се пише: западноевропейски, западно-европейски или западно европейски?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише западноевропейски, също и западноевропейска, западноевропейско. Сложните прилагателни имена, образувани от съставни географски имена, се пишат слято: санстефански < Сан Стефано; старозагорски < Стара Загора; горнобански < Горна баня; близкоизточен < Близък изток. Рицарският роман е жанр в средновековната западноевропейска литература. На 4 април 1949 г. десет западноевропейски държави, САЩ и […]

Канада: още един проблематичен законопроект за компенсиране на онлайн новинарските медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Майкъл Гайст, професор по интернет право в Отава, пише за публикувания през април Законопроект за онлайн новините или т.нар. законопроект С-18. Това е канадски паралел на сродното право, създадено за медиите по отношение на определени интернет компании (доставчици на услуги на информационното общество) с Директива 2019/790, член 15 – Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване.

Колкото повече го гледате, толкова по-зле става, пише проф. Гайст. Вече съм писал защо тази политика е лоша и защо този подход е погрешен. Законопроектът надхвърля „компенсирането на журналисти, когато използват създадено от тях съдържание“ (както министър-председателят Джъстин Трюдо го представя). Законопроектът изисква компенсация за достъпа до новини по всякакъв начин.

Във време, когато имаме нужда обществеността от достъп до достоверни новини, вносителят вярва, че големите интернет компании, които участват в акта за улесняване на достъпа до новини – нито копират, нито използват съдържанието – трябва да плащат за това така.

Въпросната разпоредба в законопроекта е раздел 2(2), който гласи:

За целите на този закон новинарското съдържание се предоставя, ако (а) съдържанието на новините или част от него се възпроизвежда; или (б) достъпът до новинарското съдържание или част от него се улеснява с всякакви средства, включително индекс, обобщение или класиране на новинарско съдържание.

Забележителен е раздел 2(2)(b), който обхваща улесняване на достъпа до новинарско съдържание. Връзка към общата начална страница на Toronto Star, National Post, Globe and Mail или много други канадски медийни сайтове улеснява достъпа до новинарско съдържание, особено след като разпоредбата добавя, че улесняването може да се случи „по всякакъв начин“. За него ще се заплаща.

Канадският министър на културното наследство Пабло Родригес направи аналогия с австралийския кодекс по същия въпрос. Но дори този кодекс, който заслужава критика, не обхваща просто всяко “улесняване на достъпа”.

Имаше време, когато това правителство беше про-интернет, подкрепящо неутралността на мрежата и твърд защитник на основните свободи, включително свободата на печата и другите медии. Сега то поставя бариери пред достъпа до медии, като налага плащания за улесняване на достъпа до медийни източници.

Конституционно ли е ограничаване на улесняването на достъпа до новини?

Освен това, как цялата рамка на законопроекта C-18 се вписва в законодателството? Не е медийно право, не е телекомуникационно право и не е авторско право.

Налагането на плащания за услуги, които улесняват достъпа до медийни източници, противоречи на основните свободи, законопроектът е срамно широк, срам за лобито на медиите, което го изискваше, и недостоен за правителство, което вижда себе си като модел за останалия свят по отношение на свободите на медиите.

Текстът на С-18

с подзаглавие “An Act respecting online communications platforms that make news content available to persons in Canada” – наистина! – плащат, защото улесняват достъпа на хората до новинарско съдържание, какъв абсурд.

Съд на ЕС: заличаване на резултати при търсене

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑460/20 TU, RE срещу Google LLC по преюдициално запитване, отправено от Федералния Върховен съд – Германия – по дело относно постъпило искане за премахване от резултатите при търсене, на информация, за която се твърди, че е невярна, както и на миниатюрни изображения (thumbnails).

Иска се премахване от резултатите при търсене на някои хипервръзки, които се показват при търсене, извършено чрез управляваната от ответника интернет търсачка, препращащи към статии на трето лице, публикувани в мрежата, които идентифицират ищците, и от друга страна, за преустановяване на показването на снимките, с които се придружава една от тези статии под формата на така наречените миниатюрни изображения („thumbnails“). Съдът очаквано се позовава на решението Google Spain, формулиращо правото да бъдеш забравен.

Известно е, че интернет търсачките не се ограничават до хостване на съдържанието, създадено от други в мрежата, а играят активна роля при разпространението на информацията.

Когато интернет търсачката дава възможност на потребителя да извърши търсене въз основа на някои ключови думи, като например името на дадено лице, тя прави избор сред уебсайтовете, които да бъдат включени в резултатите от търсенето, както и относно реда, който следва да им бъде даден в списъка с резултатите. Този избор се извършва от използвания алгоритъм и следователно зависи от критериите за избор, които лицето, което управлява интернет търсачка, е програмирало.

Интернет търсачката действа като пазач на информационния вход („gatekeeper“) — израз, обозначаващ субектите, чиято дейност е необходима, за да се позволи включването в комуникационната верига на мнения или информация, представени от трети лица.

В преюдициалното запитване ролята на търсачките се проявява, когато едно лице оспорва истинността на обработваните данни, и по тази причина иска премахване от резултатите при търсене на хипервръзките към редакционно съдържание на трети лица, включващо тези данни. Ответникът отказва да изпълни искане за премахване от резултатите на публикации и изображения, като се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

Въпросите

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2) Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Заключението на Генералния адвокат

По първия въпрос: Решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2) За целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки.

Аргументацията – в пълния текст

Съд на ЕС: делото на Полша по чл.17 от Директива 2019/790 за предварителния контрол/ филтриране на съдържанието

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес на публично заседание на Съда на ЕС стана известно решението по дело C‑401/19 Република Полша срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация —Защита на интелектуалната собственост — Задължения, наложени на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите“

Едно многоочаквано решение.

Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар установява нов специален механизъм за отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Член 17 (бивш член 13 от проекта) от тази директива установява принципа, че доставчиците носят пряка отговорност, когато произведения и други закриляни обекти са незаконно качени от ползвателите на техните услуги. Съответните доставчици обаче могат да бъдат освободени от тази отговорност. За целта те по-специално са длъжни да контролират активно каченото от ползвателите съдържание, за да предотвратят публикуването онлайн на закриляни обекти, които правоносителите не желаят да бъдат достъпни за тези услуги.

Република Полша подава жалба с главно искане да се отмени буква б) и на буква в), in fine на член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, а при условията на евентуалност — този член да се отмени изцяло. По същество тя поддържа, че тези разпоредби задължават доставчиците предварително да контролират цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн, чрез информационни технологии за автоматично филтриране, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация и забраната за общ предварителен контрол.

Съдът, в голям състав, се произнася за първи път по тълкуването на Директива 2019/790. Той отхвърля жалбата на Полша, като приема, че във връзка с предвиденото в тази директива задължение на доставчиците, състоящо се в предварителен автоматичен контрол върху публикуваното от ползвателите съдържание, са предвидени подходящи гаранции, за да се осигури спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, както и на справедлив баланс между това право и правото на интелектуална собственост.

Мотивите

1. Условията за освобождаване на доставчиците от отговорност са в чл.17, ал. 4, б. а-в:

– са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение [буква а)] и

– са действали експедитивно, за да преустановят на платформите си конкретни нарушения на авторското право, след като са извършени, и за които са били уведомени по достатъчно обоснован начин от правоносителите [буква в)], и

– след получаване на такова уведомление или когато правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация преди възникването на нарушението на авторското право, са положили „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия“, за да се предотврати възникването или повторното възникване на такива нарушения [букви б) и в)].

2. Следователно последните задължения изискват de facto от тези доставчици да извършват предварителен контрол на съдържанието, което потребителите желаят да качат на техните платформи, стига да са получили от правоносителите информацията или уведомленията, предвидени в член 17, параграф 4, букви б) и в) от тази директива. За тази цел доставчиците са принудени да използват инструменти за автоматично разпознаване и филтриране. Такъв предварителен контрол и такова филтриране обаче могат да доведат до ограничаване на важно средство за онлайн разпространение на съдържание и по този начин да представляват ограничение на право на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата. Освен това, отговорност за това ограничение носи законодателят на Съюза, тъй като то е пряка последица от специфичния режим на отговорност. Ето защо Съдът стига до извода, че този режим ограничава упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на съответните ползватели.

3. След това Съдът казва, че това задължение “му изглежда необходимо” и не-непропорционално. Всъщност не изглежда убедително. Привеждат се следните пет аргумента:

първо, законодателят на Съюза въвежда ясни и точни ограничения на мерките, които могат да бъдат взети при изпълнението на тези задължения, като изключва по-специално мерките за филтриране и блокиране на законно съдържание при качване.
Второ, Директива 2019/790 задължава държавите членки да гарантират, че ползвателите могат да качват и да предоставят на разположение съдържание, генерирано от тях за конкретните цели на цитиране, критика, обзор, използване с цел карикатура, пародия или имитация. Освен това, доставчиците трябва да информират своите потребители, че те могат да използват произведения и други закриляни обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.
Трето, отговорността на доставчиците може да бъде ангажирана само при условие че правоносителите им предоставят съответната и необходима информация за съответното съдържание.
Четвърто, член 17 от тази директива, чието прилагане не поражда никакво общо задължение за контрол, предполага, че доставчиците не могат да бъдат задължавани да предотвратяват качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, за установяването на чийто незаконен характер би се изисквала тяхната самостоятелна преценка на съдържанието. В това отношение е възможно наличието на неразрешено съдържание да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите.
Пето, Директива 2019/790 въвежда редица процесуални гаранции, а именно възможност ползвателите да подадат жалба, когато считат, че достъпът до съдържание, което са качили, неправилно е преустановен, както и достъп до извънсъдебни механизми за правна защита и до ефективни средства за правна защита Шесто, тази директива възлага на Европейската комисия да организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците и правоносителите, и да издава насоки за прилагането на този режим.

5. Така Съдът стига до извода, че във връзка със задължението на доставчиците да контролират съдържанието, което потребителите желаят да качат на платформите им, преди публичното му разпространение, произтичащо от специфичния режим на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, законодателят на Съюза е предвидил подходящи гаранции, за да се осигури спазване на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, и на справедлив баланс между това право, от една страна, и правото на интелектуална собственост, от друга страна.

6. Но! При транспонирането на член 17 от тази директива държавите членки трябва да следят за тълкуване на тази разпоредба, което позволява да се осигури справедливо равновесие между различните основни права, защитени от Хартата. Освен това при въвеждане на мерките за транспониране на тази разпоредба органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на тази разпоредба, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност.

Пълни текстове на заключението на ГА и на решението.

Kluwer IP Law

IP Kitten

Twitter, Мъск и утопията за абсолютната свобода на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Illustration by Nicholas Konrad / The New Yorker; Source photographs by Getty

Twitter има 217 милиона потребители дневно и по брой на потребителите е след Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat.

Илон Мъск купува компанията за 44 млрд долара.

Защо купува:

Версията на БиБиСи: Той иска да види Twitter да реализира своя “изключителен потенциал” – и дори не е толкова заинтересован да прави пари от него. Той вече има много – и мултимилиардерите могат да си позволят да имат различни приоритети. Иначе основният бизнес модел на Twitter сега е базиран на реклами – и Мъск иска да промени това. Той твърди, че се интересува повече от абонаменти – това ще е трудно в среда, в която всички основни социални мрежи са безплатни за използване. Възможно е потребителите на Twitter да решат, че предпочитат техните данни да не се използват с търговски цели и да са готови да платят за това – но няма гаранция.

WP: „Свободата на словото е основата на функционираща демокрация, а Twitter е цифровият градски площад, където се обсъждат въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството“, казва Мъск. „Искам също така да направя Twitter по-добър от всякога, като подобря продукта с нови функции, като направя алгоритмите с отворен код, за да повиша доверието, да победя спам ботовете и удостоверявам идентичността на всички”. Сделката на Мъск с Twitter допълнително разширява портфолиото му отвъд ракетната компания SpaceX, която има амбиции да кацне на Марс, и Tesla – за електрически превозни средства.

Той е по-мощен от държавите, притежава най-важния технологичен актив в Америка, вероятно един от най-стратегическите военни активи в света и сега придобива един от най-важните комуникационни инструменти в света“, казва инвеститор.

Компанията от публична става частна, еднолична собственост на Мъск.

Какво може да означава това:

„Желанието на Мъск да го направи частен вероятно означава много съкращения за тези, които работят по [модериране на съдържанието] и корпоративни политики“, пише Джоан Донован от Харвард – Кенеди. „Мъск вижда [модерирането на съдържанието] като инструмент за цензуриране, а не за обслужване на клиенти. Възможно е и Тръмп @RealDonaldTrump да се завърне в Twitter, макар че има изявление в обратна посока: „Няма да ходя в Twitter, ще остана в Truth“, казва Тръмп пред Fox News. „Надявам се Илон да купи Twitter, защото ще го подобри и той е добър човек, но аз ще остана на Truth.“
Социална медийна мрежа без никаква модерация може да се окаже затрупана с неприятни или обидни материали, порнография или терористично съдържание. „Ако нямате модериране на съдържанието, всъщност имате по-малко свобода на словото. Насилниците прогонват хората“, казва бивш директор на публичната политика във Facebook.
“Възможно е Мъск да превърне платформата в нерегулиран финансов пазар, като използва клиентските данни за разработване на инструменти за криптовалута и изкуствен интелект“, казва Донован, “като в крайна сметка създаде пространство за социално банкиране“.
Въпросът е за властта. Придобиването на Туитър от Мъск трябва да се види в този контекст. Той иска да политизира Twitter — и да нормализира речта на омразата като свобода на словото, се казва в публикация, наречена Защо закупуването на Twitter от Мъск е още по-лошо, отколкото мислите (Why Elon Musk Buying Twitter Is Even Worse Than You Think).

Други очаквания са за прозрачност на алгоритъма на Twitter и повече яснота на решенията за модериране на съдържанието; добавяне на бутон за редактиране; ограничаване на тролове и ботове.

И първите препоръки – от EFF

Мъск е особено критичен към политиките на Twitter за модериране на съдържанието. Той е прав, че има проблеми с модерирането на съдържанието. Тези проблеми не са специфични само за Twitter, въпреки че Twitter има някои специфични предизвикателства. По-добро модериране на съдържанието е крайно необходимо: по-малко автоматизация, повече експертен принос в политиките и повече прозрачност и отчетност като цяло. За съжаление, настоящият популярен дискурс около модерирането на съдържанието е разочароващо важно за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си емисии и по-точно блокиране или филтриране на съдържание.двоичен : или повече модериране (или регулиране), или много по-малко (Мъск). Призоваваме ръководството на Twitter да поднови ангажимента на компанията към принципите на Санта Клара.
Възможността за потребители с псевдоним и анонимността са от съществено значение за защитата на потребителите. Политическите дисиденти може да са в сериозна опасност, ако управляващите успеят да открият истинската си самоличност. Мъск е бил критичен към анонимни потребители на платформата. Тролове и ботове отдавна представляват проблем за Twitter, но изискването от потребителите да представят идентификация, за да докажат, че са „истински“ , противоречи на етоса на компанията .
Директните съобщения в Twitter (или DM) съдържат някои от най-чувствителните потребителски данни на платформата. Тъй като те не са криптирани от край до край, самият Twitter има достъп до тях. Това означава, че Twitter може да ги предаде в отговор на искания на правоприлагащите органи, те могат да бъдат изтекли и вътрешният достъп може да бъде злоупотребен от злонамерени хакери и самите служители на Twitter (както се е случвало). Опасенията, че нов собственик на платформата ще може да чете тези съобщения, не са неоснователни. Никой не трябва да може да чете вашите DM освен вас и целевия получател.
Важно е за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си съобщения, блокиране или филтриране на съдържание.

Съд на ЕС: стрийминг на съдебните заседания

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

http://www.curia.europa.eu
Служба „Преса и информация“
Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ No 63/2022
Люксембург, 22 април 2022 г.

Стрийминг на съдебните заседания за изслушване на
устните състезания, за обявяване на съдебните решения и за представяне на
заключенията на Съда

За да улесни достъпа на обществеността до своята правораздавателна дейност, от
26 април Съдът на Европейския съюз ще предлага стрийминг.

Обявяването на решенията на Съда и представянето на заключенията на генералните
адвокати ще бъдат предавани на живо на неговия уебсайт. Стрийминг, което на този етап
се отнася само до делата, разпределени на голям състав, ще бъде активиран в началото
на заседанията в съответствие с графика, предвиден в календара на съдебните заседания.

Съдебните заседания за изслушване на устните състезания по делата, разпределени на
големия състав на Съда, по принцип също ще бъдат достъпни на запис по време на
пилотна фаза от 6 месеца. Съдебните заседания могат да бъдат гледани съответно същия
ден от 14,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени сутринта) или на следващия
ден от 9,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени следобед), но не са достъпни за
последващи справки.

Видеоуслугите позволяват на гражданите да следят съдебните заседания при същите условия, както ако присъстваха физически. Ето защо те ще се ползват от симултанен превод на устните състезания на езиците, необходими за правилното протичане на заседанието.

Делото за офиса, който е ползвал Блъсков

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Административният съд – София е отказал да отмени заповедта на областния управител за принудително изземване на помещенията, в които доскоро се помещаваше редакцията на вестник Труд. Става дума за сградата до КАТ, където е разположен Музеят на социалистическото изкуство.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

В момента сайтът на Труд посочва адрес Христо Белчев 1.

Но духът на Блъскови остава да витае в Дианабад с новите частни имоти на Блъсков, за които общината (ГЕРБ) щедро – и заобикалайки чрез насрещни дарения закона за забрана на замени – му дари терен.

DSA пред приемане

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия приветства бързото политическо споразумение, постигнато между Европейския парламент и държавите от ЕС относно предложението за Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), внесено от Комисията през декември 2020 г.

DSA определя безпрецедентен нов стандарт за отчетност на онлайн платформите относно незаконно и вредно съдържание. Той ще осигури по-добра защита на потребителите на интернет и техните основни права, както и ще определи единен набор от правила на вътрешния пазар, като ще помогне на по-малките платформи да се разширят. Водещата датска евродепутатка от S&D Кристел Шалдемоз приветства „глобалния златен стандарт“ за онлайн права за гражданите и демократичен контрол върху алгоритмите (Politico).

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза: „Днешното споразумение относно Закона за цифровите услуги е историческо както по отношение на скоростта, така и по същество. DSA ще надстрои основните правила за всички онлайн услуги в ЕС и ще гарантира, че онлайн средата остава безопасно пространство, гарантиращо свободата на изразяване и възможностите пред цифровите индустрии. Той дава практически ефект на принципа, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно онлайн. Колкото по-голям е размерът, толкова по-големи са отговорностите на онлайн платформите.

Днешното споразумение – допълващо политическото споразумение относно Закона за цифровите пазари от миналия месец – помага за създаването на безопасна и отговорна онлайн среда. Платформите трябва да бъдат прозрачни относно решенията си за модериране на съдържанието, да предотвратяват разпространението на опасна дезинформация и да избягват предлагането на опасни продукти на пазарите.

DSA определя ясни, хармонизирани задължения за платформите – пропорционални на размера, въздействието и риска, включително възможността за налагане на ефективни и възпиращи санкции до 6% от световния оборот или дори забрана за работа на единния пазар на ЕС в случай на повтарящи се сериозни нарушения.

В обхвата на DSA са различни онлайн посреднически услуги. Техните задължения по DSA зависят от тяхната роля, размер и въздействие върху онлайн екосистемата. Те включват:

посреднически услуги, предлагащи мрежова инфраструктура: доставчици на интернет достъп, регистратори на имена на домейни;

хостинг услуги като облачни изчисления и уеб хостинг услуги;

много големи онлайн търсачки с повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС и следователно по-голяма отговорност за ограничаване на незаконното съдържание онлайн;

онлайн платформи, обединяващи продавачи и потребители, като онлайн пазари, магазини за приложения, платформи за икономика на сътрудничество и платформи за социални медии;

много големи онлайн платформи с обхват от повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС, които биха могли да представляват особени рискове при разпространението на незаконно съдържание и обществени вреди.

По-конкретно, DSA съдържа:

мерки за противодействие на незаконните стоки, услуги или съдържание онлайн;

нови мерки за овластяване на потребителите и гражданското общество, включително: възможността да се оспорват решенията на платформите за модериране на съдържанието и да се търси обезщетение, било чрез механизъм за извънсъдебни спорове, или чрез съдебна защита;

достъп на изследователи до ключовите данни на най-големите платформи и достъп на неправителствени организации до публични данни, за да се осигури по-добра представа за това как се развиват онлайн рисковете;

мерки за прозрачност за онлайн платформи по различни въпроси, включително относно алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание или продукти на потребителите;

мерки за оценка и смекчаване на рисковете, като: задължения за много големи платформи и много големи онлайн търсачки да предприемат действия, основани на риска, за да предотвратят злоупотребата с техните системи и да преминат независими одити на техните системи за управление на риска;

механизми за бързо и ефективно адаптиране в отговор на кризи, засягащи обществената сигурност или общественото здраве;

нови гаранции за защита на непълнолетни и ограничения за използването на чувствителни лични данни за целева реклама;

зсилен надзор и правоприлагане от страна на Комисията, когато става въпрос за много големи онлайн платформи.

The Guardian подчертава следните нови възможности:

Забрана на реклама, насочена към деца или базирана на чувствителни данни като религия, пол, раса и политически възгледи.

Разрешаване на правителствата на ЕС да изискват премахване на незаконно съдържание, включително материали, които насърчават тероризма, сексуално насилие над деца, реч на омразата и търговски измами.

Принуждаване на социалните медийни платформи да позволяват на потребителите да маркират незаконно съдържание по „лесен и ефективен начин“, така че то да може бързо да бъде премахнато.

Онлайн пазари като Amazon ще се нуждаят от системи за подозрителни продукти като фалшиви маратонки или опасни играчки.

DSA е съставен на фона на политически и регулаторни действия срещу онлайн платформи по целия свят. Обединеното кралство въвежда Online Safety Bill, a в САЩ Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са завели антитръстови действия срещу Google и Facebook.

Правителствата чакат DSA с нетърпение, тъй като противодействието срещу дезинформацията се нуждае от стабилна правна основа. Преди месец се постигна политическо споразумение и по DMA, Digital Markets Act.

Политическото споразумение, постигнато от Европейския парламент и Съвета, подлежи на официално одобрение от двамата съзаконодатели. След като бъде приет, DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага от по-късната дата – изтичане на петнадесет месеца или 1 януари 2024 г.

Що се отнася до много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, DSA ще се прилага от по-ранна дата, четири месеца след определянето им.

Комисията ще контролира почти 30 много големи технологични компании с повече от 45 милиона потребители в ЕС. Такива фирми ще трябва да плащат нова годишна такса до 0,05 процента от глобалните си приходи, за да финансират новата регулаторна роля на Брюксел. (Politico)

Първи оценки на EDRI

Разумен режим на отговорност (член 5) с ясна забрана на общо задължение за наблюдение (член 6)
Разумно предизвестие и процедурни изисквания за действие (чл. 14)
Повече прозрачност на рекламите (чл. 24)
Повече алгоритмична прозрачност (чл. 24а/29)
Достъп до данни за изследователи от гражданското общество (чл. 31)

Fact page on the Commission’s proposal on the Digital Services Act

Digital Services Act: Questions and answers on the Commission proposal

Обществено обсъждане: Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Предложеният проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Уреждат се условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Законопроектът, в съответствие с Директивата, съдържа задължения за създаване на вътрешни и външни канали за подаване на сигнали в публичния и частния сектор и предприемане на последващи действия по тях, както и мерки за защита на сигнализиращите и засегнатите лица. Законопроектът си поставя за цел да гарантира ефективна защита на лицата, които работят в публична или частна организация и които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, тъй като често те са първите, които научават за заплахи или вреди за обществения интерес, възникващи в този контекст. По този начин те имат ключова роля за разкриването и предотвратяването на такива нарушения и за защитата на интересите на обществото.

Дата на откриване:	21.4.2022 г.
Целева група:	Всички заинтересовани
Сфера на действие:	Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване:	23.5.2022 г.