DSA: последни развития преди завършване на триалозите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Европейския парламент е разпространено “предложение в последния момент” за промяна на режима на отговорност за онлайн търсачките в Закона за цифровите услуги (DSA). Очаква се предложението да получи подкрепата на Европейската комисия и Съвета.

Автор на предложението е Жофроа Дидие, ЕРР, който представлява комисията по правни въпроси (JURI) в дискусиите за DSA. Очевидно инициативата е на алианса на притежателите на права и следва дългите дебати за това как да се включат търсачките в обхвата на законодателството. Тези идеи вече бяха отхвърлени в Европейския парламент миналата година, но сега според euractiv.com се връщат в преговорите. Предлаганата модификация на разпоредбите “не означава нищо друго за търсачките освен общо задължение за наблюдение –  принцип, отхвърлен в Директивата за авторското право. За разлика от тях, притежателите на права смятат това за „специфично“ наблюдение”, се казва в публикацията. “Търсачките се опасяват, че ако бъдат включени  в този режим на отговорност, те ще станат основна цел за известията за сваляне на съдържание, което би увеличило експоненциално административната тежест за тях. Общата цел на тези изменения е да разширят драстично задълженията за блокиране на уебсайтове до широк спектър от онлайн услуги за сметка на свободата на изразяване.”

Според източници на изданието Европейската комисия подкрепя предложението и активно го популяризира   в Европейския парламент. Изданието напомня, че ЕК постъпи така и с DMA, като  направи предложение в последния момент в полза на издателите с подкрепата на френското председателство –  за включването на нова разпоредба за справедливи, разумни и недискриминационни условия (fair, reasonable and non-discriminatory (FRAND) conditions) за заплащането на онлайн съдържание –  не беше включено в окончателното споразумение за DMA, като ЕК и Френското председателство се опитаха да възобновят още един спор, затворен от Директивата за авторското право. Тогава предложението не мина.

Следващата – и вероятно последна – среща на високо ниво между законодателите на ЕС е в петък (22 април).

ЗИД НК: по-високи санкции и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Писах през март за   законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет.

Става дума за това, че се повишават множество санкции с неубедителни мотиви.

Писах за това, че тази борба е дълга и преди години излизахме на протест срещу идеята на ОКУП-ите санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост да надхвърлят пет години – ясно е по какви съображения.

Ето сега това е на път да стане.

Днес комисията по конституционни и правни въпроси е приела законопроекта на първо четене

СЕМ: Искат да ни наложат да налагаме цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

DIR.BG публикува две интервюта с председателката на СЕМ Бетина Жотева и последно назначената в Съвета за електронни медии (президентска квота)  Соня Момчилова. В навечерието на новите избори за трима членове на СЕМ  (Соня Момчилова е в началото на мандата си, Бетина Жотева има само дни) и по време на войната в Украйна двете интервюта казват много за възгледите на сегашния състав на СЕМ.

Заглавието не е съвсем точно,  става дума за мнения на двама от петте члена на СЕМ,  а не за становище на колегиалния орган.

1

Бетина Жотева: Волгин, руска пропаганда, СЕМ: идеална дъвка за кризисен пиар

За двете гледни точки:

Но аз не мога да пренебрегна новините, идващи от Москва, например. Ако аз съм новинар, няма как да не кажа какво е казал Лавров, Путин или въобще Думата, ако е взела някакво решение. Няма как това да се пропусне. Осъждайки тяхната политика, аз няма как да не кажа какво правят те.

Отново за двете гледни точки:

Представяте ли си?! Идва някакъв интересен индивид от “Репортери без граници”, който сяда и започва да ни дава акъл как може да допускаме мнения от типа на Мангъров или Чорбанов по телевизиите. Защото не е правилно. И понеже, видите ли, ние не сме наложили санкции, сме последни по ваксинация. Как ще наложиш санкции за гости в предаване?! Тези хора наистина са загубили всякаква връзка с действителността.

Какво казвате – че представители на НПО искат да ви вменят цензорска роля от типа “свалете Волгин”, “свалете антиваксърите?”

– Точно това се прави! Точно това искат – да ни наложат да налагаме цензура за мнение. Нали чухте, да не се пускат мнения на ТАСС, защото са агресори. Добре, но ако Путин е казал “спирам войната” и ТАСС са го публикували, значи и това да не кажем? Това е безумие. Това са хора, които никога не са били журналисти. Никога не са се занимавали с журналистика и вижте какво се получава.

За противодействието на дезинформацията

Какво мислите за новия контролен орган за дезинформацията, който е замислил министърът на електронното управление?

– Фактчекът ни трябва. Това е много хубав орган, който направиха към службата по външна политика в ЕС. Те събраха едно звено, фактчекъри, но те се занимават само с руската пропаганда на територията на ЕС. И всеки ден изпращат бюлетин, в който казват – днес излезе ето тази лъжа за ЕС, това не е вярно и т.н. Ако се интересуваш, можеш да се абонираш за този бюлетин и да видиш кое е вярно и кое – не, което аз намирам за изключително полезно.

А има ли риск да се стигне до саморазправа с неудобни медии?

– Не би трябвало това звено да има някакви санкционни функции, в никакъв случай. Би трябвало да има само информационни функции – че тази новина, разпространена еди къде си, е фалшива. Това би трябвало да бъде. Както правят европейците. Те не казват – “не го пишете”. Те казват: “Тази седмица излязоха тези, тези и тези новини. И ние казваме, че това не е вярно, защото еди какво си”. Това е идеята.

Как се стигна до спирането на руските сайтове у нас?

– Нямам представа. Не сме ние.

2

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии

За противодействието на дезинформацията

Искаше ли някой вие, от СЕМ, да спрете повече медии, а не само РТ и “Спутник”?

– Разбира се, че искаше. Имаше списък с телевизии. Изобщо сме пак във времето на списъците, което на мен ми навява едни реминисценции, твърде тревожни, от 1924-25 г., когато действа Законът за защита на държавата. И всеки, който не го проповядва, който не скандира лозунгите на правилно ориентираните и генералната линия, е под заплаха – от това да остане без работа, да остане без хляб, от това да бъде жертва на “кенсъл културата”, да пострада от игнориране…И как да цитираш позицията на другата страна в конфликта, когато ти нямаш достъп до нейните официални източници на информация? Сега идва ново комюнике, в което се казва, че трябва да вземем мерки за спиране на цифрови платформи от Русия, руски държавни медии, които участват в дезинформацията срещу Украйна, както и да забраним руски и беларуски държавни телевизионни канали и да ги заменим с украински такива – без критерии, чисто механично… Това е цензура, няма друг синоним.

Но тя е забранена от българската Конституция?

– Точно така. Цензура няма предвидена и в Закона за радио и телевизия. Тоест, от нас не може да се очаква да вземаме радикални мерки. И аз лично не бих гласувала подобно нещо.

Тоест, правителството и Министерство на културата би могло да вземе подобно решение, но то пак ще е противоконституционно и може да бъде атакувано в КС?

– Така е, да.

Оказва ли се, че борим руската пропаганда с пропаганда?

– Точно така се оказва. Тоест, ние се превръщаме в един Роскомнадзор – това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме.

3

За двете гледни точки

Препредаването на прокремълската пропаганда в българските медии  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Събитията, свързани с войната в Украйна,    трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, за които е известно, че фалшифицират и представят превратно фактите.  ЕСПЧ има практика относно отговорността на водещите в живо предаване. От тях се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда под формата на „друга гледна точка“.

Комисията за журналистическа етика прие становище в този дух, което ще бъде публикувано на сайта на Комисията.

За противодействието на дезинформацията

Член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс,   който   предвижда престъпления съответно пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

СЕМ би трябвало да е известен, че прилагането на Конституцията и законодателството не е цензура. Самата Конституция предвижда ограничения на свободата на изразяване в чл.39, ал.2, а конституционно предвидените ограничения не са цензура.

Квалификациите на членове на СЕМ  кое е цензура и кое е противоконституционно би трябвало да се правят със съзнанието за отговорността на институцията и на базата на сериозен юридически анализ.

Как се пише: скречпостер, скреч-постер или скреч постер?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – скречпостер, мн.ч. скречпостери, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език (англ. scratch). Скречпостерът с 42 вида бира е чудесен подарък за ваши приятели или близки – любители на кехлибарената […]

Freedom House: Доклад за политическите и гражданските права 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

България, Свобода на изразяване

Конституцията защитава свободата на изразяване, включително на печата, но журналистите са изправени пред заплахи и натиск от частни собственици или от ръководството на обществените медии. Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, много медии зависят от финансовото подпомагане от държавата (чрез реклама), което на практика води до натиск за публикуване  на благоприятни за правителството материали. Собствеността на медиите остава непрозрачна.

Светлин на 15

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Преди 15 години Краси ми показа през стъкления портал на родилното как изглежда щастието, надеждата и бащината гордост.

Днес първородният ми син Светлин навършва още една година, с размах опознава, конфронтира и превзема света.

Честит рожден ден, Светко, да си жив и здрав, щастлив и дръзновен! И да знаеш, че винаги ще имаш някъде до теб опората на мама и тати, когато имаш нужда от нас! Пък ние ще се опитваме да не сме досадни. :)

Как се пише: опулвам (се), опуля (се) или упулвам (се), упуля (се)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише опулвам (се), опуля (се). В началото тя опулва очи изумена, после се взира невярващо в телевизора. Гостът се опули от изненада и едва прекрачи прага.

Как се пише: финансово-счетоводен или финансовосчетоводен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – финансово-счетоводен, също и финансово-счетоводна, финансово-счетоводно, финансово-счетоводни. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си (финансов и счетоводен < финанси и счетоводство). Главният счетоводител организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност на фирмата. Всички финансово-счетоводни услуги, които предлагаме, се извършват съобразно […]

За прозрачност на действителните собственици

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изявление, подписано от 127 водещи организации  и журналисти,   призовава институциите на Европейския съюз и държавите-членки: действайте сега и отворете за обществеността всички регистри на компании за установяване на  действителните собственици в Европейския съюз! Това е от решаващо значение за разкриването на активи и пари на руски олигарси в ЕС.

Ние сме дълбоко ужасени от нахлуването на Путин в Украйна и нарушаването на върховенството на закона, правата на човека и държавния суверенитет. Подкрепяме Европейския съюз в колективното заемане на силна позиция за защита на демокрацията и нашите общи ценности. Наложените санкции – замразяване на активи, възпрепятстване на финансови транзакции и затваряне на финансови пазари – които са насочени срещу руски олигарси, бизнесмени и компании, подкрепящи или печелещи от режима на Путин, са важна стъпка. И все пак, за да бъдат наложени ефективно тези санкции, трябва да бъде въведена стабилна и прозрачна система за компаниите и действителната собственост. Имаме нужда от тази прозрачност също така, за да предотвратим вграждането на мръсни пари в нашите икономики в бъдеще.

Директивата за отворени данни от 2019 г. призовава информацията за собствеността на компаниите да бъде свободно достъпна във формат на отворени данни. Поради това буди голямо безпокойство фактът, че Комисията все още не е приела законодателство за прилагане. Това означава, че държавите-членки нямат насоки как да отворят своите фирмени регистри, което на практика блокира прозрачността на собствеността на компаниите в целия ЕС. Това пряко подкопава ангажимента за прозрачност, договорен от държавите-членки в Съвета и евродепутатите в Парламента.

По отношение на прозрачността на действителната собственост, ЕС направи пробив с приемането през 2018 г. на Петата директива за борба с изпирането на пари, която изисква създаването на публично достъпни регистри на действителните собственици. В действителност  някои държави все още не са създали тези регистри. Там, където съществуват тези регистри, често има бариери за публичен достъп, тъй като Директивата позволява това,  като много от държавите установяват такси, които са далеч извън възстановяването на разходите, и регистрация  – с което  сериозно ограничават обществения достъп.

Резултатът е, че журналистите, гражданското общество, бизнесът и дори трансграничните правоприлагащи органи нямат достъп до данните, от които се нуждаят. В момента това означава, че е трудно да се получи информация, която е от решаващо значение за откриване и разследване на компании и активи, свързани с режима на Путин. Липсата на прозрачност на собствеността на компаниите е това, което позволява на олигарсите да укриват и перат парите си на първо място, като в резултат купуват активи и политическо влияние в ЕС.

Ние знаем какво трябва да се направи – имаме нужда от система за прозрачност на компаниите и действителната собственост в ЕС. Дания, Латвия, Обединеното кралство и Украйна ни показаха, че е постижимо отварянето на регистри на компании и действителни собственици. Времето ни да действаме отминава, нека действаме сега, преди да е станало твърде късно!

Призоваваме институциите на Европейския съюз да:

  • осигурят прозрачност на регистрите на фирмите и действителните собственици, публикувани като безплатни и отворени данни, в целия ЕС, както чрез Директивата за отворените данни, така и чрез Пакета за борба с изпирането на пари;
  • дадат приоритет на законодателството за прилагане на Директивата за отворените данни, като гарантирате, че той изисква пълен публичен достъп до информация за собствеността на компаниите като отворени данни, в съответствие с буквата и духа на директивата.

Призоваваме членовете на Европейския парламент да:

  • изразят загриженост пред Комисията относно липсата на действие и да настояват ЕК да продължи незабавно с прилагането на Директивата за отворените данни, като гарантира, че правилата, изискващи пълна прозрачност на собствеността на компаниите, са въведени възможно най-скоро.

Призоваваме държавите-членки на ЕС да:

  • отворят фирмени регистри като отворени данни, с безплатен достъп и неограничена повторна употреба;
  • създадат публично достъпни регистри на действителната собственост, където те все още не са създадени, и всички държави-членки   да предоставят безплатен и неограничен достъп до тези данни.

Няма съмнение, че без прозрачност на собствеността не може да се приложи ефективно и санкционния механизъм.

Кремълската пропаганда у нас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По отношение на концентрацията на директно или индиректно свързани с Русия пари, България се намира някъде около средното за региона, както онези западно-европейски държави, които не представляват „предпочитан вход“ за руски капитали в европейската икономика.

Трябва да се знае обаче, че инструментите, които Кремъл ползва за влияние върху националните политики са много по-ефективни в България, поради два фактора –

  • силни дефицити в управлението, свързани с високи нива на политическа корупция, и
  • наследени от миналото мрежи на влияние, дълбоко вплетени в икономиката, политиката, правораздавателната система и сектора за сигурност.

Много от примерите са известни, но искам да спомена конкретен – в един период от около 2 години, международните корпоративни бази данни показваха, че нашият най-голям телеком – БТК е с краен собственик правителството на Руската федерация. По това време – много повече отколкото в момента, БТК осигуряваше свързаност на ключови държавни институции. Всеки сам може да прецени дали това е представлявало уязвимост – и политическа и икономическа.

Специфичен интерес през последните пет години за нас представлява например медийният сектор и по-точно какви са взаимовръзките между (про)руската дезинформация и пропаганда в медиите и инструментите за контрол върху редакционните политики.

Тук в много по-малка степен, отколкото при другите икономически сектори, става дума за собственост. Много по-често това са други инструменти и механизми, които се проследяват по-трудно.

  • Сред тях попада финансирането през рекламни бюджети, идващи както от свързани с Русия бизнеси, така и от държавни институции, които „възнаграждават“ определени редакционни политики с публични средства.
  • Или договорите за препредаване и представителство на руски медии. За тях още през 2018 г. описахме в един от докладите ни, как правата за излъчване на три руски канала се държат от фирми, които според собствените им финансови отчети би трябвало да са в технически фалит от години, защото нямат никакви декларирани доходи, но въпреки това продължават да съществуват на пазара.

Така че може да се търси както проследяване, така и определяне на степента на влияние, дори и разчитайки само на публично достъпни данни и информация. А в много по-голяма степен това важи при евентуално разследване и анализ със средствата на съответните държавни институции.

Тодор Галев, директор по научната дейност на Центъра за изследване на демокрацията, пред Фактор.бг

Още по темата в Капитал