Съд на ЕС: делото на Полша по чл.17 от Директива 2019/790 за предварителния контрол/ филтриране на съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес на публично заседание на Съда на ЕС стана известно решението по дело  C401/19 Република Полша срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз 

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация —Защита на интелектуалната собственост — Задължения, наложени на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите“

Едно многоочаквано решение.

Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар установява нов специален механизъм за отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Член 17 (бивш член 13 от проекта) от тази директива установява принципа, че доставчиците носят пряка отговорност, когато произведения и други закриляни обекти са незаконно качени от ползвателите на техните услуги. Съответните доставчици обаче могат да бъдат освободени от тази отговорност. За целта те по-специално са длъжни  да контролират активно каченото от ползвателите съдържание, за да предотвратят публикуването онлайн на закриляни обекти, които правоносителите не желаят да бъдат достъпни за тези услуги.

Република Полша подава жалба с главно искане да се отмени буква б) и на буква в), in fine на член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, а при условията на евентуалност — този член да се отмени изцяло. По същество тя поддържа, че тези разпоредби задължават доставчиците предварително да контролират цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн, чрез информационни технологии за автоматично филтриране, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация и забраната за общ предварителен контрол.

Съдът, в голям състав, се произнася за първи път по тълкуването на Директива 2019/790. Той отхвърля жалбата на Полша, като приема, че във връзка с предвиденото в тази директива задължение на доставчиците, състоящо се в предварителен автоматичен контрол върху публикуваното от ползвателите съдържание, са предвидени подходящи гаранции, за да се осигури спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, както и на справедлив баланс между това право и правото на интелектуална собственост.

Мотивите

1. Условията за освобождаване на доставчиците  от отговорност са в чл.17, ал. 4, б. а-в:

–      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение [буква а)] и

–       са действали експедитивно, за да преустановят на платформите си конкретни нарушения на авторското право, след като са извършени, и за които са били уведомени по достатъчно обоснован начин от правоносителите [буква в)], и

–      след получаване на такова уведомление или когато правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация преди възникването на нарушението на авторското право, са положили „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия“, за да се предотврати възникването или повторното възникване на такива нарушения [букви б) и в)].

2. Следователно последните задължения изискват de facto от тези доставчици да извършват предварителен контрол на съдържанието, което потребителите желаят да качат на техните платформи, стига да са получили от правоносителите информацията или уведомленията, предвидени в член 17, параграф 4, букви б) и в) от тази директива. За тази цел доставчиците са принудени да използват инструменти за автоматично разпознаване и филтриране. Такъв предварителен контрол и такова филтриране обаче могат да доведат до ограничаване на важно средство за онлайн разпространение на съдържание и по този начин да представляват ограничение на право на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата. Освен това, отговорност за това ограничение носи законодателят на Съюза, тъй като то е пряка последица от специфичния режим на отговорност. Ето защо Съдът стига до извода, че този режим ограничава упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на съответните ползватели.

3. След това Съдът казва, че това задължение “му изглежда необходимо” и не-непропорционално. Всъщност не изглежда убедително. Привеждат се следните пет аргумента:

  • първо, законодателят на Съюза въвежда ясни и точни ограничения на мерките, които могат да бъдат взети при изпълнението на тези задължения, като изключва по-специално мерките за филтриране и блокиране на законно съдържание при качване.
  • Второ, Директива 2019/790 задължава държавите членки да гарантират, че ползвателите могат да качват и да предоставят на разположение съдържание, генерирано от тях за конкретните цели на цитиране, критика, обзор, използване с цел карикатура, пародия или имитация. Освен това, доставчиците трябва да информират своите потребители, че те могат да използват произведения и други закриляни обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.
  • Трето, отговорността на доставчиците може да бъде ангажирана само при условие че правоносителите им предоставят съответната и необходима информация за съответното съдържание.
  • Четвърто, член 17 от тази директива, чието прилагане не поражда никакво общо задължение за контрол, предполага, че доставчиците не могат да бъдат задължавани да предотвратяват качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, за установяването на чийто незаконен характер би се изисквала тяхната самостоятелна преценка на съдържанието. В това отношение е възможно наличието на неразрешено съдържание да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите.
  • Пето, Директива 2019/790 въвежда редица процесуални гаранции, а именно възможност ползвателите да подадат жалба, когато считат, че достъпът до съдържание, което са качили, неправилно е преустановен, както и достъп до извънсъдебни механизми за правна защита и до ефективни средства за правна защита Шесто, тази директива възлага на Европейската комисия да организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците и правоносителите, и да издава насоки за прилагането на този режим.

5. Така  Съдът стига до извода, че във връзка със задължението на доставчиците да контролират съдържанието, което потребителите желаят да качат на платформите им, преди публичното му разпространение, произтичащо от специфичния режим на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, законодателят на Съюза е предвидил подходящи гаранции, за да се осигури спазване на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, и на справедлив баланс между това право, от една страна, и правото на интелектуална собственост, от друга страна.

6. Но! При транспонирането на член 17 от тази директива държавите членки трябва да следят за тълкуване на тази разпоредба, което позволява да се осигури справедливо равновесие между различните основни права, защитени от Хартата. Освен това при въвеждане на мерките за транспониране на тази разпоредба органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на тази разпоредба, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност.

Пълни текстове на заключението на ГА и на решението.

Kluwer IP Law

IP Kitten

Twitter, Мъск и утопията за абсолютната свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

мъск

Illustration by Nicholas Konrad / The New Yorker; Source photographs by Getty

Twitter  има 217 милиона потребители дневно  и по брой на потребителите е след  Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat.

Илон Мъск купува компанията за 44 млрд долара.

1

Защо купува:

Версията на БиБиСи: Той иска да види Twitter да реализира своя “изключителен потенциал”  – и дори не е толкова заинтересован да прави пари от него. Той вече има много –  и мултимилиардерите могат да си позволят да имат различни приоритети. Иначе основният бизнес модел на Twitter сега е базиран на реклами – и Мъск иска да промени това. Той твърди, че се интересува повече от абонаменти – това ще е трудно в среда, в която всички основни социални мрежи са безплатни за използване. Възможно е потребителите на Twitter  да решат, че предпочитат техните данни да не се използват с търговски цели и да са готови да платят за това – но няма гаранция.

WP: „Свободата на словото е основата на функционираща демокрация, а Twitter е цифровият градски площад, където се обсъждат въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството“, казва Мъск. „Искам също така да направя Twitter по-добър от всякога, като подобря продукта с нови функции, като направя алгоритмите с отворен код, за да повиша доверието, да победя спам ботовете и удостоверявам идентичността на всички”. Сделката на Мъск с Twitter допълнително разширява портфолиото му отвъд ракетната компания SpaceX, която има амбиции да кацне на Марс, и Tesla – за електрически  превозни средства.

Той е по-мощен от държавите, притежава най-важния технологичен актив в Америка, вероятно един от най-стратегическите военни активи в света  и сега придобива един от най-важните комуникационни инструменти в света“, казва инвеститор.

2

Компанията от публична става частна, еднолична собственост на Мъск.

Какво може да означава това:

  • „Желанието на Мъск да го направи частен вероятно означава много съкращения за тези, които работят по [модериране на съдържанието] и корпоративни политики“, пише Джоан Донован от Харвард – Кенеди.  „Мъск вижда [модерирането на съдържанието] като инструмент за цензуриране, а не за обслужване на клиенти. Възможно е и Тръмп @RealDonaldTrump  да се завърне  в Twitter, макар че има изявление в обратна посока:  „Няма да ходя в Twitter, ще остана в Truth“, казва Тръмп пред Fox News. „Надявам се Илон да купи Twitter, защото ще го подобри и той е добър човек, но аз ще остана на Truth.“
  • Социална медийна мрежа без никаква модерация може да се окаже затрупана   с  неприятни или обидни материали,  порнография или терористично съдържание. „Ако нямате модериране на съдържанието, всъщност имате по-малко свобода на словото.   Насилниците  прогонват хората“, казва бивш директор на публичната политика във Facebook.
  • “Възможно е Мъск да превърне платформата в нерегулиран финансов пазар, като  използва клиентските данни за разработване на инструменти за криптовалута и изкуствен интелект“, казва Донован,  “като в крайна сметка създаде пространство за  социално банкиране“.
  • Въпросът е за властта. Придобиването на Туитър от Мъск трябва да се види в този контекст. Той иска да политизира Twitter — и да нормализира речта на омразата като свобода на словото, се казва в публикация, наречена Защо закупуването на Twitter от Мъск е още по-лошо, отколкото мислите (Why Elon Musk Buying Twitter Is Even Worse Than You Think).

 Други очаквания са за  прозрачност на алгоритъма на Twitter и повече яснота на  решенията за модериране на съдържанието;  добавяне на бутон за редактиране;  ограничаване на тролове и ботове.

3

И първите препоръки – от EFF

  • Мъск е особено критичен към политиките на Twitter за модериране на съдържанието. Той е прав, че има проблеми с модерирането на съдържанието. Тези проблеми не са специфични само за Twitter, въпреки че Twitter има някои специфични предизвикателства.  По-добро модериране на съдържанието е крайно необходимо: по-малко автоматизация, повече експертен принос в политиките и повече прозрачност и отчетност като цяло. За съжаление, настоящият популярен дискурс около модерирането на съдържанието е разочароващо важно за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си емисии и по-точно блокиране или филтриране на съдържание.двоичен : или повече модериране (или регулиране), или много по-малко (Мъск).  Призоваваме ръководството на Twitter да поднови ангажимента на компанията към принципите на Санта Клара.
  • Възможността за потребители с псевдоним  и анонимността са от съществено значение за защитата на потребителите. Политическите дисиденти може да са в сериозна опасност, ако управляващите успеят да открият истинската си самоличност. Мъск е бил  критичен към анонимни потребители на платформата. Тролове и ботове отдавна представляват проблем за Twitter, но изискването от потребителите да представят идентификация, за да докажат, че са „истински“ , противоречи на етоса на компанията .
  • Директните съобщения в Twitter (или DM) съдържат някои от най-чувствителните потребителски данни на платформата. Тъй като те не са криптирани от край до край, самият Twitter има достъп до тях. Това означава, че Twitter може да ги предаде в отговор на искания на правоприлагащите органи, те могат да бъдат изтекли и вътрешният достъп може да бъде злоупотребен от злонамерени хакери и самите служители на Twitter (както се е случвало). Опасенията, че нов собственик на платформата ще може да чете тези съобщения, не са неоснователни. Никой не трябва да може да чете вашите DM освен вас и целевия получател.
  • Важно е за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си съобщения, блокиране или филтриране на съдържание.

Съд на ЕС: стрийминг на съдебните заседания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

http://www.curia.europa.eu
Служба „Преса и информация“

Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ No 63/2022
Люксембург, 22 април 2022 г.

Стрийминг  на съдебните заседания за изслушване на
устните състезания, за обявяване на съдебните решения и за представяне на
заключенията на Съда

За да улесни достъпа на обществеността до своята правораздавателна дейност, от
26 април Съдът на Европейския съюз ще предлага   стрийминг.

Обявяването на решенията на Съда и представянето на заключенията на генералните
адвокати ще бъдат предавани на живо на неговия уебсайт. Стрийминг, което на този етап
се отнася само до делата, разпределени на голям състав, ще бъде активиран  в началото
на заседанията в съответствие с графика, предвиден в
календара на съдебните заседания.


Съдебните заседания за изслушване на устните състезания по делата, разпределени на
големия състав на Съда, по принцип също ще бъдат достъпни на запис по време на
пилотна фаза от 6 месеца. Съдебните заседания могат да бъдат гледани съответно същия
ден от 14,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени сутринта) или на следващия
ден от 9,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени следобед), но не са достъпни за
последващи справки.


Видеоуслугите позволяват на гражданите да следят съдебните заседания при същите условия, както ако присъстваха
физически. Ето защо те ще се ползват от симултанен превод на устните състезания на езиците, необходими за правилното протичане на заседанието.

Делото за офиса, който е ползвал Блъсков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Административният съд – София е отказал да отмени заповедта на областния управител за принудително изземване на помещенията, в които доскоро се помещаваше редакцията на вестник Труд. Става дума за сградата до КАТ, където е разположен Музеят на социалистическото изкуство.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

В момента сайтът на Труд посочва адрес Христо Белчев 1.

Но духът на Блъскови остава да витае в Дианабад с новите частни имоти на Блъсков, за които общината (ГЕРБ) щедро – и заобикалайки чрез насрещни дарения закона за забрана на замени – му дари терен.

DSA пред приемане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия  приветства бързото политическо споразумение, постигнато  между Европейския парламент и държавите от  ЕС относно предложението за Законодателния акт  за цифровите услуги (DSA), внесено от Комисията през декември 2020 г.

DSA определя безпрецедентен нов стандарт за отчетност на онлайн платформите относно незаконно и вредно съдържание. Той ще осигури по-добра защита на потребителите на интернет и техните основни права, както и ще определи единен набор от правила на вътрешния пазар, като ще помогне на по-малките платформи да се разширят. Водещата датска евродепутатка от S&D Кристел Шалдемоз приветства „глобалния златен стандарт“ за   онлайн права за гражданите и демократичен контрол върху алгоритмите (Politico).

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза: „Днешното споразумение относно Закона за цифровите услуги е историческо както по отношение на скоростта, така и по същество. DSA ще надстрои основните правила за всички онлайн услуги в ЕС и ще гарантира, че онлайн средата остава безопасно пространство, гарантиращо свободата на изразяване и възможностите пред цифровите индустрии. Той дава практически ефект на принципа, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно онлайн. Колкото по-голям е размерът, толкова по-големи са отговорностите на онлайн платформите.

Днешното споразумение – допълващо политическото споразумение относно Закона за цифровите пазари от миналия месец –  помага за създаването на безопасна и отговорна онлайн среда. Платформите трябва да бъдат прозрачни относно решенията си за модериране на съдържанието, да предотвратяват разпространението на опасна дезинформация и да избягват предлагането на опасни продукти на пазарите.

DSA определя ясни, хармонизирани задължения за платформите – пропорционални на размера, въздействието и риска, включително възможността за налагане на ефективни и възпиращи санкции до 6% от световния оборот или дори забрана за работа на единния пазар на ЕС в случай на повтарящи се сериозни нарушения.

В обхвата на DSA са различни онлайн посреднически услуги. Техните задължения по DSA зависят от тяхната роля, размер и въздействие върху онлайн екосистемата. Те  включват:

посреднически услуги, предлагащи мрежова инфраструктура: доставчици на интернет достъп, регистратори на имена на домейни;

хостинг услуги като облачни изчисления и уеб хостинг услуги;

много големи онлайн търсачки с повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС и следователно по-голяма отговорност за ограничаване на незаконното съдържание онлайн;

онлайн платформи, обединяващи продавачи и потребители, като онлайн пазари, магазини за приложения, платформи за икономика на сътрудничество и платформи за социални медии;

много големи онлайн платформи с обхват от повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС, които биха могли да представляват особени рискове при разпространението на незаконно съдържание и обществени вреди.

По-конкретно, DSA съдържа:

мерки за противодействие на незаконните стоки, услуги или съдържание онлайн;

нови мерки за овластяване на потребителите и гражданското общество, включително: възможността да се оспорват решенията на платформите за модериране на съдържанието и да се търси обезщетение, било чрез механизъм за извънсъдебни спорове, или чрез съдебна защита;

достъп на изследователи до ключовите данни на най-големите платформи и достъп на неправителствени организации до публични данни, за да се осигури по-добра представа за това как се развиват онлайн рисковете;

мерки за прозрачност за онлайн платформи по различни въпроси, включително относно алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание или продукти на потребителите;

мерки за оценка и смекчаване на рисковете, като: задължения за много големи платформи и много големи онлайн търсачки да предприемат действия, основани на риска, за да предотвратят злоупотребата с техните системи и да преминат независими одити на техните системи за управление на риска;

механизми за бързо и ефективно адаптиране в отговор на кризи, засягащи обществената сигурност или общественото здраве;

нови гаранции за защита на непълнолетни и ограничения за използването на чувствителни лични данни за целева реклама;

зсилен надзор и правоприлагане от страна на Комисията, когато става въпрос за много големи онлайн платформи.

 The Guardian подчертава следните нови възможности:

Забрана на реклама, насочена към деца или базирана на чувствителни данни като религия, пол, раса и политически възгледи.

Разрешаване на правителствата на ЕС да изискват премахване на незаконно съдържание, включително материали, които насърчават тероризма, сексуално насилие над деца, реч на омразата и търговски измами.

Принуждаване на социалните медийни платформи да позволяват на потребителите да маркират незаконно съдържание по „лесен и ефективен начин“, така че то да може бързо да бъде премахнато.

Онлайн пазари като Amazon ще се нуждаят от   системи за подозрителни продукти  като фалшиви маратонки или опасни играчки.

DSA е съставен на фона на политически и регулаторни действия срещу онлайн платформи по целия свят. Обединеното кралство въвежда Online Safety Bill, a в САЩ Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са завели антитръстови действия срещу Google и Facebook.

Правителствата чакат DSA с нетърпение, тъй като противодействието срещу дезинформацията се нуждае от стабилна правна основа. Преди месец се постигна политическо споразумение и по DMA, Digital Markets Act.

Политическото споразумение, постигнато от Европейския парламент и Съвета,  подлежи на официално одобрение от двамата съзаконодатели. След като бъде приет, DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага от по-късната дата –  изтичане на петнадесет месеца или   1 януари 2024 г.

Що се отнася до много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, DSA ще се прилага от по-ранна дата,  четири месеца след определянето им.

Комисията ще контролира почти 30 много големи технологични компании с повече от 45 милиона потребители в ЕС. Такива фирми ще трябва да плащат нова годишна такса до 0,05 процента от глобалните си приходи, за да финансират новата регулаторна роля на Брюксел. (Politico)

Първи оценки на  EDRI

  • Разумен режим на отговорност (член 5) с ясна забрана на общо задължение за наблюдение (член 6)
  • Разумно предизвестие и процедурни изисквания за действие (чл. 14)
  • Повече прозрачност на рекламите (чл. 24)
  • Повече алгоритмична прозрачност (чл. 24а/29)
  • Достъп до данни за изследователи от гражданското общество (чл. 31)

Fact page on the Commission’s proposal on the Digital Services Act

Digital Services Act: Questions and answers on the Commission proposal

Обществено обсъждане: Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Предложеният проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.  Уреждат се условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Законопроектът, в съответствие с Директивата, съдържа задължения за създаване на вътрешни и външни канали за подаване на сигнали в публичния и частния сектор и предприемане на последващи действия по тях, както и мерки за защита на сигнализиращите и засегнатите лица. Законопроектът си поставя за цел да гарантира ефективна защита на лицата, които работят в публична или частна организация и които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, тъй като често те са първите, които научават за заплахи или вреди за обществения интерес, възникващи в този контекст. По този начин те имат ключова роля за разкриването и предотвратяването на такива нарушения и за защитата на интересите на обществото.

Дата на откриване: 21.4.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 23.5.2022 г.

Как се пише: пресядам или присядам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това са две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. Глаголът пресядам и съответният глагол от свършен вид преседна означават ’заставам на гърлото’.   От притеснение яденето започна да ѝ пресяда. Преседнаха ни и ни загорчаха на гърлото всички тези политически празнословия. Глаголът присядам и съответният глагол от свършен вид приседна означават ’сядам […]

Обама се заема с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Барак Обама  в Станфорд на събитие за дезинформацията, NYT информира.

Днес по-късно:  APRIL 21: Challenges to Democracy in the Digital Information Realm | Keynote by President Barack Obama  12:15 PM (Pacific)

В третия панел е Померанцев, а модератор е Marietje Schaake, евродепутатка от Зелените, която след това започна работа в Станфорд като директор на центъра за киберполитика.

Във Вашингтон законодателите са толкова силно разделени, че всеки законодателен компромис [по повод дезинформацията] изглежда недостижим. Демократите критикуват гиганти като Facebook, който беше преименуван на Meta, и Twitter, че не успяха да се справят с  вредното съдържание. Президентът  Байдън  също критикува платформите, които позволиха да се разпространяват лъжи относно ваксините срещу коронавирус, като миналата година каза, че „те убиват хора“.

Републиканците, от своя страна, обвиняват компаниите, че потискат свободата на словото чрез цензуриране на консервативни гласове. Ново изследване не потвърждава това.

При толкова малко съгласие относно проблема, има още по-малко съгласие за решението му.

В статията се споменават две предложения – създаване на държавна агенция и преразглеждане на пар. 230 за неотговорността на посредниците.

DSA: последни развития преди завършване на триалозите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Европейския парламент е разпространено “предложение в последния момент” за промяна на режима на отговорност за онлайн търсачките в Закона за цифровите услуги (DSA). Очаква се предложението да получи подкрепата на Европейската комисия и Съвета.

Автор на предложението е Жофроа Дидие, ЕРР, който представлява комисията по правни въпроси (JURI) в дискусиите за DSA. Очевидно инициативата е на алианса на притежателите на права и следва дългите дебати за това как да се включат търсачките в обхвата на законодателството. Тези идеи вече бяха отхвърлени в Европейския парламент миналата година, но сега според euractiv.com се връщат в преговорите. Предлаганата модификация на разпоредбите “не означава нищо друго за търсачките освен общо задължение за наблюдение –  принцип, отхвърлен в Директивата за авторското право. За разлика от тях, притежателите на права смятат това за „специфично“ наблюдение”, се казва в публикацията. “Търсачките се опасяват, че ако бъдат включени  в този режим на отговорност, те ще станат основна цел за известията за сваляне на съдържание, което би увеличило експоненциално административната тежест за тях. Общата цел на тези изменения е да разширят драстично задълженията за блокиране на уебсайтове до широк спектър от онлайн услуги за сметка на свободата на изразяване.”

Според източници на изданието Европейската комисия подкрепя предложението и активно го популяризира   в Европейския парламент. Изданието напомня, че ЕК постъпи така и с DMA, като  направи предложение в последния момент в полза на издателите с подкрепата на френското председателство –  за включването на нова разпоредба за справедливи, разумни и недискриминационни условия (fair, reasonable and non-discriminatory (FRAND) conditions) за заплащането на онлайн съдържание –  не беше включено в окончателното споразумение за DMA, като ЕК и Френското председателство се опитаха да възобновят още един спор, затворен от Директивата за авторското право. Тогава предложението не мина.

Следващата – и вероятно последна – среща на високо ниво между законодателите на ЕС е в петък (22 април).

ЗИД НК: по-високи санкции и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Писах през март за   законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет.

Става дума за това, че се повишават множество санкции с неубедителни мотиви.

Писах за това, че тази борба е дълга и преди години излизахме на протест срещу идеята на ОКУП-ите санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост да надхвърлят пет години – ясно е по какви съображения.

Ето сега това е на път да стане.

Днес комисията по конституционни и правни въпроси е приела законопроекта на първо четене