Във връзка с публикации на Ню Йорк Таймс за претърсването на резиденцията на Тръмп във Флорида и изземването на документи, съдържащи класифицирана информация, изданието е включило препратка към стандарта си за работа с анонимни източници.
Изданието пояснява, че публикациите се основават на източници. Те могат да бъдат длъжностни лица, свидетели, записи – лица или документи – нещо, което може да предложи информация по определена тема. Когато не се посочи име на лицето, това лице се счита за анонимен източник. Тези източници трябва да се използват само за информация, която смятаме, че е новинарска и достоверна и която не можем да докладваме по друг начин.
Използването на анонимни източници може да е от решаващо значение за журналистическата мисия – ако дава истинска представа за употребата и злоупотребата с власт – във Вашингтон, на Уолстрийт и извън тях, за националната сигурност. Източниците понякога рискуват кариерата си, свободата си и дори живота си, като говорят с медиите.
Какво се взема предвид при преценката дали да се използват анонимни източници:
Откъде знаят информацията?
Каква е тяхната мотивация да съобщят информацията?
Доказали ли са се надеждни в миналото?
Можем ли да се потвърди предоставената от тях информация?
Процедурни условия: репортерът и поне един редактор трябва да знаят самоличността на източника. Старшият редактор на нюзрума също трябва да одобри използването на информацията, предоставена от източника.
Върховният административен съд (ВАС) позволи изборните книжа за определяне на членове на районните избирателни комисии да се подават и с електронен подпис (решението тук).
Делото е образувано по жалба на “Демократична България” срещу решение на ЦИК от 2 август, което въвежда изискване за саморъчно подписани документи.
Според ВАС това противоречи на разпоредби от националното и правото на ЕС. “Общият принцип (извън изключенията) е, че документите могат да бъдат подписани с ръчно положен подпис или с квалифициран електронен подпис”, приема тричленният състав на ВАС.
Законът за електронното управление и Административнопроцесуалният кодекс предвиждат, че административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или за издаване на съответните актове, приема съдът.
“Медия груп 24” придобива национална радиоверига “Фокус” и информационна агенция Фокус. “Медия груп 24” бе обявена като избрана за купувач на активите на “Фокус” в началото на април, а през август 2022 сделката е приключена.
От 12 август 2022 радио “Фокус” и информационна агенция “Фокус” функционират под шапката на юридическото дружество “Фокус Медия” ЕООД.
Управител и собственик на капитала на “Фокус Медия” ЕООД е Кирил Налджиев, който е управител и собственик на “Медия груп 24”.
Радио “Фокус” ще продуцира и разпространява наземно 17 регионални програми – Фокус-София, Фокус-Пловдив, Фокус-Варна, Фокус-Бургас, Фокус-Русе, Фокус-Стара Загора, Фокус-Пазарджик, Фокус- Велико Търново, Фокус-Северозапад, Фокус-Пирин, Фокус-Смолян, Фокус-Североизток, Фокус-Кърджали, Фокус-Плевен, Фокус-Шумен, Фокус-Сливен и Фокус-Хасково.
Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация, казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на видеоклиповете, мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки на платформата правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.
„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.
Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността. „Без ресурси, без достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.
Същевременно американските потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според доклад на Sensor Tower.
На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар. двойна предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс, така и законодателни мерки.
Когато Тръмп загуби изборите през 2020 г., Fox News Media разпространяваше тезата, че разполага с „огромни доказателства“, че Тръмп печели, но се извършва гигантска изборна измама. Доказателства не се появяват, но медията обвини търговските дружества, занимаващи се с изборните технологии – Smartmatic u Dominion Voting Systems – във фалшифициране на резултатите в полза на демократите.
Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, води дело срещу Fox, журналисти във Fox News Media и адвокатите на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл. Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара. В 280 страници се твърди, че адвокатите са започнали, а Fox News Media са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер. “Подсъдимите са знаели, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели фактите, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.” Fox News избира да твърди, че медията само е информирала за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.
Dominion Voting Systems твърди, че Fox News Media ден след ден разпространява лъжи за компанията, включително твърдения, че Dominion е параван за комунистическото правителство във Венецуела и че неговите машини за гласуване могат да прехвърлят гласовете от един кандидат на друг. Искът на Dominion е за 1,6 милиарда долара. Компанията прави връзка между лъжите на Fox и обсадата на Капитолия на 6 януари 2021. „Тези лъжи не просто навредиха на Dominion“, се казва в жалбата на компанията. „те навредиха на демокрацията”.
Юридическият екип на Fox сочи защитата на Първата поправка на Конституцията и твърди, че изявленията на водещи и на гости като Рудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл са защитено мнение.
Ключово място за изхода на процесите има практиката на ВС на САЩ по Първата поправка, в частност решението New York Times v. Sullivan. Според стандартите в това решение и неверни твърдения по отношение на представители на властта са защитено слово в определени хипотези.
Двата процеса са част от серия процеси срещу Тръмп по различни поводи – като проблеми със семейния му бизнес и неправомерно иззети документи от Белия дом.
В полунощ беше публикувано решението на ЦИК за автоматично отваряне на секции в чужбина на база активността от предходни избори. Изброени са 734 секции, но това няма да е окончателният списък. Дали на тези места ще има секции въобще зависи не само от това дали чуждестранните власти разрешат, но най-вече дали местната българска организация намери място и събере доброволци за комисията и организацията.
Малко се е променило в последните три десетилетия и българската диаспора все още изнася цялата информационна кампания и голяма част от организацията на изборите на свой гръб и за своя сметка. Докато немалко секции се създават в консулства и посолства по подразбиране, огромна част от тях имат много малко гласоподаватели, защото са дипломатически мисии далеч от диаспорите ни.
Затова е важно подаването на заявления за гласуване в чужбина. Благодарение на усилията за промяна на Изборния кодекс след падането на кабинета на ГЕРБ, вече се отварят автоматично секции на база активност от предходни избори. Това означава, че не се налага да се борим за всяка отделна секция и конкретна бройка. Помага и при страни като Германия, където разрешение за секциите следва да се иска преди да завърши кампанията по събиране на заявления, т.е. да се знае къде българите искаме да гласуваме.
Все пак заявленията са важни, за да се отварят допълнителни секции например там, където на на одобреното място, село или град, не е възможно най-вече по логистични причини. Също така ускорява гласуването, тъй като името ви вече ще присъства в избирателните списъци и не се налага да се вписва всичко наново. Не на последно място е лакмус за активността на българите в чужбина, макар честите промени на условията за отваряне на секции да правят сравнението между различни кампании безпредметно.
Очакваме електронният формуляр за заявление за гласуване да бъде пуснат още утре на страницата на ЦИК. Веднага след това ще започна да събирам данните в Glasuvam.org, както правя в последните 10 години. Данните от предишната кампания ще намерите тук като карта и като таблица.
The post Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.