Преди 15 години Краси ми показа през стъкления портал на родилното как изглежда щастието, надеждата и бащината гордост.
Днес първородният ми син Светлин навършва още една година, с размах опознава, конфронтира и превзема света.
Честит рожден ден, Светко, да си жив и здрав, щастлив и дръзновен! И да знаеш, че винаги ще имаш някъде до теб опората на мама и тати, когато имаш нужда от нас! Пък ние ще се опитваме да не сме досадни. :)
Изявление, подписано от 127 водещи организации и журналисти, призовава институциите на Европейския съюз и държавите-членки: действайте сега и отворете за обществеността всички регистри на компании за установяване на действителните собственици в Европейския съюз! Това е от решаващо значение за разкриването на активи и пари на руски олигарси в ЕС.
Ние сме дълбоко ужасени от нахлуването на Путин в Украйна и нарушаването на върховенството на закона, правата на човека и държавния суверенитет. Подкрепяме Европейския съюз в колективното заемане на силна позиция за защита на демокрацията и нашите общи ценности. Наложените санкции – замразяване на активи, възпрепятстване на финансови транзакции и затваряне на финансови пазари – които са насочени срещу руски олигарси, бизнесмени и компании, подкрепящи или печелещи от режима на Путин, са важна стъпка. И все пак, за да бъдат наложени ефективно тези санкции, трябва да бъде въведена стабилна и прозрачна система за компаниите и действителната собственост. Имаме нужда от тази прозрачност също така, за да предотвратим вграждането на мръсни пари в нашите икономики в бъдеще.
Директивата за отворени данни от 2019 г. призовава информацията за собствеността на компаниите да бъде свободно достъпна във формат на отворени данни. Поради това буди голямо безпокойство фактът, че Комисията все още не е приела законодателство за прилагане. Това означава, че държавите-членки нямат насоки как да отворят своите фирмени регистри, което на практика блокира прозрачността на собствеността на компаниите в целия ЕС. Това пряко подкопава ангажимента за прозрачност, договорен от държавите-членки в Съвета и евродепутатите в Парламента.
По отношение на прозрачността на действителната собственост, ЕС направи пробив с приемането през 2018 г. на Петата директива за борба с изпирането на пари, която изисква създаването на публично достъпни регистри на действителните собственици. В действителност някои държави все още не са създали тези регистри. Там, където съществуват тези регистри, често има бариери за публичен достъп, тъй като Директивата позволява това, като много от държавите установяват такси, които са далеч извън възстановяването на разходите, и регистрация – с което сериозно ограничават обществения достъп.
Резултатът е, че журналистите, гражданското общество, бизнесът и дори трансграничните правоприлагащи органи нямат достъп до данните, от които се нуждаят. В момента това означава, че е трудно да се получи информация, която е от решаващо значение за откриване и разследване на компании и активи, свързани с режима на Путин. Липсата на прозрачност на собствеността на компаниите е това, което позволява на олигарсите да укриват и перат парите си на първо място, като в резултат купуват активи и политическо влияние в ЕС.
Ние знаем какво трябва да се направи – имаме нужда от система за прозрачност на компаниите и действителната собственост в ЕС. Дания, Латвия, Обединеното кралство и Украйна ни показаха, че е постижимо отварянето на регистри на компании и действителни собственици. Времето ни да действаме отминава, нека действаме сега, преди да е станало твърде късно!
Призоваваме институциите на Европейския съюз да:
Призоваваме членовете на Европейския парламент да:
Призоваваме държавите-членки на ЕС да:
Няма съмнение, че без прозрачност на собствеността не може да се приложи ефективно и санкционния механизъм.
По отношение на концентрацията на директно или индиректно свързани с Русия пари, България се намира някъде около средното за региона, както онези западно-европейски държави, които не представляват „предпочитан вход“ за руски капитали в европейската икономика.
Трябва да се знае обаче, че инструментите, които Кремъл ползва за влияние върху националните политики са много по-ефективни в България, поради два фактора –
- силни дефицити в управлението, свързани с високи нива на политическа корупция, и
- наследени от миналото мрежи на влияние, дълбоко вплетени в икономиката, политиката, правораздавателната система и сектора за сигурност.
Много от примерите са известни, но искам да спомена конкретен – в един период от около 2 години, международните корпоративни бази данни показваха, че нашият най-голям телеком – БТК е с краен собственик правителството на Руската федерация. По това време – много повече отколкото в момента, БТК осигуряваше свързаност на ключови държавни институции. Всеки сам може да прецени дали това е представлявало уязвимост – и политическа и икономическа.
Специфичен интерес през последните пет години за нас представлява например медийният сектор и по-точно какви са взаимовръзките между (про)руската дезинформация и пропаганда в медиите и инструментите за контрол върху редакционните политики.
Тук в много по-малка степен, отколкото при другите икономически сектори, става дума за собственост. Много по-често това са други инструменти и механизми, които се проследяват по-трудно.
- Сред тях попада финансирането през рекламни бюджети, идващи както от свързани с Русия бизнеси, така и от държавни институции, които „възнаграждават“ определени редакционни политики с публични средства.
- Или договорите за препредаване и представителство на руски медии. За тях още през 2018 г. описахме в един от докладите ни, как правата за излъчване на три руски канала се държат от фирми, които според собствените им финансови отчети би трябвало да са в технически фалит от години, защото нямат никакви декларирани доходи, но въпреки това продължават да съществуват на пазара.
Така че може да се търси както проследяване, така и определяне на степента на влияние, дори и разчитайки само на публично достъпни данни и информация. А в много по-голяма степен това важи при евентуално разследване и анализ със средствата на съответните държавни институции.
Тодор Галев, директор по научната дейност на Центъра за изследване на демокрацията, пред Фактор.бг
Още по темата в Капитал
Интересът към Мартин Карбовски достигна пик във връзка с номинирането му от ИТН за член на СЕМ. Звучи като шега, като провокация, като покана за бартер – и предизвика протести, след което Карбовски оттегли кандидатурата си.
Решенията (диспозитивите, накрая файл с пълните тестове) по делото за публикацията Гейове – фашисти в Лентата:
СРС
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. по отношение на Р. С. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. .., че поради подаден от Р. С. С. срещу М. К. Б., с адрес: [населено място], [улица], ет… , ап. .., сигнал за защита от дискриминация до Комисията за защита от дискриминация, М. К. Б., с адрес: [населено място], [улица], ет. .., ап. .., е извършил дискриминация под формата на преследване по смисъла на т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр, вр. с чл. 5 ЗЗДискр. в предаване „Предаването на К.”, излъчено на 12.01.2014 г. по ТВ7, като чрез своите изявления в предаването е злепоставил образа и доброто име на Р. С. С. и по този начин го е поставил в по-неблагоприятно отношение от всички останали лица, които не са предприели действия за защита от дискриминация.
СГС
Ищецът е доказал в достатъчна степен факта на различно третиране посредством специалната форма преследване и не е необходимо да посочва конкретни лица, в сравнение с които е бил третиран различно. Сравнителят в антидискриминационното право е всякога хипотетичен и е лице/ лица, които или не са носители на защитения признак в основната форма на дискриминация или не са предприели действия за защита от дискриминация във формата преследване. В настоящото производство са наведени достатьчно доказателства, с които се установява, че различно третиране е налице.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС.
ВКС
При твърдения на ищеца, че негативното му представяне и по-неблагоприятно положение е резултат от различното му третиране в сравнение с всички онези лица, които не са били обект на публично стигматизиране посредством предаване, водено от ответника, но се основава на изявленията и обидните квалификации в проведен разговор в телевизионно предаване, не може да се приеме, че действията на ответника осъществяват „преследване“ по смисъла на т.3, б.„а” от ДР на ЗЗДискр, във връзка с подадения сигнал в Комисията за защита от дискриминация, тъй като чрез него се упражнява правото на мнение и свобода на изразяване, която е еднаква за всички граждани, без оглед на това, дали са били засегнати непремерено лица, по отношение на които са налице защитените признаци по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и свободата да се изразява мнение не е била използвана, за да се увреди доброто име на другиго, журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена само в случаите, при които според чл.39, ал.2 КРБ правото да се изразява мнение и разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността или не осъществяват състав на престъпление. Оценъчните съждения не могат да бъдат проверявани дали са верни – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства. Могат да бъдат проверявани фактическите твърдения – ако те са верни, не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако са неверни – отговорността е за всички причинени вреди, поради липсата на достоверност на разпространената информация.
ОТМЕНЯ решение № 8055 от 20.12.2018 г. по в.гр.д. № 1476/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 27.04.2017 г. по гр.д. № 24475/2016 г. на Софийски районен съд и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. С. срещу М. К. Б., на основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр.
“Негативните оценки не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството”, казва ВКС. В решението на СРС може да се прочете разговора на Карбовски с Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков и да се прецени засяга или не засяга достойнството.
Трите съдебни решения по делото за Предаването на Карбовски по повод статията Гейове – фашисти
Направеният фокусиран мониторинг на предаването „Политически некоректно“ в програма ХОРИЗОНТ на 10 април 2022 г. констатира, че сюжетът за уж заловените от украински националисти два чуждестранни кораба, единият от които е с български моряци на борда, се развива като дезинформация, тиражирана от БНР. Лидерът на опозиционната парламентарна партия ВЪЗРАЖДАНЕ Костадин Костадинов едновременно опровергава и потвърждава тази фалшива новина като я използва да изтъкне своята лична грижа за съдбата на моряците. Той съобщава, че е говорил с премиера, който отрича разпространеното от руски източници, но въпреки това представя сценарий как капитанът е заплашен с оръжие и може да не казва истината по телефона. По този начин в рамките на предаването се тиражира дезинформация.
Следва да се отбележи, че в емисията новини на БНР в 13:00 ч., като първа новина се отричат твърденията на руски медии за заловените кораби. Министерството на външните работи заявява за БНР, че моряците са добре и поддържат непрекъсната връзка с тях.
На базата на направения мониторинг, не са констатирани нарушения на Закона за радиото и телевизията. По отношение на професионалните журналистически стандарти се установява отклонение от задължението за предоставяне на точна и проверена информация, без преднамереност, както и придаване на излишна сензационност при отразяването на престъпление и насилие. В този смисъл може да се изпрати писмо до Комисията по журналистическа етика към Националния съвет за журналистическа етика за произнасяне по компетентност относно спазването на т. 1.1.1. и т. 2.6.4 от Етичния кодекс на българските медии.Мониторингът намира и нарушение на Правилника за редакционната дейност на БНР1 (в сила от 01.02.2022 г.). Съгласно действащите вътрешни правила на обществената медия, в редакционната дейност журналистите и нещатните сътрудници на БНР се задължават да съблюдават следните принципи (неизчерпателно): обективност, безпристрастност и балансираност (5.3), точност,
достоверност и недопускане на дезинформация (5.4).
Това е _Доклад от 15 април 2022 г. относно предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено на 10 април 2022 г. в програма ХОРИЗОНТ на БНР с водещ Петър Волгин. Повод е – както може да се види и от доклада – информацията за хода на военните действия, която е непроведера и в последна сметка невярна.
За обсъждането на същото предаване от Програмния съвет на БНР и налагане на дисциплинарно наказание
П о повод повдигнатата тема за “единствената гледна точка” има становище на Комисията за журналистическа етика, в което между другото се казва:
КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите на Кремъл, но винаги в контекст и пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда, подкрепена с аргументи и факти. Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Ако липсва контекст, българските медии се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от Кремъл.
Съветът за електронни медии намира, че не е налице нито една от хипотезите за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор на национален обществен доставчик на медийни услуги, т.е. липсват законови основания за предсрочно прекратяване на мандата на г–н Кошлуков като генерален директор на БНТ.
Отговор на СЕМ до председателя на Комисията по културата и медиите в НС относно предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков
Вчера министър Божанов обяви законопроектът за промяна на Закона за движение по пътищата и описа нещата, които спадат в сферата на електронното управление. Целият текст на проекта ще намерите на страницата на МВР заедно с мотивите и оценката за въздействие.
Исках да разбера в какво се изразяват промените и да разделя тези, които идват от електронното управление и са за облекчаване от бюрокрацията както и за автоматизация, и тези идващи от МВР. Законопроектът има доста точки, а и самият закон не е лесен за четене с всички препратки, отменени текстове и прочие.
Затова седнах и въведох публикуваната от институциите последна версия на Закона за движение по пътищата в Github, след това от основната версия направих branch и добавих промените предвидени в проекта. Това е нещо основно, което се използва за разработването на софтуер и позволява да се правят паралелни промени, да се следят множество версии на един и същи документ и накрая да се решава какво следва да се слее в основната версия.
Пътят на един български законопроект всъщност далеч не е по-различен чисто административно, просто е до оглупяване муден, ръчен, непрозрачен, пълен с грешки и възможности за манипулация. Причините за това са както традиция и закостенялост, така и фрапираща липса на компютърна грамотност в администрацията, но най-вече сред законотворците и взимащите решения за процесите в НС, които ние избираме.
Това, което направих в Github не е решение само по себе си, но е пример как може да бъде с минимални усилия. Учудващо бързо успях да дигитализирам толкова сух закон и да прехвърля законопроекта. Така може да се види нагледно направо в закона какво се променя. Тук, например, виждате промяната на Божанов премахваща изискването за талон и стикер.
Чисто технически, система като Git може да се използва за тази цел, но има проблеми, които трябва да се решат. Като процес вече споменах, че съвпада в огромна степен до този вече използван в повечето софтуерни компании. Може би като изключим нападките от подиума на пленарна зала по адрес на нечия сестра или сексуална принадлежност… може би.
Markup езикът на github конкретно е подходящ, но не пасва изцяло на практиката за форматиране на законите ни. Списъците там не поддържат буквите в номерата на точките и подточките на алинеите ни, а не може да слагаме 7 нива на подзаглавия. Отделно адресирането на препратките следва да става по йерархичен ред, за да не се чупи при промени в закона. Сега при еднакви имена на алинеите, линковете към тях в github md са по пореден ред на заглавието с еднакъв текст. Има начин да се заобиколи, но не е удобно. За целта следва да се направи вариант с тези добавки, включително автоматично адресиране директно до точка и подточка в редакторите. Това ще позволи по-бързо въвеждане и по-малко грешки.
Трудни ще бъдат първите стъпки, защото говорим за огромно количество нормативни актове, трупани с промени десетилетия. Докато дори толкова сложен закон ми отне 30-тина минути да прехвърля без да имам опит, всъщност много следва да се внимава, когато това се прави за официален източник, защото тогава ефектите ще са значителни.
По-важен проблем обаче е сигурността. Докато тази информация следва да е публична, трябва да сме сигурни, че няма да се променя. Колкото и да е станало клише вече, именно blockchain технологията е подходяща тук – публикуването на хеша след всяка промяна ще даде възможност на всеки да провери, че дори една буква не е била подменена в цялата дигитална нормативна база или история на България.
Всичко това не е самоцелно, за използване на overhype-нати техно термини в нещо закостеняло или да се модернизира работата на една от основните институции в страната ни. Прозрачността тук е сериозно засегната. Независимо, че законопроектите се публикуват отдавна, те остават недостъпни за голяма част от населението. Дори за активно търсещите и интересуващите се е нужно часове, а понякога дни заедно с консултации с адвокати да разберат какво се случва. Често промени нарочно се описват в законопроектите по начин, които прави разкодирането им изключително трудно. Всичко това цели единствено и само да се укрие истинската цел на авторите.
Друг важен аспект тук е, че България като държава всъщност не притежава законите си. Не съществува в нито една институция, включително в Народното събрание, едно място, на което да се пазят законите. Ако днес някой попита какво казва даден член на даден закон, няма институция, която може да ви до каже. Да, всеки нов закон и стотиците промени по тях се публикуват надлежно в Държавен вестник и това се пази от НС чинно. Но крайната версия на законите – не. Тази функция държавата без решение, закон или заповед е изнесла като отговорност на няколко частни компании, на които те, както и всички български компании плащат ежемесечно за правото да знаят покрай много други неща и какви са българските закони. Дори администрацията на Народното събрание когато подготвя промени, всъщност не ги прилага в някакво тяхно копие, които пазят тайно от нас, а сверява с последното от съответната частна софтуерна система.
Има публични безплатни източници, разбира се, но информацията там е собственост на въпросните компании. От гледна точка на прозрачност и сигурност на толкова критична за държавата ни информация като текстовете на съвкупността от нормативните ни актове, това е най-малкото стряскащо.
В никакъв случай не казвам, че е лошо фирмите да предлагат такива услуги. Не следва обаче държавата и особено първоизточникът на законите да разчитат на тях, за да достигат до крайния резултат от законодателния процес. Това, което показах горе не е непременно решение, а показва, че такова далеч не е трудно и не изисква особено сложни технологии или време.
Не на последно място, допълнителна полза от подобна система е, че лесно може да се правят предложения и да се осмислят далеч по-бързо. Ето, тук съм показал моите предложения към законопроекта, с който започнахме. Включил съм аргументи за предложенията ми и тук може да се видят конкретните промени. Пратих ги отделно по мейл. Ако имате и вие предложения или обратна връзка, консултациите текат до 13-ти май.
Това тук е един закон дигитализиран за половин час от един човек. С аналогична на описаната от мен, но по-стройна и сигурна система може да се проследява от всеки кой кога какво е променял, от къде е започнал, какво е прието, как е било изменено, слято или омаскарено. Цинизмът у нас ни дава още доводи, защо няма да се случи скоро. Иначе, ако искате да разберете как се приемат тези закони и най-вече какви машинации се правят, за да не се свърши никаква работа, ви съветвам да обърнете внимание на Стража.
The post Законопроектите като git pull request first appeared on Блогът на Юруков.
FT съобщава, че Ренате Кюнаст, германски политик, е идентифицирала 22 обидни коментара за себе си във Фейсбук. Във връзка с това Кюнаст моли компанията да й предостави данните на авторите на коментарите, за да може да ги съди. Компанията отказва. Кюнаст се обръща към съда, който заявява, че политиците трябва да могат да търпят “дори прекомерна критика”. По този повод в решение, публикувано по-рано тази година, Конституционният съд постановява, че “не е постигнат правилният баланс между свободата на словото и правата на неприкосновеност на личния живот, както се изисква от конституцията”. Съдът изисква от Фейсбук да разкрие и предостави личните данни на авторите.
FT посочва още, че Германия със своя NetzDG от 2018 г. – отдавна е на водещо място в борбата с незаконното съдържание онлайн. Законът изисква платформи като Facebook и Twitter да премахнат потенциално незаконни материали в рамките на 24 часа от уведомяването или да бъдат изправени пред глоби в размер до 50 милиона евро.
Ново изменение на NetzDG задължава платформите да предават данните на заподозрени нарушители на закона на германската полиция. Законът създава нов отдел във Федералната полиция, предназначен да разследва заподозрените нарушители в социалните медии по-бързо и ефективно. Промяната е последвала тревожното покачване на крайно десните екстремистки постове на платформи като Facebook. Създадено е и задължение в раздел 3а от NetzDG за социалните мрежи да докладват на федералната полиция (BKA) специфични тежки престъпления от омраза. Според съобщения в пресата, както Google, така и Facebook са подали искове пред Административния съд на Кьолн, с които се противопоставят на това допълнително задължение за докладване, тъй като смятат, че изискваното предаване и събиране на потребителски данни до BKA е противоконституционно поради значителното му въздействие върху техните потребители .
Освен това Facebook заяви, че предприема действия по изказванията, подбуждащи към насилие и непрекъснато инвестира в екипи, технологии и инструменти за докладване.
ЕК установява, че Facebook премахва около 70 процента от публикациите с реч на омразата в съответствие с исканията на съответния Кодекс за поведение, договорен с Facebook и други социални медийни платформи.