GDPR: “За повишаване на качеството на услугите този разговор се записва”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Унгарският орган за защита на данните ( Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, NAIH )  представя случай, при който е наложена най-високата глоба до момента от около 670 000 евро (250 милиона HUF).

Случаят е интересен и повдига принципни въпроси.

Става  дума за обработка на лични данни от банка (действаща като администратор на данни), която автоматично анализира записаното аудио от обажданията за обслужване на клиенти.

Банката  анализира емоционалното състояние на обаждащия се с помощта на базиран на изкуствен интелект софтуер за обработка на реч. Автоматично се анализира обаждането въз основа на списък с ключови думи за установяване на  емоционалното състояние на обаждащия се. След това софтуерът приоритизира обажданията и препоръчва с кого да се влезе във връзка.

Целите на дейността по обработване са определени от банката като контрол на качеството, предотвратяване на жалби и миграция на клиенти и по-висока ефективност  на услугите. Но на гражданите се посочва като цел на обработката на обажданията  само контрол на качеството.

Банката основава обработката на своя интерес  да задържи клиентите си и да подобри ефективността на вътрешните си операции. Дейностите по обработка на данни във връзка с тези интереси обаче не са указани  в съобщението.  Гражданите нямат право на възражение.

Според  регулатора единственото законно правно основание на  обработката  може да бъде само свободно даденото, информирано съгласие на субектите на данни.

Банката е извършила оценка на въздействието  и е установила, че обработването е с висок риск за субектите на данни, защото дава възможност за профилиране, но  не е успяла да представи съществени решения за справяне тези рискове.

В заключение регулаторът подчертава, че „ изкуственият интелект като цяло е труден за разбиране и наблюдение поради начина, по който работи.  Новите технологии крият особени рискове за поверителността. Това е една от причините използването на изкуствен интелект в управлението на данни да изисква специално внимание.

И – по аналогия – знаем ли как българските банки използват записите на телефонните разговори, за какви цели? Дава ли ни се право на възражение срещу записването?  Какъв контрол се осъществява при използването на записите?

Claire Daly и други комунисти

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Миналата година на протестите против ГЕРБ беше дошла една ирландска евродепутатка, Claire Daly. Впечатлен, че от Запад идва такава подкрепа, се записах за профила ѝ в социална мрежа.

Говори против Джамбазки – че той е боклук, така си е, ние в България си го знаем. Но тия дни се обадила в парламента и обяснявала как за да се спре войната, трябвало да не се изпращат оръжия за Украйна. То Западът бил виновен, защото изпращал оръжия.

Стоя и се чудя – аз ли не съм добре, или истеричната лелка нещо се е объркала. Лява, социалистка, еко и зелена и т.н. Да не се пращат оръжия – той Путин с хляб и сол, с бъклица и дрян е пратил войниците в Украйна, защо така с лошо ние да ги посрещаме милите солдати с оръжия?

Те така мирно и кротко си превземат градове, така благо убиват семейства и цели села, тихичко си изнасилват жени и деца – защо ние така вероломно да пращаме оръжия срещу тях?

Ум не ми го побира, как изобщо мислят някои, дето се имат за социалисти, леви и не знам си какви. Аз съм пацифист, обичам мира, но съм готов да се бия за да го защитя. Забележете, че след Голямата война (особено след края на втората) всички министерства на войната вече се казват “на отбраната”. Хората искат да се отбраняват, да се пазят от насилници, да използват оръжие, когато някой идва неканен и ги убива.

Но не – Клеър Дейли и комунистите у нас БСП, Възраждане и подобни – те говорят за някакъв мета-мир, някакъв трансцедентален покой, отвъд всяко насилие и страдание, рай на земята. Естествено – всички такива бръщолевения още от времето на Ленин идват от Русия. Само отгоре са красиво говорене и обещания, вътре скелетът им е смърт, диктат, глад и мизерия.

Ние сме си виновни като народ, че се доверяваме на такива глупости, защото сме промити и облъчени. Както османците няколко века са ни обработвали мнението до такава степен, че един Левски не сме могли да опазим и едно Априлско въстание не сме могли да вдигнем достатъчно масово, така и червената болест от Изток вече почти век ни мори.

А за Украйна? Разбира се, че трябва да пратим оръжие. Молят ни, за да имат с какво да се защитят. Не за да нападат някого някъде, а за да спасят жените и майките си. А Claire Daly – отписах се. Комунистите винаги се издават, когато стане дума за “широка страна моя родная”. Представям си как нашенските “социалисти” ще я припознаят и ще започнат да повтарят като папагали “не пращайте оръжия, защото те убиват”. Мда, да оставим насилника на спокойствие да си върши работата.

Медийно отразяване на предизборни кампании

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Избирателната кампания все повече се осъществява онлайн, поради което онлайн платформите  имат предимство пред традиционните медии като платформи за политическа реклама, която все още е до голяма степен нерегулирана.

На 6 април 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Препоръка 2022/12 за изборна комуникация и медийно отразяване на предизборни кампании, която предвижда подход на съвместно регулиране, който би изисквал държавите, онлайн платформите и организациите на гражданското общество да си сътрудничат за разработване на подходящи решения, включително механизми за независим надзор и приемане на рамка от санкции.

Насоките подчертават съществената необходимост от прозрачност на политическата  реклама онлайн. Дават се конкретни препоръки относно прозрачността на финансирането и изборните разходи чрез задължения за оповестяване, ясно идентифициране на участниците в кампанията и архивиране на рекламите, публикувани или разпространявани онлайн. Друга критична препоръка се отнася до необходимостта от установяване на предпазни мерки срещу умишленото разпространение на изборна дезинформация, като същевременно се гарантира, че всички ограничения на съдържанието се извършват по прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин.

И накрая, насоките изискват гражданите да получават информация от онлайн платформите защо виждат  политически реклами. Гражданите трябва да могат да се откажат от такава реклама.

Тук трябва да се напомни, че в ход е законодателният процес по обсъждане и приемане на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

Принципи на управление на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа  е приел на 6 април т.г.  две препоръки –  Препоръка към държавите-членки относно въздействието на цифровите технологии върху свободата на изразяване  и Препоръка, съдържаща 15 принципа на управлението на медиите и комуникациите:

1. Прозрачност и отчетност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде прозрачно и отговорно, за да даде възможност за обществен контрол върху вземането на решения и дейността на държавния и частния сектор, както и да гарантира, че то е достъпно и разбираемо.

2. Отвореност и приобщаване: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде отворено и приобщаващо, за да удовлетвори правото да бъде чуто за различни групи и интереси в обществото и да демократизира вземането на решения относно комуникацията в публичната сфера.

3. Независимост и безпристрастност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде независимо и безпристрастно, за да се избегне неправомерно влияние върху създаването на политики, дискриминационно третиране и преференциално третиране на влиятелни групи, включително тези със значителна политическа или икономическа власт.

4. Управление, базирано на доказателства.

5. Гъвкавост: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде гъвкаво, за да гарантира своето въздействие и ефективност.

6. Насърчаване на човешките права и основните свободи в комуникацията.

7. Осигуряване на свободата на медиите.

8. Насърчаване на медийния плурализъм и запазване на устойчивостта на журналистиката.

9. Осигуряване на прозрачност на производството на съдържание.

10. Осигуряване на съответствие със задълженията за съдържание и професионалните стандарти.

11. Осигуряване на функциониращи пазари и защита на личните данни при разпространение на съдържание.

12. Отговаряне на рисковете, причинени от платформи, разпространяващи незаконно съдържание, както и законно, но вредно съдържание.

13. Намаляване на рисковете, породени от алгоритмично управление, подбор и приоритизиране.

14. Гарантиране на правата на човека и основните свободи при използване на медии и платформи.

15. Овластяване на потребителите и насърчаване на отговорна употреба.

Пакетът препоръки, приети на 6 април:

  • Recommendation CM/Rec(2022)12 of the Committee of Ministers to member States
    on electoral communication and media coverage of election campaigns
  • Recommendation CM/Rec(2022)13 of the Committee of Ministers to member States
    on the impacts of digital technologies on freedom of expression
  • Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States
    on principles for media and communication governance, заедно с

[1431/5.1a] CM(2022)44-addfinal Steering Committee on Media and Information Society (CDMSI) Explanatory Memorandum to Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States on principles for media and communication governance (docx)

ЕСПЧ: Медиен плурализъм в тв програма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешното решение на Голямата камара по делото NIT S.R.L. срещу Република Молдова (28470/12) Европейският съд по правата на човека постанови с 14 гласа „за“, че няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Случаят се отнася до твърдението на медия, че нейна телевизионна програма е   спряна поради критичност към правителството.   Съдът се увери, че причините за решението за ограничаване на свободата на изразяване на компанията (отнемане на лицензията) са уместни  и че  властите са балансирали необходимостта от защита на плурализма и правата на другите, от една страна, и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на телевизията,  от друга страна. В решението си Съдът обогатява своята съдебна практика относно плурализма в медиите и изяснява взаимовръзката между вътрешните и външните аспекти на медийния плурализъм, полето на  преценка, предоставено на държавите, и нивото на контрол, приложимо към ограниченията.

Случаят

Компанията жалбоподател, Noile Idei Televizate (NIT) S.R.L., произвежда   тв програма   NIT  в Молдова с лицензия от 2004 г.  От 2009 г. тя е основният глас на единствената опозиционна партия. Между 2009 и 2011 г. телевизията  е санкционирана многократно за нарушаване законодателство относно защитата на плурализма, а именно относно задълженията за неутралност и безпристрастност.  През 2012 г., след като телевизията отново не спазва правилото за плурализма,  и след  множество  по-леки санкции, наложени междувременно,  лицензията е отнета.

Телевизията оспорва решението пред националните съдилища, но искът е отхвърлен.  Тя иска от Съда да разгледа по-специално дали вътрешното законодателство би могло да наложи задължение за неутралност и безпристрастност в новинарските предавания  на частни телевизионни станции.

Съдът

Компанията жалбоподател се оплаква от ограничения на свободата на изразяване, които се базират на налагане на политически плурализъм в медиите, с цел да даде възможност за разнообразие в изразяването на политическо мнение и да засили защитата на интересите на свободата на словото на другите в аудиовизуалните медии.

Друга специфична особеност  е акцентът, поставен в съответната национална правна рамка върху вътрешния плурализъм:   телевизионните оператори са длъжни да представят балансирано различни политически възгледи, без да се облагодетелства определена партия или политическо движение. 

Съдът пояснява, че   вътрешният и  външният плурализъм не трябва да се разглеждат изолирано един от друг; напротив, и двата аспекта трябва  да бъдат разглеждани заедно. Как да се гарантира разнообразие от цялостно програмно съдържание, отразяващо, доколкото е възможно, разнообразие от мнения, срещани в обществото:   може да има различни подходи за постигане на  разнообразие в европейското пространство. Държавите по принцип трябва да имат широка свобода на преценка как да осигурят   плурализъм в медиите. 

В Молдова всички радио- и телевизионни оператори, публични и частни, трябва да спазват еднакви правила по отношение на новините. Прилагането на правилата  е наблюдавано от Аудиовизуален координационен съвет (ACC), специализиран орган, създаден със закон. Неговите заседания и решенията му са достъпни за обществеността.

Съдът смята, че националните органи са действали в рамките на своето поле на преценка.

Няма конкретни доказателства в подкрепа на твърдението, че регулаторът се е опитал да попречи на NIT да изрази критични възгледи към правителството.  Освен това дружеството жалбоподател може  да кандидатства повторно за лицензия   след една година. С оглед на горните съображения, Съдът смята, че мотивите за  ограничаването на свободата на изразяване на дружеството жалбоподател са уместни и има баланс между необходимостта от защита на плурализма  и необходимостта от защита на правото на свобода на изразяване на  медията. Следователно намесата е била „необходима в едно демократично общество“  и  не е имало нарушение на чл.10.

ЕСПЧ: Първото решение за SLAPP

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В решението си по делото OOO Memo v Russia от 15 март 2022 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) изразява загрижеността си относно  съдебните производства, образувани с цел ограничаване на общественото участие. Това е първият път, когато ЕСПЧ се позовава на понятието SLAPP (стратегически съдебен спор срещу общественото участие).

Делото се отнася до граждански иск за клевета, заведен от руски регионален държавен орган срещу медийна компания.

Компанията жалбоподател,  OOO Memo,  е основател на  Кавказкии узел , онлайн медия, регистрирана съгласно руското законодателство, която  пише за  политическата ситуация и ситуацията с правата на човека в  Русия. През 2008 г.  Кавказский узел  публикува статия, в която критикува изпълнителната власт на Волгоградска област. Останкинският районен съд на Москва постановява, че изявленията са вредни за репутацията на администрацията на Волгоградска област.

ЕСПЧ смята, че разрешаването на изпълнителните органи да завеждат производства за клевета срещу  медиите  има неизбежен смразяващ ефект и  че руският  държавен орган не може да се позовава на „защита на репутацията“ по член 10 § 2 от ЕКПЧ.  ЕСПЧ смята още, че „тези съображения са неприложими за орган  с изпълнителни правомощия, който не се занимава   с преки икономически дейности“.

В  няколко решения ЕСПЧ по-рано е приемал, че и публичните органи могат да преследват легитимна цел, като търсят правна защита на репутацията си чрез производство за клевета. В такива случаи, ЕСПЧ се фокусира върху оценката на пропорционалността на намесата като част от теста за необходимост в едно демократично общество.

Първо, ЕСПЧ счита, че за да се предотврати злоупотребата с правомощия и корупцията на публични длъжности в демократичната система, дейността на публичния орган от всякакъв вид трябва да бъде обект на внимателен контрол не само от законодателната и съдебната власт, но и от общественото мнение.

Второ, ЕСПЧ приема, че разрешаването на изпълнителните органи да завеждат производства за клевета срещу членове на медиите „налага прекомерна и непропорционална тежест върху медиите и може да има неизбежен смразяващ ефект върху медиите при изпълнение на задачата им да предоставят информация и обществен надзор“

Това води ЕСПЧ до заключението, че юридическо лице, което упражнява публична власт, не може като общо правило да  води дело за  „защитата на репутацията“ съгласно член 10 § 2 от ЕКПЧ.

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Как се пише: по случайност или послучайност?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – по случайност. Правописът на това съчетание от предлог и съществително име не е нормиран изрично. Телевизорът беше включен и по случайност видях, че дават новия сезон на сериала. При падането от високата скала туристът е оцелял по случайност.

Как се пише: микрониво, микро-ниво или микро ниво?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – микрониво, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Показателите са групирани на макрониво (сектор селско стопанство) и на микрониво (ферма). Целта на въвеждащия курс е да изясни как решенията […]

Подкрепяме Украйна във войната ѝ за свобода

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Без свобода няма пътеписи.

Затова редакцията и собствениците на Patepis.com подкрепяме Украйна в борбата ѝ за свобода!

The post Подкрепяме Украйна във войната ѝ за свобода first appeared on Пътуване до....

Бъдещото финансиране на БиБиСи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Експерти от европейска величина по въпросите на финансирането на обществените медии, поканени да изразят позиците си и да отговарят на въпроси в британския парламент през март – април 2022. (видео)