Умиранията в България 2010-2022 г.

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В началото на годината обнових интерактивната графика с умиранията и смъртността от всички причини за последните 12 години. Добавих филтрите за 2022-ра. След запитване от колега добавих и линейна графика в допълнение към кръговата. Филтрите показват същите една до друга.

Графиките от последните две години остават непроменени: 2020 и 2021. Припомням, че тези данни показват само в абсолютни стойности, както и спрямо населението. Сравнението дори в рамките на България и за период от 10 години води до изкривявания заради променящата се възрастова структура. Затова ви съветвам да прегледате текста ми за това как може правилно да сравняваме този показател през годините и между държави. Преди време бях оборил и мита, че в България се умира едва ли не най-много.

Може да отворите графиката на нов екран или да я разгледате тук:

Причината, разбира се, да се обръща внимание на тези данни, е пандемията на коронавирус. Има доста объркване какво показват данните за смъртността, митове за причините за увеличението и разликата между огромното превишение и доказаните случаи на починали от COVID19.

От горните данни смесени с тези публикувани редовно в отворен формат от здравните власти, може да видим интересни разминавания между заболеваемостта и смъртността от последната вълна. Обяснения за това бяха дадени доста, включително заради характерните особености на конкретния щам. Отново скрити в данните са обаче значително по-високата заболеваемост сред децата, последствията от които ще осъзнаваме тепърва.

Със същите данни може да сравним и процентът на доказано починалите от COVID19 спрямо починалите от всички причини, както и превишаването на общата смъртност от март 2020 спрямо средното за за дадената седмица от периода 2010-2019-та. Виждат се паралели и интересни разминавания, които бяха вече обяснени с разминаването в диагностиката при първата за България вълна, както и намалената смъртност най-вече през летните месеци заради по-малкото инфекциозни болести, катастрофи и други инциденти като цяло.

The post Умиранията в България 2010-2022 г. first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: авиобомба, авио-бомба или авио бомба?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – авиобомба, мн.ч. авиобомби, защото е образувано от съкратено прилагателно име (авио < авиационна) и съществително име (бомба). През януари 1944 г. върху параклиса пада авиобомба и го разрушава до основи. В Германия строителните работници са се натъквали многократно на авиобомби от Втората световна война.

Свободна Европа: Украйна завежда дело в Международния съд в Хага

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една публикация  на Татяна Ваксберг/Свободна Европа  за делото, заведено от Украйна срещу Руската федерация  пред Международния съд в Хага.

Международният съд в Хага вече заседава по делото на Украйна срещу Русия. Това може да не спре войната, но ще се отрази на начина, по който един ден ще се пише историята. Не пропускайте анализа на Татяна Ваксберг.

Може да се прочете и аргументацията, подготвена от двама служители на Външно миинстерство на Украйна – Оксана Золотарьова, която ръководи дирекцията по международно право във външното министерство, и Антон Кориневич, представител на президента в Крим.

Измененията в Наказателния кодекс на Руската федерация за публично разпространение на невярна информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 март 2022 г.  двете камари на руския парламент приемат изменения в Наказателния кодекс на Руката федерация. Същият ден президентът подписва промените.

Наказателният кодекс на Русия  вече има три нови члена.

Член 207-3 въвежда отговорност за „публично разпространение на съзнателно невярна информация (заведомо ложная информация) за използването на въоръжените сили на Руската федерация в интерес на защитата на Руската федерация и нейните граждани и устойчивостта на международния мир и сигурност“. Наказанието може да бъде  от глоба от 700 000 рубли (около 6 000 евро) до лишаване от свобода до 3 години. Тежко нарушение се наказва с лишаване от свобода от 10 до 15 години.

Член 280-3 въвежда отговорност за  действия, насочени към „дискредитиране на използването на въоръжените сили на Руската федерация в интерес на защитата на интересите на Руската федерация и нейните граждани и устойчивостта на международния мир и сигурност, включително чрез публични призиви за противодействие на [такава употреба на сила]“. След административно наказание за такова обществено неправомерно поведение през предходните 12 месеца, наказанието е от глоба от 100 000 рубли до лишаване от свобода до 3 години. В случай, че подобни действия са довели по-специално до масови безредици, наказанието може да е за срок до 5 години лишаване от свобода.

Съгласно нов член 284-2 публичните призиви от руски граждани за чуждестранни или международни санкции срещу Руската федерация, руски юридически лица или граждани се наказват с глоба или лишаване от свобода до 5 години.

Позовавайки се на приемането на измененията, редица международни медии спряха репортажите от руската територия, а някои руски медии спряха новините и изтриха архиви, свързани с руската война срещу Украйна.

Източник:

  • Федеральный Закон “О внесении изменений в Уголовный Кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-Процессуального Кодекса Российской Федерации”
  • http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007

IRIS 2022-3:1/1, автор Андрей Рихтер, преподавател в СЕУ

RT France оспорва пред Съда на ЕС налагането на санкции срещу нея

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

RT France оспорва пред Съда на ЕС (Общия съд) налагането на санкции срещу нейната тв услуга.

Делото е Т-125/22.

Няма данни за  аргументацията.

Как да се прилага забраната на RT и Sputnik в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регламент 2022/ 350 за изменение на регламента за санкциите на Съюза буди въпроси за основанието и обхвата на налаганите мерки. Става известен последващ документ, съдържащ повече указания в частност към търсачките и социалните медии. Не се съобщава за характера и начина на достъп до този текст – действаме в хипотезата, че е автентичен. Update. “We only know bc Google shared it with the @lumendatabase. Many thanks to whoever inside Google fought for, and signed off on, that.” (Дафне Келър в Туитър).

Отпадат съмненията, че Регламент 2022/350 се отнася само до телевизия и радио. Коментарите: “Това тълкуване на ЕК отива много по-далеч, отколкото мнозина си мислеха, когато четат самия регламент, и не взема предвид забраната на Директивата за електронната търговия за общ мониторинг. Ако е така, това повдига значителни проблеми с пропорционалността и свободата на изразяване.”

.

Друг коментар от natalihelberger (@nhelberger) допълва: освен посочените проблеми има и проблем с компетентността: медийното регулиране е в  компетентността на държавите и е безпрецедентно да не се взема предвид субсидиарността по този начин. 

 

.

Подчертава се и непрозрачният начин  на вземане на решението, макар че в условията на война процедурите могат да бъдат и по-различни по съображения за наложителност:

 

Тереза Рибейро, представител на OSCE за свободата на медиите: Съобщение 1/2022 за защита на журналистиката и срещу пропагандата на война

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Осъждам категорично пълномащабната военна атака, която Руската федерация предприе срещу Украйна и дълбоко съжалявам за огромните човешки страдания, които тя нанесе на украинския народ.

Така започва новото съобщение 1/2022 на Тереза Рибейро. То засяга

  • безопасността на журналистите по време на военни действия;
  • противодействието на дезинформацията, като изрично се подчертава, че противодействието не трябва да преминава в цензура;
  • изрична забрана на пропагандата на война. Съобщението напомня, че член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване, тъй като изрично забранява пропагандата на война.

В продължение на последната тема  – у нас в НК, Глава 14, Престъпления против мира и човечеството, има  състави, ограничаващи свободата на изразяване:

  •  Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
  • Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.
  • Чл. 419а.  (1) Който по какъвто и да е начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Как се пише: макрониво, макро-ниво или макро ниво?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – макрониво, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Представената информация характеризира националната икономика на макрониво – брутен вътрешен продукт, инвестиции, финанси, платежен баланс. Проблемът е, че на молекулно ниво […]

Как се пише: спаначена, спаначено, спаначени или спаначна, спаначно, спаначни?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Формите са дублетни и може да се употребяват в книжовната реч – спаначена/спаначна, спаначено/спаначно, спаначени/спаначни, също и спаначеният/спаначният, спаначения/спаначния. До 2012 г. правилни бяха само формите спаначна, спаначно и т.н. В момента по-широко се употребяват спаначена, спаначено и т.н. Ако желаете, може да добавите към спаначената/спаначната супа застройка от едно яйце и половин кофичка кисело […]

Как се пише: печатам или печатя?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише печатам, също и печаташ, печата, печатаме, печатате, печатат. Продължаваме да печатаме книги, които се търсят и четат. Принтерът е професионален и печата много качествено.