WP: автор Алексей Ковальов от Медуза, със съкращения
От 4 март 2022 г. в Русия няма независими медии.
Това не е преувеличение: Малкото независими търговски медии, които работеха след години ръководен от правителството натиск и тормоз, бяха или блокирани от цензорите на Русия, или обявени за незаконни, или се разпуснаха. Никой не е бил пощаден; честотата на станцията Эхо Москвы се прехвърля на Радио Спутник, правителствена пропагандна машина.
Интернет медията, в която работя като разследващ редактор, Медуза, също е блокирана сутринта на 4 март — когато пристигнах в Рига, Латвия, след като преминах границата на Русия пеша. Часове след като Медуза и други новинарски сайтове бяха блокирани, руският парламент, в извънредна сесия на двете камари, одобри закон, който ефективно превръща работата ми като журналист в престъпление, наказуемо с до 15 години затвор за разпространяване на невярна информация за специалната военна операция на Русия — т.е. за фактическото отразяване, започвайки с това да наричаме войната война. Сега е незаконно да се цитират всякакви източници, различни от Министерството на отбраната на Русия — което твърди, наред с други неща, че докладите за цивилни жертви в Украйна са фалшиви, защото армията на Русия е само поразителни по точност военни цели, и така или иначе украинците се бомбардират, за да обвинят Русия в военни престъпления.
Последният останал независим телевизионен канал, TV Rain завърши последния си ефир със символичен видеоклип от “Лебедовото езеро” на Чайковски (известен от съветската телевизия по време на т.нар. пуч от 1991 г.). Новая Газета, вероятно най-уважаваната медийна институция, чийто главен редактор, Дмитрий Муратов, бе удостоен с Нобелова награда за мир през 2021 г., обяви “с ужасен срам”, че няма друг избор, освен да изпълни исканията и да избягва отразяването на войната.
Това, което се случва сега, няма прецедент. Всъщност в Русия останаха малко журналисти. Повечето бягат в паника, след като виждат професията си криминализирана. Процесът е трагичен и болезнен.
Медуза, където работя, е родена от цензура. През 2014 г., в най-ранните фази на войната на Русия в Украйна, свързаният с Кремъл собственик уволни Галина Тимченко, главният редактор на Lenta.ru, един от най-популярните новинарски сайтове в Русия, заради интервю с украински крайно десен командир. Целият редакционен екип на Lenta.ru напусна солидарно, а няколко месеца по-късно десетина от тях направиха медия в съседна Латвия, извън репресивната юрисдикция на Русия.
През април 2021 г. Министерството на правосъдието на Русия обяви Медуза за “чуждестранен агент”. Успешният ни бизнес модел беше заличен за една нощ. Сега трябва да се адаптираме отново; не можем и няма да се откажем, когато милиони хора зависят от нашето денонощно отразяване на живо на незаконната и неморална война, която Кремъл отказва дори да признае. Нашият уебсайт е блокиран в Русия — но ние очаквахме това и образовахме нашите читатели за използването на виртуални частни мрежи за заобикаляне на забраните.
Други също се адаптират, както по нискотехнологични, така и по иновативни начини. Но най-големият проблем, пред който са изправени руските независими журналисти, не е в технологията: убеждаваме нашите съграждани да приемат ужасяващата истина, че Русия бомбардира градове и градове, в които живеят собствените им роднини.
Фактите сами по себе си не са достатъчни, за да спрат войната на Путин — но те са необходимо начало. Не само Русия, но и целият свят сега се нуждае от независима руска журналистика, за да осигури истината.


