Върховният административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС разгледа на главния прокурор и прие тълкувателно решение 12/2021 по въпроса „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“.
Комисията по досиетата има ли материална компетентност да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ за конкретно лице, за което вече е установена и обявена принадлежност към ДС.
Ако са обявили преди 12-13 години едно лице за сътрудник на ДС, и сега гледат едно множество, към което лицето принадлежи, ще го обявят ли отново?
Общото събрание казва: Не. Комисията по досиетата да не обявява едно лице отново, освен ако няма нови доказателства.
Върховните съдии приемат, че с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и няма нужда – нито законово основание според тях – да се информира пак: „В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка.“
В сайта desebg.com тази практика се нарича опъване на чадър над осветяването на зависимостите от ДС. Публикацията с автор Христо Христов със съкращения:
Както desebg.com писа, през последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество – на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.
Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии случайно или не са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.
Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото?
Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.
В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.
Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии, законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКПСБСП/ДС в началото на прехода.
И затова възложи на Комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.
Преди година и половина…
Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на и осветяването на сътрудниците на ДС говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание не излезе с решение.
Реална е опасността съдът в самия край на изпълнението на закона на практика да опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.
В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега чрез една съдебна институция като Върховния административен съд се отнема правото на обществото да има информиран избор.
*
И така: като говорим за медии, ако лицата от списъците по-долу решат да се кандидатират за заемане на позиция, подлежаща на проверка, те няма да бъдат обявени!
- Решение 72/2009 г за частни електронни медии Отворете
- Решение 105/2009 за печатни издания Отворете
- Решение 54/2008 за обществените медии Отворете
- Решение 162/2010 за регионални медии Отворете
Втори въпрос е, че за тях отпадна правната пречка да са членове на медийния регулатор и могат да заповядат в управлението на обществените медии. Такива примери вече има, Гарелов (Талев) се яви преди време.
