Покана за представяне на предложения за укрепване на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува покана за предложения за повишаване и укрепване на медийната грамотност.

Срок 6 април 2022. Бюджет (общо) EUR 2 400 000.

Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например

  – създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,

– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,

– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,

– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,

-събития, свързани с тези дейности.

Програма Творческа Европа: три покани за представяне на предложения в подкрепа на аудио-визуалната индустрия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия днес публикува първите три покани за представяне на предложения в рамките на програма „Творческа Европа“ — направление МЕДИА за 2022 г., като тази година средствата от ЕС за финансиране на проектите възлизат на общо 226 милиона евро. Целта е да се подкрепи възстановяването на аудио-визуалния сектор и да се засили неговата конкурентоспособност както в Европа, така и в световен мащаб. През следващите седмици и месеци ще бъдат публикувани още покани за представяне на предложения.

Области:

  • разработване на видеоигри и многоизмерни съдържания,
  • мрежи на европейски фестивали и
  • МЕДИА 360°  за подпомагане на съществуващите отрасли, нови таланти и пазари, както и за насърчаване на сътрудничеството между различни сектори.

В допълнение към тези първоначални покани е  публикувана и покана за представяне на предложения във връзка с медийната грамотност; тя попада в междусекторното направление на програма „Творческа Европа“ и обхваща 2,4 милиона евро от фондовете на ЕС.

Още няколко покани в рамките на трите направления на програма „Творческа Европа“ ще бъдат публикувани на портала на Комисията, посветен на възможностите за финансиране и за участие в търгове.

Повече информация   ТУК.

Проф. Орин Кер от Бъркли vs съдия Робъртс от ВС на САЩ и българската връзка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вземете кое да е правно списание  и първата статия вероятно ще бъде за влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от XVIII век или нещо подобно, което съм сигурен, че е от голям интерес за този, който го е написал, но не е от голяма полза за колегията. 

Това са думи на председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс (C-SPAN, June 25, 2011). С изказването си той е засегнал много хора от академичните среди, но за един от тях – сега професор в Бъркли, Оpин Кер, думите на съдия Робъртс са източник на вдъхновение. Професорът е широко известен с изследванията си в редица правни области, вкл. право и технологии.

„Влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от ХVІІІ век” е заглавието на  есето на професора, вдъхновено от съдия Робъртс.  Рядко юридическият хумор е достигал толкова амбициозни висоти или е проявявал такава твърда ангажираност, пише WSJ  и цитира статията:

Правните възгледи на Кант са трудни за обобщение, тъй като те нямат пряка връзка с Категоричния императив, с който той е най-известен във философията. Колкото и високо да се оценяват трудовете на Кант за правото, те се отнасят преди всичко до въпроси от юридическата философия, а не до съдебната процедура. Работите  на Кант разглеждат теми като естеството на собствеността, договорите и правилните граници на наказанието. Той също така пише за републиканска конституция и демократично управление, но  никога не е писал за доказателственото право, което се отнася до процедурите за установяване на факти в съдебно производство.

Източниците, цитирани от професор  Кер в неговото проучване от три страници, включват трактат от 1927 г. за българското процесуално право през османския период, който описва ролята на свидетелските показания. „Децата имаха право да свидетелстват само в случаи, свързани с гранични спорове, свързани с парцели“, пише той и обяснява как според някои разкази  обичаят е бил децата да се доведат до съответния парцел и след това болезнено да се дърпат за косата, за да се гарантира, че ще запомнят границите и ще могат да свидетелстват за тях в съда“.

Накратко, професор Кер не вижда възможност за връзка между Кант и гражданския процес в България през XVIII век.

Статията става популярна в специализираните кръгове и се публикува  в различни издания. Някои продължават с хипотетичните въпроси (What if Immanuel Kant had been an 18thcentury Bulgarian law professor?), а други проверяват изводите на проф. Кер, например Law Blog се свързва с историка Фредерик Б. Чари, почетен професор в Северозападния университет на Индиана и автор на „История на България“.  България не съществува  като държава по това време, потвърждава Чари. Ако някой българин по това време е запознат с Кант, това може да  бъде Паисий, български монах от Хилендарския манастир, който е написал първата съвременна книга за историята на българските империи. „Възможно е. Това e била образована общност“, казва историкът, но  дори трудове на Кант по някакъв начин да са попаднали  в Хилендар, това едва ли би установило връзка между немския философ и българското доказателствено право от XVIII-ти век, завършва WSJ.

*

Не намирам следи в българския интернет нито за забележката на съдия Робертс, което е разбираемо: тя е насочена към американската правна мисъл,  нито за този оригинален опус на Оpин Кер (1971), целящ вероятно да докаже, че няма тематични и жанрови прегради за юриста.

Покана към висшите училища с преподаване на журналистика: Курс относно ЕС и неговата политика на сближаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е покана за представяне на предложения 2021CE160AT144
“Подготовка и провеждане във висшите училища с преподаване на журналистика на курс относно ЕС и неговата политика на  сближаване”.

Срок 21 април 2022.

 Информацията – на сайта на Комисията

Заседание на Комисията по културата и медиите и перспективата “Това е така, защото е така”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 27 януари 2022 се проведе заседание на Комисията по културата и медиите в 47-то НС. Към момента видео от това заседание отсъства на сайта на НС, аудио тук, но пък Дневник има видеозапис.

На това заседание основният разговор беше за кино, гостуваха представители на гилдии, но заедно с това се обсъждаше и контекст, включително Закона за радиото и телевизията (“Имаме и Закон за радиото и телевизията да правим, който е приоритетен също , предвид състоянието на БНТ и БНР!“)

И още един цитат от председателя Тошко Йорданов – този път за представата му за ролята на Комисията за култура и медии. Като подчертава, че интересите в сектора на културата са много разнообразни, председателят казва, че в този контекст (там е ад, всеки е прав, всеки е велик, всеки е недооценен) трябва една институция, това може да сме ние, Народното събрание, която, независимо че ще има недоволни, ще каже “Това е така, защото е така”.

Медиите са отразили подробно включването на Продължаваме промяната, Антония Димитрова, журналист – в два хода:

първо на заседанието, когато казва на заседанието на 19 януари според стенограмата

“Всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това”;

и  после във фейсбук на 28 януари:

Миналата седмица по време на редовното заседание на Комисията по културата и медиите обсъждахме темата за фалшивите новини. В хода на разговора стана ясно, че има електронни медии, които ежедневно създават фалшиви новини, които нямат автор. И когато засегнатите страни потърсят отговорност няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност.
Санкциите са заложени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други изделия и за обявяване на разпространителите на медийни услуги. Всяка медия трябва да подаде декларация за собственост и тази информация за вписва в Регистър на подадените декларации на доставчици на медийни услуги към Министерството на културата. Проблемът е, че не всички медии го правят и трябва да се увеличи контрола.
Идеята е да се подобри медийната среда с цел прозрачност – да се знаят реалните собственици на медиите, да плащат данъци, да се знае прозихода на финансирането.
В никакъв случай не мислим за репресиране на журналисти и ограничаване на свободата на словото!
 
По темата още:
А за следващото заседание на 3 февруари са планирани ОКУП-ите.

Как се пише: чедър или чедар?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на думата не е нормиран. Съветваме ви да пишете чедър. Думата е заета от английски – Cheddar/cheddar /ˈtʃedə(r)/. Козето сирене в тази салата може да се замести с чедър или с пармезан. Сиренето чедър се прави от краве мляко и има твърда консистенция.

Кандидатурата ми за НС на Да, България

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тази събота ще се проведе националната конференция на Да, България . След три поредни вота се натрупа страшна умора, но и доста въпроси и пътища напред, които трябва да намерят своето решение.

Имаше, разбира се, много нападки, конспирации и интриги завъртяни около партията. Някой бяха очаквани, други следваше да прозрем по-рано. Лесно се затъва в блатото на кой какво кога бил казал и достатъчно сме го правили в последната година. Ако съм имал някакви съмнения в начина на процедиране, в ръководенето на партията или в работата на националния съвет (НС), щях веднага да изляза и да спра да се занимавам. Казах го още в деня на учредяването на партията.

Всяко решение в Да, България се взима след обстойно обсъждане и гласуване на националният съвет и затова е важно какви хора има в него. Не съм бил съгласен с някои решения, но съм разбирал защо другите гласуват така. Това е същността на демократичния процес. Ако някой не е съгласен с една или друга политика, сътрудничество или компромис, като член на партията в събота е мястото са определи с какви хора и решения иска са се продължи напред.

Затова, ако сте членове на Да, България, ще съм благодарен, ако ме подкрепите като кандидат за НС. Уверен съм, че има с какво да помогна и допринеса. Позициите си съм описвал подробно в социалните мрежи и в блога ми през годините. Решенията по тях, както и самата политика, са процес, който трябва да бъде извървян. За целта трябва да седнем на масата, където се взимат решенията и стъпките, а не да гледаме и подвикваме отстрани.Всички кандидати и аргументи ще намерите на страницата на Да, България.

The post Кандидатурата ми за НС на Да, България first appeared on Блогът на Юруков.

Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.

Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.

Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.

За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.

Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.

Контекст

На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие

Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.

Декларацията се основава и на предишни инициативи, като Декларацията от Талин относно електронното управление, Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление и Декларацията от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“, за модел на цифровата трансформация, с който се укрепва човешкото измерение на цифровата екосистема, в чиято сърцевина е цифровият единен пазар.

 Документи

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейска декларация за цифровите права и принципи

Информационен документ за цифровите права и принципи за всички в ЕС

Цифров Компас: Европейският път за цифровото десетилетие

Съобщение относно пътя към цифровото десетилетие

Декларация от Талин относно електронното управление

Берлинска декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление.

Декларация от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“

Дракус

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
Към края на миналата година ми попадна една симпатична карта, която споделих във Facebook - Карта на митологичните същества на България. Не ми е известно кой е авторът. Картата първо е интересна като познавателно средство за българския фолклор, и второ, за мен представлява интерес като  родопчанин и черничевец заради онова странно същество, наречено дракус. А дракусът е част нематериалното

Как се пише: неваксиниран или не ваксиниран?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неваксиниран, също и неваксинирана, неваксинирано, неваксинирани.   Епидемиологични проучвания показват, че инфекцията в социалните домове се внася най-често от неваксиниран персонал. Най-много неваксинирани срещу морбили (98 %) има сред кърмачетата, тъй като те не са навършили имунизационна възраст. Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или […]