Как се пише: бета-блокер, бетаблокер или бета блокер?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – бета-блокер, мн.ч. бета-блокери; също и β-блокер, мн.ч. β-блокери.   Рязкото спиране на бета-блокер/β-блокер може да е причина за хипертонична криза. Бета-блокерите/β-блокерите са медикаменти, които намаляват сърдечната честота, понижават кръвното налягане и подобряват притока на кръв. Когато първата съставна част на сложно съществително име е название на буква или самата буква, […]

Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Авторитетът на съда е ценност и тя трябва да бъде защитавана.

Но от това не следва, че критични твърдения за съдия са недопустими.

В края на годината медиите посочиха, че съдия Даниела Попова от СГС е постановила решение  по дело, заведено от бившия   председател на СГС Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов, сайта Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева, според което  те са осъдени  на  рекордното  обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски. Повод за делото са четири публикации  с автор  Борис Митов, отнасящи се до  съдия  Светлин Михайлов и кандидатурата му за председател на  СГС:

  • „Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат“;
  • „Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“;
  • „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си“ и
  • Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.

Делото е гражданско, претендират се вреди, настъпили в резултат на изготвени от журналиста и публикувани в собствения и поддържан от останалите ответници електронен сайт статии, в които според съдия Михайлов се съдържат факти, уронващи престижа и доброто му име.

Решението

Преди всичко прави впечатление, че  в  решението липсва  позоваване на практиката на ЕСПЧ, в частност  на разработената концепция на ЕСПЧ за отговорна журналистика, засягаща именно въпроса за отговорността на журналиста при критика. Има последователно прилагани от ЕСПЧ критерии  – вж решение  Bédat срещу Швейцария:

защитата, предоставена от чл. 10 ЕКПЧ  на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (§58).

Направо удивително е, че –  доколкото говори за ограниченията на свободата на изразяване, съдът не прилага установените международни стандарти, за да определи  – вж Halldorsson v. Iceland  (§37 – 39)  –   справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване:

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи оценка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Според решението “съдията безспорно е публична личност”:  “Безспорно е по делото, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки (…) Това е правилно заключение, подкрепено от практиката на ЕСПЧ.

Според решението границите на критика са по-широки при определени условия, които в случая според съда не били налице – а) обществен интерес и б) информацията да не е невярна.  Може да се твърди обратното: налице са.

    • а)   Съвършено безпочвено е заключението, че  “От съдържанието на всички статии е видно, че целта им е не да бъде огласена обществена информация, важна за обществото /в случая изборът на нов председател на най-големия окръжен съд в страната/, а привличане на вниманието на читателите и повишаване на интереса им към сайта чрез опозоряване личността на ищеца.”  Това е необоснован и неправилен извод. ЕСПЧ в практиката си сочи, че по начало нищо не предполага,  че твърденията на журналист  са   направени с други мотиви, а не добросъвестно  до доказване на обратнотовж Ghiulfer Predescu v. Romania.
    • б)  В самото решение  съдът твърди, че “верните факти относно работата на ищеца по значими съдебни производства са поднесени като „скандал след скандал” (…) По този начин   (“верните факти”) съдът потвърждава тезата на защитата, че твърденията имат фактическа основа – което според практиката на ЕСПЧ е основният критерий при оценката на критичните публикации.

Според решението налице е обида, а   “за да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са  неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящия случай.” Всеки читател би могъл да се увери, че в посочените четири публикации няма нищо вулгарно и цинично.

Решението е обжалвано.

Надявам се следващата инстанция  да вземе  предвид, че:

  1. Статиите се отнасят до публична личност – според практиката на ЕСПЧ публичните личности имат  нисък праг на защита и  по отношение на тях има широки граници на допустима критика;
  2. Обществен интерес:   обсъждат се  обстоятелства, важни за дейността на ищеца като  евентуален председател на СГС;
  3. Политическо  слово:   ЕСПЧ прилага широко разбиране за политическо слово, а дебатите за избор на председател на демократична институция  са политическо слово, което се ползва с най-висока степен на защита.  По отношение на политическото слово на още по-голямо основание важи позицията на ЕСПЧ, че  свободата на изразяване е приложима и към  публикации, която  обиждат, шокират или смущават;
  4. Публикациите съдържат твърдения за факти и оценъчни съждения, основани на верни факти  и обстоятелства, описани в предходни публикации в други медии и от други журналисти, съдържащи се в протоколи от заседания на ВСС, протоколи от ОС на съдиите в СГС и официални сайтове на държавни институции; налице е добросъвестно отношение към източниците според изискванията на отговорната журналистика – вж по този въпрос решение Fuchsmann v. Germany, в което ЕСПЧ приема,  че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади,  журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници и се ползва от защитата на ЕКПЧ:

Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [§42]

5. Липса на вулгарни и цинични изказвания;

6.  и да не говорим за непропорционалността на намесата – защото преди да стигнем до въпроса за пропорционалността, би трябвало да стигнем до извода, че намесата не е необходима в едно демократично общество –

и да постанови справедливо решение.

Arcom: модернизиран медиен регулатор във Франция наследява CSA и Hadopi

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 януари 2022 г. френският Conseil supérieur de l’audiovisuel (CSA – медиен регулатор) и Haute autorité pour la diffusion des oeuvres et la protection des droits sur internet (Hadopi –  орган за авторски права онлайн) се сляха, което доведе до създаването на нов регулатор с по-широк спектър на действие: Authorité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique (Arcom).

Новият регулатор Arcom е създаден на базата на закона от 25 октомври 2021 г. за регулиране и защита на достъпа до културни произведения в цифровата ера (loi du 25 October 2021 relative à la régulation et à la protection de l’accès aux œuvres culturelles à l’ère numérique), който влезе в сила на 1 януари 2022 г. В допълнение към  предишните функции на CSA законът  е предназначен да предостави подходящи отговори относно надзора на онлайн сферата и онлайн платформите (Netflix, Disney+, Amazon Prime, Apple TV, etc).

Arcom („collège“) се състои от девет члена, назначавани  от пет различни органа (от изпълнителната, законодателната и съдебната власт) за шест години. Сега към досегашните седем члена на  CSA се добавят двама нови. Бюджетът за 2022 г. е 46 млн евро.

Вътрешната структура на администрацията също е променена, за да отразява разширената мисия на Arcom. Създадена е по-специално дирекция за онлайн платформи („direction des plateformes en ligne“), натоварена – наред с други неща – със създаване на методи за оценка на съответствието на платформите със закона, както  и  творческа дирекция  („direction de la création“) за да се гарантира създаването  на френски  и европейски  произведения, включително  чрез задължения за финансиране  в съответствие с чл. 13 (2) от Директивата за AVMS.

Като средство за успех в осигуряването на по-добро регулиране, Arcom получава и  нови инструменти за въздействие, между които финансови санкции до 20 млн евро или 6 на сто от глобалния оборот на съответната платформа и нови правомощия в областта на медийната грамотност.

Франция: глоби заради бисквитките

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

CNIL, Френският орган за защита на данните, констатира, че уебсайтовете facebook.com, google.fr и youtube.com предлагат бутон, позволяващ на потребителя незабавно да приеме бисквитки. Те обаче не предоставят еквивалентно решение (бутон или друго решение), което позволява на интернет потребителя лесно да откаже депозирането на тези бисквитки. Необходими са няколко щраквания, за да откажете всички бисквитки, срещу една, за да ги приемете – се казва на сайта на регулатора.

CNIL смята, че този процес засяга свободата на съгласие: тъй като в интернет потребителят очаква да може бързо да се консултира с уебсайт, фактът, че не могат да откажат бисквитките толкова лесно, колкото могат да ги приемат, влияе върху избора им в в полза на съгласието. Това представлява нарушение на член 82 от френския Закон за защита на данните. 

Наложени са санкции:

  • глоба от 150 милиона евро срещу GOOGLE (90 милиона евро за GOOGLE LLC и 60 милиона евро за GOOGLE IRELAND LIMITED);
  • глоба от 60 милиона евро срещу компанията FACEBOOK IRELAND LIMITED .

В допълнение към глобите компаниите трябва да предоставят на интернет потребителите, намиращи се във Франция, средство за отказ от бисквитки, толкова просто, колкото съществуващите средства за приемането им, за да гарантират свободата им на съгласие в рамките на три месеца. Ако не го направят, компаниите ще трябва да платят неустойка от 100 000 евро на ден забава.

Тези две решения са част от глобалната стратегия на CNIL през последните две години, когато френски и чуждестранни   уебсайтове с много посещения   имат практики, противоречащи на законодателството за бисквитките.

От 31 март 2021 г., когато е изтекъл крайният срок за уебсайтове и мобилни приложения да спазват новите правила за бисквитките, CNIL е приел близо 100 коригиращи мерки (заповеди и санкции), свързани с неспазване на законодателството за бисквитките.

Бисквитките/ cookies позволяват запазване на данни за посещения на сайтове и са важни за таргетираната/насочената реклама – за сметка на защитата на личните данни и личната неприкосновеност. Което е предмет дори на задаващия се DSA, регламента за цифровите услуги.

Отказването на бисквитки трябва да бъде толкова лесно, колкото и приемането им - CNIL глобява Google и Facebook.  Разследванията: CNIL получи много жалби, съобщаващи за начина, по който бисквитките могат да бъдат отказани на уебсайтовете facebook.com, google.fr и youtube.com.  На тези уебсайтове бяха извършени онлайн разследвания.  Нарушенията: бутон позволява незабавно приемане на бисквитки, но няма еквивалентно решение за отказването им също толкова лесно.  Този процес засяга свободата на съгласие на интернет потребителите и представлява и нарушава член 82 от френския Закон за защита на данните.  Решенията: ограничената комисия на CNIL издаде: глоба от 60 милиона евро срещу FACEBOOK, глоба от 150 милиона евро срещу GOOGLE

Обединеното кралство: саморегулирането на пресата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Саморегулиране на пресата на практика няма, пише Брайън Каткарт, професор по журналистика в Лондон. В остро критична статия, препечатана в Inforrm.org,  се посочва, че  Jewish Chronicle, базиран в Лондон седмичник, за период от три години е нарушил  журналистическия етичен кодекс за поведение (Editors’ Code)  не по-малко от 33 пъти, по данни на  IPSO (Независимата организация за журналистическите стандарти).  Според сайта на IPSO  са възможни глоби до 1 милион британски лири, ако  редактори и журналисти се отклонят от договорените стандарти. Но  предупрежденията  на IPSO към  Jewish Chronicle не са последвани от анализ и санкции –  впрочем правилата, написани от големите вестникарски компании, умишлено поставят летвата  много високо, като установените проблеми  трябва да бъдат едновременно  сериозни  и  системни. IPSO заявява, че проблемите в  Jewish Chronicle  могат да бъдат решени чрез обучение на персонала за съответствие с етичния кодекс – въпреки че според правилата на IPSO редовното обучение за съответствие вече изобщо трябва да е рутинно.

Британският орган за саморегулиране често е  определян като най-строгият регулатор на пресата в западния свят – но според професор Каткарт “след като отказва да предприеме действия дори срещу един от най-малките си членове,  вече никой не може сериозно да твърди, че  MailThe  TimesMirror  или  Telegraph  – всички те  много по-мощни и внушителни от  Jewish Chronicle  – могат да имат и най-малкото притеснение, че могат да бъдат санкционирани от IPSO, независимо какви безобразия вършат”. “Реалността е, че IPSO умишлено е сляп за продължителна  криза в британската журналистика, която е призната по целия свят – лъжи,  продължителни кампании на омраза и дискриминация, множество намеси в личната скръб и често безотговорно докладване на пандемията на коронавирус.”

Независимо дали оценката на професор Каткарт се споделя или не, статията поставя въпроса за ефективността на медийното саморегулиране. На дневен ред и тук.

Изглежда дори в Обединеното кралство и дори след Leveson Inquiry саморегулирането не е ефективно в нужната степен. В Обединеното кралство съществуват IPSO и IMPRESS, като всяка организация  има собствен етичен кодекс. Същевременно големи издатели  като The Guardian  не са се присъединили формално към никой от двата кодекса, но имат собствена култура на прилагане на професионални стандарти.

Това е само една от разликите  с България: тук също има медии, които не са се присъединили към Кодекса на българските медии,  но не са The Guardian и не  са ангажирани с правила.

 

Една година от щурма на Капитолия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година след събитията от 6 януари 2021, коментар на WP: 

Twitter и Facebook забраниха достъп до платформите на Тръмп, който отрича да е извършил неправомерни действия. Но бившият президент – чиято роля в бунта все още се разследва от специална парламентарна комисия – не е официално обвинен в никакви престъпления за действията си през този ден и изглежда подготвя опит за завръщане през 2024 г.

Проучвания показват,   че 72 процента от републиканците смятат, че президентът Тръмп носи „само някаква“  или „изобщо никаква“ отговорност  за събитията от 6 януари, когато казва на митинг близо до Белия дом, че изборите са били фалшифицирани и призовава последователите си да се  борят  срещу така наречената кражба на резултата. В същото време 92 процента от демократите смятат, че той носи „голяма част“  от вината.

Проблемът е в неотговорността на  Тръмп, казват експерти. Няма приложена демократична процедура за справяне с последствията от 6 януари. Най-голямото наказание е в това, че  самите платформи отнеха думата на Тръмп – но не би трябвало Марк Зукърбърг да е този, чрез когото да  се търси отговорност и отчетност пред обществото.

 

DSA (Акт за цифровите услуги) в Европейския парламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След одобряването на доклада на  парламентарната комисия IMCO (Internal Market and Consumer Protection) относно DSA през декември миналата година, пленарното заседание на ЕП се очаква да гласува  позицията на парламента през седмицата   17-25  януари 2022.

Може да се види текстът на доклада на  IMCO за първо четене. 

Законодателен акт за свободата на медиите в ЕС: покана за предоставяне на мнения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отново:

от 21 декември 2021 г. до 21 март 2022 г. Европейската комисия провежда обществена консултация за обхвата и правната форма на евентуален бъдещ  акт за свободата на медиите в ЕС.

Основните цели на инициативата:
— да се гарантира, че медийните дружества могат да работят на вътрешния пазар при спазване на съгласувани регулаторни стандарти, включително по отношение на свободата на медиите и медийния плурализъм,
— да се гарантира, че на гражданите на ЕС се предлага широк достъп до разнообразни медийни продукти както офлайн, така и онлайн,
— да се защитят редакторската независимост и независимото управление на медиите, което е предпоставка за свободата на медиите и за целостта на вътрешния пазар,
— да се насърчава лоялната конкуренция между медийните дружества чрез осигуряване на прозрачно и справедливо разпределение на държавните ресурси.

Обсъждат се следните опции:

— да не се предприемат действия (базов сценарий);

— да се приеме препоръка;

— да се приеме нормативен акт.

Покана за предоставяне на мнения за оценка на въздействието на акт за свободата на медиите в ЕС

Страницата на инициативата

Делото за обложката на Nevermind на Нирвана

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Nirvana’s_Nevermind

Рок групата Nirvana е използвала снимка на Елдън като бебе  за корицата на своя емблематичен албум  Nevermind.

Жалбата  е отхвърлена на процедурно основание заради пропуснат срок.

Адвокатите на Nirvana основават защитата както на аргумент за давност, така и по същество:  „Твърдението на Елдън, че снимката на обложката на албума  Nevermind  е  детска порнография  е несериозно“. Освен това според тях Елдън е знаменитост благодарение на снимката и се е възползвал от това.
Елдън е на 4 месеца, когато е сниман през 1991 г. от приятел на семейството в центъра за водни спортове Rose Bowl в Пасадена, Калифорния. Снимката е избрана измежду десетки снимки на бебета. Фотографът е платил на родителите на бебето  200 долара.
БиБиСи казва, че са продадени повече от 30 милиона диска.
Прави впечатление, че съобщенията на медиите за развитието на делото по-рядко са придружени от снимка на диска, по-често илюстративната снимка не включва спорната част от обложката.

15 години членство на България в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министър-председателят Кирил Петков с видеопослание за 15 – годишнината от членството на България в ЕС.

Какво се случи на 1 януари 2007 година?

За българското медийно законодателство  и членството на България в ЕС:

Правното положение на електронните медии в условията на членство в ЕС  се урежда от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 г., за да въведе директивата Телевизия без граници след първата й ревизия от 1997 г.  Законът е изменян 65 пъти,  23 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета. Хармонизационни са измененията през 2000 (условие за откриване на преговорите за присъединяване), 2006 (свобода на установяване), 2010 (въвежда се втората ревизия на директивата) и 2020 (въвежда се третата ревизия на директивата).

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби от ЗРТ. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Важно за разказа е, че  през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът за радиото и телевизията има принос към европейското финансиране на българските медии:  наличието на напълно хармонизирано национално медийно законодателство  позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както обикновено – от началото на членството в ЕС.