от 21 декември 2021 г. до 21 март 2022 г. Европейската комисия провежда обществена консултация за обхвата и правната форма на евентуален бъдещ акт за свободата на медиите в ЕС.
Основните цели на инициативата:
— да се гарантира, че медийните дружества могат да работят на вътрешния пазар при спазване на съгласувани регулаторни стандарти, включително по отношение на свободата на медиите и медийния плурализъм,
— да се гарантира, че на гражданите на ЕС се предлага широк достъп до разнообразни медийни продукти както офлайн, така и онлайн,
— да се защитят редакторската независимост и независимото управление на медиите, което е предпоставка за свободата на медиите и за целостта на вътрешния пазар,
— да се насърчава лоялната конкуренция между медийните дружества чрез осигуряване на прозрачно и справедливо разпределение на държавните ресурси.
Рок групата Nirvana е използвала снимка на Елдън като бебе за корицата на своя емблематичен албум Nevermind.
Жалбата е отхвърлена на процедурно основание заради пропуснат срок.
Адвокатите на Nirvana основават защитата както на аргумент за давност, така и по същество: „Твърдението на Елдън, че снимката на обложката на албума Nevermind е детска порнография е несериозно“. Освен това според тях Елдън е знаменитост благодарение на снимката и се е възползвал от това.
Елдън е на 4 месеца, когато е сниман през 1991 г. от приятел на семейството в центъра за водни спортове Rose Bowl в Пасадена, Калифорния. Снимката е избрана измежду десетки снимки на бебета. Фотографът е платил на родителите на бебето 200 долара.
БиБиСи казва, че са продадени повече от 30 милиона диска.
Прави впечатление, че съобщенията на медиите за развитието на делото по-рядко са придружени от снимка на диска, по-често илюстративната снимка не включва спорната част от обложката.
За българското медийно законодателство и членството на България в ЕС:
Правното положение на електронните медии в условията на членство в ЕС се урежда от Закона за радиото и телевизията, приет през 1998 г., за да въведе директивата Телевизия без граници след първата й ревизия от 1997 г. Законът е изменян 65 пъти, 23 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета. Хармонизационни са измененията през 2000 (условие за откриване на преговорите за присъединяване), 2006 (свобода на установяване), 2010 (въвежда се втората ревизия на директивата) и 2020 (въвежда се третата ревизия на директивата).
Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби от ЗРТ. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Важно за разказа е, че през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.
Законът за радиото и телевизията има принос към европейското финансиране на българските медии: наличието на напълно хармонизирано национално медийно законодателство позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както обикновено – от началото на членството в ЕС.
Франция посочва постигнатото в следните основни посоки:
По отношение на екологичния преход Европа се стреми да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., сега отделя една трета от бюджета си за борба с глобалното затопляне;
По отношение на цифровите въпроси, реформата на авторското право и премахването на терористично съдържание онлайн бяха приети, а регулирането и отчетността на платформите скоро ще станат реалност;
По отношение на социалните въпроси, първото решение беше да се преразгледа директивата за командироване на работници въз основа на принципа на „равно заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място“;
Що се отнася до отбраната, Европа въведе първия си съвместен военен бюджет и Европейската инициатива за интервенция, а Франция и Германия обединиха усилията си, за да разработят нова техника;
По отношение на икономическите въпроси , исторически план за възстановяване, финансиран от съвместни европейски заеми, помогна на Европа да преодолее кризата.
Десетте най-големи компании в света по пазарна капитализация, нито една от които не е европейска, сега включват осем технологични компании. Това е реалността на глобалния капитализъм днес. Но източник на надежда е, че нито една от тези осем технологични компании не е съществувала преди 25 години. Трябва да създадем наистина интегриран цифров пазар, да опростим правилата си, да премахнем бариерите между ЕС27 и по този начин да продължим да работим върху този цифров единен пазар. Трябва да определим собствените си правила за цифровия свят. Като европейци, ние вече успяхме да приложим европейски регламент за защита на личните данни. Това не само е успех в Европа, подобрявайки защитата на нашите граждани и техните данни, но го превърнахме в международен стандарт. Големите американски компании са приели този стандарт, което показва, че когато успеем да се организираме, създаваме глобални стандарти. Работи се за данъчното облагане на мултинационалните предприятия, особено на цифровите гиганти.
Два пионерски текста ще бъдат в центъра на вниманието на френското председателство. Първият е Законът за цифровите пазари, DMA, който има за цел да гарантира, че цифровите гиганти няма да се превърнат в беззаконни монополи и да убият духа на иновациите, който им позволи да се появят. Вторият е Законът за цифровите услуги, DSA, който ще установи режим на отговорност за основните платформи по отношение на продуктите, които продават, и преди всичко съдържанието, което хостват. И това е безпрецедентен европейски регламент за борба с онлайн омразата, за определяне на отговорността на тези основни платформи за тяхното съдържание. Това прави Европа пионер в тази област. Темите за антисемитизъм, расизъм, език на омразата и кибертормоз се появяват всеки ден. Няма реална международна регулация по тези въпроси, както стоят нещата. Този текст ще бъде основополагащ, тъй като ще установи за първи път регулиране на съдържанието и отговорността на платформите в цял континент. Тези два текста, DMA и DSA, ще бъдат цифрови приоритети на френското председателство.
Microsoft Exchange has a bug that practically stops email. (The public sector is primarily using Exchange, so many of the institutions I’m responsible for as a minister, have their email “stuck”). The bug is described here, and fortunately, has a solution.
But let me say something simple and obvious: don’t reinvent date formats, please. When in doubt, use ISO 8601 or epoch millis (in UTC), or RFC 2822. Nothing else makes sense.
Certainly treating an int as a date is an abysmal idea (it doesn’t even save that much resources). 202201010000 is not a date format worth considering.
(As a side note, another advice – add automate tests for future timestamps. Sometiimes they catch odd behavior).
Правилно е да се пише Коран. Думата е заета чрез турски (Kuran) от арабски (qur’ān). Изписването ѝ на български се разграничава от оригиналното изписване и звучене. Още от времето на Мохамед сурите от Корана се наизустяват. Първият превод на Корана на европейски език е на латински и е направен през 1143 г.
Правилно е да се пише уязвим, също и уязвима, уязвимо, уязвими. Романът е разтърсващ – една история за това колко крехка и уязвима може да е човешката душа. Училища, университети и неправителствени организации ще могат да кандидатстват с проекти, които насърчават младежи от уязвими групи да завършат висше образование.
Не знам какво ме прихвана, но около Коледа и Нова година реших да изтупам праха от някои стари машини вкъщи. От много време вече работя все на лаптоп и настолна машина не бях пипал от доста години. Светко има в стаята си едно настолно HP, което нарочно бях избрал, за да е по-лесно за ъпгрейди, но няколко години вече не е видяло нова част, а пък и Линуксът му е стар. Деца на обущар…
Но понеже Оги получи за рождения си ден кашон с части за сглобяване на настолен компютър, след като го сглобихме, инсталирахме и настроихме, темата за настолните машини някак се завърна. Оги си избра Ubuntu 20.04 Focal Fossa – май основно заради “котката” на тапета. Всъщност фосата не е котка, а вид африканска цивета и има толкова общо с котките, колкото и, например, африканското диво куче или лисиците. Но тапетът е готин, а и си прилича на дива котка, няма какво да се лъжем.
Покрай всичко това реших да изровя старите машини. Старият ни компютър, който с Краси бяхме взели на части и сглобили, когато отидохме да живеем в Надежда навремето, бях дал на мама и татко с идеята да го ползват за музикална кутия. Вътре има много музика – копирана от мои дискове и изтеглена със свободни авторски права от интернет. Много класическа музика – тогава те искаха да могат да си слушат класика и аз бях подготвил стария “wishmaster” да им служи за това.
Дал съм им го някъде преди 10 години. Толкова не е бил включван. Сега, като го пуснах, при стартирането взе да си проверява файловата система, защото са били минали 3580 дни…
Музиката си е там, линуксът си върви, макар и вече стар. Но тати го няма, така и не са стигнали до това да си пускат музика от компютъра. Трябваше да им показвам и повече да им настоявам да го ползват.
Тази машина се казва “wishmaster”, заради Nightwish. Да, близо до ума е. Между другото, и името на блога ми е от същата песен. Сега се чудя дали да обновя софтуера ѝ – всичко е замръзнало някъде между 2009 и 2011. Комбинация от Debian Squeeze, когато още е бил Sid/unstable и Sidux.
Няма проблем да го обновя, аз с такива неща даже си почивам, но като се сетя, ми става тъжно. Гледам го като паметник на отминало време, сещам се за татко. За всичко, което сме си говорили, за трудностите накрая, за болестите, колко трудно му беше на него и колко мъчно ми беше на мен, че не мога да помогна повече и как нямах даже на кого да разкажа, освен вкъщи на Краси и децата. Сигурно ще ми мине с времето…
Другата машина, която пуснах, е един попаднал ми Уиндоус 10, който беше в ужасно състояние като инсталация и на практика работеше само в safe mode, но има интересни чаркове, които все още мога да използвам – видеокарта и т.н. След като Уиндоуса не успях да оправя (е, не си дадох и прекалено зор), приенсталирах. Но понеже или заради дъното, или заради флашката, не успях да заредя от usb, се наложи да изровя старите класьори с дискове. Не съм записвал CD/DVD от ужасно много време, и аз не помня откога. В един класьор, дето Краси ми го беше подарила, когато раборех в Енергото, намерих всичките дискове на Debian Woody (от когато излезе, значи от 2002г.) – е, тръгна, но не разпозна диска… то SATA по това време си е още лека екзотика.
Рових, рових и намерих едно Ubuntu 4.10 – всичко мина ОК, само дето не можа да пусне видеокартата и остана в текстов. Тя тая geforce-ка излиза бая години след това, как да я познае. Викам на децата, “ето, тоя диск е от 4 (месец април) 2010г. – явно тогава за последно съм записвал инсталационен диск”. И тагадък-тагадък – лека-полека надстройване до 6.06, после до 8.04, после до 10.04… Следва минаване към 64-битов (дискът беше 32) и евентуално към Debian. Чак взех да се чудя защо си губя времето, но пък след толкова години администриране на сървъри, ми е интересно.
И изведнъж ми просветва – не е било април 2010г., а октомври 2004г.! След това кой ще ти записва инсталационни дискове?
Най-веселото е, че всички тия линукси си работят достатъчно добре за нещата, за които смятам да ги ползвам (или за които съм ги ползвал и преди).
Има един още по-стар линукс, който наистина първо трябва да бъде почистен от прах и да видя дали изобщо се включва. А и не знам дали имам AT клавиатура.
Не искам да пазя стари вещи и да събирам прах вкъщи. Просто ми беше интересно да поровя в тези стари джаджи и да си спомня разни неща. После дойде новата година и вече трябва да гледам напред. Поздрави на всички за новата 2022 година, много здраве ви пожелавам! Другото ще си го купим, ако изобщо ни потрябва. ;)
Продължваме пътуването на Влади из Тунис по време на епидемия. Започнахме със Сус, продължихме към Картаген, а днес ще тръгнем на джип-сафари до Татуин от Междузвездни войни.
Приятно четене:
Тунис по време на епидемия
част трета
Джип-сафари до Татуин
Ден пети – 22. 10. 2020 г.
Цялата тази двудневна програма с пустинята Сахара ни струва 95 евро. И не съжалявам за нито едно похарчено евро.
Тази сутрин ставаме много рано
Закуската също ни е от рано. Отново на белите покривки отиваме да закусваме. Сирене, кафе, кроасанчета, варени яйца. Закуските във всичките дни са почти едни и същи. И вече знам какво да очаквам, какво мога да изям там и какво мога да си взема за из път. Защото отново имаме много малко време.
Следваме пътя към
соленото езеро Шот ел Джерид (Chott El Djerid)
Намира се между KEBILI и TOZEUR. Това езеро е познато на света с невероятната картина, която се създава при изгрев слънце и с уникалните си миражи. Според преданието, Фата Моргана е фея, живяла на морското дъно и примамвала с призрачни видения пътешествениците.
Изгрев в пустинята – Тунис по време на епидемия
Тръгваме много рано, за да можем да се насладим на незабравимия изгрев точно по средата на езерото. Но аз бях забравил за това. Гледам
пустинен пейзаж. Гола равнина километри напред.
По пътя в пустинята
И се загледах в навигацията на таблета. Минахме Кебили и след малко според таблета пътя минава през езеро, оцветено на картата в синьо… Доста път изминахме без да видя езеро… Нито изгряващо слънце. И по едно време спряхме насред в нищото. И трябваше да слезем…
Джип-сафари в пустинята
Слизаме и гледаме наоколо пуста равнина и тук – там бели купчини сред нищото… Това било то мястото по средата на соленото езеро. А изгряващото слънце било зад автобуса на хоризонта. Затова не съм го видял. Точно тук на една примитивно сглобена шатра местен търговец продаваше фурми, пустинна роза и други разни дребни сувенири. И до него на 20 метра, няколко изпокъртени постройки без врати, вероятно места за големи и малки нужди.
На една примитивно сглобена маса наредени кутии фурми. И цените им отпред. Една ако вземете е по-скъпа отколкото ако вземете две. А три ако вземете, са по-евтини, отколкото ако вземете две. И до него една отворена кутия с фурми за дегустация… И всеки граби по три кутии… И един човек от групата казва:
– Този човек бързо ще си тръгне след малко – ние му изкупихме фурмите…
Междузвездни войни – Татуин – Сахара, Тунис
Нито фурми си купих, нито пустинна роза
Имаме още дни в път и обикаляне, има време си викам. Но от кутията с безплатните фурми не пропуснах да си взема. Нищо особено като вкус и очакване. В нашата страна сушените круши от бабино време имаха същия вкус, лепкави и твърди. С продълговата костилка в средата. Но тук това се търси и купува, защото са фурми от палми и защото всеки твърди, че тук фурмите били най-хубави. Опитвам, правя снимки, гледам изгрева и обратно в автобуса, защото още ми се спи. Продължаваме към
Тозьор – единствения град – оазис,
където са си давали среща всички пустинни ветрове. Казват ни, че тук в Тозьор имало над 300 000 финикови палми, от които се произвеждат висококачествени фурми под марката „Деглет Нур“ (Пръсти от светлина), познати в цял свят. Тук се добивали едни от най- красивите сувенири в света – пустинна роза – кристализирал пясък във формата на цвете, късче от пустинята за спомен, което грабва сърцето. По-нататък по пътя и пустинна роза ще получа като подарък, без да давам и за нея пари…
Град в пустинята
Пътуваме още малко и спираме за предиобедната си почивка. Тук отново ще пия кафе и ще си доям храната, която си взех сутринта от хотела, защото след това още от това заведение ще започне
нашето джип-сафари
Джиповете ни чакат тук. Това се шестместни тойоти, високопроходими с едни големи гуми.
Настаняват ме в една от тях, сам на задната седалка. Пред мен са три жени, а най-отпред един мъж. Качва се и шофьора и тръгваме. Отначало караме по асвалтиран път няколко километра, който става все по-тесен и по-прашен. Шофьора кара с повече от 80 км/ч. И доволно друса, защото пътя не е много равен.
Изгрев в пустинята
Пустинята Сахара
Сахара
Отначало от двете страни на пътя имаше камънак, като от двете страни на пътя имаше на доста места скупчени на могилки камъни… Това било така, щото в случай, че има пустинна буря и пътя бъде затрупан с пясък да може по тези могилки от камъни да се види къде минава пътя… А още малко след това остана само пясък. И изведнъж завихме надясно. И
хванахме по прашните пустинни пясъчни пътища
Скоростта се усили още. Започва да ми тупа сърцето от страх.
Сложил съм колана, стиснал съм торбата с телефона за снимки и очилата, които ще сложа по-нататък, за да не ми влиза пясъка в очите и гледам напред със затаен дъх през какви бабуни ще минем. Защото за първи път съм на джип-сафари в пустинята (преди две години го пропуснах в Дубай, но този път се престраших).
Бях чел някои неща за подобен тип сафари в пустинята. Знам, че шофьорите карат с 80 – 100 км/ч, през пресечен терен, изкачват се и се спускат по 30 градусови наклони на пясъчни дюни с фин пустинен пясък и се опитват да пресъздадат усещането за участници в ралито „Париж – Дакар“.
Гледам джипа пред нас накъде кара и предполагайки, че и нашият джип ще мине по същите места се подготвям за предстоящите тръпки… Само че джипа пред нас мина през една голяма бабуна и се скри от другия край, а нашият джип я заобиколи…
И като започнаха едни завои,
от двете страни пясък под наклон. И на единия завой джипа минава с голяма скорост с десните гуми по наклона, а на следващия завой с левите гуми по наклона от другата страна…
И като започна едно пищене… Олеее, нееее, ааа, оооо…
Боже на какво се качих…. Това ли било то сафари в пустинята…
След малко минаваме по една бабуна нагоре, за да се спуснем под голям наклон от другата страна… Не знам, ама усещането при спускането от бабуната от човек, който се вози най-отзад, сигурно е различно от усещането, което изпитва човек возещ се най-отпред.
Джип-сафари в пустинята Сахара
И след още няколко минути по трасето
спряхме за снимки насред пустинята
Вляво от нас гледаме един хълм, изкуствено направен от пясъка наоколо. Изглежда като голяма двугърба камила. Продължаваме още няколко километра навътре. И спираме точно преди следващият много стръмен наклон надолу. Тук имах усещането, че след малко ще слезем по водопад от пясък. Отново място за снимки. Тук спряха и другите джипове. Те всичките еднакви. После ми беше много трудно да намеря моя – гледам къде са ми дрехите на задната седалка на кой джип…
И реших да попитам водача дали може да каже на шофьора ни да не минава през големите бабуни или да се преместя в друг джип с по-нормално возене…
Те всички били ненормални…
Попита ме водача кой ни е шофьора и му каза две – три думи… И вече се качваме отново и аз казвам на лелките, дето са пред мен, че съм попитал дали може да не минава през големи бабуни вече… И като ми викна тази лелка, че тази нямало да стане..
– Ей сега – вика – ще се скараме. Аз съм дошла да си правя кефа и да викам, теб като те е страх, свалям те тук още и на връщане ще те вземем. Ха – ха. Няма как да стане!
Тръгваме ние и веднага се спускаме по този много стръмен наклон, който аз исках да го взема с претъркаляне в пясъка и да се кача след него…
Джип-сафари до Таутуин
О, прекрасен, горещ слънчев ден. В далечината се вижда малък оазис. Спираме и там.
Оазис в Сахара
Това било
снимачната площадка на „Междузвездни войни“
с декорите, останали там…
Татуин
Р2Д2 зад ъгъла
Трипио снима
Дарт Вейдър
Залез на Татуин
Където се ражда Силата
На едно място имаше маската и мечът на Дарт Вейдър. Я, да се снимам тук и да се правя на Дарт Вейдър. Уникално усещане.
Разглеждам наоколо – замъчета, къщички с кръгли куполи, малки врати, пясък и кокали и скелети на различни животни. И тук имаше камила, пред която мога да се снимам. Камиларчето само това чака. Давам му телефона да ме снима, а той търпеливо ме оставя да хвана камилата за въжето, все едно я водя. Допрях си главата до устата на камилата. Много мило животно.
После камиларчето ми предложи да ме качи на камилата. Тя покорно легна в очакване да се кача… А като си спомних какво беше усещането да се вдигне камилата под задника ми от предната вечер, стиснах здраво седлото. Още малко снимки.
И сега трябва да си платя – повече от 20 динара, близо 30 динара за няколкото снимки – някъде около 10 евро. И тогава ми връща телефона. Е, то като няма къде да си похарча парите в пустинята, поне това ще ми остане като спомен. И бях много приятно изненадан, когато след като ми върна телефона ми подари и една голяма пустинна роза, доста тежи и нея трябва да нося…
Върху камилата на Анакин
Пътуването с джиповете продължава към
оазиса Шебика (Chebika)
Ценно бижу в суровата пустиня, скътан в средата и огрян от парещите слънчеви лъчи. Наричат го още „Замъкът на слънцето“. Сред няколкото палми тук е време за още снимки и малко освежаване.
Намираме се на 2 – 3 км от алжирската граница,
която е някъде зад близкият хълм на хоризонта. Тук има строго правило да се движим само по обозначената пътека и да следваме водача и групата. Колкото и да ни е интересен пейзажа наоколо. Следваме пътеката надолу към мястото, където в пустинята извира вода, хладна и годна за пиене, образува поточе дори с малък водопад. Това е място, където са снимани кадри от филма „Английският пациент“.
Оазис Шебика
Следваме пътеката, правя си снимки под палмите, между поточето и водопада. Едни много високи, големи, зелени палми. По тях големи кичури фурми… Едва сега се сетих, че по пътя до тук на няколко места минавахме през гори от палми със завити с едни големи чували части под клоните. Че това били фурмите, като така ги пазят от досадните мухи и гадини, както и самите фурми да не падат по земята.
Няма ги вече бабуните. Пътят е равен и с пясък. Пясък, докъдето ти стига погледа. Тук джиповете се изпреварват един друг, хващат различни пътища, после пак се събират и продължаваме към края на сафарито. Цялото сафари беше около три часа.
Излизаме вече от пустинята, караме малко по асфалт, после излизаме на магистралата и на една отбивка ни спират и всички слизаме. Точно тук има една голяма табела на пътя, която показва горе долу къде сме: На едно кръгово място от където надясно е пътя за TAMAGZA и CHEBIKA, откъдето излязохме, а направо е пътя за NAFTA и TOZEUR.
Следва вкусен обяд в района на Гафса, а следобед продължаваме към
Кайруан (KAIROUAN)
Кайруан (KAIROUAN)
Кайруан е четвъртия по святост град за мюсюлманите. Казват, че ако няма пари човек да посети Мека, Медина или Ерусалим, трябва поне седем пъти в живота си да дойде в Кайруан. Тук ще видим голямата и
най-стара джамия в Африка – Окба
– един от шедьоврите на ислямската архитектура.
Джамия Окба в Кайруан (KAIROUAN)
На много места виждаме местни търговци, които продават гориво, бензин от туби… Около тях наредени много туби покрай примитивни шатри. Това за били главно алжирци, защото в Алжир то струвало много по-малко пари, отколкото може да се вземе за него в Тунис…
По пътя натам ни обръщат внимание и на растителността, която наблюдаваме от лявата страна на пътя. Наред с маслиновите дървета, които и тук са разположени на по 15 метра едно от друго, за да може да се развива кореновата им система, в добре изораната почва около тях има насаден множество лют червен пипер. От него се добивала
хариса – подправка от люти чушки
Това е лютиво – пикантна смес хариса, която се използва в цяла континантална Африка и традиционно се приготвя на основата на лют пипер, семена от кориандър и кимион, но съществуват и много местни варианти. На някои места хариса има пушен аромат, който се получава от добавянето на пушен пипер към сместта. С нея се овкусявала риба, месо, ориз, кус кус и зеленчуци.
Хариса, както и зехтин, местното население си купува веднъж годишно, което стига за цяла година (примерно 50 кг зехтин или три големи туби. В интерес на истината в ресторанта на хотела имаше една червена смес, като сос, който беше много лют, та незнам дали в основата му не е имало и хариса.
Вече е късен следобед. Спираме пред
Джамия Окба
Качваме се по едни стъпала над дебелите крепостни стени. Оттук се разкрива прекрасна гледка към целия град. Покрай стените тук има на няколко места различни по големина пустинни рози.
Тук също посещаваме малка
работилница за ръчно тъкани килими
Показват ни многото килими, различни по големина и степен на трудност за изработка. По пода имаше най-различни по цвят и шарка килими. Който иска може да си купи. Е, намериха се хора от групата, които дадоха по 100 евро за някакво малко килимче…
След това минахме и през магазина за сувенири. Аз си вземах 5 картички с изглед от мястото на което сме и платих само един динар.
Работилница за килими
Тук имаше също и една голяма чиния с много вкусно лакомство – питка, печена и приготвена от сръчните ръце на жените тук. До нея имаше един мазен сос с местни подправки, в което може да си потопим залъка. Взех си едно парче, натопих го в соса и си го хапнах. Много ми хареса.
Вече се беше стъмнило.
Имаме около 40 минути време за разглеждане, покупки и обикаляне наоколо. Разходих се по една малка уличка покрай джамията и видях, че има вход към вътрешният двор там. Я, да надникнем вътре да видим какво има.
Стигнах до самия вход на джамията
Отвън много обувки, а вътре мюсюлманите се молят положили колене и глава на килима. На главния път срещу джамията имаше едни зидове на две нива, стъпаловидни един зад друг. По тях бяха насядали младежи и туристи, смесени в едно гъмжило.
Я, да поседна и аз там. Седя и гледам хората от групата да излизат от магазина за сувенири и да се хвалят едни на други кой какво си купил.
Имах още малко време и реших пак да се върна вътре, за да си взема още един голям залък от вкусната питка с мазния и пикантен сос. Прекрасно.
Събираме се пред автобуса, време е да тръгваме към хотелите, кой от където е.
Следва пътя към Сус,
който премина в сладка дрямка. Прибираме се към 19:20 ч, време е за вечеря.
Похапвам си обилно както аз си знам, две чаши бира, пак си вземам още храна и накрая десерт и кока-кола. След това с моето другарче си
направихме една разходка наоколо
Тръгнахме надясно от хотела, минахме покрай затворените заради пандемията дискотеки, покрай бара на който пих бира на втората вечер още малко надолу, после завихме наляво по една друга улица, разглеждахме сградите и архитектурата. Нямаше никой освен нас по улицата. Минахме и покрай няколко заведения, които също бяха затворени. Оказа се, че тук имало
вечерен час, след 20:30 ч,
никой не може да се разхожда и да излиза, нито коли, нито таксита. Само от време на време някой младеж с моторетка минава покрай нас и ни се чуди какво правим след вечерния час навън. Ама ние се правим, че не разбираме. И тъкмо когато решихме, че трябва да се връщаме на обратно, да не сме се загубили, когато пред нас се показа нашия хотел… Хм, ние сме направили цял кръг по съседните улици и сме се върнали пак при нашия хотел.
Време е да идем на бара
долу, където имаше танци, хубава музика, напитки по избор, вкючени в цената. Сядаме на бара и започваме да оглеждаме бутилките наоколо. От няколко вида алкохол по една чаша… Малко синьо кюрасо, после уиски, след малко кафе, по-натам водка… Докато ми се приспи.
Ама те много малко слагат,
колбичката, прикрепена към бутилката алкохол много малка, няма и два пръста като сипят в чашата… А аз го пия без лед и с повече кока кола, фанта или спрайт, ама отделно. Абе сипи още малко де, викам си аз. Тя думата за „още“ на френски била „пю плюс“.
– Желая още – Жа вудре пю плюс…
И аз започнах всеки път да я използвам – и на закуска за кафето, чашата на което може да събере три кафета, толкова малко слагат, и за храната, която ми сипват и за десерта, торта и петифурки… Пю плю, пю плю като кажа няколко пъти и чинията или чашата се пълнят достатъчно като за мен… Ама аз докато се науча, тя почивката свърши…
Полунощ отдавна е отминала, барът вече е затворил, но на масите там има по още някоя компания, която си допива и бъбри. Време е за сън след тези два дена изпълнени с незабравими приключения в пустинята.
С Цветан за кратко е отскотим при Лев Толстой в Ясна поляна (Русия). Приятно четене:
При Лев Толстой в Ясна поляна
Няма нищо необичайно един гимназист гледал съветските блокбастери „Война и мир“ и „Ана Каренина“ да поиска да посети родното място на Лев Толстой – Ясная поляна в Русия. След филмите намерих време да прочета дебелите романи, след като си имах вече 6 по „русский язик и литература“.
Имението Ясна поляна
Имението „Ясная поляна“
е по пътя ни от Москва до Ленинград /Санкт Петербург/.
Booking.com
Ясная Поляна, Тульская Область, 301214, RU
Самотният уредник на музея се зарадва много на гостите от България и ни разведе. Той ни каза на чаша чай, че Лев Толстой е починал на жп гара Астапиево след като си купил билет за България?!
Гробът на Лев Толстой в Ясна поляна
Пред гроба на приятеля на България положихме полските цветя които бях набрал в Клин край музея на Чайковски.
Последната снимка на Лев Толстой
Последната снимка на Лев Толстой.
Защо писателят напуска жена си и 13-те си деца и тръгва към България?
На стари години той решава да се откаже от авторските си права на романите, за да могат децата му самостоятелно да си пробият път в живота. Жена му София тръгва да рови из книжата, за да намери завещанието. Не го намира и изпада в параноя. Накрая полудява и животът му става непоносим. Една нощ Лев напуска тайно имението с 50 рубли и отива в манастира Оптинска пустиня. Нещастникът не намерил добър прием и за него остава едиствен избор да отиде при своите приятели толстоисти в село Ясна поляна, България.
Младият граф Толстой участва в обсадата на Меджди табия в Силистра през 1854. Като адютант той смело се разхожда под дъжда от турски куршуми. С любов разказва, че българите са много музикални, защото ядат много боб.
Яснополянският мъдрец казва на Христо Досев, дошъл да покани в вегетарианската колония Ясна Поляна, Бургаско: Бог да пази Русия и България!
Писа с левата рука грешния хаджи Цветанъ, Цветница, лето 2021.
Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът и архивите из интернет
