Николай Стайков осъди ПИК НЮЗ ЕООД

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

пик

Научаваме от самия жалбоподател, че е спечелил дело по ЗЗД срещу ПИК Нюз ЕООД за нанесени вреди от серия от 29 клеветнически и обидни публикации – “медиен тормоз, на който бях подложен след като през февруари 2014 г. заедно с още 12 души инициирахме разследването в БНБ и КТБ и особено след протестите за оставка на главния прокурор от 2014 г. насам.”

Това е пълно уважаване на частичен иск от доста по-висока сума, пише Стайков, точният размер на обезщетението ще се определи в следващите дела след обжалванията на по-високи инстанции (ако има такива) и след завеждане на пълния иск.

Вж и Съдът срещу сайта ПИК – една публикация на Борис Митов, която неизчерпателно описва част от спечелените дела срещу ПИК.

Председателят на Съда на ЕС за предимството на правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„Авторитетът на Съда на ЕС и върховенството на правото на ЕС бяха оспорени в различни държави-членки  не само от политици, но и от някои конституционни съдилища“, казва председателят на Съда на ЕС  Ленартс в интервю за Политико. – Това е изключително сериозна ситуация, която застрашава оцеляването на европейския проект в сегашния му вид“. 

Още от отговорите:

Brexit, едно решение на германския съд и демократичното отстъпление в Полша и Унгария поставиха Съда на ЕС в центъра на безпрецедентна политическа битка, която отказва да затихне.

С предизвикателно решение миналата година германският конституционен съд в Карлсруе решението на Съда  за разрешаване на  Европейската централна банка да изкупува облигации, заявявайки, че това “проправя пътя за непрекъсната ерозия на компетенциите на държавите-членки”.

Полша през октомври нахлу през вратата, която съдът в Карлсруе отвори, като полският конституционен трибунал постанови, че ключовите разпоредби на основния договор на ЕС влизат в противоречие с — и не трябва да имат предимство пред  — полската конституция.  Трибуналът е под контрола на управляващата партия в страната. 

Тревожни са последните изявления на френски дясноцентристки политици, включително на бившия преговарящ за Брекзит Мишел Барние и на кандидата за президент на консервативната партия Les Républicains на изборите през април 2022. “Нашите конституционни закони и конституционното ни идентичност  трябва да имат предимство пред европейска юрисдикция,” казва Pécresse.

„Изкуството на съда е да налага изборите, направени от законодателната власт на ЕС, които са балансирани политически решения, и да ги кара да работят, без да измества баланса твърде много в една или друга посока“, казва председателят на Съда на ЕС, добавяйки, че „съдът е съдебен, а не политически актьор.”

YouTube: прекомерното блокиране е реалност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За всеки, който се интересува от дискусиите относно автоматичното филтриране на съдържание, ще е важно, че  YouTube публикува първото издание на своя Доклад за прозрачност на авторските права. Докладът е коментиран в публикация  в Kluwer Copyright Blog с автор

Докладът предоставя  информация за това как функционират различните системи за управление на авторските права на YouTube. Компанията представя  емпирични доказателства за   автоматизираното филтриране на съдържание, което се обсъжда по повод  прилагането на член 17 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM).

Докладът отразява  предишното статукво и може да служи като база за сравнение при оценка на действителното въздействие на член 17 в бъдеще.

Основните моменти:

Прекомерното блокиране е реалност

Компанията YouTube е обработила 729,3 милиона действия за авторски права през първата половина на 2021 г., от които огромното мнозинство (99%) са обработени чрез Content ID (за разлика от други инструменти, като Copyright Match Tool и уеб формата. И макар YouTube да твърди, че ContentID е много по-точен и по-малко податлив на злоупотреби от другите си системи, ContentID все още получава 3,7 милиона оспорвания от хора, които твърдят, че действията (блокиране/премахване и др.), предприети срещу тях, са неоправдани. 60% от тези спорове в крайна сметка са били решени в полза на качващите, което означава, че през първата половина на 2021 г. Content ID е генерирал най-малко 2,2 милиона неоправдани действия срещу своите потребители от името на притежатели на права . Става ясно, че опасенията относно прекомерното блокиране от автоматизирани филтри за качване са много основателни.

Според Келър ще бъде интересно да се види   какво ще бъде въздействието от ограничаването на допустимото ex ante филтриране само до „явно нарушаващо“ съдържание, както е частично одобрено от Насоките на Комисията и предложена от адвокат Øe по дело C-401/19.

По-нататък в публикацията се посочва, че  YouTube наистина прави глобални промени в своята система за управление на авторските права, за да се съобрази с разпоредбите на Директивата за CDSM. Авторът констатира  промени в инструмента за съпоставяне на авторски права, “директно вдъхновени от необходимостта да се спазва член 17 в държавите-членки на ЕС”  и според него това е  “пример за тенденция, при която стандартите за регулиране на глобалните платформи се определят ефективно от първия законодател, който желае да действа (докато пазарът, контролиран от този законодател, е достатъчно голям) – нещо, което е наречено ефект на Брюксел във връзка с GDPR.”

Друга (глобална) промяна в системата за управление на авторските права на YouTube е, че YouTube вече твърди, че може да съпоставя съдържание в реално време.

От март 2021 г. качващите се уведомяват чрез нашата функционалност за проверка по време на процеса на качване на видеоклип дали във видеоклипа им има материал, който може да доведе до иск по Content ID. Преди да публикуват видеоклипа, те могат да редактират съдържанието или да използват процеса на оспорване, описан по-долу. Тези опции са налични и след публикуване на видеоклип и предявяване на права.

“Фактът, че Content ID придоби този капацитет едва през март тази година, трябва да повдигне въпроси доколко е пропорционално за малките и средните платформи да прилагат технически мерки за спазване на член 17”, пише Келър.

https://platform.twitter.com/widgets.js

И да, Дафне Келър повдига се въпросът не е ли по-добре законодателят да действа, след като вземе предвид тези обстоятелства, а не преди – какъвто е нашият случай с чл. 17.

Защита на основните права в цифровото време: доклад за прилагане на Хартата за основните права на ЕС 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува доклади за прилагането  на Хартата на основните права на ЕС от 2010 г.

Докладът за 2021 е първият след приемането на новия подход,   обявен в Стратегията от 2020 г. за укрепване на прилагането на Хартата,  COM(2020)711.

Темата на изданието за 2021 г. е защитата на основните права в съответствие със стратегическия фокус на Европейската комисия върху цифровия преход.

Този доклад е изготвен въз основа на:  приноси от държави-членки на ЕС, които бяха поканени да предоставят информация от своите съответните национални перспективи;  европейските организации на гражданското общество, работещи в областта на основните права; доклади от агенции на ЕС, по-специално годишните доклади за основните права от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).

IMCO прие доклада за Законодателния акт за цифровите услуги DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес комисията на Европейския парламент по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) одобри дългоочаквания си доклад относно Закона за цифровите услуги (DSA). 

***I 2020/0361(COD) COM(2020)0825 – C9-0418/2020

DSA   урежда  как посредници като Google и Amazon   влияят върху активността на потребителите на своите платформи и  способността на хората да упражняват правата и свободите си онлайн.

DSA има за цел да ограничи негативното въздействие на най-мощните онлайн платформи върху хората и поставя ограничения  върху възможността  държавите-членки на ЕС да препятстват  свободното изразяване на хората онлайн.

В съобщение на Организацията за цифрови права EDRi се казва:

European Digital Rights (EDRi) приветства ясния ангажимент на IMCO към основополагащите принципи на интернет регулирането на ЕС, а именно режима на условна отговорност за онлайн посредниците и забраната на общите задължения за наблюдение.

Условната отговорност предотвратява стимулите за платформите да ограничават прекомерно законното слово, за да избегнат риска от отговорност,  и следователно защитава свободата на изразяване на хората. Забраната за общи задължения за наблюдение не позволява на държавите-членки на ЕС да изискват от онлайн платформите да преглеждат и едностранно да преценяват цялата информация, която хората споделят онлайн.

„Комисията IMCO свърши добра работа, за да отхвърли някои от най-лошите идеи  –  като кратките срокове за премахване на онлайн съдържание или медийното изключение – освобождаване на онлайн съдържание, публикувано от телевизии и радиостанции от всякакъв контрол, дори ако тези средства могат да разпространяват дезинформация или са просто инструменти за правителствена пропаганда“, казва Ян Пенфрат, старши политически съветник в EDRi.

EDRi също така приветства решението на IMCO да добави силна защита срещу манипулиране на съгласието на хората онлайн  и да заеме ясна позиция за  криптиране от край до край.

EDRi обаче е разочарована от липсата на амбиция в регулирането на  наблюдението върху  поведението за целите на рекламата. Базираният на наблюдение бизнес модел на технологичните компании се основава на широко разпространено профилиране и на извличане на възможно най-много лична информация от лица и групи, както онлайн, така и офлайн. Преобладаващото мнозинство от експертите са съгласни, че най-добрият начин за защита на хората срещу всеобхватно наблюдение от страна на компаниите е да се забранят тези нарушаващи правата, манипулативни и дискриминационни практики в полза на рекламна екосистема, която зачита хората и закона. Рекламата е важна за свободата на интернет, следенето не е.

„Голямата мощ на лобисткия апарат на Big Tech в Брюксел в крайна сметка пречи на всяка значима реформа“, казва Ян Пенфрат.

Коментар от CDT Вашингтон

  • За пореден път  е пропусната възможността да се оспори самата идея за базирана на наблюдение реклама и да се започне постепенно премахване на рекламата, базирана на широкообхватно проследяване.
  • За голямо съжаление е, че някои области от проекта за регламент, които все още представляват значителна загриженост по отношение на основните права, не са изменени по някакъв наистина съществен начин.
  • Tревожно да видим несъдебни органи, упълномощени да изискват чувствителна потребителска информация без силни и ясни предпазни мерки.
  • ЕС трябва да гарантира, че доставчиците установяват точка за контакт и законен представител в Съюза, без да създават риск от лична отговорност за този представител, и да приведе този член в съответствие с изискванията на член 27 на GDPR.
  • Проблематично  e  всеки да може да уведомява за предполагаема незаконност,  защото се открива възможност  за злоупотреба с тази система.

Тези елементи  представляват заплаха за върховенството на правото.  Проблемите  се изострят от явната неяснота по отношение на  независимостта и безпристрастността на предложените структури на управление. Въпреки че ЕП се стреми да доведе до засилен обществен контрол върху ключови аспекти като разработването на предложените кодекси за поведение, това не е достатъчно, се казва в оценката на CDT.

Пленарната зала ще гласува измененото предложение на DSA на януарската сесия. След това одобреният текст ще стане мандат на Парламента за преговори с правителствата на ЕС, планирани да започнат при френското председателство на Съвета на ЕС  през първото полугодие  на 2022 г.

Как се пише: торнада или торнадота?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилната форма за мн.ч. на торнадо е торнада. Торнада са наблюдавани на всички континенти освен Антарктида. Продължава издирването на оцелели след няколкото торнада в САЩ.

Министър на електронното управление

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В понеделник ще бъда предложен на Народното събрание за министър на електронното управление.

Отговорността и очакванията са огромни, а задачите – неизброими.

Ще започнем с електронната идентификация, с отпадането на удостоверения и с оптимизираме и електронизиране на ключови процеси. Ще трябва паралелно с това да създадем и министерство.

Целта е да премахнем бюрокрацията и да спестим време и нерви на гражданите и бизнеса.

Благодаря на всички за продължаващата подкрепа.

Материалът Министър на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

ЕСПЧ: Анонимност на коментари онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Standard Verlagsgesellschaft mbH v. Austria.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати

Жалбоподателят  е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия  и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

  • Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за  редакционна поверителност.
  • (а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има  смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено,   правото на компанията на свобода на печата.
  • Компанията  е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието.  А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
  • (б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
  • (в) Необходима в едно демократично общество –   намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:

Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва  да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.

Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците  и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и  ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.

Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са  функцията на анонимността като средство за избягване на репресии   и по този начин  –  ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.

Заключение: нарушение на чл.10  (единодушно)

ЕСПЧ: Критика срещу църквата не е реч на омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Yefimov and Youth Human Rights Group v. Russia.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновано преследване за изказвания   и поставяне в списък на терористи и екстремисти за публикация, критикуваща Руската православна църква

Жалбоподателят е преследван в Русия за публикация, в която говори за тесните връзки на Църквата с политическата партия на власт, продължаващото изграждане на религиозни сгради на обществени разноски, разпределянето на бивши детски градини за използване от църквата и широко разпространеното присъствие на свещениците по обществената телевизия. Той  цитира   графити срещу църквата по стените на бивша детска градина, превърната в религиозен център,  като доказателство за отрицателно отношение към нея.

Според ЕСПЧ несъмнено критиките са остри  и някои хора могат да се засегнат. Това обаче не означава, че публикацията представлява “реч на омразата”. Ключовият въпрос по настоящото дело е дали коментарите на жалбоподателя, когато се четат като цяло и в техния контекст, биха могли да се разглеждат като насърчаване на насилието, омразата или нетърпимостта. Установено е следното:

  •  говори се за посегателства на една конкретна религиозна организация върху обществените съоръжения и несправедливото ѝ обогатяване за сметка на обществото като цяло. Критиките са за  религиозната организация, а не за  отделните вярващи и не се призовава за нечие изключване или дискриминация, а съвсем не –  насилие или сплашване;
  • няма възражения, че данните  са  неверни;
  • не се представят доказателства за  напрегната ситуация, атмосфера на враждебност   или каквито и да било други особени обстоятелства, при които публикацията е била в състояние да произведе непосредствени незаконосъобразни действия срещу православните свещеници и да ги изложи на действителен или дори отдалечен риск от насилие.

С оглед на гореизложеното не е доказано, че публикацията може да подбужда към насилие или нетърпимост.

Нарушение на чл.10 (с единодушие).

Еврохолд v Биволъ за критична публикация с рекорден иск от един милион

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод т.нар. SLAPPs

1

Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди от критична публикация, в която се изнасят данни за  скрита собственост  на главния акционер.

„Самата сума е психологически рекорд. Исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения“,  заявява собственикът Атанас Чобанов. Предстои делото да ce гледа в Софийския градски съд през 2022.

Според адв. Кашъмов пред Мария Черешева, Дарик “Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура. Много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание”.

2

По този повод може да се напомни отново и за Първа инвестиционна банка, която    чрез адвокатска кантора от Великобритания е поискала също от сайта “Биволъ” да свали публикация, позоваваща се на доклад за контрабандата цигари и участието на български политици, в който доклад три пъти се споменава и името на банката, като в противен случай е заплашила със съд.

Публикацията е от 20 април 2021 и е  озаглавена “Доган, Пеевски, Борисов, “Булгартабак”, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Повече – от сайта “Биволъ”