Венелин Петков и Антон Хекимян vs Валери Симеонов, първа инстанция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Венелин Петков и Антон Хекимян, журналисти от бТВ, заявиха, че ще съдят Валери Симеонов, който ги обвини в корупция.

СГС  се е произнесъл в тяхна полза.

Ето какво се казва в решението:

Според настоящия съдебен състав  с част от изказванията си в телевизионното интервю в на 11.02.2020 г. в предаването „Сутрешен блок” на БНТ ответникът е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „припише престъпление“ корупция.

Терминът корупция е легален и се съдържа в чл.3, ал.1 от ЗПКОНПИ и гласи, че „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или взимане на подкуп прогласени в чл.301 и съответно чл. 304 от НК.

Според съда приписването на въпросното престъпление е осъществено чрез няколко изказвания/отговори на въпроси и задаване на риторични такива/ на ответника,които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност недвусмислено сочат,че ищците Х. и П. са корумпирани, а причината за това е твърдението на С., че умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от св.Н.,за престъпления извършени от лицето В.Б..

Вербалното осъществяване на клеветата в хипотезата на преписване на престъпление може да бъде осъществено чрез директно изказване,че определено лице е извършило престъпление. То обаче може да се осъществи и чрез поредица от изрази,които с смисловата си съвкупност налагат очевиден и категоричен извод, че изричащият приписва извършване на престъпление на друго лице или лица. Настоящият случай е такъв.

В разговора с водещата ответникът С. й задава риторичен въпрос : „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата,че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който В.С. отговаря дословно: „Ето Ви го един А.Х.. Вижте, със имена говоря. Ето Ви го един В.П.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?”.

Смисъла на горните реплики на ответника е ,че има корумпирани журналисти и ако тя не знае за такива,той й казва,че такива са А.Х. и В.П.. За съда е категоричен извода,че с тези си изказвания ответникът е приписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това,че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация

По делото няма доказателства, а и твърдения в такава насока, ищците да са признати за виновни за извършване на корупционни действия,за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Ето защо съдът приема,че в конкретния случай изказването на ответника в телевизионния ефир, че ищците са корумпирани с оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК са противоправни. Възражението на ответника, че в процесното предаване пред широката общественост не е приписал на ищците извършено престъпление, а е упражнил прогласеното му от Конституцията право на свободно изразяване на мнение посочено в чл.39 от нея и съответно чл.10 ЕКЗПЧОС се явява неоснователно поради следното:  това право не е безгранично и неговите предели са посочени в чл.39, ал.2 от КРБ и са определени на „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго “. В процесния случай правото на свободно изразяване на мнение е упражнено извън предвидените в КРБ граници и е употребено по начин увреждащ правата и доброто име на ищците, като на последните им е било приписано престъпление предвидено в Особената част на НК, за което по делото не са приложени доказателства да са извършили. По същия начин правото на свободно изразяване на мнението е поставено в граници и в чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС, където е посочено, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите…“.

Решението е постановено на 21 септември и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

Мартин Заимов, ПСА и свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Част от публикация в Дневник:

Банкерът и бивш кандидат за кмет на София Мартин Заимов е бил задържан от полицията тази сутрин, след като е боядисал с бяла боя част от надписа на Паметника на съветската армия в центъра на града. Освободен е около 14 ч., съобщи самият той пред “Дневник”. Заимов е част от гражданска инициатива за преместване на паметника, като заяви, че акциите ѝ ще продължат. Целта е монументът, който е държавна собственост, да освободи пространството в общинския парк “Княжеска градина”. Мястото му според Заимов е в Музея на социалистическото изкуство.

“Българската съдебна система, в това число и прокуратурата показва еволюция, тъй като квалифицира деянието като политическо изразяване. Щастлив съм и смятам това за много ценно”, каза Заимов пред “Дневник”. Допълни, че поради това да бъде арестуван е безсмислено. “Кой ангажира толкова полицаи, имаше близо 10 полицаи, освен тези в полицейското управление”, попита Заимов. Единствено той от организаторите на акцията е бил задържан, като според него причината е, че е пристигнал малко по-рано от останалите.

“Важно е да възстановим достойнството на българите, а не да имаме фиктивно такова, което произвежда чудовища. Не може подобен насилнически паметник, символ на режим, определен за престъпен със закон, да стои в центъра на София”, обясни тезата си той, като добави, че в надписа върху паметника има три неистини. Там има три лъжи в едно изречение. Първата е, че Съветската армия ни е освободила. Името й е Червената армия. Съветската армия възниква след войната. Преди това се казва Червената армия и това не е за подценяване, а е свързано с еволюцията на сталинизма. Това има значение за наличието или загубата на свобода”, каза внукът на ген. Владимир Заимов. Втората лъжа е “признателният български народ”. За времето си може това да е било актуално, но в днешно време да го пише, при това със златен шрифт, е проява на огромно малодушие у възрастните хора, защото, ако попитате младите, които се забавляват около паметника, за тях той е на тези, които са ни освободили от турско робство. Не може да има надпис в центъра на града с невярно съдържание, който накърнява достойнството на всеки, който минава отпред и знае за какво става дума. Третата лъжа е, че армията ни е освободила. От 2 септември 1944 г. имаме ново правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия. Българската армия не е водила битка със съветски войски, те й обявяват война. Овладяват държавата.

Заимов смята, че Столична община като минимум трябва веднага да сложи надпис, който да описва историята на паметника, кога и защо е изграден, колко струва окупацията на България, защо е окупирана, кога ѝ е обявена войната. “Дори това не поиска Фандъкова да го направи, не мога да кажа защо, не мога също да кажа кой инструктира българската полиция да прави това, което прави”, коментира той.

Исторрията има връзка с предходни истории, свързани с този и  с други паметници  – и с правото на свободно изразяване на мнение, чл.10 ЕКПЧ, вж Ханджийски срещу България.

По-специално е важно това, което казва Заимов, за еолюцията на българската съдебна система, в това число и прокуратурата  – тъй като квалифицира деянието като политическо изразяване.

Не става ясно – но вероятно това е основанието  да  го освободят без повдигане на обвинение и пр., каквато практика имаха.  (325 НК).

Как се пише: неуточнен или не уточнен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неуточнен, също и неуточнена, неуточнено, неуточнени.   Клиничната диагноза, с която децата са приети в болницата, е бактериална чревна инфекция с неуточнен произход. Мястото, където се е състояла Пелагонийската битка през септември 1289 г., остава неуточнено. Северна Корея е изстреляла ракета с неуточнени засега параметри. Частицата не се […]

Как се пише: стрък или стърк?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише стрък, мн.ч. стръкове. В едносричните думи обикновено се пише -ръ-, а не -ър-. Трябва ми само един стрък пресен лук за рецептата, но ще се наложи да купя цяла връзка. Мечото грозде се бере в сухо и слънчево време, като се отрязват целите стръкове на растението.

Препоръка на ЕК за безопасност на журналистите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16.9.2021 г. Европейската комисия прие C(2021) 6650 Препоръка относно осигуряването на защита, безопасност и овластяване на журналисти и други заети в медиите професионалисти.  

Текстът включва много препратки към съответните стандарти на Съвета на Европа, по -специално Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Държавите  се призовават да въведат механизми за бързо реагиране, които ще допринесат u за изпълнението на препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2016) 4 на Комитета на министрите към държавите -членки на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите.

Council of Europe Recommendation CM/Rec(2016)4 of the Committee of Ministers to member States on the protection of journalism and safety of journalists and other media actors

Digital Transformation and Technological Utopianism

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Today I read a very interesting article about the prominence of Bulgarian hackers (in the black-hat sense) and virus authors in the 90s, linking that to the focus on technical education in the 80s, lead by the Bulgarian communist party in an effort to revive communism through technology.

Near the end of the article I was pleasantly surprised to read my name, as a political candidate who advocates for digital e-government and transformation of the public sector. The article then ended with something that I’m in deep disagreement with, but that has merit, and is worth discussing (and you can replace “Bulgaria” with probably any country there):

Of course, the belief that all the problems of a corrupt Bulgaria can be solved through the perfect tools is not that different to the Bulgarian Communist Party’s old dream that central planning through electronic brains would create communism. In both cases, the state is to be stripped back to a minimum

My first reaction was to deny ever claiming that the state would be stripped back to a minimum, as it will not (risking to enrage my libertarian readers), or to argue that I’ve never claimed there are “perfect tools” that can solve all problems, nor that digital transformation is the only way to solve those problems. But what I’ve said or written has little to do with the overall perception of techno-utopianism that IT people-turned-policy makers are usually struggling with.

So I decided to clearly state what e-government and digital transformation of the public sector is about.

First, it’s just catching up to the efficiency of the private sector. Sadly, there’s nothing visionary about wanting to digitize paper processes and provide services online. It’s something that’s been around for two decades in the private sector and the public sector just has to catch up, relying on all the expertise accumulated in those decades. Nothing grandiose or mind-boggling, just not being horribly inefficient.

When the world grows more complex, legislation and regulation grows more complex, the government gets more and more functions and more and more details to care about. There are more topics to have policy about (and many to take an informed decision to NOT have a policy about). All of that, today, can’t rely on pen-and-paper and a few proverbial smart and well-intentioned people. The government needs technology to catch up and do its job. It has had the luxury to not have competition and therefore it lagged behind. When there are no market forces to drive the digital transformation, what’s left is technocratic politicians. This efficiency has nothing to do with ideology, left or right. You can have “small government” and still have it inefficient and incapable of making sense of the world.

Second, technology is an enabler. Yes, it can help solve the problems with corruption, nepotism, lack of accountability. But as a tool, not as the solution itself. Take open data, for example (something I’ve been working on five years ago when Bulgaria jumped to the top of the EU open data index). Just having the data out there is an important effort, but by itself it doesn’t solve any problem. You need journalists, NGOs, citizens and a general understanding in society what transparency means. Same for accountability – it’s one thing to have every document digitized, every piece of data – published and every government official action leaving an audit trail; it’s a completely different story to have society act on those things – to have the institutions to investigate, to have the public pressure to turn that into political accountability.

Technology is also a threat – and that’s beyond the typical cybersecurity concerns. It poses the risk of dangerous institutions becoming too efficient; of excessive government surveillance; of entrenched interests carving their ways into the digital systems to perpetuate their corrupt agenda. I’m by no means ignoring those risks – they are real already. The Nazis, for example, were extremely efficient in finding the Jewish population in the Netherlands because the Dutch were very good at citizen registration. This doesn’t mean that you shouldn’t have an efficient citizen registration system. It means that it’s not good or bad per se.

And that gets us to the question of technological utopianism, of which I’m sometimes accused (though not directly in the quoted article). When you are an IT person, you have a technical hammer and everything may look like a binary nail. That’s why it’s very important to have a glimpse on humanities sides as well. Technology alone will not solve anything. And my blockchain skepticism is a hint in that direction – many blockchain enthusiasts are claiming that blockchain will solve many problems in many areas of life. It won’t. At least not just through clever cryptography and consensus algorithms. I once even wrote a sci-fi story about exactly the aforementioned communist dream of a centralized computer brain that solves all social issues while people are left to do what they want. And argued that no matter how perfect it is, it won’t work in a non-utopian human world. In other words, I’m rather critical of techno-utopianism as well.

The communist party, according to the author, saw technology as a tool by which the communist government would achieve its ideological goal.

My idea is quite different. First, technology necessary for “catching up” of the public sector, and second, I see technology as an enabler. What for – whether it’s for accountability or surveillance, fight with corruption or entrenching corruption even further – it’s our role as individuals, as society, and (in my case) as politicians, to formulate and advocate for. We have to embed our values, after democratic debate, into the digital tools (e.g. by making them privacy-preserving). But if we want to have good governance, and to be good at policy-making in the 21st century, we need digital tools, fully understanding their pitfalls and without putting them on a pedestal.

The post Digital Transformation and Technological Utopianism appeared first on Bozho's tech blog.

EС: Законодателен акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Акцент в годишното обръщение на председателката на ЕК беше обявяването на намерението на ЕК да изготви проект на законодателен акт за свободата на медиите.

Ето тази част от речта   за състоянието на Съюза:

Уважаеми членове на Парламента,

Нека накрая погледнем към една свобода, която дава глас на всичките останали свободи — това е свободата на медиите.

Журналисти и журналистки биват нападани просто защото си вършат работата.

Някои биват заплашвани и пребивани, други — убивани. Това е трагедия. Насред нашия Европейски съюз. Бих искала да спомена някои имена. Дафне Каруана Галиция, Ян Куцяк. Петер де Фрийс.

Подробностите на техните истории може да се различават. Но те всичките имат нещо общо: те всички се бореха за нашето право на информация. И умряха за него.

Информацията е публично благо. Трябва да защитим журналистите, които са хората, създаващи прозрачност.

Ето защо днес представихме препоръка за подобряване на защитата на журналистите.

Трябва да спрем тези, които заплашват свободата на медиите. Медийните дружества не са просто каквито и да е търговски предприятия.

Тяхната независимост е от съществено значение. Ето защо Европа се нуждае от законодателен акт, който гарантира тази независимост.

Следващата година ще представим точно такъв законодателен акт за свободата на медиите.

Защото, когато защитаваме свободата на нашите медии, ние защитаваме и нашата демокрация.

ЕС: Курс към цифрово десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията предложи Курс за цифровото десетилетие — конкретен план за осъществяване на цифровата трансформация на нашето общество и икономика до 2030 г. Предложеният Курс за цифровото десетилетие ще съдържа практични решения за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на цифровите технологии до 2030 г.

Създава се рамка за управление въз основа на годишен механизъм за сътрудничество с държавите членки за постигане на целите за цифровото десетилетие в областта на цифровите умения, цифровите инфраструктури, цифровизацията на предприятията и обществените услуги на равнище ЕС до 2030 г.

За да се гарантира, че Европа напредва бързо към целите на цифровото десетилетие, предложената рамка за управление предвижда система за наблюдение на напредъка въз основа на подобрен индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Комисията първо ще разработи прогнозни криви за ЕС по отделните цели заедно с държавите членки, които на свой ред ще предложат национални стратегически пътни карти за постигането им. Всяка година Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“ с цел:

  • представяне на отчетените резултати в областта на цифровите технологии спрямо прогнозните криви;
  • отправяне на конкретни препоръки към държавите членки за постигане на целите за 2030 г., отчитайки обстоятелствата в отделните страни.

От сайта на ЕК:

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен

Въпроси и отговори — Състояние на Съюза: Курс за цифровото десетилетие

Информационен документ — Курс за цифровото десетилетие

Представяне — Курс за цифровото десетилетие

Предложение за решение относно Курс за цифровото десетилетие

Работен документ на службите на Комисията

Цифров компас

Image-1

Тексас срещу деплатформизацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е  свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет  в началото на септември,   забранява забраната  или демонетизирането или ограничаването по друг начин  на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20   изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

Подобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г.  във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но  – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.

EBU: Обществени медии и демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия изследва корелацията между състоянието на обществените медии и състоянието на демокрацията в държавите, членуващи в организацията.

Изследването се основава на международно утвърдени и широко използвани  показатели.  Данните са предимно от 2021 и 2020 г. Търси се корелация между финансиране, независимост, доверие, влияние на дезинформацията, активност на гражданското участие.

Не е изненадващ изводът в изследването, че по-добре за демокрацията е гражданите да се информират от обществените радио и телевизия, отколкото от търговските и от социалните мрежи – все пак EBU e организация на обществените медии. А и обществените медии затова съществуват, за да помагат за формирането на хората като граждани, не само като потребители.

Втори въпрос е в българската си версия  как обществените телевизия и радио изпълняват обществената си мисия.

 Публична версия на резултатите