ЕСПЧ: Отговорност за враждебна реч или, според някои, хумор върху детска тениска

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ (Голяма камара) по делото Z.B. v France.

Жалбоподателят е френски гражданин, подарил на тригодишния си племеник тениска, на която отпред пише “I am a bomb”, а отзад – “Jihad, born on 11 September”. Изглежда, че сам е измислил надписите и е поръчал тениската, макар това да не е решаващо. Детето отива с тениската в детската градина, директорът и още един възрастен забелязват надписите, заведено е наказателно производство срещу чичото и той получава двумесечна присъда условно и глоба в размер на 4000 евро. Делото стига до ЕСПЧ.

Съдът отбелязва, че жалбоподателят съзнателно е измислил лозунгите, “разчитайки на естеството на думата „бомба“, която също може да се отнася, в разговорен френски, към физически характеристики на привлекателен човек, като същевременно свързва това описание с идентичността на племенника си”. Пред националния съд и пред Съда жалбоподателят твърди, че това е хумор.

Съдът напомня, че хумористичната реч или формите на изразяване, използвани за хумористичен ефект, са защитени от член 10 от Конвенцията. Въпреки че такава реч не може да бъде цензурирана единствено въз основа на отрицателни или възмутени реакции, все пак и по отношение на нея важат пределите в член 10 от Конвенцията.

Правото на хумор не е неограничено и всеки, който разчита на свобода на изразяване по чл.10, има „задължения и отговорности“. Апелативният съд в Ним е приел, че спорните лозунги не са обикновена шега, а напротив, отразяват умишлено намерение за прослава на престъпни деяния, като ги представят в положителна светлина. Прокурорът е направил връзка между фактите по този случай и последните терористични атаки във Франция.

Според ЕСПЧ такъв контекст, колкото и сериозен да е, сам по себе си не би могъл да оправдае разглежданата намеса в настоящия случай. Но все пак скорошни терористични атаки са довели до смъртта на три деца в училище. Фактът, че жалбоподателят няма връзки с нито една терористична група и не подкрепя терористичната идеология, не намалява значението на контекста.

Тениската не е била видима, съобщението е прочетено само от двама възрастни. Съдът подчертава значението на липсата на публичност при разглеждането пропорционалността на намеса в упражняването на свободата на изразяване.

Не са известни намеренията на жалбоподателя, но той казва, че за него това е хумористичен жест.

Съдът отново потвърди, че националните органи поради своите преки и непрекъснати контакти с реалностите в своите страни, са в по -добра позиция да преценят „необходимостта“ от „ограничение“ или „наказание“, предназначени за изпълнение на легитимните цели на чл.10, да разберат и оценят специфични обществени проблеми в конкретни общности и контексти.

Съдът няма сериозна причина да замени със собствена преценка преценката на националните съдилища.

Санкцията не е непропорционална на преследваната легитимна цел. Няма нарушение на чл.10.

ЕСПЧ: Отговорност за коментари под статус във фейсбук

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека, Голяма камара, по делото Sanchez v. France ( 45581/15).

Кмет на френски град има публично достъпен профил във фейсбук и пише на различни теми. Под един от неговите статуси се появява несъмнено враждебна реч. Кметът не се намесва и скоро получава призовка за подбуждане към омраза и насилие, след което е осъден да плати глоба 4000 евро, защото не се е намесил незабавно, за да спре разпространението на враждебната реч онлайн. Кметът обжалва и губи делото. Обръща се към ЕСПЧ.

Съдът установява, че коментарите са били видими около шест седмици след публикуването им, без да предприемат бързи действия, за да бъдат спрени от разпространение. Апелативният съд в Ним, потвърждаващ първоинстанционното решение, посочва, че с публичните профили се поема отговорност съдържанието на публикуваните от трети лица изявления. Жалбоподателят не е действал незабавно, за да спре разпространението на коментарите, но също така е обосновал позицията си, като е казал, че според него такива коментари са съвместими със свободата на изразяване и затова преднамерено ги е оставил в профила си.

Засегнатите хора са тези с мюсюлманска вяра, те са приравнени с „наркодилъри и проститутки“, „измет, който продава наркотици през целия ден“ – и това предизвиква враждебност към тях.

Съдът посочва особената отговорност на политиците в борбата с враждебната реч и констатира, че заключенията, направени от националните съдилища, са напълно оправдани. Използваният език има за цел да провокира омраза и насилие. Според Съда личните атаки чрез обиди, подигравки или клевета, насочена към определени групи, или подбуждане към омраза и насилие срещу лице поради принадлежност към определена религия, са безотговорно използване на свобода на изразяване, която подкопава достойнството или дори безопасността на групи хора.

По отношение на отговорността на жалбоподателя за изявления, публикувани от трети страни, Съдът отбелязва, че коментарите трябва да се разглеждат по -специално в контекста на местните политически дебати във връзка с предизборната кампания за парламент. Въпреки високата степен на защита на свободата на изразяване в контекста на политически дебати, и че са необходими много сериозни причини, за да се оправдаят ограниченията на политическата реч, и и че трябва да се позволи свободно разпространение на мнения и информация от всякакъв вид – въпреки всичко това коментарите, направени в настоящия случай, са очевидно незаконосъобразни.

Жалбоподателят съзнателно е направил стената си във Facebook обществено достъпна, като по този начин позволява да се публикуват коментари – поради което е задължен да следи съдържанието на публикуваните изявления. Той не би могъл да не знае, че е вероятно да има коментари от политическо естество, които по дефиниция са полемични и следователно трябва са наблюдавани още по -внимателно.

Като политическа фигура той дължи още по -голяма бдителност – а коментарите в настоящия случай са очевидно незаконни и в нарушение на условията за използване на Facebook.

Намесата в правото на свобода на изразяване не е непропорционална. Съдът установи, че решението на националните съдилища да осъдят жалбоподателя поради това, че не е предприел бързи действия за заличаване на незаконните коментари, публикувани от други лица на стената на профила му във Facebook, който е бил използван във връзка с предизборната му кампания, се основава на подходящи и достатъчни причини. Намесата е „необходима в едно демократично общество“.

Няма нарушение на Член 10 от Конвенцията.

Накратко:

носи се отговорност за коментари на трети лица в социалните мрежи, в частност когато режимът на споделяне е за всички, публичен;
публичните фигури имат висока степен на защита по отношение на собствените си особено политически изказвания, но и съответно към тях има високи изисквания за бдителност по отношение на враждебната реч.

Има едно особено мнение – с тезата за смразяващ ефект: Съдът налага много тежки задължения на титуляра на профила, тъй като рискът е от наказателно производство срещу него. Когато се сблъска със съмнение относно спорния характер на изявление, на което той не е автор, титулярът очевидно ще бъде склонен да изтрие коментара от предпазливост. Сдържащият ефект е налице и свободата на изразяване е силно застрашена.

ИТН внася законопроект за отговорността и финансирането на медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, допълван в периода 2010- 2018 г. с правила за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. Като вносители са подписани сценаристите на Станислав Трифонов – сега депутати от ИТН.

Тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само до електронни медии, ГЕРБ през 2010 г. започна да дописва правилата за медиите в един закон, по начало създаден за съвсем друго – да уреди задължителното депозиране на печатни издания.

Един технически въпрос в скоби: използвам повода да повторя отново мнението си, че законопроектите трябва да са в машинночитаем формат, иначе медиите се налага да ги преписват, вместо да копират текста – все пак проектът не е защитено от авторското право произведение, което да се защитава и технически – трябва да може да се копира за целите на медиите и за ползване от гражданите. Очаквах това да се запише в Правилника на Народното събрание – изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим, допускащ редактиране –

update: има такъв текст в Правилника:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.

Втори въпрос е, че при тази редакция сякаш електронният подпис трябва да позволява последващо редактиране.

Но – уважаема администрация, защо приемате проекти в нарушение на Правилника?)

Предложенията:

Две са новите идеи на сценаристите:

първо, изрично да се предвиди отговорност за главния редактор, като медиите се задължат да имат главен редактор – български гражданин или лице с постоянен или настоящ адрес на територията на РБ.

второ, изрично да се предвиди, че финансиране от лица с държавно или общинско участие в капитала, ЕС или други международни финансови институции или донори не може да надхвърля пет на сто от годишния оборот за предходната година.

С първото предложение сценаристите се включват в регламентиране на въпроса за отговорността, като искат да се въведе отговорност на физическо лице, различна от отговорността на автора и различна от редакционната отговорност на самия доставчик. ИТН не личи да се интересуват особено от свободата на бизнеса да определя организационна структура и управление (да има или да няма главен и заместник главен редактор), както и от свободата на услуги и свободата на установяване. В допълнение, в мотивите пише, че ЗРТ транспонира Директива 1808/2018 по отношение на редакционната отговорност, а този закон разширява кръга на лицата, които я носят – оставам с впечатление от редакцията на текста, че задължението за главен редактор се предвижда и за радио и телевизия (“всяко периодично издание или доставчик на медийни услуги”). Ако е така, предложението е съвсем проблематично.

С второто предложение ИТН иска да ограничи размера на финансиране от определени източници – като се цели изключване на възможността медиите да получават публичен ресурс, европейски средства или друго външно финансиране над пет на сто от оборота. Не става ясно къде според проекта са обществените медии и за тях отнася ли се предвиденото ограничение. Вносителите представят мярката като загриженост за независимостта на изданията. Това вече е обяснявано от Пеевски- Цонев – Хамид. Идеята за пазарно и непазарно финансиране е жива. След ДПС сега я поема ИТН.

Не говоря за Орбан, Русия, Полша, “чуждите агенти” – но то е ясно с какво се родеят тези предложения.

В обществен интерес е да се изработят критерии за качествена журналистика и към нея да се насочват средства от различни източници. Няма логика да се ограничават източниците на финансиране на качествената журналистика, от която има толкова голяма нужда, а в същото време европейски средства, облекчения и пр. да се насочват към издания, известни с неспазване на Етичния кодекс , черни кампании и пр.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги

ВАС: решението за предсрочното освобождаване на генералния директор на БНР Костов отговаря на закона

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес стана известно решението на ВАС, тричленен състав/Соня Янкулова по жалбата на бившия генерален директор на БНР Костов срещу Решение №225 от 17.03.2021 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело №1141/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение №РД-05-107 от 17.10.2019 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е прекратен предсрочно мандата му като ГД на Българското национално радио (БНР), считано от 18.10.2019 г., и е прекратен сключения договор за възлагане на управление на БНР.

Тук може да се види едно междинно състояние на делото след връщането в САС.

Приема се за изяснено от фактическа страна , че Българското национално радио притежава индивидуални лицензии №1-063-01 за доставяне на радиоуслуги чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на следните програми: Хоризонт, Х. Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, БНР-Радио Кърджали. Съгласно индивидуална лицензия №1-063-01-01 доставчикът се задължава да доставя програма с наименование „Хоризонт“, с 24-часова продължителност, национален териториален обхват и програмни характеристики, свързани с изпълнението на определен обем предавания.
На 28.06.2019 г. с решение на СЕМ, С. Костов е избран за [длъжност] на БНР, а съгласно сключения договор за възлагане на управление мандатът му на посочената длъжност започва, считано от 02.07.2019 г.
На 13.09.2019 г. с Констативен протокол №РД-22-17-00-23 е установено, че програма Хоризонт на БНР не се излъчва чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 г. за периода от 06:00:02 до 10:34:11 ч., като отново има прекъсване от 10:38:08, след което програмата се разпространява без прекъсване от 10:41:49 ч. Установено е още, че на 12.09.2019 г. в програмата е било разпространявано съобщение, че предавателите на „Хоризонт“ спират излъчване на 13.09.2019 г. от 06.00 до 11.00 ч. поради предварително планирана техническа профилактика. Идентично съобщение е публикувано и на интернет страницата на БНР на 12.09.2019 г. в 21.16 ч.
На 13.09.2019 г. СЕМ изисква от С. Костов, в качеството му на [длъжност], информация относно предварително съгласувана с КРС профилактика, налагаща изключването на всички предаватели, излъчващи „Хоризонт“.
На 13.09.2019 г. с отговор, изх. № 20-547, Костов е обяснил, че профилактирането на студийния комплекс се е наложило, тъй като са установени проблеми с оптичната връзка между БНР и предавателите, както и тъй като при проведен регулярен мониторинг на предавателите се наложила профилактика на същите, за което е приложил нарочни докладни записки на директора на дирекция „Техника“ в БНР, положително резолирани от генералния директор.
На 16.09.2019 г. е проведена среща в СЕМ с генералния директор и управителния съвет на БНР и КРС във връзка с възникналата ситуация.
На 16.09.2019 г. КРС информира СЕМ, че не е уведомена за планираната техническа профилактика на предавателите и за спиране излъчването на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна. По данни от „НУРТС България“ ЕАД (дружеството, което осъществява ефирното разпространение на радиопрограмите на БНР) профилактика за 13.09.2019 г. е планирана само за три обекта – РРТС Белоградчик; РРТС Ивайловград и РРТС Трещеник, от които се излъчва „Хоризонт“.
На 17.09.2019 г. Върховната касационна прокуратура обявява резултатите от предварителната проверка, образувана по сигнал на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), че профилактика едновременно на всички предаватели, разпространяващи „Хоризонт“, не е планирана и не е реализирана, няма данни и за техническа невъзможност изобщо да се разпространява сигналът на „Хоризонт“ от студиото към предавателите.
На 02.10.2019 г., във връзка с преустановеното доставяне на програма „Хоризонт“ чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, са издадени Наказателни постановления №РД-10-26 и №РД-10-27 за нарушение на условията на лицензията и за нарушение на принцип по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
На 09.10.2019 г. СЕМ открива производство за предсрочно прекратяване на мандата на [длъжност] на БНР.
На 09.10.2019 г. Костов е уведомен за откритото производство, като му е дадена възможност да изрази становище по случая.
На 14.10.2019 г. С. Костов депозира становище.
На 17.10.2019 г. с Решение №РД-05-107 Съветът за електронни медии, на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗРТ, прекратява предсрочно мандата на С. Костов като [длъжност] на БНР, считано от 18.10.2019 г., и прекратява сключения със същия договор за възлагане на управление на БНР, считано от същата дата.
На 22.07.2020 г. с Решение №749 по адм. дело №1390/2019 г. АССО отхвърля подадената от С. Костов жалба срещу Решение №РД-05-107 като неоснователна.
На 03.11.2020 г. с Решение №13550 по адм. дело №9200/2020 г. ВАС отменя Решение №749 поради констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връща делото за ново разглеждане от друг състав на АССО, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Първоинстанционният съд с подробни мотиви приема, че решението на СЕМ е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила. Приема, че макар в уведомлението по чл. 26 АПК да е посочена разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ, без уточнение коя от двете хипотези визира, безспорно става ясно, че органът има предвид хипотезата на “грубо/и нарушение/я”, тъй като всички съображения на СЕМ са свързани с едно събитие – спирането на сигнала на програма „Хоризонт“, а и липсват твърдения за наличие на системни нарушения. Приема, че правото на защита на Костов не е било накърнено, тъй като същият, в отговор на уведомяването по чл. 26 АПК, е изложил съображения, че по отношение на него не е налице нито една от двете хипотези на чл.67, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
След подробен анализ на оспореното решение, съдът приема за неоснователен довода, че СЕМ не е обсъдил всички възражения на Костов. За неоснователен приема и довода, че СЕМ не е преценил и обсъдил всички факти от значение за случая, като е игнорирал резултатите от предварителната проверка на ВКП. Заключението си, че Костов е знаел предварително за спиране излъчването на сигнала на програмата, ответният орган е извел въз основа на всички събрани по делото доказателства. Приема, че СЕМ е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК, като сочи, че невъзприемането тезата на страна в административното производство не е равносилно на липса на аргументи.
Досежно материалната законосъобразност на оспореното решение съдът приема, че по делото безспорно се установява, че служител на радиото и кореспонденцията, която същият е водил с „НУРТС България“ ЕАД, са конкретната причина за преустановяване разпространението на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна на 13.09.2019 г., без да са налице форсмажорни обстоятелства, без да е планирана и реализирана профилактика едновременно на всички предаватели, и без да е налице техническа невъзможност да се разпространява сигнала на програмата от студиото към предавателите.
Приема за обоснован извода на СЕМ, че Костов е знаел за предстоящото спиране и го е допуснал, включително и като не е предприел мерки, за да предотврати спиране излъчването на програмата, в нарушение на предвиденото в издадената лицензия.
За правилен приема извода на СЕМ, че като е допуснал, в качеството си на [длъжност] на БНР, извършено от служители на радиото спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ на територията на цялата страна на 13.09.2019 г. в часовия пояс 06,00 до 10,42 ч., Костов е допуснал извършването на грубо нарушение на един от основните принципи, от които се ръководят доставчиците на медийни услуги – чл. 10, т. 2 ЗРТ, а именно – гарантиране на правото на предоставяне, и съответно на получаване на информация. Позовава се на Решение №10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело №36/98 г., съгласно което БНР и БНТ са национални институции за информация. След анализ на относимата правна уредба и с оглед на специфичния статут на Българско национално радио, в качеството му на национален обществен доставчик на радиоуслуги, съдът приема, че с извършеното нарушение по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.
Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него.
Решението е правилно.

Действително в уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК административният орган не е посочил с цифрово изражение коя от хипотезите на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ счита за осъществена, но никъде, нито в уведомлението, нито в самото решение на СЕМ, не са изложени твърдения за наличие на системни нарушения на принцип на Закона за радиото и телевизията. Навсякъде органът изрично е посочил, че извършеното от С. Костов деяние представлява грубо нарушение на основен принцип на закона.
Отговорност на ГД е да обезпечи непрекъснатото създаване и разпространение на програмите на националното обществено радио. Основното задължение на ГД на БНР, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗРТ, е осъществяването на програмната политика на медията. Оперативното управление на БНР е регламентирано в т. 2 на чл. 68, ал. 1 ЗРТ. От изложеното следва, че именно ГД е едноличният орган на управление на БНР, който носи цялата отговорност за разпространението на програмите му по начините, предвидени в закона. Фактът дали Костов е бил информиран или не за предстоящото прекъсване на сигнала е ирелевантен. Негово е задължението и съответно негова е и отговорността.
На следващо място, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗРТ, разпространението на радио програмите на БНР се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги. Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения (ал. 2). Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет. Българското национално радио осъществява радиодейност като национален обществен оператор въз основа па лицензни, издадени без конкурс (чл. 105, ал. 3).
Изпълнявайки задължението си по чл. 105, ал. 3 ЗРТ, СЕМ е издал на БНР индивидуални лицензии за следните радиопрограми: Хоризонт, Х. Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, БНР – Радио Кърджали. Съгласно индивидуална лицензия №1-063-01-01, доставчикът се задължава да доставя програма с наименование „Хоризонт“, 24-часова продължителност, национален териториален обхват и програмни характеристики, свързани с изпълнението на определен обем предавания.
Именно в тази лицензия, както правилно е приел и съдът, е предвидено задължението на БНР за предоставяне на програмно време в съответствие с разпоредбите на чл. 51, 52 и 53 ЗРТ, което не е предвидено в никоя от останалите лицензирани програми, включително и в цитираната от касатора програма „Х. Ботев“.
Фактът, че програмата е била разпространявана в интернет, не води до саниране на допуснатото нарушение, доколкото Законът за радиото и телевизията определя конкретен способ за разпространение, за които държавата осигурява средства именно с оглед на обществената значимост на услугата и достъпността й от всички граждани. Нито законът, нито издадената въз основа на него индивидуална лицензия за предоставяне на радиоуслуги по програма „Хоризонт“ предвиждат хипотеза за „заместващо” разпространение на програми. Задължението БНР да разпространява чрез наземно аналогово радиоразпръскване 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, в продължение на срока на индивидуалната лицензия на програма „Хоризонт“ е публичноправно задължение, което е нарушено от страна на ръководителя на БНР, отговарящ за провежданата от обществения доставчик програмна политика по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗРТ.
Правилен е изводът на съда за доказаност на извършеното нарушение на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ.
Принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от закона, като един от тях е гарантиране на правото на информация на гражданите (т. 2). Посредством чл. 41 от Конституцията е гарантирано правото на гражданите на информация.
Правилен е изводът на органа, възприет и от съда, че със спиране доставянето чрез аналогово ефирно разпространение на програма „Хоризонт“ на територията на страната се засягат по безпрецедентен начин охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация, с правото на изразяване, със защита живота и здравето на гражданите в ситуация на бедствие или криза.
Обратно на твърденията на касатора, правилни са и изводите на органа и съда за тълкуване и прилагане на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ по отношение на израза „груби или системни нарушения”. При извършване преценка за наличие на хипотезата на посочената правна норма, СЕМ правилно се е позовал на Решение №10 от 25.06.1999 г. по к. д. №36 от 1998 г. на Конституционния съд по отношение на съдържането на израза „груби нарушения“. Конституционният съд приема, че законът е принуден неизбежно да работи с бланкетни понятия. Действително законодателят не е изяснил в допълнителните разпоредби на ЗРТ съдържанието на израза “груби нарушения” на този закон, но това е поради голямото разнообразие на хипотези, като всяка от тях би могла да се преценява само с оглед на конкретната ситуация и конкретен момент. Законодателят е предоставил на практиката във всеки отделен случай и при всяка конкретна обстановка да се прави преценка на степента и сериозността на нарушението. Обратното би довело до излишно и абстрактно теоретизиране на понятието “груби”. В този смисъл, превратно би било тълкуването, а прилагането на чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗРТ би било неправомерно препятствано, ако административният орган трябва да бездейства до влизане в сила на актовете, с които са наложени на БНР имуществени санкции или до извършване на последващо грубо нарушение.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, анализирал е подробно доводите на страните, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №225 от 17.03.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело №1141/2020 г.
ОСЪЖДА на С. Костов, гр. София, [улица] да заплати на Съвета за електронни медии, седалище и адрес гр. София, бул. “Шипченски проход” № 69, ет. 1, 100 лв. (сто) разноски по делото.
Решението е окончателно.

Решението е подробно и обосновано, важно за практиката е прилагането на Закона за радиото и телевизията за отделно взето грубо нарушение – противно на тълкуването, че в разпоредбата се говорело за множество нарушения и в двете хипотези (грубо и системно).

Също така вижда се, че съдът не се впуска в обяснения кои действия или бездействия могат да се квалифицират като грубо нарушение, обосновавайки се с “голямото разнообразие на хипотези, всяка от които би могла да се преценява само с оглед на конкретната ситуация и конкретен момент.”

Законопроект на ГЕРБ по повод наемателя Блъсков

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един законопроект, внесен днес в 46 – тото Народно събрание.

Звучи добре, щедро, европейски, в интерес на правото на обществото да бъде информирано и в интерес на печатните медии.

Всъщност става въпрос за Блъсков.

За сагата с настаняването му в държавен имот, за който той дори не е плащал навреме.

И сега ГЕРБ внася законопроект за изменение на ЗДС, така че Блъсков/Труд да бъде настанен без търг.

Този привилегирован издател вече е познат от делото КТБ.

И сега се предлага отново привилегия. С европейски аргументи – навсякъде в Европа, печатните издания, правото на информация и пр.

ГЕРБ не защити печатните издания, когато беше на власт – защото про-ГЕРБ издателите бяха уредени – вж наемните отношения на Блъсков. Едва сега, когато се очерта неписаните привилегии да отпаднат, ГЕРБ се разбърза. Не е ново наблюдението, че законовата защита ти става важна, когато си в опозиция.

Какво стана с необезпечените кредити впрочем.

Ваксини и личен живот

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Дневник:

Германските компании няма да получат правото да проверяват дали техните служители са ваксинирани срещу COVID-19, въпреки че може да се предвидят разпоредби за някои особено рискови места като болници и затвори, каза в сряда министърът на труда Хубертус Хайл, цитиран от Ройтерс.

Германският бизнес настоява да може да пита персонала за ваксинационния му статус.

Вече са направени изключения от законите за поверителност, за да се позволи на ресторантите да се отворят отново, като персоналът и клиентите трябва да докажат, че са ваксинирани, излекувани или с отрицателен тест. Правилото важи и за събития, свързани със събирането на много хора като спортни и културни прояви.

Реч на омразата: проект на Препоръка на Съвета на Европа 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Завърши обществената консултация за проекта на Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа за борба с речта на омразата.

Проектът е изготвен от специална комисия ADI-MSI-DIS.

Очаква се приемане на препоръката до края на годината.

Допринася ли БНТ за информирания избор на гражданите, това е въпросът

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В петък, 27 август, БНТ излъчи интервю със Станислав Трифонов, лидер на партия Има такъв народ. Параметри на интервюто:

проведено в офиса на Станислав Трифонов;
излъчено на запис;
след централните новини, практически на мястото на отсъстващата през август Панорама;
продължителност близо 50 минути.

Първичното право на ЕС предвижда, че обществените медии работят за демократичните, социални и културни потребности на гражданите. Специално по отношение на демократичните потребности функцията на обществените медии е да допринесат за информирано участие на хората в управлението на обществените работи. Допринася ли БНТ за информирания избор на гражданите? По-конкретно сега, между юлски избори и ноемврийски избори. Как БНТ изпълнява функцията си: това е въпросът – а не толкова какво мислим за отделно взето интервю.

БНТ трябва да предоставя точна актуална съществена информация за кандидатите в предстоящите избори. При това самата БНТ е медия – а не играч на терена: обществената телевизия не бива да пропуска, изтласква и затъмнява събития, личности, идеи, значими за демократичния дневен ред, както и не бива да ги привилегирова или приоритизира.

Качествената журналистика в БНТ е продуктът, дължим срещу общественото финансиране. Тези дни научаваме, че четири часа време за актуални предавания от септември отиват у момиче на Бареков. Школата ТВ7/Канал 3, начело с генералния директор, по мое мнение има генерален проблем да се грижи за демократичните потребности на гражданите. Вън от това новинарството и актуалните предавания на БНТ са свити до минимум по време на активен турбулентен политически живот, под въпрос е ролята на БНТ като пълноценен източник днес и като визуална памет утре. Не бива да се допуска тъжна трансформация на БНТ в още един ТВ7/Канал 3, но с държавни средства.

Това е проблемът. А повече светлина върху Трифонов и партията му, първа политическа сила от последните избори, не е излишна. Виждали сме шоумена, интересуваме се от политика Трифонов. БНТ е задължена да предоставя информация за участниците в политическия процес и дори повече, да ориентира гражданите в оценката на тези участници спрямо ценностите на демокрацията.

Децата в Китай и онлайн игрите: три часа седмично

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Китай обяви по -нататъшно ограничаване на времето, през което децата могат да играят онлайн видеоигри, като новият лимит е само три часа седмично (медиите изясняват кои игри точно се включват в понятието online gaming). Bloomberg казва, че платформи като Tencent вече ще могат да предлагат игри на децата между 8 и 21 часа в петък, уикендите и официалните празници. Това е значително и забележимо намаление в сравнение с предишното правило, с което времето беше ограничено до 1,5 часа на ден през 2019 г. Tencent намалява врмето за Honor of Kings само до час през седмицата и два часа през уикенда.

Китай засили реториката срещу игрите през последните години. Властите искат всички заглавия да бъдат свързани към някаква форма на система за оценка на пристрастяването. Други нови правила засягат компаниите, които съхраняват данни за имената за всички потребители, осъществяват свързани с игрите транзакции и са необходими за по-общ контрол.

Междувременно преди седмица Южна Корея обяви, че ще се откаже от скандалния си „Закон за Пепеляшка”, забранявайки на видеоигрите да играят между полунощ и 6 сутринта, като заяви, че зачита правата на децата.

Ню Йорк Таймс

Йаху

Национален обект за авери, паркинги и купони

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Покрай един случай със строеж автомивка в спортен обект от национално значение се заинтересувах за други такива случайно и трайно настанили се бизнеси несвързани със спорта. Причината е, че според стария Закон за физическото възпитание и спорта на тези спортни обекти не може да се провежда друга дейност освен спортна. Т.е. не би трябвало да се отдават под наем обекти за друго освен спорт. В новия закон от 2019-та понятието „национално значение“ вече удобно е премахнато, заедно с ясните ограничения идващи с него. По смисъл обаче остава изискването там да се извършва единствено спортна дейност.

Не това виждаме в Национален спортен комплекс Диана. Той се управлява от НСБ ЕАД, която е изцяло държавна собственост и подопечна на спортния министър. Като такава липсва всякаква прозрачност и редовно отказва да дава информация под оправданието, че е частна компания и „може да прави каквото си иска в тези имоти“. Последното, впрочем, е цитат от частен разговор с член от борда на държавната компания, който се опитваше пламенно да ме убеди, че всъщност всичко било наред и да ме кара да спра да се вглеждам в дейността на НСБ и какво правят със Сталийски.

В края на миналата година изпратих серия от искания до НСБ ЕАД и ми отговориха, че нямат задължение да ми отговарят. След това питах министерството и отново нямаше отговор. За съжаление, нямах възможност да обжалвам. При последното ми питане за част от обектите не получих дълго отговор. Едва след като изпратих жалба до съда за мълчалив отговор, получих отговори, в които твърдят, че са ми пратили писмо, което не ме е намерило. Нищо, че изрично съм посочил, че трябва да му отговорят електронно, а заявлението, жалбата и цялата комуникация ми беше през портала за достъп до обществена информация и чрез електронно връчване. След няколко подканвания и ново писмо до съда все пак ми ги пратиха електронно.

Ресторант 101, басейни и Сталийски

Тук в историята се замесват Борисов, любимецът му Сталийски и т.н. кръг Котараците. Покрай ресторанта, Сталийски е взел и трите открити басейна и е превърнал всичко в неофициален свой офис. Повече за дейността му ще прочетете в тази подробна статия на Георги Филипов. От друг отговор на спортното министерство ми казаха, че не пазят никаква информация как се използва конкретният обект, дали е отдаден под наем за спортна дейност на клубове или федерации, дали е имало състезания там и въобще какво се случва с него. По закон именно министъра на спорта отговаря за това там да се извършва спортна дейност. В действителност е превърнат в плаж и място за частни партита.

Площта използвана от ресторанта заедно с паркингите, навесите и градината е 2500 кв.м. Сградата е 750 кв.м. Басейните с трибуните са общо 8500 кв.м. Паркингите, всъщност, не са част от договора, но са прилежно маркирани с колчета и пазени от охраната. При запитвания от район Изгрев отговарят, че външния паркинг са част от имота на спортната база и нямат правомощия да ги санкционират. Не отговарят обаче за паркирането върху това, което по скица е тротоар на два метра от оградата.

Всички тези около 11000 кв.м. Сталийски получава за 1500 евро наем на месец за срок от 10 г. Ако добавим инвестициите предвидени по договор, излизат още 1600 евро на месец. Ресторантът си го е строил сам, макар никой да няма право да строи на този имот освен НСБ ЕАД. Разрешителното за строеж е също само тяхно. Така последните обясняват и защо няма нито една обществена поръчка както за този, така и за останалите имоти, за които съм питал.

За сравнение, за 3100 евро на месец в Бояна може да се наеме нелоша къща с двор близък до площта само на ресторанта. Без огромните басейни, паркингите и ключовото местоположение. Настояват, че е имало открит конкурс, но само този кандидат е проявил интерес. На страницата им обаче такъв няма. Всъщност, цялата страница с конкурсната документация не се отваря от години. И да, домейнът на „конкурсната“ им документация е „nsb.smiah.net“. Съобщения за обявени конкурси, като този за автомивката или въобще не се публикуват, или изчезват след няколко дни.

Целият отговор на НСБ ЕАД може да прочетете сами тук. Разбира се, малка подробност тук е, че „Ем фууд енд кетъринг ЕООД“ с ЕИК 202605181 няма дейност свързана със спорта, но им е отдаден под наем спортен обект от национално значение, където друга дейност не може да се извършва.

Такси Yellow и трибуната на басейните

Следващият ми въпрос беше защо централният офис на таксита Yellow е в трибуните на спортен обект. Като цяло в този и други комплекси има много апартаменти и офиси, които се предоставят на спортни клубове и федерации за административната им дейност. В случая обаче, както при ресторанта, такситата нямат нищо общо със спорта. Тук виждате снимки от мястото от 2012-та, когато все още са били там и по-скорошни сателитни.

Обяснението на НСБ ЕАД, че докато трибуните са спортен обект, пространството под тях може да се използват за каквото и да е. Затова отдават на таксиджиите първо 10 офиса с обща площ 374 кв. за 2400 лв, а през март – половината офиси за 1860 лв. на месец. За сравнение, двойно по-скъпо струват на квадрат апартаменти и офиси в други сгради в околността. Паркингът, който се използва от такситата, пък обясняват с допълнителни договорки между различни наематели в комплекса.

Ето отново подробния отговор на НСБ ЕАД.

Трафопост или не

На територията на комплекс Диана има няколко любопитни частни бизнеса. Пример е паркинга зад залите за борба, които не е ясно кой управлява, но добре се знае, че не издава касови бележки. Друг е големият магазин за водопроводна техника. До хотел Диана 2 пък има големи складове и частен паркинг, използван отново като магазин. Има и един трафопост, който се използва отдавна като сервиз.

Именно за този трафопост ми стана интересен. Според кадастъра е „сграда за енергопроизводство“. Според отговора на НСБ всъщност по нотариален акт е просто едноетажна сграда и може да се използва за каквото и да е. По закон не може да е нещо несвързано със спорта, но както разбрахме, на НСБ, Кралев и предшествениците му не им пука много.

Наемната цена е 426 лв. на месец – отново 3-4 пъти по-малко от наемите на подобен обект в района. Интересното е, че по договор помещението е с площ 98 кв., по кадастър е 89 кв., а според представения нотариален акт е 92 кв. Явно техническа грешка. Друга грешка в отговора им е, че става въпрос за сграда с партида номер 151137. Всъщност бившият явно трафопост е с партида 151141. Това, което са ми посочили те – дали неволно, дали защото помнят с какво започнах – е разрушената вече сграда на мястото на плануваната от тях автомивка.

Дефиниция за безстопанственост

Това са само три от примерите в един спортен комплекс. Има още много накъдето и да се обърнеш. Положението с НСБ ЕАД е същото както с Автомагистрали ЕАД, макар и сумите да са с една-две нули по-малко. Всъщност, понякога толкова е кокошкарска историята, че Кралев хвърли неимоверни усилия да защитава един договор за 500 лева на месец, който се предполагаше, че щеше да помага на спорта. В действителност щеше да даде още едно парче земя на Сталийски и безценен способ за пране на пари.

В конкретния комплекс сега Сталийски държи 22.5% от използваната земя за 1500 евро на месец. 44% от комплекса са дива зеленина и пътища. От остатъка 54% се използват всъщност за спорт – зали, кортове, затворения басейн, игрището, където Борисов редовно рита и други. Още 14% са паркинги. 9.5% са отдадени за магазини и офиси несвързани със спорта. Вие си направете сметката. Освен, че всичко се прави на тъмно и правят всичко възможно да скрият поръчки и заповеди, никой по веригата не намира проблем с отдаването на безценица на една трета от спортен комплекс за несвойствени цели.

The post Национален обект за авери, паркинги и купони first appeared on Блогът на Юруков.