Завърши обществената консултация за проекта на Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа за борба с речта на омразата.
Проектът е изготвен от специална комисия ADI-MSI-DIS.
Очаква се приемане на препоръката до края на годината.
В петък, 27 август, БНТ излъчи интервю със Станислав Трифонов, лидер на партия Има такъв народ. Параметри на интервюто:
Първичното право на ЕС предвижда, че обществените медии работят за демократичните, социални и културни потребности на гражданите. Специално по отношение на демократичните потребности функцията на обществените медии е да допринесат за информирано участие на хората в управлението на обществените работи. Допринася ли БНТ за информирания избор на гражданите? По-конкретно сега, между юлски избори и ноемврийски избори. Как БНТ изпълнява функцията си: това е въпросът – а не толкова какво мислим за отделно взето интервю.
БНТ трябва да предоставя точна актуална съществена информация за кандидатите в предстоящите избори. При това самата БНТ е медия – а не играч на терена: обществената телевизия не бива да пропуска, изтласква и затъмнява събития, личности, идеи, значими за демократичния дневен ред, както и не бива да ги привилегирова или приоритизира.
Качествената журналистика в БНТ е продуктът, дължим срещу общественото финансиране. Тези дни научаваме, че четири часа време за актуални предавания от септември отиват у момиче на Бареков. Школата ТВ7/Канал 3, начело с генералния директор, по мое мнение има генерален проблем да се грижи за демократичните потребности на гражданите. Вън от това новинарството и актуалните предавания на БНТ са свити до минимум по време на активен турбулентен политически живот, под въпрос е ролята на БНТ като пълноценен източник днес и като визуална памет утре. Не бива да се допуска тъжна трансформация на БНТ в още един ТВ7/Канал 3, но с държавни средства.
Това е проблемът. А повече светлина върху Трифонов и партията му, първа политическа сила от последните избори, не е излишна. Виждали сме шоумена, интересуваме се от политика Трифонов. БНТ е задължена да предоставя информация за участниците в политическия процес и дори повече, да ориентира гражданите в оценката на тези участници спрямо ценностите на демокрацията.
Китай обяви по -нататъшно ограничаване на времето, през което децата могат да играят онлайн видеоигри, като новият лимит е само три часа седмично (медиите изясняват кои игри точно се включват в понятието online gaming). Bloomberg казва, че платформи като Tencent вече ще могат да предлагат игри на децата между 8 и 21 часа в петък, уикендите и официалните празници. Това е значително и забележимо намаление в сравнение с предишното правило, с което времето беше ограничено до 1,5 часа на ден през 2019 г. Tencent намалява врмето за Honor of Kings само до час през седмицата и два часа през уикенда.
Китай засили реториката срещу игрите през последните години. Властите искат всички заглавия да бъдат свързани към някаква форма на система за оценка на пристрастяването. Други нови правила засягат компаниите, които съхраняват данни за имената за всички потребители, осъществяват свързани с игрите транзакции и са необходими за по-общ контрол.
Междувременно преди седмица Южна Корея обяви, че ще се откаже от скандалния си „Закон за Пепеляшка”, забранявайки на видеоигрите да играят между полунощ и 6 сутринта, като заяви, че зачита правата на децата.
Покрай един случай със строеж автомивка в спортен обект от национално значение се заинтересувах за други такива случайно и трайно настанили се бизнеси несвързани със спорта. Причината е, че според стария Закон за физическото възпитание и спорта на тези спортни обекти не може да се провежда друга дейност освен спортна. Т.е. не би трябвало да се отдават под наем обекти за друго освен спорт. В новия закон от 2019-та понятието „национално значение“ вече удобно е премахнато, заедно с ясните ограничения идващи с него. По смисъл обаче остава изискването там да се извършва единствено спортна дейност.
Не това виждаме в Национален спортен комплекс Диана. Той се управлява от НСБ ЕАД, която е изцяло държавна собственост и подопечна на спортния министър. Като такава липсва всякаква прозрачност и редовно отказва да дава информация под оправданието, че е частна компания и „може да прави каквото си иска в тези имоти“. Последното, впрочем, е цитат от частен разговор с член от борда на държавната компания, който се опитваше пламенно да ме убеди, че всъщност всичко било наред и да ме кара да спра да се вглеждам в дейността на НСБ и какво правят със Сталийски.
В края на миналата година изпратих серия от искания до НСБ ЕАД и ми отговориха, че нямат задължение да ми отговарят. След това питах министерството и отново нямаше отговор. За съжаление, нямах възможност да обжалвам. При последното ми питане за част от обектите не получих дълго отговор. Едва след като изпратих жалба до съда за мълчалив отговор, получих отговори, в които твърдят, че са ми пратили писмо, което не ме е намерило. Нищо, че изрично съм посочил, че трябва да му отговорят електронно, а заявлението, жалбата и цялата комуникация ми беше през портала за достъп до обществена информация и чрез електронно връчване. След няколко подканвания и ново писмо до съда все пак ми ги пратиха електронно.
Тук в историята се замесват Борисов, любимецът му Сталийски и т.н. кръг Котараците. Покрай ресторанта, Сталийски е взел и трите открити басейна и е превърнал всичко в неофициален свой офис. Повече за дейността му ще прочетете в тази подробна статия на Георги Филипов. От друг отговор на спортното министерство ми казаха, че не пазят никаква информация как се използва конкретният обект, дали е отдаден под наем за спортна дейност на клубове или федерации, дали е имало състезания там и въобще какво се случва с него. По закон именно министъра на спорта отговаря за това там да се извършва спортна дейност. В действителност е превърнат в плаж и място за частни партита.
Площта използвана от ресторанта заедно с паркингите, навесите и градината е 2500 кв.м. Сградата е 750 кв.м. Басейните с трибуните са общо 8500 кв.м. Паркингите, всъщност, не са част от договора, но са прилежно маркирани с колчета и пазени от охраната. При запитвания от район Изгрев отговарят, че външния паркинг са част от имота на спортната база и нямат правомощия да ги санкционират. Не отговарят обаче за паркирането върху това, което по скица е тротоар на два метра от оградата.
Всички тези около 11000 кв.м. Сталийски получава за 1500 евро наем на месец за срок от 10 г. Ако добавим инвестициите предвидени по договор, излизат още 1600 евро на месец. Ресторантът си го е строил сам, макар никой да няма право да строи на този имот освен НСБ ЕАД. Разрешителното за строеж е също само тяхно. Така последните обясняват и защо няма нито една обществена поръчка както за този, така и за останалите имоти, за които съм питал.
За сравнение, за 3100 евро на месец в Бояна може да се наеме нелоша къща с двор близък до площта само на ресторанта. Без огромните басейни, паркингите и ключовото местоположение. Настояват, че е имало открит конкурс, но само този кандидат е проявил интерес. На страницата им обаче такъв няма. Всъщност, цялата страница с конкурсната документация не се отваря от години. И да, домейнът на „конкурсната“ им документация е „nsb.smiah.net“. Съобщения за обявени конкурси, като този за автомивката или въобще не се публикуват, или изчезват след няколко дни.
Целият отговор на НСБ ЕАД може да прочетете сами тук. Разбира се, малка подробност тук е, че „Ем фууд енд кетъринг ЕООД“ с ЕИК 202605181 няма дейност свързана със спорта, но им е отдаден под наем спортен обект от национално значение, където друга дейност не може да се извършва.
Следващият ми въпрос беше защо централният офис на таксита Yellow е в трибуните на спортен обект. Като цяло в този и други комплекси има много апартаменти и офиси, които се предоставят на спортни клубове и федерации за административната им дейност. В случая обаче, както при ресторанта, такситата нямат нищо общо със спорта. Тук виждате снимки от мястото от 2012-та, когато все още са били там и по-скорошни сателитни.
Обяснението на НСБ ЕАД, че докато трибуните са спортен обект, пространството под тях може да се използват за каквото и да е. Затова отдават на таксиджиите първо 10 офиса с обща площ 374 кв. за 2400 лв, а през март – половината офиси за 1860 лв. на месец. За сравнение, двойно по-скъпо струват на квадрат апартаменти и офиси в други сгради в околността. Паркингът, който се използва от такситата, пък обясняват с допълнителни договорки между различни наематели в комплекса.
Ето отново подробния отговор на НСБ ЕАД.
На територията на комплекс Диана има няколко любопитни частни бизнеса. Пример е паркинга зад залите за борба, които не е ясно кой управлява, но добре се знае, че не издава касови бележки. Друг е големият магазин за водопроводна техника. До хотел Диана 2 пък има големи складове и частен паркинг, използван отново като магазин. Има и един трафопост, който се използва отдавна като сервиз.
Именно за този трафопост ми стана интересен. Според кадастъра е „сграда за енергопроизводство“. Според отговора на НСБ всъщност по нотариален акт е просто едноетажна сграда и може да се използва за каквото и да е. По закон не може да е нещо несвързано със спорта, но както разбрахме, на НСБ, Кралев и предшествениците му не им пука много.
Наемната цена е 426 лв. на месец – отново 3-4 пъти по-малко от наемите на подобен обект в района. Интересното е, че по договор помещението е с площ 98 кв., по кадастър е 89 кв., а според представения нотариален акт е 92 кв. Явно техническа грешка. Друга грешка в отговора им е, че става въпрос за сграда с партида номер 151137. Всъщност бившият явно трафопост е с партида 151141. Това, което са ми посочили те – дали неволно, дали защото помнят с какво започнах – е разрушената вече сграда на мястото на плануваната от тях автомивка.
Това са само три от примерите в един спортен комплекс. Има още много накъдето и да се обърнеш. Положението с НСБ ЕАД е същото както с Автомагистрали ЕАД, макар и сумите да са с една-две нули по-малко. Всъщност, понякога толкова е кокошкарска историята, че Кралев хвърли неимоверни усилия да защитава един договор за 500 лева на месец, който се предполагаше, че щеше да помага на спорта. В действителност щеше да даде още едно парче земя на Сталийски и безценен способ за пране на пари.
В конкретния комплекс сега Сталийски държи 22.5% от използваната земя за 1500 евро на месец. 44% от комплекса са дива зеленина и пътища. От остатъка 54% се използват всъщност за спорт – зали, кортове, затворения басейн, игрището, където Борисов редовно рита и други. Още 14% са паркинги. 9.5% са отдадени за магазини и офиси несвързани със спорта. Вие си направете сметката. Освен, че всичко се прави на тъмно и правят всичко възможно да скрият поръчки и заповеди, никой по веригата не намира проблем с отдаването на безценица на една трета от спортен комплекс за несвойствени цели.
The post Национален обект за авери, паркинги и купони first appeared on Блогът на Юруков.
Доста се обсъждаше вчерашното интервю на Зуека. Имаше противоречиви коментари. Някои го поздравяваха за смелостта на тази възраст да направи такава рязка промяна. Други обсъждаха политиката и се опитваха да правят връзка със скорошните събития. Трети имаха доста нелицеприятни изказвания.
Истината е, че не е ничия работа дали и как семейството на Васил е решило да промени живота си. Промените водят често други промени след себе си. Интервюто беше явен опит да се парират неизбежните неудобни въпроси за липсата му от ефира и даде да се разбере, че иска да бъде уважавано личното му пространство.
Затова е безпредметно да задълбаваме и търсим скрит смисъл какво конкретно каза. Беше бланкетна история целяща в голяма степен да го оставим на мира и да не дълбаем. Безпредметно е и да търсим поводи в събитията от последната година. Такова решение не се взима от днес за утре, а отнема месеци обсъждане и още толкова подготовка.
Може само да му пожелаем успех в промяната. Знам много добре какво е да смениш средата си, още повече с бъдещ първокласник. Добре е, че поддържа контакт с българската общност, защото това винаги помага противно на легендите.
Надявам се само да не бъде разочарован в очакванията си. Не трябва да забравяме, че Васил от сцената и участието си в медийния и обществен живот на страната преживява България по различен начин. Ще преживее и чужбина различно. Това всъщност е вярно за всеки – опитът на решилия да замине е различен спрямо това с какви ресурси отива и в каква среда попада, дали има деца, дали и къде работи, дали има нужда, желание и способност да се интегрира. Усещането за дискриминация също зависи много от възрастта, статуса, етноса, опита от България и положението някъде там.
Нека единствено да го поздравим за смелостта да промени живота си и да се отдаде на нещо, което харесва да прави далеч от прожекторите. Макар доста да се разпознаха в историята поставена като прощална бележка пред същите тези прожектори, струва ми се, че единственият по-дълбок сигнал в нея е, че си е негова работа какво прави и следва да уважим това му решение без излишна драма.
The post Свят широк и спасение дебне отвсякъде first appeared on Блогът на Юруков.
Заглавието може да ви се струва жестоко, а според НЗОК – навярно и незаслужено. Сведенията за работата им, които научаваме от родители, сочат именно в тази посока. За съжаление, както говорим вече години наред, прозрачността и отчетността на тази дейност на касата практически липсва. Това важеше и за Фонда за лечение на деца в последните си години преди да бъде закрит и дейностите прехвърлени в НЗОК. Там поне имаше обществен съвет, който наблюдаваше и помагаше да се ускорят нещата. Сега това липсва. Докато съществуването на фонда беше „временно решение“ години наред, НЗОК показа крайна неподготвеност, а в последствие и незаинтересованост да постави нуждите на децата на първо място.
Наистина, касата публикува кратки отчети с дейността си. От тях научаваме някои детайли, като това, че са издали малко повече заповеди през последните 6 месеца, отколкото заявления са били подадени. Това говори, че се справят със силно изостаналия куп от стари заявления чакащи често над месец за решение. Виждаме обаче в справката им, че над 82% от решенията и 71% от парите са за лечение в България. След като функциите на Фонда преминаха в НЗОК се видя ясна тенденция на прехвърляне на все повече лечения, трансплантации и други процедури в български болници – нерядко с плачевна успеваемост, недостатъчна компетентност и дори неясна нужда.
Макар нуждите на отделни пациенти като процедури и цена да варират силно, наблюдавайки общите разходи и справката на самата каса виждаме, че не само са увеличили значително общите разходи за лечение, но и съмнително са ги прехвърлили към български болници за сметка на високоспециализирани такива в чужбина. Българските специалисти не са се подобрили значително в последните две години и половина, а нуждите на тежко болните деца може само да предположим, че са се влошили в условията на пандемията. Единственото разумно обяснение при липса на детайлна информация, каквато имахме до пет години от Фонда, е източване на касата и облагодетелстване на конкретни специалисти за сметка на болните деца. Тук е нужен детайлен анализ на случаите и сравнение с предишни такива с подобни диагнози. Единствено така може да се направи одит как се е променил начина на взимане на решения и дали това е по целесъобразност или става въпрос за конфликт на интереси.
Отделно такъв анализ би позволил да се разбере къде има най-голямо забавяне в чисто административната процедура. Докато НЗОК и предишни министри пламенно общаваха, че ще се справят с решенията по-бързо, виждаме точно обратното. Касата не изпълнява изискването по закон служебно да се снабдява с документи и експертизи. Вместо това остава стандартна практика да карат родители измъчени вече с диагноза и грижа за болните си деца да обикалят специалисти из цялата страна, за да събират подписи и да се молят за документи. Случва се също да стигат до параграф 22 заради нарочно нескопосано написана уредба.
Всичко това обаче става скрито зад 4-те странички отчет и го разбираме най-вече от водени дела за откази за финансиране или въобще незаведени заявления. Едно от малкото неща, които ни позволява да съдим за работата на НЗОК, е регистърът на Фонда. Той все още се използва макар хвърлените обещания и пари за нов такъв. Все така е и изключително трудно да се извади някаква справка от него, въпреки, че информацията в него е изцяло анонимизирана.
Трудно, но не невъзможно. От няколко години анализирам данните за заявленията към НЗОК. Линкове към досегашните ще намерите в статиите ми от ноември и февруари. Ето накратко изводите от последните шест месеца – между февруари и края на юли:
Сравнението с предходните 6 месеца или същия период на 2020-та или предишни години е безпредметно заради пандемията, която съвсем нормално повлия както на администрацията, така и на тежко болните деца и родителите им. Данните за август липсват, защото отне значително време на доброволци да получат и обработят заявленията до края на юли.
Както обикновено, публикувам и графиките илюстриращи тези изводи. Започваме с броя подадени заявления по месец и разбивка дали и какво решение са получили в бъдеще. Виждаме, че в последните месеци има увеличение на отказите. Няма особена промяна на броя заявления. Има разместване по месеци заради пандемията. Както стана ясно в предишната ми статия, това показва, че НЗОК е блокирала лечението на значителен брой деца чисто административно.
Гледайки същата справка, но като проценти виждаме по-ясно увеличението на отказите след октомври. Също виждаме, че по-малък дял от по-новите са останали без решение, но доста от старите са без ясен статус в регистъра. Въпреки подобрението в поддържането му след първата ми серия от статии през 2019-та, НЗОК изглежда все още зарязват нещата в един момент – например, когато родителите вдигнат ръце и се обърнат към кампании за дарения.
Тази графика показва колко време са чакали за решение средно заявленията по месеца на подаване. Тук включваме само решените случаи, така че след забавянето на онези подадени през май, наример, средните стойности за май ще скочат. Така научаваме, например, че през юли 2020-та заявленията са чакали почти 50 дни за решение, 10 от които са били само при експери. Това число намалява на месец през януари 2021. Виждаме намаление на времето, в което се чака за експерти, особено след огромните проблеми доказващи неподготвеността на НЗОК през първите 6 месеца. Все още обаче средно се чака около месец за решение, което е необяснимо.
Тук се виждат заявленията по месец на решаване. Забелязва се увеличаване на капацитета в последната година като всеки месец са взимали поне 100 решения. Разбира се, това не дава никакви сведения за „качеството“ на решенията и конфликтът на интереси във всеки от тях.
Тук отново виждаме времето, за което децата чакат за решение, но този път към момента, в който касата е взела такова. Вижда се отново намаляване на експертите, но общото намаляване на цялостното време е минимално. Това сравнено с разбивката по месец на подаване показва, че НЗОК са склонни да решават част от последните молби по-бързо докато други застояват значително време. Също така показва липса на подобрение в работата на касата в последните две и половина години. Важно уточнение тук е, че тези данни често не включват времето прекарано от родителите в събиране на документацията нужна въобще да им приемат заявлението.
Разбивката по дейности не дава подробна информация за времето, което всяка от тях отнемат, за да забавят решението. Виждаме обаче броя извършени такива. Все още има прекалено много писма към родителите за липсващи документи. Почти винаги те могат да бъдат набавени значително по-бързо и евтино по служебен път. Например, почти не се въвеждат в системата, че са искани епикризи служебно. Най-много са становищата от експерти. Сравнение с времето на Фонда виждаме, че има много повече бюрократични процедури като брой при не особено голяма разлика в броя на заявленията.
Тази графика показва броя на залежалите заявления във всеки един момент. С други думи, колко заявления залежават във всеки един ден от годината на някое бюро докато получат решение. Тъй като има доста заявления с неясен край, съм добавил в червено само тези, по които няма решение 30 дни след последното действие по тях като писмо или становище. Виждаме ясно натрупването и бюрократичното забавяне в сравнение с работата на Фонда.
На последно място показвам отново колко време са чакали заявленията към момента на решаването им. Виждаме, че тези решени до седмица след подаването се увеличават леко, но в съответствие с броя подадени. Остава значителния дял на тези, които са чакали между седмица и месец. През последните няколко месеца намаляват леко чакащите над месец, но делът им отново остава поне 1/3 от всички.
Всичко това е само механично сравнение на анонимизирани данни по месеци и дни. Не ни дава качествено сравнение за това как се лекуват тези деца, какви конфликти и търкане в процедурите срещат и защо при значително по-голям бюджет, НЗОК успява да лекува по-малко деца по-зле. Корупцията и конфликтът на интереси тук би било предпочитано обяснение, само защото алтернативата е болезнена некомпетентност.
The post НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт first appeared on Блогът на Юруков.
Преюдициално запитване — Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз — Решение на Комисията 2006/928/EО за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) — Характер и правни последици на МСП и докладите, изготвени от Комисията въз основа на него — Временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат — Национални правила за създаването и организирането на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в рамките на съдебната система — Член 47 от Хартата на основните права на ЕС — член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт
Интересни дела пред Съда на ЕС – вкл. заключението на Генералния адвокат Бобек и решението по съединени дела C ‑ 83/19, C ‑ 127/19, C ‑ 195/19, C ‑ 291/19, C ‑ 355/19 и C ‑ 397/19 по преюдициално питане на Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) до Съда
Съдът на ЕС:
Преюдициалните запитвания по изброените дела засягат тълкуването на член 2; член 4, параграф 3; член 9 и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС; член 67, параграф 1 и член 267 ДФЕС; член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка в Румъния (аналогично има и за България, бел.моя).
Споровете по главното производство са свързани с реформата в областта на правосъдието и борбата с корупцията в Румъния. Приети са национални закони, чията съвместимост с правото на ЕС се оспорва пред румънския съд. Жалбоподателите се позовават на докладите по CVM. Запитващите юрисдикции не са сигурни по отношение на правната природа и последиците от CVM и обхвата на докладите, изготвени от Комисията по него. Според тези съдилища съдържанието, правното естество и продължителността на този механизъм следва да се разглеждат като попадащи в обхвата на Договора за присъединяване, в резултат на което изискванията, посочени в тези доклади, трябва да бъдат обвързващи за Румъния.
След разглеждане на допустимостта Съдът решава, че преюдициалните запитвания, доколкото са допустими, се отнасят до:
– дали Решението за CVM и докладите, изготвени от Комисията въз основа на това решение, представляват актове на институция на ЕС, които подлежат на тълкуване от Съда съгласно член 267 ДФЕС ;
– дали Решението за CVM попада в обхвата на Договора за присъединяване и ако е така, какви са правните последици от това за Румъния ;
– дали законодателството, уреждащо организацията на правосъдието в Румъния, попада в обхвата на Решението за CVM ;
– дали законодателството относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебната инспекция е в съответствие с правото на ЕС;
– дали законодателството относно създаването на SIIJ е в съответствие с правото на ЕС ;
– дали румънският режим за финансовата отговорност на държавата и за личната отговорност на съдиите в случай на съдебна грешка е в съответствие с правото на ЕС;
– принципа на примата на правото на ЕС.
Що се отнася до докладите, изготвени от Комисията въз основа на Решението, следва да се има предвид, че за да се определи дали даден акт на ЕС води до обвързващи правни последици, е необходимо да се проучи неговото съдържание и да се оцени неговите последици въз основа на обективни критерии – съдържанието на този акт, когато е уместно контекстът, в който е приет и правомощията на институцията, приела акта (вж. за това решение на 20 февруари 2018 г., Белгия срещу Комисия , C ‑ 16/16 P, ЕС: C: 2018: 79, параграф 32). Докладите не са адресирани до Румъния, а до Парламента и Съвета. Изводите, изложени в тях, съдържат препоръки към Румъния. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда за принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да се гарантира прилагането и ефективността на правото на ЕС и да се премахнат неправомерните последици от нарушение на това право. Такова задължение, в рамките на своята компетентност, се дължи от всеки орган на съответната държава -членка ( виж за това решение от 17 декември 2020 г., Комисия / Словения (архиви на ЕЦБ) , C ‑ 316/19, точки 119 и 124).
ГА Бобек казва за докладите: Докладите на Комисията по CVM нямат задължителен характер, но трябва надлежно да се вземат предвид от тази държава членка в усилията ѝ да изпълни задълженията си за постигане на показателите, установени в приложението към Решение 2006/928/ЕО, с оглед на изискването на принципа на лоялно сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 ДЕС.
– не е оправдано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и
– не е придружено от конкретни гаранции, като например, за да се предотврати всякакъв риск този раздел да бъде използван като инструмент за политически контрол върху дейността на тези съдии и прокурори, които могат да подкопаят тяхната независимост и, второ, да гарантира, че тази изключителна компетентност могат да се упражняват по отношение на тези съдии и прокурори в пълно съответствие с изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата.
Практика на съдия в Мичиган, която заслужава отбелязване, макар че е в контекста на друга правна система.
В решение от 110 страници съдия Линда В. Паркър пише, че адвокатите на Тръмп по време на процеса имат твърдения, които не са подкрепени с доказателства, и не са извършили дължимата проверка на фактите, изисквана от законовите правила, преди да твърдят, че има масови измами по време на изборите в Мичиган .
Паркър пише още, че ще изисква адвокатите да посещават часове по юридически дисциплини, и препраща случая към съответните дисциплинарни комисии за откриване на дисциплинарни производства, които могат да доведат до отнемане на правоспособността.
През юни съдийската адвокатска колегия в Ню Йорк е отнела адвокатските права на бившия кмет на Ню Йорк Рудолф У. Джулиани с аргумента, че личният адвокат на бившия президент Доналд Тръмп е „прави очевидно фалшиви и подвеждащи изявления“, които представляват продължаваща заплаха за обществеността. Джулиани води дело за възстановяване на правата си.
Политически мотивираните обвинения на адвокатите могат да бъдат защитени от Първата поправка, когато са публикувани в Twitter, споделени в Telegram или повторени по телевизията, смята съдия Паркър. – Съдилищата на страната обаче са запазени за разглеждане на действителните аргументи.
„Това решение изпраща силно послание до адвокатите навсякъде – спазвайте правилата, придържайте се към истината или ще платите цената за поведението си“, казва Дейвид Финк, адвокат в град Детройт. „Това решение означава, че адвокатите могат да бъдат подведени под отговорност за използване на съдилищата за разпространяване на невярна информация и, надяваме се, то показва, че голямата лъжа, че тези избори са откраднати, е отхвърлена. ”