От сайта на медийния регулатор:
На 12.08.2021 г. на свое заседание, Съветът за електронни медии обяви процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
Кандидатите могат да подават документи до 16 септември 2021 г. включително.
Изборът на нов генерален директор ще се състои на 27 октомври 2021 г.
Филмовият фестивал в Ню Йорк закрива, а филмовият фестивал във Венеция открива с последния филм на Педро Алмодовар Parallel Mothers, Madres paralela.
Пенелопе Крус си сътрудничи с Алмодовар в „ Паралелни майки“, като играе една от двете жени, които се оказват свързани поради общата си съдба.
Но интересното е, че Инстаграм цензурира плаката на филма поради нарушаване на общностните стандарти, ето Алмодовар и плакатът (от сайта на yahoo) :
Впоследствие – след реакция на потребителите – плакатът е възстановен с обяснение и извинение:
„По изключение позволяваме изображения, съдържащо голота при определени обстоятелства, включително когато има ясен художествен контекст. Затова възстановихме публикации, споделящи афиша на филма на Алмодовар в Instagram и наистина съжаляваме за причиненото объркване “, се казва в изявление на компанията до Асошиейтед прес.
Движението #FreeTheNipple преди време защити възможността да се показват изображения на кърмещи жени и други подобни изображения.
Компанията Twitter ще си партнира с Associated Press и Reuters за предоставяне на достоверна информация на сайта за социални мрежи като част от усилията за борба с разпространението на дезинформация, съобщава Ройтерс.
По-рано тази година Twitter стартира програма, наречена Birdwatch, обръщайки се и към своите потребители да помогнат за идентифициране и проверка на подвеждащи туитове. Прочетете още
Twitter заяви, че ще си сътрудничи с новинарските организации, за да добави точен контекст, който може да се появи на различни места в Twitter, като например в етикет, прикрепен към туитове за събитието.
Twitter ще работи отделно с AP и с Reuters, подразделение на компанията за информационни услуги Thomson Reuters Corp.
„
Hай-големият доставчик на телевизия в България “Булсатком” има избран нов собственик – Спас Русев, информира “Капитал”.
Основателят на “Булсатком” Пламен Генчев предприема различни ходове, за да осуети продажбата, вкл. води дело за несъстоятелност на “Булсатком” и назначаване на синдик. Следващото заседание е насрочено за 10 август. Сделката е на път да се случи, пише “Капитал”.
В Официален вестник на ЕС е публикувано Известие на Комисията относно прилагането на правилата за държавна помощ от националните съдилища.
В началото се казва следното:
Комисията изпълнява програмата за модернизиране на държавната помощ. Съгласно тази програма Комисията прие пакет от законодателни актове, насоки и известия за оценяване на мерките за държавна помощ. Пакетът дава възможност на Комисията да съсредоточи своя ex ante контрол върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, като същевременно развива по-тясно сътрудничество с държавите членки при прилагането на правилата за държавните помощи. За целта Комисията създаде повече възможности за държавите членки да предоставят държавна помощ без предварителен контрол от страна на Комисията, като въведе допълнителни освобождавания от задължението Комисията да бъде уведомена относно планирана мярка за държавна помощ. В резултат на това се увеличи обемът на помощите, предоставяни въз основа на групови освобождавания (2). В този контекст ролята на националните съдилища за гарантиране на спазването на правилата за държавна помощ стана още по-значима.
През 2019 г. Комисията публикува проучване относно прилагането на правилата за държавната помощ и решенията на националните съдилища в 28-те държави членки. В проучването относно прилагането беше направен преглед на над 750 национални съдебни решения по дела, които попадат в две категории: 1) дела, в които националните съдилища определят последствията от неправомерното прилагане на помощ („прилагане на законодателството от страна на частноправни субекти“); и 2) дела, в които националните съдилища участват в изпълнението на решения на Комисията относно възстановяване („прилагане на законодателството от страна на публичните органи“).
Проучването относно прилагането показа, че между 2007 и 2017 г. се е увеличил броят на делата, свързани с държавна помощ, които са били отнесени към националните съдилища. Въпреки увеличения брой дела националните съдилища рядко са постановявали предприемането на корективни мерки, а исковете за обезщетение за вреди представляват малък дял от делата. Освен това не са използвани широко начините на сътрудничество между Комисията и националните съдилища, въведени през 2009 г. с Известие на Комисията относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища („Известие относно прилагането от 2009 г.“) Настоящото известие предоставя на националните съдилища и на други заинтересовани страни практическа информация относно прилагането на правилата за държавната помощ на национално равнище. В него са взети предвид въпросите, повдигнати от тези съдилища в контекста на проучването относно прилагането или в дела, отнесени за преюдициални заключения до Съда на Европейския съюз („Съда“). Такива примери са съгласуваността между производствата пред Комисията и пред националните съдилища или въпросите, повдигнати поради неправилното прилагане на регламентите за групово освобождаване.
Целта на настоящото известие е да се предоставят насоки на съдилищата и трибуналите на държавите членки по смисъла на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) и да се насърчи по-задълбочено сътрудничество между Комисията и националните съдилища, като се определят всички налични инструменти за сътрудничество. То не обвързва националните съдилища, нито засяга тяхната независимост. Основният акцент на настоящото известие е прилагането на законодателството от страна на частноправни субекти. В Известието на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ („Известието относно събирането на държавна помощ“) се разглеждат аспектите, свързани с прилагането на законодателството от страна на публичните органи.
<
С Решение № РД-05-62 от 4 август 2021 г. Съветът за електронни медии разгледа постъпила с вх. No РД–21 17–00–17/02.08.2021 г. молба от г–н Андон Балтаков, с която подава оставка като генерален директор на Българското национално радио (БНР).
Съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), мандатът на генералния директор се прекратява предсрочно: 1/ на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на СЕМ, посочени в чл. 30 от същия закон; 2/ ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или
системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио– и телевизионните оператори.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗРТ – постъпване на писмено заявление.
ЗРТ предвижда при предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор ръководството на съответната организация – в случая БНР, да се възложи на лице, определено от СЕМ и отговарящо на изискванията по чл. 66 от закона.
Съветът обсъди възможна кандидатура, на която след прекратяване мандата на г–н Балтаков, да се възложи управлението на обществената медия. Мнозинството от съветниците реши управлението на БНР да се възложи на г–н Милен Митев.
Предвид изложеното и на основание чл. 32, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 1 и чл. 67, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии
Р Е Ш И:
1. Прекратява предсрочно мандата на г–н Андон Атанасов Балтаков като генерален директор на Българското национално радио, считано от 05.08.2021 г. Прекратява сключения с г–н Андон Атанасов Балтаков, в качеството му на генерален директор, договор за възлагане на управление на Българското национално радио, считано от 05.08.2021 г.
2. Възлага ръководството на Българското национално радио на г–н Милен Кънчев Митев до провеждане на нов избор за генерален директор, който да се проведе в срок до три месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област чрез Съвета за електронни медии в 14– дневен срок от датата на съобщаването му.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, обжалването не спира изпълнението на решението.
*
Към обявените “дълбоко лични причини” освободеният вече генерален директор е дал интервю за Дневник, в което посочва три фактора за оттеглянето си, на сайта на БНР те са обобщени така:
Останалите два фактора са опити от няколко месеца за саботаж на работата му, както и липсата на професионална подкрепа на журналистическата гилдия в България за това, което прави.
Ето и коментара на служебния премиер Стефан Янев по повод твърдението, че държавата не реагирала на опита да бъде сплашен:
“Спомена. Имах лична среща, бях на интервю в БНР. Спомена, че има някакво такова притеснение. Казах му, че такива притеснения и такава практика имаме всички и по-скоро да си помисли добре. Ако се е оплаквал от нещо, нека каже какво му казах докрай. Така че, дотолкова по този въпрос”.”
*