След убийството на Чарли Кърк, десен политически активист, предприеманите мерки извеждат отново на преден план въпроса за свободата на изразяване и нейните предели. Важно за разказа е, че правната рамка на свободата на изразяване в САЩ се основава на Първата поправка на американската конституция, според която Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Но предели има – и те са уточнени от съдебната практика в САЩ – не е защитено слово призоваването към насилие.
Водещите американски медии отбелязаха, че в подкаста на Кейти Милър главната прокурорка Пам Бонди изключи речта на омразата от защитеното слово. Едва по-късно – след реакциите на експертите и на медиите – тя уточни тезата си: “Речта на омразата, която преминава границата на заплахите за насилие, не е защитена от Първата поправка. Това е престъпление. Твърде дълго гледахме как радикалната левица нормализира заплахите, призовава за убийства и приветства политическото насилие. Тази ера приключи.” Бонди е права, че истинските заплахи и подбуждането не са защитени, но коментарите й при Милър не правят такова разграничение. В това интервю и в друго интервю Бонди изглежда невежа по отношение на конституционното право по начин, който би бил поразителен за всеки адвокат и е неприемлив за главен прокурор на САЩ.
Трябва да сме категорични за абсолютната неприемливост на политическото насилие, от каквато и посока да идва и по отношение на когото и да е насочено. Но когато става дума за говоренето, защитеното слово по американското право е в по-широки граници.
Адам Липтак от NYT e написал “Какво трябва да знаем за речта на омразата и Първата поправка” за Пам Бонди и всички, които се интересуват от защитено и незащитено слово. Освен Пам Бонди, той цитира и президента Тръмп, който казва АВС ми платиха 15 милиона долара за реч на омразата. Дали Първата поправка позволява да се наказва речта на омразата? Върховният съд на САЩ много ясно казва “не”. Могат ли съдилищата да забранят реч, която причинява страдание на слушателите? Върховният съд на САЩ отново казва “не”.
Отличителен ли е американският подход към езика на омразата? Да.* Но въпреки това в Съединените щати такава реч остава конституционно защитена. Все пак обаче Първата поправка не защитава подбуждането – при което се изисква вероятност от предстоящо насилие, вж решението Бранденбург срещу Охайо.
И накрая: Ако речта на омразата е защитена от Първата поправка, защо хората биват уволнявани за неща, които са казали за г-н Кърк? Отговорът на Липтак е, че когато става дума за частни предприятия, те са извън обхвата на Първата поправка, тя ограничава само правителствените дейности.
*Имам публикация за незащитеното слово по ЕКПЧ, ще я добавя в скоро време.














