Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.
През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.
Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.
Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.
През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.
Правилно е да се пише прихлупвам, прихлупя. Облаците бързо прииждат и тъмната им оловносива маса прихлупва цялата земя. Поръсете сиренето върху половината омлет и прихлупете отгоре другата половина.
Днес Томислав Дончев съвсем без ирония помоли да отбележи, че не трябвало да се чака съгласие за публикуване на най-големите получатели на поръчки и проекти по еврофондовете, а можело просто да се видят в портала на ИСУН.
Да, наистина – там са… почти. Липсват онези прибрали стотици милиони скрити зад Автомагистрали ЕАД и подобните паравани за безконтролно харчене. Но какво са това няколко стотин милиона между приятели?
Да, наистина може да се намерят. Дори като пуснаха портала се похвалиха, че имат отворени данни. Т.е. пак имат отворени данни, защото бяха платили за такива в стария ИСУН, който беше много хубав, ама не беше готов, особено от гледна точка на прозрачността и трябваше да го ремонтират.
Та аз като чух това се засилих към портала за отворени данни на същия този кабинет, в който Дончев така дейно работеше за електронни услуги пръснати тук-таме, че да ги пише за egov и да мирясаме. Да, там имаше данни за бенефициентите – от 2015-та. Малшанс.
Отворих ИСУН и о, чудо! – има бутон за сваляне на отворени данни. Най-накрая! Затърсих къде мога да направя подобни справки и да сваля нужното ми, но уви – нямаше. Трябваше да се сваля всичко програма по програма.
Пуснах първата и зачаках. Свали се файл от 1.7Mb за Транспорт и транспортна инфраструктура. Повторих същото още 20 пъти докато след 20-тина минути не получих 307 Mb в XML файлове.
Ако не знаете какво е XML и как се работи с него, съжалявам, ония курс по Excel в офиса дето проспахте няма да ви помогне. За практически всички журналисти данните в този формат са безполезни. Затова често се обръщат към хора като мен да ги сдъвкват в нещо потребно. Аз с така отворена информация мога да работя. Повечето, които имат нужда от нея веднага – не.
Разбира се, с данните следва да има схема и описание кое какво означава, каква е структурата и номенклатурите, но такова нещо почти не се среща в родната администрация. Затова не следва да се учудваме, че не са си документирали собствените данни. По имената на полета избрани наслуки от навярно разбрал значението им програмист аз догадих какво би трябвало да значат изначално. След това написах няколко скрипта на bash да извадя статистика за структурата, за да знам с какво си имам работа. 41280 проекта, 54451 юридически лица със 122049 взаимодействия между тях. Тръгнах да пиша нещо набързо на bash да извади имената им, взаимовръзките и прочие. Т.е. да сдъвква тия 300Mb от машинно четима информация. Утре ще си играя още.
Междувременно намерих и доста грешки и липсваща информация. Вземете например АНИВА ЕООД с ЕИК 121282600. Няма специална причина да избера тях. Нямам и идея кои са – просто бяха първите в търсачката. Уникалният код в данните им е b1be295ec5e347a7081ff257e61ab5e6f2ea4982. Според търсачката са изпълнители в 5 проекта. В отворените данни обаче се виждат само в двата от Развитие човешки ресурси, но не и в трите от Иновации и конкурентоспособност. Но какво толкова? Тук само за едни 812156.50 лв. говорим – даже за половин чехмедже няма.
Та дори сваляйки суровите данни и с нужните технически умения да се борави с тях, пак няма да получим вярна справка за реално получилите еврофондове. Нищо от това всъщност не е ново – за проблемите с данните от еврофондовете, достъпността и грешките говорим от години. То дори цели проекти изчезваха в портала с обяснение за системни грешки. Една съвсем явна управленска „грешка“ беше дългото криене на данните за селските райони. ПРСР нарочно години наред не беше вкарван в ИСУН, за да може ДПС да се нахрани скрита от погледите на обществеността.
Затова, да драги мои – наистина в ИСУН ги има данните. Повечето поне. И ако искате въпросната справка, а хора като мен не си вдигат телефона, защото изработват данъците за вилите за тъщи на заместници и съветници, за които същия този Томислав Дончев мижеше почти десетилетие по коридорите на МС, то хващайте молив и тетрадка и започвайте да смятате на ръка прелиствайки търсачката на ИСУН.
Така или иначе все още искат всичко на хартия – с мокър печат и „вярно с оригинала“. Та и отворените данни на ИСУН те така.
Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.
За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.
Програмата включва:
направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.
Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения. В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.
Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.
Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR. Индикативно разпределение:
Програмата действа за срок от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г.
За целите на програмата секторите на културата и творчеството са дефинирани в член 1, като включват, inter alia, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства (включително театър и танц), книги и издателска дейност, радио и визуални изкуства.
Програмата включва:
направление Култура, което обхваща секторите на културата и творчеството, с изключение на аудио-визуалния сектор;
направление MEDIA, което обхваща аудио-визуалния сектор;
междусекторно направление, което обхваща действия във всички сектори на културата и творчеството.
Направление Култура следва да насърчава изграждането на мрежи от творчески общности и да стимулира трансграничното и мултидисциплинарното сътрудничество с използването на различни набори от умения, като художествени, творчески, цифрови и технологични умения. В аудиовизуалния сектор е необходима намеса на Съюза, която да съпътства политиките на Съюза за цифровия единен пазар.
Междусекторното направление има за цел да развива потенциала на сътрудничеството между различните сектори на културата и творчеството, и да предложи решения на общите предизвикателства, с които те се сблъскват. От съвместния хоризонтален подход се извличат ползи от гледна точка на трансфера на знания и административната ефективност. В този контекст бюрата на Програмата допринасят за постигането на целите на Програмата и за нейното изпълнение.
Финансовият пакет за изпълнението на Програмата в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. възлиза на 1 842 000 000 EUR.
С днешния очерк Цветан ще ни разходи из създаването на българската азбука и ще ни разкаже за Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ. Приятно четене:
Брегалнишката мисия на Константин–Кирил Философ
и покръстването на българите в Равен, Македония и създаването на българската писменост
На 24 май 2017 пред храма „Св. Николай“ във Варна се провеждаше четене на житието на равноапостолите Кирил и Методий – просветители славяно-български, когато ми хрумна въпросът:
– Дали светите братя са стъпвали в България?
Слава Богу, следите остават, Уотсън!
Св. Св. Кирил и Методий в Херсонес Таврически /Севастопол/ от Ватиканския манускрипт от 1613.
Вероятно те са спрели в 860 г. на път за Хазария/Крим/ във византийските градове Месембрия/Несебър/ и Одесос/Варна/.
В тяхното друго житие „Солунската легенда“ се разказва за тяхната мисия в Македония.
0
Патриарх Фотий и св. св. Кирил и Методий.
Константин – Кирил Философ (827 – 869 година) и Методий (815 – 885 година)
са родени в Солун в семейството на византийски аристократи. Методий бил роден под името Страхота до замонашването си. Кирил бил роден под името Константин, името Философ получил, докато преподавал Философия в Магнаурската школа, а Кирил – в Рим в края на живота си, когато приел монашеството. Византия искала чрез християнизация/покръстване/ на славяните да успее да ги присъедини и постави в сферата си на влияние. Високата ерудиция на Кирил и Методий и съвършеното владеене на български език, ги направили подходящи за мисията по създаване на българска писменост, на която да бъдат преведени Евангeлието, Псалтира и други важни православни текстове.
След пътешествията в Балши – Берат – Охрид – Струмица – Солун – Истанбул – Плиска се върнах и раздвижих останалите си мозъчни клетки и направих нови връзки.
Намерeният надпис край Балша до Берат в Албания, унищожен, но е запазеното копие гласи:
„Покръсти се от Бога архонтът на България Борис в лето 6374 от духовният си баща Михаил III. Или 6374 – 558 = 865г.
Глаголица и кирилица
Къде е покръстен народа? В Плиска?
Според Чернорезец Храбър българската азбука е създаденена в лето 6363 от сътворението на света или 6363 – 5588 = 855г.
Методий и Константин Философ покръсват кан Борис в присъствието кръстника император Михаил
Император Михаил III Пияницата на Хиподрума/Ат мегдан/ в Константинопол/Истанбул/
Архонтът княз Борис – Михаил от църквата „Св. Наум“ Охрид.
В 852г. кан Борис поема властта в Брегалница след смърта на агресивния кан Пресиян.
с цел покръстване на славяните, живеещи между реките Брегалница и река Струма. Данни за мисията се съдържат в Краткото Кирилово житие: „След това той /Кирил / отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А пък като намери непокръстените, той ги покръсти и обърна в православната вяра. Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000” Осъществяването на тази мисия за една година разкрива намерението на Кирил и Методий да посветят делото си на създаване на нова писменост, на която да бъдат преведени и написани богуслужебни книги на български език
Кан Борис идва на инспекция в Македония да види какви са темповете на покръстване и там също е покръстен.
Къде? В малката Плиска – Брегалница.
В Брегалница в Македония според „Краткото Кирилово житие“
На български език е създена азбуката
Глаголицата на Константин Философ – св. Кирил.
Според Солунската легенда покръстването е в Равен
Според Солунската легенда покръстването е в Равен. Къде е той?
Град Равен /Калето до с. Крупиште/ е до Щип на река Брегалница
Според „Солунската легенда‘‘ свети Кирил свидетелствува:
„И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб , който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха. Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски , и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: „ Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил! ”
Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.
А защо Солунските братя спират до Брегалница отговор ни дава видния бугарски историчар Божидар Димитров:
А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса – Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.
Геополитическа обстановка на Балканите во лето 855
Българската империя цар Борис I Покръстител включва областта Македония, а Византийската империя областта Темата МАКЕДОНИЯ с център Адрианопол/Одрин/.
На север са Моравия, където светите братя са разпространявали българската писменост.
Панонското княжество е през което са избягали учениците св. Климент, св. Наум, св. Ангеларий до границата ни на Дунава.
Делото на св. св. Кирил и Методий е продължено в Плиска и Охрид.
Кирилицата е създадена от св. Климент Охридски и учениците на светите Братя.
Според Солунската легенда след сарацинска мисия идва ред на българската мисия, когато св. Кирил и Методий покръстват цар Борис I в град Равен на река Брегалница във Вардарска Македония. Брегалничката мисия обаче прекъсва защото трябва да се постигне каноничното признаване на глаголицата.
Днес ние можем да прочетем отчета на Константин Философ за обретение мощите на св. Климент папа Римски с автор св. Методий . Тези свети мощи изиграват решаваща роля за каноничното утвърждаване на нашата азбука в Рим като средство за разпространение на Божието слово или благовестието. .
Македонският историк Драган Зайковски пише:
Брегалничката мисија на Константин (Кирил) Филозоф е важна и од еден друг аспект: како почеток на словенската писменост. Имено, во науката постои теза дека токму за време на Брегалничката мисија била создадена првата словенска азбука – глаголицата.
Боже пази България, Северна Македония, Северна Гърция и кирилицата!
Амин!
Писа и преписва со левата рука грешниот хаджи Цветанъ, Ден на българската писменост, лето 2021.
Снимки: Цветан Димитров.
Литература за любопитните:
Житие на равноапостолните Кирил и Методий, просветители славянобългарски, Сборник жития на светци за май, издание на Зографския манастир.
Проф. д-р Драган Зайковски, Христийанизацията на Словените во Македонийа, Бигорски монастир.
Архимадрит Серафим, Църковно – мисионерското дело на Константин Философ, св. Кирил.
Европейската комисия публикува насоките си относно първия по рода си в световен мащаб Кодекс за поведение връзка с дезинформацията, който следва да бъде превърнат в по-ефективен инструмент за борба с дезинформацията.
Подходът на ЕС за противодействие на дезинформацията се основава на защитата на свободата на изразяване и други права и свободи, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В съответствие с тези права и свободи, вместо да криминализира или забрани дезинформацията, Стратегията на ЕС има за цел да направи онлайн средата и нейните участници по-прозрачни и отговорни, овластявайки гражданите и насърчавайки отворени демократични дебати.
За тази цел ЕС се стреми да мобилизира всички заинтересовани страни, включително публичните власти, бизнеса, медиите, академичните среди и гражданското общество. Основен елемент на усилията на ЕС е Кодексът на практиките за дезинформация, в сила от октомври 2018 г.
Кодексът е иновативен инструмент за осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност на онлайн платформите, както и структурирана рамка за наблюдение и подобряване на политиките на платформите за дезинформация.
Оценката на Комисията за прилагането на Кодекса разкри значителни недостатъци. Оценката също така подчерта липсата на подходящ механизъм за мониторинг, включително ключови показатели за ефективност (KPI), липса на ангажименти за достъп до данните на платформите за проучване на дезинформацията и ограничено участие на заинтересованите страни, по-специално от рекламния сектор.
Това ръководство излага възгледите на Комисията за това как платформите и други съответни заинтересовани страни да засилят мерките си за отстраняване на пропуските и недостатъците в Кодекса и да създадат по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.
В насоките се призовава за подсилване на Кодекса чрез неговото укрепване в следните области:
По-голямо участие с индивидуализирани ангажименти;
Прекратяване на финансирането на дезинформацията;
Гарантиране на интегритета на услугите;
Предоставяне на възможност на ползвателите да разпознават и сигнализират за дезинформация;
Увеличаване на обхвата на проверката на фактите и предоставяне на по-голям достъп до данни за изследователите;
Започваме да прилагаме нови начини да информираме хората, ако те взаимодействат със съдържание, което е оценено като дезинформация, както и да предприемем по-решителни действия срещу хора, които многократно споделят дезинформация във Facebook.
Независимо дали става въпрос за невярно или подвеждащо съдържание за COVID-19 и ваксини, климатични промени, избори или други теми, ние работим по-малко хора да виждат дезинформация в нашите приложения.
Също така ако попаднете на страница, която многократно е споделяла съдържание, оценявано като дезинформация, ще видите прозорец с препратка към повече информация, който ще ви помогне да вземете информирано решение дали искате да следвате страницата.
Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.
Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.
Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.
Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.
Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.
Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.
Специализираният наказателен съд е давал до 15 разрешения на ден за използване на специални разузнавателни средства. За 2020 година специализираните съдилища са издали 2798 разрешения за СРС.
Разрешенията се дават произволно, не от съдии, а от служители по сигурността.
Има неофициална информация, че службите използват частни компании, добре оборудвани с подслушвателна техника и техника за проследяване. В този случай въпросните компании предоставят информация на службите съвсем бракониерски и нелегално. В тези хипотези, разбира се, никакви следи няма.
Само три процента от информацията, събрана със СРС-та се използва за нуждите на наказателния процес и националната сигурност.
