На сайта на Сметната палата може да бъде прочетен одитният доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за минал период – 2017 – 2019 г., при двама бивши генерални директори и деветима членове на Управителния съвет на БНР (стр.168 от доклада).
– Образование, наука, спорт, култура, медии – / – Одит за съответствие при финансовото управление –
Докладът представя специфичен и много подробен преглед на системата за управление на финансовите средства. Независимо дали изводите се споделят или оспорват, одитният доклад е задължително четиво, защото създава представа за подхода на Сметната палата при оценка на законосъобразността на управлението на финансовите средства.
Части от доклада, в които има наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджета на БНР, са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Части от доклада не са публикувани поради чл. 58, ал. 3 от Закона за Сметната палата: не може да се огласяват данни от доклад, изпратен на прокуратурата, до приключване на наказателното производство.
Сметната палата е изпратила на прокуратурата части от одитния доклад съгласно чл. 58 ал.1 от Закона за Сметната палата, според който институцията изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Поради тази причина одитният доклад за извършения одит е публикуван без частите, които са изпратени на прокуратурата.
Съобщението на Сметната палата е от първите дни на календарната 2021 година, отпреди близо половин година.
Становищата на АДФИ и прокуратурата се очакват.
В одитната програма на Сметната палата за 2021 не са предвидени нови одити за съответствие за БНР и БНТ, само под номера 222 и 223 са включени одити на годишните финансови отчети:
222.
Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българското национално радио за 2020 г.
01.01.2020 г. 31.12.2020 г.
Българско национално радио
223.
Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българската национална телевизия за 2020 г.
01.01.2020 г. 31.12.2020 г.
Българска национална телевизия
Предвиден е Одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Национален фонд „Култура“ за периода 2018 – 2019.
Съществителното име зомби е от среден род; мн.ч. зомбита, членувана форма зомбито. С този костюм ще се превърнеш в страшно зомби. Единадесет хиляди души се маскираха като зомбита и яхнаха велосипедите в град Кий Уест, щата Флорида, в рамките на традиционния ежегоден фестивал.
Когато се натрупат двойни отварящи или затварящи кавички непосредствено едни след други, се пишат само едните. „Портокал с часовников механизъм“ е явление в световната литература“, четем в рецензията на романа. („„Портокал с часовников механизъм“ е явление в световната литература“, четем в рецензията на романа.) Пред репортерите Станислас Вавринка заяви: „Готов съм за „Ролан Гарос“. (Пред […]
Конституционният съд се произнесе по дело №9/2020 г. и прие Решение №8/2021 г.Делото е образувано на 14.05.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Те се отнасят до съдебното производство по несъстоятелност на една конкретна банка– КТБ, и неговите правни последици. Въпросното производство за несъстоятелност на банка е единственото открито при тяхното действие. Дори и разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б, формулирани като общи правила за производството по банкова несъстоятелност изобщо, са приети включително, ако не и преимуществено с цел да обслужат конкретно производството по несъстоятелност на КТБ.
Практически цялото извънредно законотворчество по несъстоятелността на КТБ беше обявено за противоречащо на Конституцията. Текстовете, писани от светила като Пеевски, Цонев и Хамид, скромната следа в законотворчеството на дългогодишния, но рядко появяващ се в Народното събрание депутат Делян Пеевски
казва Николай Стоянов, журналист от Капитал, който стигна до същите изводи доста по-рано от КС.
Тезата за противоконституционност на продукта на Пеевски- Цонев – Хамид, със съкращения:
оспорените разпоредби на ЗБН разкриват признаците на закон със същинско обратно действие, тъй като преуреждат определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица– техни частни правоприемници. Несъвместимо с правната сигурност е: заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон, за чиято установеност като правило за поведение е достатъчно да се посочи, че в тази му част (чл. 103- 105 ЗЗД) не е търпял изменения от приемането му през 1950 г. до настоящия момент; обременяване по силата на закона с тежести, противопоставими на трети лица, на имущества, придобити от тях свободни от обезпечения преди влизане на този закон в сила; неограничената от гледна точка на времеви период и брой прехвърляния възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката, с цел връщане в масата на несъстоятелността на придобито от тях имущество. В не по-малка степен накърнява правната сигурност въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици. Във връзка с това Съдът не намира основания да отстъпи от разбирането си, че „принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти“, налага „още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни“.
Липсва каквото и да е оправдание от конституционен ранг кредиторите и длъжниците на една определена търговска банка да бъдат третирани по-различно спрямо всички останали правни субекти в идентично правно положение. Във връзка с това Съдът намира за необходимо да отбележи, че вложителите в една банка имат легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си, но адресат на тези очаквания е самата банка, тъй като тя управлява вложенията и извършва кредитиране за собствена сметка и на собствен риск (чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции) и при добро управление би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания. В случай, че банката бъде обявена в несъстоятелност, вложителите имат към държавата легитимното очакване да получат гарантирания от закона лимитиран размер, определен в чл. 4, ал. 1 ЗГВБ, при което няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим „обществен интерес“, а по-скоро частен.
По изложените съображения Съдът намира, че оспорените разпоредби от ЗБН (с изключение на чл. 60а и чл. 60б, чиято формулировка не позволява да бъдат отнесени конкретно до производството по несъстоятелност на КТБ) нарушават конституционната повеля на чл. 6, ал. 2 от Основния закон за равнопоставеност пред закона като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к.д.№ 14 от 1992 г.). Както е имал възможност вече да отбележи Съдът, принципът вменява в задължение на държавата да третира равно всички, които биват засегнати от нейни действия или решения. Нарушаването на този конституционен императив се квалифицира като произвол, представляващ нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост (Решение № 1 от 27.01.2005 г. по к.д.№ 8 от 2004 г.)
В обобщение на изложеното, Конституционният съд намира, че оспорените разпоредби на ЗБН са противоконституционни като нарушаващи принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), принципа на равнопоставеност пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), принципа на гарантиране и неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).
Делото е заведено след разкрития на Едуард Сноудън относно електронните системи за проследяване и наблюдение, управлявани от разузнавателните служби на Съединените американски щати и Обединеното кралство.
Разкритията на Едуард Сноудън, направени през 2013 г., показват, че централата на правителствените комуникации („Government Communications Headquarters, GCHQ“, която е една от разузнавателните служби на Обединеното кралство) провежда операция с кодово име „TEMPORA“, която позволява на службата да използва и съхранява огромни обеми данни. Според доклад от март 2015 г. на Комисията по разузнаване и сигурност на британския парламент GCHQ извършва групово прихващане на комуникации.
В САЩ Агенцията за национална сигурност („NSA“) призна съществуването на PRISM и Upstream. PRISM е програма, чрез която правителството на Съединените щати получава разузнавателни материали от доставчици на интернет услуги („ISP“). Upstream позволява събиране на съдържание и комуникационни данни чрез оптични кабели и инфраструктура, вкл. глобални данни, по-специално на неамерикански граждани.
В жалбите се твърди още, че британските служби имат достъп и до американските данни. Така предмет на делото са три вида действия за наблюдение и проследяване:
групово прихващане на комуникации по програма TEMPORA;
споделяне и получаване на разузнавателни данни в сътрудничество с програмите PRISM и Upstream на NSA
и предаването на данни за едни или други лица от доставчиците на услуги.
Въпросът е дали прихващането, задържането, съхраняването и споделянето на данни е съвместимо с чл. 8 и 10 ЕКПЧ.
Британското правителство възприема подход „нито потвърждаване, нито отричане“.
Решението на Голямата камара е повече от 200 страници. Позовава се на международната рамка (ООН, Съвет на Европа) и правото на ЕС (Хартата за основните права, директивите, практиката на Съда на ЕС ).
По член 8 ЕКПЧ – личен живот
ЕСПЧ взе предвид, че всяка намеса в правата по член 8 може да бъде оправдана само ако е
в съответствие със закона,
преследва една или повече законни цели,
намесата е необходима и пропорционална в демократичното общество за постигане на целта. При това – за да бъде „съвместимо с върховенството на закона“, наблюдението трябва да бъде „достъпно за заинтересованото лице“ и „с предвидими последици“.
При прегледа на първата част от теста съдът прецени правната рамка и заключи, че тя е „изключително сложна“.
При анализа на предвидимостта и необходимостта по т. 3 съдът взе предвид шест минимални изисквания:
естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
дефиниция на категориите хора, които могат да прихващат комуникации;
ограничение на продължителността на прихващането;
процедурата, която трябва да се следва за изследване, използване и съхраняване на получените данни;
предпазните мерки, които трябва да се вземат при предаване на данните на други страни;
и обстоятелствата, при които прихващаните данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени.
Съдът не установява адекватни гаранции срещу злоупотреба. Той не смята, че „властите са постигнали справедлив баланс между конкуриращите се публични и частни интереси, като са игнорирали изцяло гаранциите за правата на гражданите при търсенето и изследването на съдържание“. Той призна, че метаданните притежават различна защита на поверителността и разузнавателна стойност в сравнение с комуникационните данни – и че не при всички метаданни е гарантирана нужната защита. Информация за геолокация, информация за сърфиране, информация за маршрутизация, информация за оборудването и т.н., се събира от правителството „без ограничения“.
По отношение на споделянето на данните ЕСПЧ взе предвид Споразумението за разузнаване на Великобритания и САЩ от 1946 г. за обмена на информация между двете страни. Получават се чуждестранни разузнавателни данни, само колкото е необходимо за правилното изпълнение на техните функции. Артикулираните „законни цели“ включват „интересите на националната сигурност, обществената безопасност и икономическото благосъстояние на страната, предотвратяването на безредици или престъпления и защитата на правата и свободите на другите“. Съдът не откри доказателства за недостатъци в прилагането на режима, доказателства за злоупотреба или нарушение на член 8 от Конвенцията от режима за споделяне на разузнавателна информация.
По отношение на данните, които доставчиците са предавали на правителството е припомнено, че според Съда на ЕС данните трябва да са ограничени „до това, което е строго необходимо за преследваната цел, а когато тази цел е борбата с престъпността – до борбата срещу тежките престъпления“. Освен това достъпът трябва да бъде подложен на предварителна независима оценка. Тъй като глава II от закона не ограничава събирането на комуникационни данни до случаи на „тежко престъпление“ и не подлага на искания за независим контрол от съд или независим административен орган, тя не е в съответствие с правото на ЕС.
По чл.10 ЕКПЧ – свобода на изразяване
Програмите са несъвместими със свободата на изразяване: въпреки факта, че наблюдението не е „насочено специално към наблюдение на журналисти или разкриване на журналистически източници“, то все пак според Съда ще предизвика „потенциален смразяващ ефект“.
Съдът е загрижен за риска от нарушаване на поверителността на журналистическата работа и тайната на източниците без подходящ надзор. Освен това съдът е загрижен, че „няма специални разпоредби, ограничаващи достъпа до информация само по повод борба с„ тежки престъпления”. Съдът смята, че журналистите заслужават уникална защита, която понастоящем не се предоставя по закон, и следователно е осъществено нарушение на член 10 ЕКПЧ.
От 2017 г. до средата на 2021 г. са свалени и докладвани над 150 операции – influence operations (“IO”) – които са нарушили политиката на компанията срещу координирано неправомерно поведение („CIB“). Те произхождат от над 50 страни по света. През 2020 г. започва публикуването на доклади, за да продължи да работи за общественото разбиране за тези често финансово мотивирани действия.
Русия е основният източник на влияние и дезинформация, а най-често целта са САЩ, Обединеното кралство, Украйна и др. Президентските избори в САЩ през 2016 г. бяха “преломен момент” за дезинформация, отбелязва докладът. Използваните техники “сега са по-трудни за изпълнение, по-скъпи и по-малко вероятно да успеят”. Но те са и по-фини и по-трудно разпознаваеми.
Към казаното вече – ето и Съобщението за предстояща концентрация между Българска телекомуникационна компания ЕАД, Нетуоркс-България ЕООД, ТВН Дистрибуция България ЕООД, Телко Инфраструктури ЕООД и Онлайн Директ ЕООД
В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), е постъпило уведомление, по което е образувана преписка №КЗК-420/2021 г., с което Комисията се уведомява за намерението на Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК 831642181 (“БТК“) да придобие пряк едноличен контрол върху Нетуоркс-България ЕООД, ЕИК 117619271 (“Нетуоркс“), ТВН Дистрибуция България ЕООД, ЕИК 204258417 (“ТВН Дистрибуция“), Телко Инфраструктури ЕООД, ЕИК 203470007 (“Телко Инфраструктури“) и непряк контрол върху Онлайн Директ ЕООД, ЕИК 131162001 (“Онлайн Директ“).
Търговските дейности на въпросните предприятия са:
БТК, осъществяваща дейност под търговската марка “Vivacom”, е интегриран телекомуникационен оператор в България. БТК предлага мобилни и фиксирани телефонни услуги, високоскоростен широколентов интернет чрез оптична, медна и сателитна инфраструктура, пренос на данни чрез мобилни и фиксирани мрежи и индивидуални телекомуникационни решения за клиенти в България.
БТК притежава и собствен телевизионен канал – Vivacom Arena, който не се предлага за включване в телевизионните пакети на други платформени оператори, а е предназначен единствено за предлагане от БТК на крайните клиенти.
Предмет на дейност на Нетуоркс е доставка на информационни услуги по собствена или наета кабелна мрежа (фиксиран интернет и платена телевизия).
Предмет на дейност на Онлайн Директ е предоставяне на фиксиран интернет и платена телевизия.
Основната дейност на ТВН Дистрибуция е създаване и излъчване на телевизионни програми.
Основната дейност на Телко Инфраструктури е строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи.
Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната:
Предоставяне на услуги, свързани с фиксиран достъп до интернет на дребно (пазар, на който БТК, НЕТ ИС САТ, Нетуоркс и Онлайн Директ са активни).
Разпространение на радио и телевизионни програми на дребно (пазар на дребно на платена телевизия) (като сделката ще засегне сегмента платена телевизия на дребно, на който БТК, ТВН Дистрибуция и Онлайн Директ са активни);
MAN достъп на едро (пазарен сегмент от пазара на висококачествен достъп на едро в определено местоположение, на който БТК и Нетуоркс са активни).
Пазар на разпространение на радио и телевизионни програми на едро (вертикално свързан горестоящ пазар на пазар на дребно на платена телевизия).
Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на чл. 82, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗК, като безусловно разреши концентрацията и постанови незабавно изпълнение по смисъла на чл. 66, чл. 2 от ЗЗК.
В тази връзка, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗК, всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната.
Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК в срок от седем дни от датата на публикуване на настоящото съобщение (26.05.2021 г.), като бъде подкрепено със съответни доказателства.
Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:
Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”. Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за изясняване на фактите и тълкуване на закона.
Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.
Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.
Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.
Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.
Това са фактите. Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но нека да поговорим за връзката между искането на оставка и оздравяването на медийната среда у нас.
Първо,
за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.
Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.
Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.
Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.
Подобно е положението с обществената телевизия. Тя няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър, по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма.
Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия. И тогава, и сега този избор ми изглежда незащитим.
Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ 25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра.
И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че оставка на генерален директор на обществена телевизия – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.
Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше освободен предсрочно Светослав Костов, за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.
Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения. Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.
Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани. Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат въпросът за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда.
И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева.
Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.
Съветът на ЕС одобри заключения в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Аудиовизуалната индустрия и секторът на медийните медии са важни икономически участници с годишен оборот от 193 милиарда евро според изчисленията на Европейската комисия.
И двата сектора са пострадали по време на кризата с COVID-19. Приходите от реклама спаднаха с над 20% и кината в Европа понесоха огромни загуби. Ето защо държавите-членки се приканват да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е финансовият инструмент на ЕС след кризата, и да инвестират в ускоряването на цифровата трансформация и екологичния преход на новинарските медии и аудиовизуалния сектор.
Планът за действие предлага редица инициативи в подкрепа на аудиовизуалния и медийния сектор. Планираната инициатива MEDIA INVEST ще осигури 400 милиона евро в подкрепа на инвестициите в аудиовизуалната индустрия. Новините ще се възползват от заемите и инвестициите на инициативата NEWS. Интерактивен цифров инструмент ще помогне на медийните компании да определят най-подходящата схема за финансова подкрепа.
Заключенията на Съвета отговарят на плана за действие, представен от Комисията на 3 декември 2020 г. Неговите 10 конкретни действия се фокусират върху три области на дейност, за да помогнат на медийния сектор да се възстанови и трансформира и да овласти европейските граждани и компании.
ЕП припомня изявлението на Комисията, включено като приложение към резолюцията на Европейския парламент относно авторското право в цифровия единен пазар, приета през март 2019 г., съгласно което „…Комисията ще направи оценка на предизвикателствата, пред които са изправени организаторите на спортни прояви в цифровата среда, и по-специално въпросите, свързани с незаконното излъчване онлайн на спортни предавания.“
Какво се предлага:
в законодателството на Съюза следва да бъдат въведени специални разпоредби относно правата на организаторите на спортни прояви, имащи за цел по-специално:
— да се изясни смисъла на израза „действа експедитивно“, посочен в член 14 от Директивата за електронната търговия по отношение на онлайн посредник, така че „експедитивно“ да се счита за означаващо „незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути след получаването на уведомление от носителите на права или от проверен доверен подател на сигнали“;
— да се установи общ стандарт на Съюза за качество и техническа надеждност за софтуерните инструменти, внедрени от носителите на права, посредниците и другите доставчици на услуги с цел идентифициране на незаконно излъчване на спортни прояви „на живо“, с цел създаване на схема за сертифициране на „доверени податели на сигнали“;
— да се предвиди уведомленията, издадени от проверени доверени податели на сигнали, да се считат за точни и надеждни и в резултат на това незаконното съдържание онлайн, състоящо се от спортни прояви „на живо“, за което е подадено уведомление от проверен доверен подател, следва незабавно да бъде премахнато или достъпът до него да бъде спрян, без да се засяга прилагането на механизми за подаване на жалби и правна защита;
— да се създаде възможност за прилагане на процедури за незабавно отстраняване на незаконно съдържание, състоящо се от спортни прояви „на живо“, при условие че няма съмнения относно собствеността върху съответното право и че предаването не е било разрешено;
— да се гарантира, че мерките, които трябва да бъдат предприети от посредниците, са ефективни, обосновани, пропорционални и адекватни, като се вземат предвид сериозността и мащабът на нарушението, като се гарантира например, че премахването или спирането на достъпа до незаконно съдържание не изисква блокиране на цяла платформа, съдържаща законни услуги;
— да се предприемат мерки, които улесняват намирането на законни средства за достъп до спортно съдържание, включително чрез редовно актуализиране на списъка на доставчиците на такива средства в Agorateka.eu и като се гарантира, че зрителите са информирани за тези законни средства и как да използват тези средства за достъп до съдържание, когато се прилагат мерките за блокиране;
— да се осигурят и активно да се подкрепят решения за гарантиране на упражняването на правата, например частни споразумения между заинтересованите лица; във връзка с това Комисията следва да изготви доклад и направи оценка за целесъобразността и въздействието на създаването на задължение за доставчиците на съдържание онлайн да извършват незабавно отстраняване с цел премахване или спиране на достъпа до незаконно излъчване на спортни прояви, което се предлага в рамките на техните услуги;
Директива 2004/48/ЕО (Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост) следва да бъде изменена с цел:
— да се въведе възможността съответният съдебен или административен орган да издава разпореждания с искане за спиране в реално време на достъпа до или премахването на незаконно онлайн съдържание, състоящо се от спортните прояви „на живо“;
— да се разреши използването на разпореждания за блокиране, които са в сила по време на цялото излъчване „на живо“ на спортната проява, но действието им е ограничено в рамките на времетраенето на излъчването „на живо“, като по този начин се блокира уебсайтът, нарушаващ правата, само за времетраенето на проявата; тези разпореждания следва да бъдат временни;
— да се хармонизира законодателството, за да се предостави възможност, когато става въпрос за спортни прояви „на живо“, за използването на съдебни разпореждания, които следва да водят до блокиране на достъпа не само до уебсайта, нарушаващ правата, но и до всеки друг уебсайт, който съдържа същото нарушение, независимо от използваното име на домейн или IP адрес и без да е необходимо да се издава ново разпореждане;
— да се уточни, че премахването на незаконното съдържание следва да се извърши незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути от получаването на уведомлението от носителите на авторски права или от проверен доверен подател, при условие че за незаконосъобразността на предаването е било съобщено от проверен доверен подател или, в случай на неяснота, от самия носител на права; носителите на права или проверените доверени податели на сигнали следва да бъдат ясно инструктирани, че трябва да се предотврати премахването на законно съдържание; за целта спирането на достъпа до или отстраняването на незаконно съдържание по принцип следва да не налага блокиране на достъпа до сървър, който хоства законни услуги и съдържание;
— да се засили сътрудничеството между органите на държавите членки, включително чрез обмен на данни и най-добри практики и чрез създаване на активна и актуална мрежа от национални органи; Комисията следва да оцени каква би била добавената стойност на определянето на независим административен орган във всяка държава членка, който да играе роля в рамките на системата за гарантиране на упражняването на правата, особено в случай на бързо принудително изпълнение, като например онлайн пиратство на спортно съдържание „на живо“;
— да се укрепи сътрудничеството между посредниците и носителите на права, включително чрез насърчаване на сключването на меморандуми за разбирателство, които биха могли да предвиждат специална процедура за уведомяване и предприемане на действия.
вж също Комисия по правни въпроси на ЕП, доклад – докладчик Ангел Джамбазки
