В последните дни придоби известност намаляването на бюджета на Българското национално радио с близо 1 милион лева. Това съобщение се разпространява заедно с информацията, че в същото време бюджетите на БНТ и БТА се увеличават с милиони.
Прави се извод, че при ГЕРБ достойното поведение се наказва с глоба (“Който слушка – папка”). Същият термин, с добавени кавички (правителството “наказва”), е използван и в писмо до министър-председателя.
В позиция на АЕЖ също се казва, че “от трите медии, единствено БНР не е получило допълнителни средства, а бюджетът му е орязан с близо 1 млн. лв. Това е очевидна несправедливост, която е възможно да показва и отношението на бившите управляващи към БНР като медия.”
Управлението на ГЕРБ даде достатъчно много доказателства за толериране и насочване на ресурси към проправителствения медиен сектор.
Но по мое мнение следва да се разграничат два въпроса: намаляването на разходите на голяма група първостепенни разпоредители с държавен бюджет, от една страна, и трансферите към БНТ, от друга.
Намаляването на разходите на БНР, БНТ и БТА
Преди да завърши мандата на правителството на Бойко Борисов, бяха приети различни мерки с финансов характер, които засягат предвидените в закон средства за разходи на БНР, БНТ и БТА. Това става по силата на нормативни актове (ПМС), предвиждащи средства за Министерството на здравеопазването да се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
С Постановление на МС от 29 март 2021 заради допълнителни разходи на Министерството на здравеопазването, включително закупуване на ремдесивир за лечение на COVID – 19, се предвижда следното намаление:
|
1
|
Българско национално радио
|
449 100
|
|
2
|
Българска национална телевизия
|
683 700
|
|
3
|
Българска телеграфна агенция
|
55 200
|
С Постановление на МС от 29 април 2021 отново заради допълнителни разходи за Министерството на здравеопазването са намалени средствата за 56 първостепенни разпоредители, включително:
|
1
|
Българско национално радио
|
388 300
|
|
2
|
Българска национална телевизия
|
591 100
|
|
3
|
Българска телеграфна агенция
|
47 700
|
Намаляването е хоризонтална мярка, засяга множество първостепенни разпоредители, засяга освен БНР и БНТ и БТА, както се вижда, пропорционално. Вероятно е можело (и според мен е трябвало) обществените медии да не са в тази група. Но “наказването” е за всички, изброени в тези актове.
По мое мнение включването им в постановленията е въпрос на лошо управление на финансови средства или лоша преценка – но не е персонална наказателна акция срещу БНР, както се твърди.
Трансферът от 20 милиона към БНТ
Това вече е проблем. Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (2021 – за непрекъснатост на разпространението, за българското председателство на ЕС, за правата за мачовете от А група) – и това е правен проблем от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ.
Ето какво мисли Борисов по въпроса за разпространението. Вижда се за какво става дума.
Фокусът тук е определянето на размера на финансирането на БНР и БНТ. Размерът трябва да се определя не както сега, а според мисията на обществената услуга. В ЕС правилата са определени в специален акт на ЕК от 2001 г. – ревизиран през 2009 г. – Съобщение за държавната помощ за обществените телевизия и радио – който не е въведен в българското право.
През 2020 г. беше създаден проект на изменителен закон на ЗРТ за въвеждане на Съобщението на ЕК. Законопроектът беше готов през лятото на 2020 г. и изглеждаше, че има реален шанс да бъде приет. Почти 20 години след първото Съобщение на ЕК от 2001 г. – макар и трудно, макар вероятно с несъвършенства – беше създаден първи законопроект – не само идеи и не концепция – със задача да се обвърже обществената мисия на БНТ и БНР, актуализирана за цифровото време, с определянето на размера на общественото финансиране.
Това не стана. Както е известно, Българското национално радио настоя законопроектът да уреди и други въпроси извън заданието на работната група (напр. синхронизиране на мандатите на управителните съвети и генералните директори). Оптимизирането на управлението е важна тема – започна спор за обхвата на този законопроект – и в последна сметка не са приети нито нов принцип на финансиране според мисията, нито исканото оптимизиране на управлението на обществените медии.
За щастие ревизията на медийната директива остана в отделен законопроект (въпреки искането на БНР и на СЕМ всички въпроси да се гледат в съвкупност) и беше приета – с едно сериозно отсъствие – за независимостта на регулатора, не е транспониран чл. 30 от медийната директива.
Възможността за трансфери извън Закона за държавния бюджет остава – и това е проблем. И това именно е специално отношение, което според мен не трябва да се пакетира с преструктурирането на разходите с ПМС.
Трансферът от 2.75 милиона към БТА
Финансирането на агенциите не е в обхвата на Съобщението на ЕК за обществените радио и телевизия, но с изменение на Закона за БТА агенцията е задължена да започне да предоставя безплатни новини. Отварянето на БТА несъмнено е мисия на обществена услуга и тя трябва да бъде компенсирана. Това, смятам, е отговор на въпроса “Кому е необходимо в този момент, в който обществото наистина има нужда от тези финанси, да се инвестират 3 млн. лв., за да може БТА да създава безплатно съдържание?” На българските граждани е необходимо – отдавна.
Впрочем скоро ЕС реши, че държавната помощ за словенската агенция е съвместима с правилата на ЕС за държавната помощ.
Финансирането и СЕМ
От медиите става ясно, че Съветът за електронни медии (СЕМ) е взел решение да изпрати писмо до Европейската комисия заради проблема с намаляването на бюджетите на обществените медии и на самия регулатор. „Предвид и ситуацията, която възникна с писмото, което сме получили от Обществения съвет на Българското национално радио и всички сме наясно, че редукция на бюджетите има, да потвърдим още веднъж нашето становище, че следва да има реформа на финансирането естествено на мисията на обществените медии, която да им позволи именно предвидимост в изпълнението на обществената мисия и да не оставя никакво съмнение как се действа спрямо обществените медии“.
Това е малко странен ход, защото няма ЕК да направи реформа на финансирането и на мисията, ЕК си е свършила работата, но все пак добре е да се знае позицията на СЕМ, че подкрепя реформата на финансирането.
В заключение
Управлението на ГЕРБ, което си отиде, имаше различно отношение към медиите в зависимост от начина, по който те го отразяваха. Това не е спорно. И това се проявяваше във финансирането с европейски средства или – както се вижда по-горе – със средства от бюджета, но извън предвиденото с ежегодните закони за държавния бюджет. Дори върху финансирането с частни средства, но това е друга тема. На тези практики с непрозрачно насочване на публичния ресурс трябва да се сложи край.
Правилата на ЕС за държавната помощ за обществените телевизия и радио ще попречат на тази практика. Съобщението на ЕК трябва да бъде въведено.
Медиите с достойно поведение и безпристрастни новини заслужават висока оценка и подкрепа, дано стават повече.
