Платформа за безопасност на журналистите към Съвета на Европа: годишен доклад 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа представи годишния си доклад за 2021 г.

АЕЖ -България информира, че АЕЖ е част от редакционния съвет, отговарящ за координирането и редактирането на доклада за 2021 г., заедно с IPI, CPJ, Article 19 и EFJ/IFJ.

Пълният текст

В доклада България се свързва с:

  • казуса Димитър Кенаров;
  • казуса Слави Ангелов;
  • опити да се въведат ограничаващи мерки в НК по време на ковид – кризата;
  • влошаване на условията за достъп до обществена информация;
  • достъп до лични данни без предварително разрешение на съда;
  • висок риск за политическа намеса в обществените медии;
  • концентрация на собствеността;
  • превзетите медии – дори след като символът Пеевски продаде медии, неговото влияние остава проблематично, се казва в доклада.  

Решението на Надзорния съвет на Facebook за президента Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът потвърждава решението на Facebook от 7 януари 2021 г. за ограничаване на достъпа на тогавашния президент Доналд Тръмп до публикуване на съдържание на неговата страница във Facebook и профила му в Instagram.

Според Съвета  Facebook не е следвало да налага  наказание за неопределено спиране. Нормалните санкции на Facebook включват премахване на нарушаващото съдържание, определяне  на период на временно спиране или трайно деактивиране на страницата и профила.

Съветът настоява Facebook да преразгледа този въпрос, за да определи и обоснове пропорционален отговор  в съответствие с правилата, които се прилагат за  потребителите на неговата платформа.

Съветът определя срок от  шест месеца от датата на това решение, в който компанията да се произнесе обосновано.

Съветът отправя и препоръки за разработването на ясни, необходими и пропорционални политики, които да насърчават обществената безопасност и да зачитат свободата на изразяване.

Freedom House 2021: годишен доклад за състоянието на политическите права и гражданските свободи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Freedom House публикува оценките си за състоянието на правата и свободите в държавите по света, включително оценката за България.

Оценените държави са свободни, частично свободни и несвободни.  България  е в дъното на свободните държави, кята оценката е по-ниска от предходните три години.

Свободата на медиите е оценена в доклада по следния начин:

Според доклада Конституцията защитава свободата на изразяване, включително за медиите, но журналистите са изправени пред заплахи и натиск от частни собственици или управлението на обществените медии. Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, много медии са зависими от финансирането от държавата , което ефективно води до натиск за проправителствено отразяване. Собствеността върху медиите остава непрозрачна, като този проблем е сред водещите в Доклада за върховенството на правото на Европейската комисия за България за 2020 г., както и в Резолюцията на Европейския парламент за върховенството на закона и основните права в България за 2020 г. (резолюцията без стойност, според председателката на регулатора, б.м.).

Нападенията срещу журналисти продължиха и през 2020 г. Журналистката Полина Паунова беше нападната при опит да интервюира участници на партийна конференция на ГЕРБ, докато друг журналист, Димитър Кенаров, беше обект на полицейско насилие по време на отразяването му на антиправителствените протести през септември.

Колегата Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Доналд Тръмп вече притежава блог, една от целите на който е лесно да се споделят възгледите на Тръмп в  социалните мрежи.

„От бюрото на Доналд Дж. Тръмп“, “From the desk of Donald J. Trump,”  съдържа публикации от 24 март насам. Постингите са кратки, туито- образни.

From_the_Desk_of_Donald_J._Trump_Donald_J._Trump_-_2021-05-05_15.59.01

 

ДВ: Изменения в Правилника за организация и дейност на НС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са изменения в парламентарния правилник.

Независимо от краткия живот на този парламент, промените показват посока на мислене на парламентаристите по отношение на законодателния процес.

Три примера – за прозрачността; за изскванията към законопроектите, внасяни от народни представители; за режима на достъп на журналистите.

  • Чл.31 „Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.“
  • Чл.76  (7) За внесените от народни представители законопроекти се прилагат изискванията за обществени консултации по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се създава раздел „Обществени консултации“, в който се публикува информация за настоящи или проведени обществени консултации. Администрирането на обществените консултации се осъществява от администрацията на Народното събрание. (8) Когато законопроектите се внасят от народни представители, включително и за писмените предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект, към тях може да се прилагат: 1. справка с информация дали са проведени срещи и с кои заинтересовани страни;2. справка с информация дали законопроектът е разработен от външни за Народното събрание лица или организации и кои са те.“

  • § 8а. Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание за пленарни заседания, при изпълнение на служебните им задължения, е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване.“

Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Телевизия “Европа”  и каналът за международни новини “Евронюз” са подписали партньорско споразумение, заради което телевизията ще се преименува на “Евронюз България”. Няма да има промяна в собствеността на медията или кадрови промени, но към телевизията ще има редакционен борд, който ще се ръководи от ‘Евронюз”. Това обявиха от ръководството на българската медия на пресконференция.

Ходът заслужава внимание предвид институционалните оценки и общественото финансиране, давани от ЕС  на Евронюз – иначе частна компания с  мажоритарен собственик – 88 на сто частно дружество Média Globe Network – и 12 на сто общо  – публични медии и органи: CT (Czech Republic), CyBC (Cyprus), ENTV (Algeria), ERT (Greece), TT (Tunisia), NMA (Egypt), France Télévisions (France), PBCU (Ukraine), PBS (Malta), RAI (Italy), RTBF (Belgium), RTE (Ireland), RTP (Portugal), RTR (Russia), RTVSLO (Slovenia), SNRT (Morocco), SSR (Switzerland), TVR (Romania), TV4 (Sweden), YLE (Finland), Métropole de Lyon, Département du Rhône, Région Auvergne-Rhône-Alpes, ADMIC (Abu Dhabi).

Седалище   във Франция, в обхвата на френската регулаторна рамка.

 1

„Евронюз“

Европейската комисия подкрепя „Евронюз“и спонсорира изготвянето на програми по въпроси, свързани с ЕС, от самото създаване на информационния канал.  През 2010г. Комисията приема в свое решение, че „Евронюз“ допринася за общия европейски интерес в областта на информацията. От тогава насам се предоставят средства от ЕС с последователни рамкови споразумения за партньорство. През 2018 г. Комисията е заделила 19,96 млн. евро за финансиране на „Евронюз“. В периода 2014—2017г. плащанията от Комисията за „Евронюз“ са се увеличили от 30% до 38% от годишния оборот на информационния канал.

През 2009 г. ГД „Комуникация“ на Комисията извършва независима оценка на основните договорни отношения между „Евронюз“ и Комисията, която заключава, че „Евронюз“ може да претендира, че предоставя обществена услуга. След тази оценка Комисията приема, че „Евронюз“ е орган, чиято цел е от общ европейски интерес в областта на информацията,и признава , че каналът се намира в ситуация на фактически монопол и е специален орган поради високото му ниво на специализация при изпълнение на дейности със специфични характеристики. За 2010 – 2018 г.   рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с „Евронюз“, намалява прозрачността на финансирането за „Евронюз“и на неговото отчитане. След 2018 правната рамка се променя и възможността за финансиране от ЕС се преразглежда.  Не намерих нови потвърждения  дали ЕК още споделя оценката от 2009, освен този отговор на петиция за откриване на нов паневропейски новинарски канал – не, казва ЕК, ние вече финансираме един.

Същевременно нито една държава от ЕС не е предоставила на „Евронюз“ статут на орган, натоварен със задължение да предоставя обществени услуги, или на обществена медия, нито „Евронюз“ не получава пряко финансиране от държавите. Държавите  също така не прилагат към „Евронюз“ принципа на „задължителен пренос“.

2

ТВ “Европа”

ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, а от 2017 е собственост на Добрин Иванов. Накратко, както обобщава Дневник –

 

Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.

Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.

Бивол,  български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски.

 

3

Партньорството: Евронюз България

Съобщението за подписаното споразумение на сайта на Евронюз.

Медиите правят аналогия на това партньорство с партньорството на Николай Бареков със CNN. Все пак разлики има: докато предишният случай беше изцяло на плоскостта на частни интереси, тук – както се вижда – ТВ Европа на Добрин Иванов се очертава да има принос към новинарски канал, подкрепян финансово в различни форми от ЕС. Подкрепата на ЕС за телевизия на Добрин Иванов е проблемна.

Атанас Чобанов от Бивол инициира подписка с пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз България.

4

Устава и ценностите

В информацията за подписаното партньорство беше цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.

На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно ценностите допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.

Как се пише: невъзстановен или не възстановен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – невъзстановен, също и невъзстановена, невъзстановено, невъзстановени.   За последните три години Министерството на финансите е платило над 80 млн. лв. лихви за невъзстановен навреме ДДС. В Обединеното кралство разследват авиокомпаниите за невъзстановени суми на клиенти.   Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато […]

Как се пише: реципиент или рецепиент?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише реципиент, мн.ч. реципиенти. Думата е заета от руски или немски, но има латински корени – recipiens, -entis ’който приема’. За първи път при трансплантация на черен дроб реципиентът и донорът са с различна кръвна група. Нетни реципиенти в Европейския съюз са държавите, които получават повече финансови средства, отколкото внасят.

Цифровото десетилетие на ЕС: какво предстои

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията Фон дер Лайен очертава  политиката на ЕС по отношение на цифровата икономика и цифровото общество.

През март 2021,   една година след приемането на цифровата стратегия, ЕК прие съобщение, с което обяви нов инструмент за управление – т.нар. цифров компас – начин на представяне на дейности, свързани с цифровата икономика и цифровото общество, в четири предметни области.

ЕС предстои да решава важни задачи със значение  за ефективно цифрово десетилетие (2020-2030):

  • До края на 2021 ще бъде подписана междуинституционална декларация на ЕК, ЕП и Съвета за цифровите права и цифровите принципи на ЕС и 
  • До края на третото тримесечие на 2021. ще бъде предложена  Програма  за цифрова политика, която да се приеме от съзаконодателите;
  • Продължава обсъждането на  проектите на законодателни актове за цифровите услуги и цифровите пазари, предложени от ЕК през декември 2020 г. 

По предварителна информация в декларацията ще се препотвърдят  основните права на ЕС като свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личните данни и личната неприкосноваеност онлайн, защита на интелектуалната собственост.  Заедно с това обаче ще се изисква универсален достъп до интернет услуги, сигурна и надеждна онлайн среда, универсално цифрова компетентност и медийна грамотност,  достъпни и ориентирани към човека цифрови обществени услуги и администрация, защита и овластяване на децата в онлайн пространството, достъп до цифрови здравни услуги.