Как се пише: непрекратен или не прекратен?
от Павлина ВърбановаЗа делото на Полша в Съда на ЕС, Директивата за авторското право и цензурата
от Нели ОгняноваПол Келер от Institute for Information Law (IViR) e автор на публикация, която заслужава отбелязване: It’s 23 April 2021, so where is the Advocate General opinion in Case C-401/19 Poland v Parliament and Council? 23 април е, къде е становището на Генералния адвокат по дело C-401/19 Полша срещу Парламента и Съвета?
Публикацията засяга въпроси, свързани с хода на въвеждане на Директивата за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ЕС) 2019/790.
Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790. Полша твърди, че прилагането на член 17 ще доведе до цензура и ще ограничи свободата на изразяване и свободата да се получава и разпространява информация, гарантирана в член 13 от Хартата на основните права на ЕС.
В публикацията на КСВ* се напомня, че на изслушването на страните през ноември 2020 генералният адвокат Saugmandsgaard Øe е обявил, че ще представи заключението си на 22 април 2021 г. Но миналата седмица Съдът е обявил нова дата – 15 юли 2021 г.
Същевременно от ЕК се очакват насоки за прилагане на чл.17, но такива все още няма.
Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 е 7 юни 2021, така че държавите действат в ситуация не само без произнасяне на Съда, но и без заключение на ГА, а също и без обещаните насоки на ЕК.
Няма как да не направим паралел с въвеждането на третата ревизия на медийната директива – Директива (ЕС) 2018/1808: насоките на ЕК бяха оповестени през юли, срокът за въвеждане изтече през септември и веднага след изтичане на срока ЕК откри процедури срещу 23 държави, които не бяха завършили въвеждането към изтичане на срока, въпреки че голямата част имаха законопроекти и очакваха началото на работата на парламента, какъвто беше и случаят с България.
Според публикацията пренасрочването на датата за заключението на ГА изглежда като опит на ГА да се опита да вземе предвид липсващите към момента насоки на ЕК. Така че ЕК или трябва да действа, или рискува да увеличи вероятността от отмяна на части от член 17.
Отбелязва се още събитие от изминалата седмица – изказването на комисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон пред комисиите CULT и JURI на Европейския парламент, в което именно беше анонсът за Акт за свободата на медиите. В публикацията се извежда друг акцент от участието на Бретон: “насоките на ЕК ще бъдат публикувани през следващите седмици, но в същото време той отказа да потвърди, че съдържанието на насоките ще се основава на правната интерпретация, която Комисията е представила пред Съда на ЕС.” Това според автора може да е знак, че “Комисията е намалила ангажимента си да гарантира, че прилагането на член 17 трябва да защитава основните права на потребителите – което прави решението на ГА да отложи заключението си още по-разумно”.
Изглежда, че – специално по отношение на крайно неясния и много противоречиво посрещнат член 17 – държавите са оставени сами на себе си седмици преди изтичане на срока за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790.
И това започва да прилича на стил на Комисията: (когато) в директивите се приемат неясни текстове, държавите успяват да задължат ЕК за издаде насоки по най-противоречиво тълкуваните разпоредби, насоките се бавят и се създава впечатление, че не ЕК, а определени държави стават водещи в идеите за постигане на трудни баланси, а ЕК само ги следва.
В България е формирана работна група със заповед на министъра на културата за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790. На сайта на МК беше обявена и Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 на ЕП и на Съвета в националното законодателство (26 юни 2020).
*Kluwer Copyright Blog e блог №2 в блоговете за интелектуална собственост, сериозен източник на информация и форум за научни дискусии.
ЕСПЧ: Критика срещу съда в медиите
от Нели ОгняноваРешението на ЕСПЧ по делото Benitez Moriana and Iñigo Fernandez v. Spain ( 9 март 2021) се отнася до двама испански граждани, публикували отворено писмо в регионален вестник, в което те критикуват решение на административния съд и твърдят, че съдията е показал „пристрастност и липса на компетентност“, липса на интерес към техническите въпроси и непознаване на съдебната практика.
В отговор срещу тях започва наказателно производство и те са осъдени за „тежка обида, извършена публично“. При обжалване решението е потвърдено, като съдът се позовава на ограничението, породено от необходимостта от защита на честта на другите. Жалбоподателите подават жалба до ЕСПЧ, твърдейки, че тези решения в испанските съдилища представляват неоправдана намеса в правото им на свобода на изразяване съгласно член 10 от Конвенцията за правата на човека.
Съдът прилага теста за пропорционалност и установява, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в закона и има цел в обществен интерес. Но необходима ли е намесата в едно демократично общество? Съдът намира, че намесата е непропорционална по следните причини:
- Обхватът на приемливата критика на съда е по-широк за официалните действия. Тъй като жалбоподателите са коментирали текущи съдебни производства относно екологичен интерес на местното население, коментарите се ползват от по-висока степен на защита. Неправителствените организации, които са водени от такива обществени интереси, получават защита, подобна на тази, дадена на медиите. [50]
- Съдиите трябва да бъдат защитени от неоснователни атаки, тъй като за обществото са важни авторитетът и доверието в съдебната власт. Но не би трябвало да се забранява на хората да изразяват мнения и ценностни преценки по въпроси от обществен интерес, когато имат достатъчно фактически основания. [57]
- Съдът отбелязва необходимостта да се разграничат твърдения за факт от оценки. Отвореното писмо съдържа ценностни оценки. Пропорционалността на ограничението на такива ценностни преценки зависи от съществуването на „фактическа” основа за твърдението. Съдът установява, че съществува достатъчна фактическа основа, тъй като писмото има „достатъчно тясна връзка с фактите по делото“ и не е подвеждащо. Освен това свободата на изразяване също защитава информация и идеи, които са склонни да „обиждат, шокират или смущават“. [55]
- Съдът отбелязва, че естеството и тежестта на наказанията са от значение за преценката за пропорционалност. Санкциите имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване. Наложеното наказание е непропорционално и ненужно.
Нарушение на чл.10.
Видеонаблюдението на изборите: в Съда на ЕС
от Нели ОгняноваЩе се заснема ли броенето на гласовете е въпрос, който не получи окончателен отговор по същество във ВАС преди изборния ден, подробности в Медиапул, жалбата на Демократична България.
В изявление Демократична България заявява, че не се отказва от видеонаблюдението, като ще се заснема процеса, а не лицата на участниците.
Новината е, че Върховният административен съд ще отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз преди да се произнесе по делото – и въпросите са:
- Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация, като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз и когато действията по обработка на данните не се изчерпва единствено със събирането им в контекста на съответната дейност ?
- При положителен отговор на първия въпрос – приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента, като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво – съюзна регламентация ? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и извода за преклузия на последваща му приложимост?
- При отрицателен отговор на първият въпрос – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата, с други средства?
- Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС – при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата с други средства?
- Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б.“д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност, намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция ?
- При утвърдителен отговор на предходният въпрос, допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видео заснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и лични данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?
Върховните магистрати отбелязват в определението си: „Доколко и какви лични данни биха се събрали при едно евентуално видеозаснемане на преброяването и установяването на резултатите е въпрос на организация и регламентация на изборният процес, респ. рамките в които и субектите по отношение на които би се осъществило видеозаснемане. Подобна регламентация обаче е пар екселанс изключена посредством забраната, инкорпорирана в обжалваният акт – Указания. Ето защо и следвайки дотук изведената линия на разсъждение, за настоящият състав изниква въпроса, след като съображение 4 и съображение 129 от преамбюла на Регламента въвеждат императивно изискването за пропорционалност на мерките, прилагани от надзорните органи на дъргавите членки при спазване на съюзното законодателство, то допуска ли разпоредбата на чл. 6 б.“д“ от общия Регламент национална мярка като процесната, която забранява пар екселанс ведозаснемане на процеса на отваряне на изборните кутии и установяване на изборните резултати, поради риск от потенциално видеозаснемане на лицата, участници в изборния процес, без да допуска дори анализ и допълнителна регламентация на изискванията към обработка на личните данни, с оглед предвиденото по чл.5 от Регламента.“
Безспорен е фактът, че членовете на секционните избирателни комисии и лицата имащи право да присъстват в изборните помещения имат публично качество и изпълняват законово регламентирана, обществена дейност, при провеждане и приключване на изборния процес. Същите се регистрират публично, присъстват публично и са достъпни и разпознаваеми за всички гласоподаватели в процеса на гласуване. В този смисъл след регистрацията им и влизането им в изборното помещение в началото на изборният ден, разпознаваемостта и идентификацията им е несъмнена, респ. защитата на личният им живот – относително условна. От което следва извода, че реализирането на преследваната цел също е под условие, пише в определението на ВАС.
БТК придобива доставчици на интернет и телевизия
от Нели ОгняноваKомисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешила на БТК да купи доставчици на интернет и телевизия – “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021), съобщава Капитал.
В същия ден КЗК е одобрила още една сделка на БТК за пловдивския кабелен оператор N3, който според данните на КРС за 2019 г. е имал 26 хил. телевизионни абонати и 4200 интернет потребители (Решение 403/2021).
Очаква се и още едно придобиване от БТК на регионален бизнес.
United Group, компанията собственик на БТК, преди това купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.
Ето как се описва “придобиващото предприятие” в решенията на КЗК:
Икономическата група, към която принадлежи „БТК“ ЕАД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:
3.1.1. „НЕТ ИС САТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 121516804, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
3.1.2. „БТК НЕТ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131320608, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115и. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
3.1.3. „НУРТС България“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201105038, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
3.1.4. „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200685249, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1164, ж.к. „Изток“, ул. „Пейо К. Яворов“ № 2. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „НУРТС България“ ЕАД.
3.1.5. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (Нова/НБГ) е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205738443, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6. Капиталът на дружеството е изцяло собственост на „Юнайтед медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.), дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург.
3.1.6. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/непряк едноличен контрол върху следните предприятия:
– „Нет Инфо“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 202632567, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 6 (100%);
– „Дарик нюз“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175032949, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3. (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);
– „Ви Бокс“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175323082, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет. 3 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД);
– „Елит Медиа България“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 130275893, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, ул. „Арх. Петко Момчилов“ № 2, ет. 4 (100%);
– „Радио Веселина“ ЕАД е еднолично акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 115164960, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100%);
– „Радио Експрес“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831053592, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7. Капиталът на дружеството е разпределен между „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД с 96,54% и „Агенция Витоша“ ЕООД с 3,46%;
– „Витоша ФМ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 131365158, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7(100%);
– „Агенция Витоша“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831654881, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез „Витоша ФМ“ ЕООД);
– „Агенция Атлантик“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 831905305, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 7 (100% чрез „Витоша ФМ“ ЕООД).
– „Вестник Телеграф“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР към АВп с ЕИК 205461291, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 – Н ет.6 (100% чрез „Нет Инфо“ ЕАД).
3.1.7. „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД упражнява пряк/косвен съвместен контрол върху следните предприятия:
– „Файненшъл Маркетплейс“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204346635, със седалище и адрес на управление в гр. София 1756, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, Литекс тауър, етаж 2 (съвместен контрол на „Кредит Гарант БГ“ ООД и „Нет Инфо“ ЕАД);
– „Грабо Медия“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203412406, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4000, район „Източен“, бул. „Източен“ № 94, етаж 6. Дружеството е под съвместния контрол на всичките си акционери: „Нет Инфо“ ЕАД с (….)*%, С. Ватралов с (….)*%, Н. Павлов с (….)*% и В. Величков с (….)*%.
– „Атика Ева“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 203710235, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, бул. Мизия № 23. Дружеството е под съвместния контрол на „Атика Медия България“ ООД ((….)*%) и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ((….)*%);
– „Издателска къща Борба“ АД е акционерно дружество, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200614908, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „България“ № 2, ет. 4. Дружеството е под съвместния контрол на „Вестник Телеграф“ ЕООД (50%) и трети лица (физически лица).
Независимо от тази богата картина КЗК решава, че може
“обосновано да се приеме, че нотифицираната сделка следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 4 от ЗЗК.” по отношение на две, а след това и по отношение на още едно търговско дружество.
Сигурността на журналистите в ЕС: подготвя се препоръка на ЕК
от Нели ОгняноваКакто се потвърждава от констатациите на доклада на Комисията за върховенството на правото за 2020 г. и МРМ, доклада за мониторинг на плурализма на медиите, журналистите са все по-често изправени пред заплахи и атаки (физически и онлайн) в държавите-членки на ЕС. За да се справи с тези предизвикателства, в Европейския план за действие за демокрация Комисията обяви намерението си да издаде препоръка до държавите-членки, целяща да гарантира безопасността на журналистите в ЕС.
Въз основа на всеобхватния подход, изложен в Препоръката на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналисти и други медийни участници (2016), амбицията на Комисията е да даде редица практически указания на държавите-членки за по-нататъшно справяне с проблемите на безопасността и да се противопостави на най-тревожните тенденции, установени наскоро в ЕС.
През третото тримесечие Комисията ще издаде препоръка за противодействие на най-тревожните тенденции в тази област. Препоръката ще вземе предвид:
- данните, събрани по време на анализа на върховенството на правото 2020 и 2021 г.,
- резултатите от обществената консултация, организирана в контекста на Европейския план за действие за демокрация,
- заключенията от структурирания диалог за безопасността на журналистите, организиран в рамките на Европейския медиен форум,
- писмените доклади, представени от заинтересованите страни в отговор на въпросите, включени в гореспоменатите дискусионни документи,
- резултатите от мониторинга за плурализъм на медиите за 2020 и 2021 г.,
- статистически данни и доклади, изготвени от заинтересовани страни и международни организации,
- данните, събрани по съответните пилотни проекти, съфинансирани от Комисията, в областта на свободата на медиите и плурализма.
Инициативата не е законодателно предложение за изменение на съществуващо законодателство или въвеждане на ново законодателство.
Как се пише: помощник-началник или помощник началник?
от Павлина ВърбановаКак се пише: в края или вкрая?
от Павлина ВърбановаУНСС: дисциплинарно уволнение за мнение
от Нели ОгняноваЗвучи недостоверно, невероятно и шокиращо – на 21-я ден на април на 21-та година на 21-я век един университет в държава от Европейския съюз уволнява дисциплинарно преподавател, който е възразил срещу използване на университета като снимачна площадка за предизборната кампания на ГЕРБ и Борисов.
В петиция срещу дисциплинарното уволнение фактите са описани така:
На 2 април 2021 г. доц. Осиковски подаде оставка от заемани ръководни постове в УНСС с публично изявление на неговия личен профил в социалната мрежа Фейсбук във връзка с осъществено посещение на председател на политическа партия и кандидат-депутат на територията на Университета. Това беше заявено като форма на символичен протест, при която неговото решение беше да остане обикновен преподавател в Университета.
Вчера, 21 април 2021 г., доц. Осиковски беше уволнен дисциплинарно въз основа на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 187, ал. 1, т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и чл. 16, т. 31 от Правилника на УНСС, който задължава преподавателите и служителите на Университета да пазят престижа и доброто име на УНСС, да не го злепоставят и да бъдат лоялни към него.
Убедени сме, че позицията, изразена от доц. Осиковски, не уронва престижа на Университета. Тя изразява неговата лична гледна точка по отношение конкретно на събитията от 2 април, а не по отношение на институцията като цяло. Позицията изразява лоялност към Университета по смисъла на духа на неговия Правилник, на Закона за висше образование и съгласно разбиранията и убежденията на уволнения преподавател.
Настояваме за незабавна отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на доц. Мартин Осиковски. Намираме наложеното наказание за тежко посегателство срещу свободата на изразяване.
Няма какво да се коментира.
Не само практика на ЕСПЧ, но и българска практика ще се намери: неправдоподобно е в университет да няма кой да спре това мракобесно действие.