Звучи недостоверно, невероятно и шокиращо – на 21-я ден на април на 21-та година на 21-я век един университет в държава от Европейския съюз уволнява дисциплинарно преподавател, който е възразил срещу използване на университета като снимачна площадка за предизборната кампания на ГЕРБ и Борисов.
В петиция срещу дисциплинарното уволнение фактите са описани така:
На 2 април 2021 г. доц. Осиковски подаде оставка от заемани ръководни постове в УНСС с публично изявление на неговия личен профил в социалната мрежа Фейсбук във връзка с осъществено посещение на председател на политическа партия и кандидат-депутат на територията на Университета. Това беше заявено като форма на символичен протест, при която неговото решение беше да остане обикновен преподавател в Университета.
Вчера, 21 април 2021 г., доц. Осиковски беше уволнен дисциплинарно въз основа на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, чл. 187, ал. 1, т. 8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и чл. 16, т. 31 от Правилника на УНСС, който задължава преподавателите и служителите на Университета да пазят престижа и доброто име на УНСС, да не го злепоставят и да бъдат лоялни към него.
Убедени сме, че позицията, изразена от доц. Осиковски, не уронва престижа на Университета. Тя изразява неговата лична гледна точка по отношение конкретно на събитията от 2 април, а не по отношение на институцията като цяло. Позицията изразява лоялност към Университета по смисъла на духа на неговия Правилник, на Закона за висше образование и съгласно разбиранията и убежденията на уволнения преподавател.
Настояваме за незабавна отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на доц. Мартин Осиковски. Намираме наложеното наказание за тежко посегателство срещу свободата на изразяване.
Няма какво да се коментира.
Не само практика на ЕСПЧ, но и българска практика ще се намери: неправдоподобно е в университет да няма кой да спре това мракобесно действие.
Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон за свободата на медиите и подпомагането им в условия на пандемия и нарастващи заплахи за жизнеността и независимостта им.
I believe that we should prepare a “European Media Freedom Act”
Our
legislative arsenal should be strengthened in order to ensure that #MediaFreedom & #Pluralism remain the pillars of our democracies
My speech at the structured dialogue @EPCulture
https://t.co/7IdqxCEigD pic.twitter.com/4gsvsSmCfq
— Thierry Breton (@ThierryBreton) April 19, 2021
https://platform.twitter.com/widgets.js
Новината: ЕК има намерение да изготви проект за European Media Freedom Act.
От изказването на комисар Бретон:
За първи път в историята, благодарение на силната подкрепа на Европейския парламент, ние представихме цялостен подход с плановете за действие „Демокрация“ и „Медии“, приети миналия декември. Комисията съфинансира нарастващ портфейл от проекти, които защитават свободата на журналистите, наблюдават нарушенията на плурализма и предоставят правна и практическа подкрепа на журналисти под заплаха.
Ние подготвяме препоръка за безопасността на журналистите, за да гарантираме, че тези, които разпространяват информация, се ползват с най-високите стандарти за защита, както онлайн, така и офлайн. Защото не трябва да забравяме, че безопасността на журналистите е основно условие за свободата на пресата, но остава крехка.
Оставам много бдителен по отношение на спазването на правилата на ЕС относно независимостта на медийните регулатори. Ето защо ще бъда непреклонен при прилагането на Директивата за AVMS, която значително засилва това изискване за независимост, благодарение на работата на вашата Комисия.
Реалността обаче е, че инструментариумът, с който разполага Комисията, за намеса в областта на медийната свобода, е ограничен, особено тъй като в някои страни виждаме нарастваща и тревожна политизация на медиите. Защото медиите, а може би още повече обществените медии, трябва да са в услуга на всички граждани, а не на партийна част от тях. Както вицепрезидентът Йоурова вече спомена в този парламент, несъмнено се нуждаем от допълнителен инструмент. И съм готов да направя своята част, за да постигна тази цел. Защото аз също вярвам, че трябва да направим повече, дори ако нашата компетентност е ограничена в тази област.
Трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите
Аз лично вярвам, че трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите, който да допълни нашия законодателен арсенал, за да гарантираме, че свободата на медиите и плурализмът са стълбовете на нашите демокрации. Нека бъдем ясни, че отправна точка за всяко действие ще бъде Директивата за AVMS, включително независимостта на регулаторите. Това не е за да се отворят отново разискванията, които водихме по този въпрос. Въпреки това, в лицето на значителни промени в медийния сектор, чиито потенциални последици за медийната независимост и плурализъм трябва да бъдат разгледани по-отблизо, считам, че се нуждаем от механизъм за увеличаване на прозрачността, независимостта и отчетността около действия, засягащи контрола и свободата на печата . Това също би била възможност да се разгледа устойчивостта на малките участници и техните иновативни модели на финансиране. Освен това бихме могли да обмислим и как най-добре да укрепим управлението на обществените медии, около обща рамка за по-добро предотвратяване на рисковете от политизация и за по-добро осигуряване на многообразието и плурализма. И накрая, трябва да помислим и за финансирането, подкрепящо плурализма и свободата на медиите, и за структурите, които носят това финансиране. Работя в тясно сътрудничество с Европейския парламент по тези основни въпроси, за да разработя по-добри инструменти за защита на основните ценности на Съюза.
Въпреки че говори от свое име, комисарят Бретон се позова и на председателката на комисията и на самата ЕК. Участниците в изготвяне на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (Германия) посочиха, че трябва да се проследи и прилагането на ревизираната директива, когато се обсъжда създаването на нов нормативен акт в продължение на съществуващата уредба.
По време на дискусията на еврокомисаря с парламентарната комисия за култура на ЕП се чуха още идеи на ЕК – за засилване, разширяване и подкрепа на Euronews и на Euranet Plus, а също и на Europeana.
Остава да видим какво следва от всичко това и как точно Euronews може да допринесе за укрепване на ценностите на ЕС и демокрацията в България.
На 20 април 2021 стана известен годишният доклад 2021 на Репортери без граници.
Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода, Именно това подреждане е източникът на често соченото число 111 – това е мястото на България от доклада 2020 в подреждането на Репортери без граници.
Настъпила е промяна. В новия доклад числото вече е 112. На върха както обикновено – и заслужено – са скандинавските държави, номер едно е Норвегия.
Отношението към Репортери без граници е поляризирано. Известна е позицията на ГЕРБ чрез досегашния председател на парламентарната комисия за култура и медии: “Няма такава класация”:
Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска.
В този дух се изказва и Бетина Жотева, председател на СЕМ: “Репортери без граници да обясни как сме при Гана и Того.” Да бяхме, но не сме: Гана е на 30-то място и доста трябва да се потрудим, за да попаднем при Гана и Того.
В медиите докладът се приема като пропадане – по свобода на медиите България “слиза все по-надолу”, “пада” и “се свлича”. Както и да се каже, трайната отрицателна тенденция се запазва. Не е въпрос на автор на оценката, защото без изключение оценките – с различно авторство – сочат устойчива отрицателна тенденция. Преди близо десет години проследих десет външни оценки и написах десет извода за медийната среда, оттогава – по време на десетгодишното управление на ГЕРБ – ситуацията се влоши.
Новият доклад показва, че известните от предходните години негативни фактори продължават да оказват влияние: натиск върху медиите, ограниченият достъп да информация, проблеми на публичността, непрозрачно разпределяне на публичен ресурс за проправителствено говорене, автоцензура.
Но 2020 дава и нови основания за отрицателна оценка на свободата на медиите. Сред тях бих посочила тези – като начало:
Емблематичният случай Кенаров, в който като в капка вода се оглежда ситуацията тук: не само употреба на сила, при това Кенаров е с означения като журналист, но и отказ на прокуратурата да образува разследване за ареста и побоя – “с абсурдни и дистопични мотиви”. Насилие в съчетание с липса на защита и проблеми по линия на върховенството на правото. Ще присъства във всички външни оценки.
Самозабравянето на прокуратурата стигна дотам, че тя се опита да се произнася кои журналисти нарушават Етичния кодекс на българските медии. Ако мине. Не мина. В допълнение се оказа, че според прокуратурата журналистите създават риск за върховенството на правото! Фундаментално.
Докладът на Репортерите казва по-малко от официално известното на всички в България:
Малкото критични журналисти са постоянно подложени не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не се интересува от разследване или осъждане на насилието над журналисти. Полицията нанася побой над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, когато го арестува през септември 2020 г. Маскирани мъже биха разследващ репортер Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за съдебната корупция на високо ниво . Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани с корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-известното олицетворение на продаде своите медии, но влиянието му върху медиите остава проблематично. Правителството разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране за медии напълно непрозрачно, което насърчава бенефициарите да се отнасят лесно към правителството при отчитането си. В същото време съдебният тормоз над независими медии като Биволъ и групата „Икономедиа“ постоянно представлява заплаха за свободата на медиите. Един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев беше окончателно оправдан през юни 2020 г. по обвинения, които изглеждат политически мотивирани.
Няма изненада, изненада би било някой да е изненадан от външните оценки. Вежди Рашидов казва “Кой ги е оторизирал да ни дават оценка”, но това не му решава въпроса. Констатациите във външни оценки само маркират параметрите на това, което ние тук живеем.
Репортерите направиха и следваща стъпка – оповестиха десет предложения за промяна на медийната среда. Те са отразени в Дневник: Спрете да купувате “приятелско отразяване”,, Капитал, , Свободна Европа, , Клуб Зет и др.
Изпълнителният съвет на конференцията за бъдещето на Европа, съставен от представители от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия, вече има цифрова платформа за конференцията за бъдещето на Европа. Платформата е достъпна на 24 езика.
Според ЕК Конференцията за бъдещето на Европа представлява безпрецедентнo, откритo и приобщаващo упражнение по съвещателна демокрация.
Повече информация тук.
Един нормативен акт, който предизвиква много противоречиви коментари поради необходимостта да се балансират интересите на националната сигурност и, от друга страна, правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация.
В Официален вестник на ЕС –
Определенията, които се предлагат в проекта на регламент, и по (някои от) които имаше продължителни обсъждания:
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
„доставчик на хостинг услуги“ означава доставчик на услуги, определени в член 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета , които се състоят в съхраняването по искане на доставчика на съдържание на информация, предоставена от последния;
„доставчик на съдържание“ означава ползвател, предоставил информация, която е или е била съхранявана и разпространена сред обществеността от доставчик на хостинг услуги;
„разпространение сред обществеността“ означава предоставяне на достъп до информация, по искане на доставчик на съдържание, на потенциално неограничен брой лица;
„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможността физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на хостинг услуги, който има съществена връзка с тази държава членка или тези държави членки;
„съществена връзка“ означава връзката на доставчика на хостинг услуги с една или повече държави членки, произтичащо от мястото на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, например:
„терористични престъпления“ означава престъпления съгласно определението в член 3 от Директива (ЕС)
„терористично съдържание“ означава материали от един или няколко от следните видове:
„условия за ползване“ означава всички условия и клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, с които се уреждат договорните отношения между доставчика на хостинг услуги и ползвателите на тези услуги;
„основно място на стопанска дейност“ означава главното управление или седалището на доставчика на хостинг услуги, в което се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол.
Важно за разказа е, че проектът за DSA предвижда в чл.1 т.5 изключение за този регламент (за терористичното съдържание онлайн) от действието на DSA:
Настоящият регламент не засяга правилата, установени в: […]
г) Регламент (ЕС) …/… за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн, след като бъде приет.
От Официалния вестник на ЕС: Съобщение на Комисията “Корекция на изчислението на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз, след оттеглянето на Обединеното кралство”
OB C 129, 13.4.2021 г., стр. 1—5
Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), когато Комисията предявява иск срещу държава членка пред Съда на Европейския съюз поради неизпълнение на задължение, произтичащо от Договорите, Съдът може да наложи финансови санкции в следните два случая:
|
а) |
когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на ЕС (член 260, параграф 2 от ДФЕС); |
|
б) |
когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС). |
И в двата случая санкцията, наложена от Съда, може да се състои от еднократно платима сума — с цел санкциониране на продължаването на нарушението, и от дневна имуществена санкция — с цел мотивиране на съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-бързо след обявяването на съдебното решение. Комисията предлага на Съда размера за финансовите санкции, като Съдът взема окончателното решение.
Общият подход на Комисията за изчисляване на предложените от нея санкции отразява както платежоспособността на съответната държава членка, така и нейната институционална тежест. Този подход се прилага посредством т.нар. фактор n -определян въз основа на два елемента: брутния вътрешен продукт (БВП) и броя на местата за представители в Европейския парламент, разпределени на всяка държава членка.
Излизането на Обединеното кралство от ЕС налага корекция, извършена с настоящото съобщение.
Делото е образувано на 10.02.2021 г. по искане на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията като група текстове, намиращи се в определено съотношение, във връзка с отговор на въпроса: „Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“.
Докладчик – Надежда Джелепова
Подател на искането – президент на Република България
Искане – 10.2.2021 г.
Предмет на искането – даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Становища на заинтересовани страни:
Висш адвокатски съвет
Съюз на юристите в България
Институт за модерна политика
Определение за допустимост – 9.3.2021 г.
Поводът, подробно представен в медиите: след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди указът му да постъпи в Народното събрание, Менда Стоянова от ГЕРБ внесе промени, с които се отменя неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а после отхвърли ветото – макар и двете да целяха едно и също (подробна хронология как се стигна до този резултат виж тук).
СЮБ и Висшият адвокатски съвет са ясни в становищата си: да се сложи край на заобикалянето на предвидения нормативен ред за изготвяне, приемане, влезане в сила на законите.