Every Serialization Framework Should Have Its Own Transient Annotation

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

We’ve all used dozens of serialization frameworks – for JSON, XML, binary, and ORMs (which are effectively serialization frameworks for relational databases). And there’s always the moment when you need to exclude some field from an object – make it “transient”.

So far so good, but then comes the point where one object is used by several serialization frameworks within the same project/runtime. That’s not necessarily the case, but let me discuss the two alternatives first:

  • Use the same object for all serializations (JSON/XML for APIs, binary serialization for internal archiving, ORM/database) – preferred if there are only minor differences between the serialized/persisted fields. Using the same object saves a lot of tedious transferring between DTOs.
  • Use different DTOs for different serializations – that becomes a necessity when scenarios become more complex and using the same object becomes a patchwork of customizations and exceptions

Note that both strategies can exist within the same project – there are simple objects and complex objects, and you can only have a variety of DTOs for the latter. But let’s discuss the first option.

If each serialization framework has its own “transient” annotation, it’s easy to tweak the serialization of one or two fields. More importantly, it will have predictable behavior. If not, then you may be forced to have separate DTOs even for classes where one field differs in behavior across the serialization targets.

For example the other day I had the following surprise – we use Java binary serialization (ObjectOutputStream) for some internal buffering of large collections, and the objects are then indexed. In a completely separate part of the application, objects of the same class get indexed with additional properties that are irrelevant for the binary serialization and therefore marked with the Java transient modifier. It turns out, GSON respects the “transient” modifier and these fields are never indexed.

In conclusion, this post has two points. The first is – expect any behavior from serialization frameworks and have tests to verify different serialization scenarios. And the second is for framework designers – don’t reuse transient modifiers/annotations from the language itself or from other frameworks, it’s counterintuitive.

The post Every Serialization Framework Should Have Its Own Transient Annotation appeared first on Bozho's tech blog.

Как се пише: популярен или пополярен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише популярен, също и популярна, популярно, популярни. Думата е заета чрез руски от латински – popularis. Знаеш ли, че най-популярният емотикон в света бил личицето, което се смее до сълзи? Боливуд е неформалното популярно наименование на мощната киноиндустрия в индийския град Мумбай. Засега българските спа курорти не са толкова популярни в […]

Как се пише: апсида или абсида?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч. В езиковата практика се предпочита апсида. Думата е заета чрез френски (abside) от гръцки (ἀψίς, -ῖδος). Апсидата/Абсидата е полукръгла, а пред нея, в средата на олтарното пространство, има каменна олтарна маса. Най-пластична е източната стена на храма, където са оформени две петстенни […]

Медийно отразяване на участниците в предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дали партиите ще дадат повече пари за медийно отразяване на предизборната кампания за предстоящия вот на 11-юли в сравнение с кампанията от пролетта? Кои ще са най-предпочитаните медии този път? 

Данни от Института за развитие на публичната среда – екипът му осъществява мониторинг.

Конвенция на Съвета на Европа за кинематографичната продукция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник днес е обнародвана Конвенцията на Съвета на Европа за кинематографичната продукция (ревизирана), която наследява и заменя  Европейската конвенция за кинематографичната копродукция (ETS № 147) от 1992 г. 

Както е известно, обнародването е необходимо, за да влезе една конвенция в сила, макар че не всяка обнародвана конвенция влиза в сила. По силата на чл.19 –

Член 19
1. Настоящата Конвенция влиза в сила от първия ден на месеца след изтичане на тримесечния период от датата, на която три държави, включително не по-малко от две държави – членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да се обвържат с Конвенцията в съответствие с разпоредбите на чл. 18.
2. За всяка подписала Страна, изразила впоследствие съгласието си да се обвърже с настоящата Конвенция, тя влиза в сила от първия ден на месеца след изтичане на тримесечния период от датата на подписване или внасяне на документите за ратифициране, приемане или утвърждаване.
 

Digital News Report 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е публикуван десетият доклад  за цифрови новини Digital News Report 2021 на Института Ройтерс. Той очертава ключовите проблеми, пред които е изправена индустрията в момент на дълбока несигурност и бързи промени.

Доверието в новините нараства средно с шест процентни пункта след пандемията  –  44%  се доверяват на повечето новини през повечето време.  Финландия остава страната с най-високи нива на общо доверие (65%), а САЩ сега има най-ниските нива (29%).

Дялът на хората, плащащи за онлайн новини, остава нисък – 17% са платили за онлайн новини през последната година, Норвегия продължава да води   с 45% (+3), следвана от Швеция (30%), САЩ (21%), Финландия (20%), Холандия (17%) и Швейцария (17%). По-малък напредък има във Франция (11%), Германия (9%) и Обединеното кралство (8%). В повечето страни голяма част от цифровите абонаменти отиват само за няколко големи национални медии.

Употребата на смартфон за новини (73%) нараства с най-бързия си темп от много години.

Частта за България е написана от Стефан Антонов.

Журналистите от БНР трябва да са доволни, благодарение на тяхната работа общественото радио води по доверие.

Bulgaria_Reuters_Institute_for_the_Study_of_Journalism_-_2021-06-23_12.00.20

Как се пише: видео връзка, видео-връзка или видеовръзка?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – видео връзка, или слято – видеовръзка. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или слято, или разделно. Нюйоркчани ще могат да сключват брак чрез видео връзка/видеовръзка, докато ритуалните зали […]

Кога вие, вас, ви, ваш се пише с главна буква?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато тези местоимения са в състава на учтивата форма, те се пишат с главна буква: Вие, Вас, Ви, Ваш.   Уважаеми господин Константинов, Вие сте един от най-добрите историци, които познавам, и ценя високо Вашето мнение. Госпожо Петрова, ще Ви бъда задължен, ако потвърдите съгласието си със съдържанието на настоящото писмо. На Вас винаги може […]

От “Шефе, сметанка!” до и.д. шеф на студентската телевизия на СУ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В историята на студентската телевизия на Софийския университет има една история с реклама и назначения, която по-добре да не беше се случвала, с главни действащи лица Башар Рахал и Мишо Михайлов. И едно момиче с реплика в рекламата –  Шефе, сметанка.

Това момиче е и.д. шеф на студентската телевизия, научаваме от публикация във Фрогнюз.

Цветелина Бенчева.

С какви умения, знания и творчески намерения?

Платформи за видеосподеляне: регулаторна защита на аудиторията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Платформите за споделяне на видео (VSP) се използват широко от широк кръг интернет потребители на Обединеното кралство, като 97% от онлайн населението на Обединеното кралство има достъп до тези услуги през последната година.

През последните три месеца  един на всеки седем потребители на VSP твърди, че е бил изложен на потенциално вредни фактори, но много потребители (60%) все още не са наясно с начините да са в безопасност на тези платформи.

На Ofcom са дадени нови правомощия за регулиране на установените във Великобритания VSP.  В скоби казано – на СЕМ също.

Правото на ЕС определя списък от мерки, които доставчиците трябва да обмислят да предприемат, ако е необходимо, за да осигурят необходимата защитата на потребителите. 

В този контекст Ofcom провежда обществена консултация относно проект  на Насоки за платформи за видеосподеляне – относно мерките, които могат да бъдат подходящи за защита на потребителите от вредни материали, и как те могат да бъдат приложени. Консултацията беше открита през март и завърши току-що.

Проектът за Насоки е достъпен изцяло на уебсайта на Ofcom.

Доколкото и Обединеното кралство въвежда същата Директива 2018/1808 по отношение на регулирането на VSP, българската аудитория е точно толкова заинтересувана от защита, организирана от българския регулатор, както британската – от регулаторните мерки на Ofcom. Точно толкова заслужава да бъде опозната и съответно – влючена в програма за медийна грамотност, колкото британската  – чрез програмата Making Sense of Media (MSOM).

 Ofcom показва как  се прилага една директива. Там, където не сме. Едва ли Георги Господинов е имал предвид прилагане на директиви, но да,  едно образцово прилагане –  “чак обидно е някак,  там, където ни няма, там, където не сме.”