Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.

Национална пътна карта за научна инфраструктура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет на свое засед9ание на 7 април 2021 одобри актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) 2020-2027 г. Като национален стратегически документ, който съдържа задълженията на страната ни като член на Европейския съюз към Европейската пътна карта за изграждане на общоевропейско научноизследователско пространство, тя подпомага развитието на научната инфраструктура в страната в ключови за обществото и икономиката области.


Актуализираната НПКНИ дава насоки и приоритет за развитието на бъдещите и вече изградените инфраструктури от стратегическо значение и тяхното международно включване, както и създава рамкови условия за единни стандарти за достъп и ползване на инфраструктурите. С приложението й се очаква да се подобри ефективността на системата от научни инфраструктури в страната, да се намали фрагментацията в научните изследвания, както и да се създадат благоприятни условия за повишаване на квалификацията на младите учени. Предвижда се още увеличаване на участието на българската научна общност и бизнеса в научноизследователска и развойна дейност в различните тематични области на новата Рамкова програма за научни изследвания и инвестиции в иновации „Хоризонт Европа“.


С актуализацията се представя и нов обект в групата на националните научно- иновационни комплекси с ключово значение за развитието на конкурентоспособността на българската икономика и технологична база. Това е Институт за научни изследвания в областта на компютърните науки към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в който се предвижда да се изгради инфраструктура и да се провеждат научни изследвания в множество направления на компютърните науки, сред които изкуствен интелект, софтуерна сигурност, адаптиращи се софтуерни системи и др. Институтът ще насърчава работата по научноизследователски проекти, в т.ч. и проекти е чуждестранни партньори, което ще доведе до повишаване на обема и качеството на научните разработки, до създаване на нови научни знания и приложими научни продукти. Планира се в него да се обучават докторанти и подготвят млади учени в областта на компютърните науки и интердисциплинарните изследвания.


В резултат на настоящата актуализация Националната пътна карта съдържа 51 обекта с ключови области на въздействие, като енергетика; околна среда и екология; биотехнологии, биомедицина, здраве и храни; физика и инженерни науки; аерокосмическа и отбранителна индустрия; социални и културни иновации, информационни и комуникационни технологии, и електронна инфраструктура.

Засега онлайн се намира само проект на сайта на МОН, Окончателинят текст ще бъде добавен, когато се появи на сайта на МС.

8 април 2021 – зима посред пролет

от Георги Станков
лиценз CC BY-NC-ND
Това изображение сподели Фатме Токова от Черничево - то е направено тази сутрин. Колко случая си спомняте, когато посред пролет, когато дърветата цъфтят и е време за семеделска работа, изведнъж става зима? 

Амнести Интернешънъл: Доклад за състоянието на правата на човека 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е докладът на Амнести Интернешънъл за състоянието на правата на човека в света за 2021 г.

В частта за България се подчертава по-специално, че свободата на медиите и свободата на сдружаване са се влошили, тъй като  властите са предприели мерки по отношение на  журналисти, критици, антиправителствени протести. Констатирана е  открито расистка реторика към ромското население.

Като част от спешните мерки на COVID-19 през март правителството предложи промени в Наказателния кодекс,  предвиждащи глоби и лишаване от свобода за разпространение на невярна информация, върху които беше наложено вето.

Журналистите, разследващи организираната престъпност и корупцията, бяха подложени на интензивен политически и прокурорски натиск и заплахи. През юли разследващият журналист Николай Стайков беше разпитан от прокуратурата и заплашен с наказателно преследване, след като пусна документален филм, който свърза прокуратурата с финансово престъпление.

Журналисти, отразяващи антиправителствените протести в столицата София, през септември бяха физически атакувани от полиция; единият от тях беше е задържан с часове. Комисарят по човешките права на Съвета на Европа нарече действията „неприемливи“ и призова властите да разследват нападенията.

В своя доклад за върховенството на закона през септември Европейската комисия изрази сериозни опасения относно липсата на прозрачност на собствеността върху медиите и отбеляза, че медиите остават обект на систематичен политически контрол.

Класирайки се на 111-то място от 180 страни по Световния индекс за свобода на пресата, България остава държавата от ЕС с най-ниския стандарт на свобода на медиите, се казва още в доклада.

Как се пише: околосграден или около сграден?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато представлява прилагателно име със значение ’който се намира около сграда’, се пише слято – околосграден, също и околосградна, околосградно, околосградни.   Предлагаме комплексни услуги при преустройство на партерни апартаменти в офиси или магазини, цялостни и частични ремонти, включително вътрешно обзавеждане и външно околосградно оформление. Забелязват се пропадания и напуквания на околосградната настилка. Когато представлява съчетание от […]

Как се съкращава квадратен метър?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Съкратено това словосъчетание се пише кв.м (без интервал) или кв. м (с интервал). Когато всички думи в едно словосъчетание са съкратени, се допуска между тях да няма интервал. По това време И.К. се сдобива с апартамент от 140 кв.м/кв. м и веднага го продава. Общата площ на поземления имот е 2287 кв.м/кв. м, от които […]

Google LLC срещу Oracle America

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 април 2021 стана известно решението на Върховния съд на САЩ по делото Google LLC срещу Oracle America. Това е поредното от големите дела  на Google –   след Google Books  и Viacom v YouTube.

Въпросът в Oracle v. Google е дали Oracle може да претендира за авторско право върху Java Application Programming Interfaces ( Java APIs)  и ако може, дали Google нарушава тези авторски права. За ОС Android  Google създава собствена версия на Java, но използва същите имена, организация и функционалност като Java API.

През май 2012 г. съдия Уилям Алсъп от Северния окръг на Калифорния постановява, че за  API не възниква авторско право. В противен случай Oracle би имала права върху „утилитарен и функционален набор от символи“, който осигурява основата на иновациите  – според това първо решение преди девет години езикът за кодиране не може да бъде обект на авторско право.

Oracle обжалва решението  пред Апелативния съд на САЩ , който на  9 май 2014 г.  издаде катастрофално решение, според което APIs на Java са защитени с авторски права. Всъщност изключването на API от защитата на авторските права беше от съществено значение за развитието на съвременните компютри и интернет.

Google се обърна към Върховния съд на САЩ с искане да преразгледа решението на Апелативния съд.

През юни 2015 г. Върховният съд отхвърли искането на Google и върна делото в  окръжния съд.

През май 2016 г. съдът единодушно се съгласи, че използването от Google на API на Java е fair use.

Oracle подаде нова жалба. През март 2018 г. Апелативният съд  отмени решението на окръжния съд и се произнесе в полза на Oracle.

Google оспори решението на Апелативния съд пред Върховния съд на САЩ.   (Една процесуална бележка: поради правилата на Върховния съд за цитиране на дела, искът вече е известен като Google срещу Oracle, тъй като Google иска от Върховния съд да разгледа делото.)

През април 2021 г. ВС със 6:2  прие,  че използването от Google на API на Java е fair use. Съдът обсъди някои основни принципи на доктрината fair use и прие, че честната употреба „позволява на съдилищата да избягват строго прилагане на закона за авторското право, когато  това би задушило самото творчество, което този закон има за цел да насърчи“. По този начин решението подчерта истинската цел на авторското право: да стимулира иновациите и творчеството.

Съдът стига до заключението, че „когато Google преработва потребителския интерфейс и   взема само това, което  е необходимо, за да позволи на потребителите да приложат натрупаните си умения и    да създадат нова  програма, използването от Google на Sun Java API  представлява fair use. ”

Решението на Върховния съд e  победа за програмисти, разработчици и за потребителите, които искат да използват придобитите знания и опит  в следващите продукти и приложения. Съдът отмени предишните решения на Апелативния съд и призна, че авторските права насърчават иновациите и творчеството само когато предоставят място за творчество и   надграждане върху предишното знание.

 

Частните платформи като публични форуми: важен въпрос, но не сега

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Темата е за Тръмп и, по повод на Тръмп, за частният Twitter като публичен форум.  В САЩ се водеше съдебен спор по повод  акаунта @realdonaldtrump с повече от 88 милиона последователи и твърдението на Тръмп, че той е негова лична собственост. На 5 април 2021 г. Върховният съд реши, че делото трябва да бъде прекратено.

Фактите

Бившият президент на САЩ Тръмп беше блокирал в Twitter  хора за критика към президента или неговите политики. Няколко физически лица и една нестопанска организация заведоха дело   с твърдението, че  блокирането им в Twitter нарушава Първата поправка.  Първоинстанционният съд  и Апелативният съд на САЩ за 2-ри съдебен окръг приеха, че блокирането е в  нарушение на Конституцията.

Казусът стигна до Върховния съд – вече като Biden v. Knight First Amendment Institute. 
Според ищците “доказателствата по делото показват, че личният акаунт на президента в Twitter  функционира като официален източник на новини и информация за правителството и като форум за изразяване на и относно президента“.   Адвокатите на Тръмп твърдят, че то  “ограничава способността на държавните служители да  изолират своите акаунти в социалните медии от тормоз, тролинг или реч на омразата без инвазивен съдебен контрол“.

Междувременно на 8 януари 2021 Тръмп загуби правото си да използва Twitter  “поради риска от по-нататъшно подбуждане към насилие”    и след това приключи мандата си.

Върховният съд

След множество заседания Върховният съд решава  делото да бъде прекратено поради промяната в президентската институция, но по този начин отказва да утвърди тезата на първоинстанционния и Апелативния съд за частната социална мрежа като публичен форум.

Към това съдия  Кларънс Томас е написал обширно становище, според което   делото „подчертава основната правна трудност при цифровите платформи: прилагането на стари доктрини към новите цифрови платформи рядко е просто. ”

Според съдия Томас на пръв поглед някои аспекти на акаунта на г-н Тръмп в Twitter приличат на публичен форум.  Г-н Тръмп често използва  акаунта, за да говори в официалното си качество. Но всеки контрол, който г-н Тръмп упражнява над акаунта, бледнее пред властта на  Twitter, според условията на услугата, включително за премахване на акаунта „по всяко време по каквато и да е причина“. Twitter упражни правомощията си да направи точно това.  Дали   по отношение на използването на частно пространство се прилага Първата поправка,  зависи от различни фактори. По-нататък съдия Томас се впуска в аналогии между цифровите мрежи, телефонните компании, превозвачи, осъществуващи обществена услуга и др.под., което обаче не помага да се даде категоричен отговор.

Все пак, се казва в становището на съдия  Томас,  съдиите „скоро няма да имат друг избор, освен да разгледат как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура  като цифровите платформи“ –  но това няма да бъде сега по казуса с Тръмп.

Knight Institute

Зеленият цифров сертификат на ЕС и защитата на данните

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съвет за защита на данните  (European Data Protection Board, EDPB) и Европейският надзорен орган по защита на данните (European Data Protection Supervisor, EDPS) са приели съвместно становище относно предложенията за цифров зелен сертификат.

Цифровият зелен сертификат има за цел да улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС по време на пандемията на COVID-19 чрез установяване на обща рамка за издаване, проверка и приемане на оперативно съвместими сертификати за ваксинация, тестване и възстановяване на COVID-19.

 Европейските органи в областта на защита на данните призовават за обсъждане на идеята за цифров зелен сертификат  в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни. Комисарите по защита на данните от всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство подчертават необходимостта от намаляване на рисковете за основните права на гражданите и жителите на ЕС, които могат да произтекат от издаването на цифровия зелен сертификат, включително възможните непредвидени вторични употреби. Използването на цифровия зелен сертификат не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на физически лица и трябва да бъде напълно в съответствие с основните принципи за необходимост, пропорционалност и ефективност.

Предвид естеството на мерките, предложени в предложението, EDPB и ЕНОЗД считат, че въвеждането на цифровия зелен сертификат следва да бъде придружено от всеобхватна правна рамка.

5G на хоризонта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КРС информира:

На 6 април 2021 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проведе търг с тайно наддаване за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставяне на електронни съобщителни услуги (режим на работа TDD), с национално покритие.

Предмет на търга бе издаване на три разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz с национално покритие за срок от 20 години. Заявления за участие в процедурата бяха подали трите компании, предлагащи телекомуникационни услуги в страната – А1 България, Българска телекомуникационна компания и Теленор България.

Търгът приключи успешно с разпределение на предвидения радиочестотен ресурс, съгласно правилата на тръжната процедура и предложените от участниците оферти. Разрешение за честотна лента 3600–3700  MHz получава „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 700 000 лв. Честотна лента 3700–3800 MHz печели „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД  с предложена цена 4 600 000 лв., а честотна лента 3500–3600 MHz получава „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена  4 100 000 лв.

Ползване на честотите в обхват 3,6 GHz ще доведе до създаване на условия за навлизането на нови технологии, включително 5G, както и предпоставки за предоставяне на нови качествени услуги на потребителите,  се казва в съобщението.

Според медиите вече се осъществяват пилотни проекти. От друга страна, митологията oколо 5G е довела до подписки Stop 5G и съпротива на общини срещу технологиите 5G.