Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Ханджийски срещу България.
Фактите
Жалбоподателят Ханджийски е български гражданин, роден през 1971 г. и живеещ в Благоевград (България). Той е местен политик, председател на Демократи за силна България.
През 2013 г., по време на антиправителствени протести, статуята на Димитър Благоев – на когото е наречен град Благоевград – на централния площад е боядисана в червено и бяло, за да прилича на Дядо Коледа, а на главата му е сложена шапка. На чувала с подаръци е написана думата оставка. Жалбоподателят е арестуван и обвинен в хулиганство, впоследствие освободен, но осъден и признат за виновен. Решението е потвърдено при обжалването. Ханджийски се обръща към Съда за правата на човека.
Съдът
Съдът преди всичко квалифицира действията като изразяване по смисъла на Конвенцията. Осъдителната присъда и глобата представляват намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че действията могат да се разглеждат като политически протест, следователно предметът на делото е намеса в свободата на политическо изразяване.
ЕСПЧ разглежда действията като сатира. „Съдът имаше повод да отбележи, че сатирата, поради присъщите си характеристики на преувеличение и изкривяване на реалността, има за цел да провокира и агитира. Съответно всяка намеса в използването на тази форма на изразяване трябва да бъде разгледана с особено внимание – въпреки че използването на сатирата не изключва окончателно възможността за ограничение по чл. 10 § 2 от Конвенцията или дори за установяване на недопустимост на жалбата, ако сатирата е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т.51).
Съдът приема, че пропорционални санкции, предназначени да предотвратят действия, които могат да унищожат или повредят паметници, могат да се разглеждат като „необходими в демократичното общество“. Но в случая няма насилие или повреждане, нито е установено кой е боядисал паметника (т.53-56).
Когато определени действия – макар да имат потенциал да засегнат други хора (оскверняване), не повреждат паметника – въпросът дали намесата е „необходима в демократичното общество“ изисква по-нюансиран отговор. В такива ситуации точният характер на деянието, намерението зад него и посланието, което се стреми да бъде предадено от него, са от значение. Например деянията, предназначени да критикуват правителството или неговите политики или да привличат вниманието към страданията на група в неравностойно положение, не могат да бъдат приравнени на действия с цел да оскърбят паметта на жертвите на масово зверство (т.55). В настоящия случай контекстът ясно подсказва, че намерението зад акта на жалбоподателя е да протестира срещу правителството и политическата партия, която го е подкрепила, в контекста на продължителен национален протест срещу това правителство, отколкото да осъжда историческата роля на Димитър Благоев или да изрази презрение към него. Жалбоподателят просто използва паметника като символ на политическата партия, която иска да критикува (т.56).
При това ЕСПЧ напомня, че свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност. „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ (т.58)
Намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е била необходима, което води до нарушение на член 10 от Конвенцията.
Към решението има особено мнение на съдия Faris Vehabović, според което „това, което е приемливо за един човек, може да е неприемливо за друг, но едно е сигурно – никой не може да промени историята и тези събития и личности трябва да бъдат оценявани в техния конкретен исторически контекст. В контекста на този случай органите са длъжни да защитават паметниците, които са налице и днес, доколкото те все още са там. От тях зависи да решат дали тези паметници все още трябва да останат на обществени места, но междувременно е необходимо да се действа според закона, като властите следва да оценяват правилно актовете на лица, които публично се подиграват със статуи и паметници“.
Контекст
Решението е логично в контекста на практиката на ЕСПЧ по няколко линии: защита на политическото слово, артистично изразяване, символично слово, сатира, баланс между свобода на изразяване и защита на правата на другите, идеи, които обиждат и шокират, чл.10 и недвижимо културно наследство.
Като пример за практиката на ЕСПЧ може да се посочи решението по делото Мурат Вурал срещу Турция (26 000 евро за неимуществени вреди на Мурат Вурал) – жалбоподателят залял с боя статуя на Кемал Ататюрк и бил осъден на 13 години затвор на основание на специален Закон за престъпленията, извършени срещу Ататюрк. ЕСПЧ постановява нарушение на чл.10 ЕКПЧ, неправомерна намеса в свободата на изразяване.
В България е имало няколко различни акции, свързани с политическо изразяване, за което са използвани паметници – Паметника на Съветската армия, скулптурата на Далчев пред централата на БСП на ул. Позитано и др. Схемата е една и съща – повдигане на обвинение за хулиганство, вж постановлението за надпис Окупатори върху ПСА и решението на съдия Мирослава Тодорова за скулптурата на Далчев.
В решението от вчера се потвърждава, че “да се подиграваш публично със статуи и паметници” (по особеното мнение) не е априори престъпление, но акцентът е върху необходимостта от нюансиран подход – сатирата е защитена, но не във всички случаи и особено ако е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т. 51); да се критикува правителството или неговите политики не е като да се оскърби паметта на жертвите на масово зверство (т.55).
