Как сигнали срещу полицаи се оказват клевета и как престават да бъдат клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една публикация в Lex.bg, озаглавена Задава ли се прецедент съдилища да отговарят по ЗОДОВ за вреди от наказателно дело поставя интересни въпроси.  Но преди всичко съдържа интересни факти.

Пете Гинин и Ирина Дончева през 2013 г. подават сигнали срещу полицаи от КАТ. В последна сметка районните съдилища в Перник и в Пазарджик осъждат гражданите за клевета, а окръжните съдилища в двата града потвърждават осъдителните присъди. Двамата подават жалби в Страсбург. Как се развива историята: Когато наближава произнасянето на ЕСПЧ и е ясно, че България предстои да бъде осъдена, “Министерството на правосъдието уведомява главния прокурор. Той незабавно внася искания за възобновяване на делата, като посочва, че гражданите са осъдени за деяния, които не представляват престъпление и недопустимо са понесли наказателна и гражданска отговорност за жалба срещу длъжностно лице.” Осъдителните присъди са отменени.

В такъв контекст ЕСПЧ се произнася с две решения от 10 февруари 2021, посочени в публикацията на lex.bg (по делото на Дончева виж тук, а по делото на Гинин тук). Държавата е успяла да предотврати осъдителните решения на ЕСПЧ с отмяната на присъдите у нас.

Тези случаи не са единствени. В друго дело през 2016 г. ЕСПЧ се произнася по четири подобни казуса, като в решението съдът заявява, че „Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни“

Цитираната публикация продължава с анализ на въпроса, поставен в заглавието – възможността за обезщетение за вреди по ЗОДОВ.

Но когато става дума за правото да говориш срещу висшестоящи – има тематична връзка с решението на ВАС, за което писах точно днес.

ВАС потвърди санкция за критика в телевизионно предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През седмицата е публикувано Решение 3873/26 март 2021 г. на Въровния административен съд, петчленен състав.

Решението е по жалба на Бойко Атанасов, следовател в Софийска градска прокуратура,  срещу решение на ВАС, тричленен състав, с което е потвърдено наложеното на Бойко Атанасов със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – “забележка”.

Фактите: На 19.09.2017 г. Атанасов участва в предаването “Честно казано“ с водещ Люба Кулезич, излъчено по телевизия “Би Ай Ти“ от 19.30 часа. По време на предаването той  заявява в ефира, че по делото „Кооперативна Търговска Банка“ (“КТБ“) предстои скорошно изтичане на давността. Също така посочва, че се познава с ръководителя на Специализираната прокуратура – прокурор Иван Гешев, тъй като са работили заедно и че може да го коментира като човек, който дълго време е командирован в СГП от СРП и който влиза по дела, по които е свършена голяма част от работата, като сключва споразумения. По думите на Атанасов тези споразумения са “меко казано срамни“, тъй като прокурор Гешев отказва да подържа обвинение за голяма част от хората, по отношение на които е повдигнато обвинение от предишните наблюдаващи прокурори, работили по делата. В изказването си Атанасов декларира, че присъства на “пазарлъци“ между прокурор Гешев и “най – общо казано организирани престъпни групи“, и че “пазарлъци между прокурор и организирани пристъпни групи не може да има“.

Оспорваното решение:

Така възприетата фактическа обстановка обосновава правилния извод за допуснатото нарушение на служебните задължения-действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. С изказването си в предаването Атанасов. безспорно нарушава изискването за колегиалност, като коментира професионалните качества на прокурор Гешев, с което вреди на репутацията на органите на съдебната власт от една страна и представлява нарушение на т.4.3 от КЕПБМ, а от друга твърдението за изтичане на давността на наказателно преследване срещу обвиняемите лица по делото „КТБ“ се явява недостоверно и в разрез с правилото по т. 3.3 от Етичния кодекс-магистратът да предоставя полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация, която е в съответствие с изискванията на закона.

Решението на петчленния състав:

Споделя направения извод в обжалваното решение, като прави уточнението, че каквото и да е казал Атанасов за  изтичане на давността за наказателно преследване  по делото за „КТБ“, след като казаното не е във връзка с водено от него дело, не може да се прилага т. 3.3 от Етичния кодекс.

Така единственото основание за потвърждаване на санкцията остава казаното по адрес на прокурор Гешев.

Особено мнение.

Решението е взето с три на два гласа, като двама от членовете на състава – Виолета Главинова и Юлия Ковачева, не споделят извода на мнозинството. Мотиви: Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Конституционният съд, като прави анализ на ключови решения на Европейския съд за правата на човека, в решение 7/1996 г.   обобщава основните положения в практиката на ЕСПЧ: Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Свободата на изразяване важи не само за “информация” или “идеи”, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно “демократично общество” не би могло да се нарече такова. […] Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.“При наличие на конкуриращи интереси е задължително да се изследва въпроса за баланса на интересите, както и дали намесата в правото на свободно изразяване чрез санкционирането му е необходима в едно демократично общество.

Европейският съд приема в редица свои решения-„Йорданова и Тошев срещу България“, „Божков срещу България“, „Пеев срещу България“, „Бладет Тромсо и Стесаас срещу Норвегия“, „Тома срещу Люксембург“, „Кържев срещу България“ и др. последователно и неотклонно, че защитата на правото на чест, достойнство и добро име е универсално приложима и се разпростира и върху политици, държавни служители и други длъжностни лица, като подчертава че „в самата сърцевина на концепцията за едно демократично общество“ границите на допустимата критика са по-широки, когато същата е насочена към публична фигура.“
Следователно държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Критиката в тези случаи може да включва „провокативни и нелицеприятни мнения“ ако те касаят значима тема на обществения дебат.
В разглеждания казус изказването на Атанасов може да бъде определено като застъпване на позиция на критичност към действията на прокурор Гешев по конкретни дела, което е оценено като незаконосъобразно от дисциплинарнонаказващия орган, но считаме, че изказването не надхвърля допустимите по-широки граници на критика към публичните личности. Поради това намираме, че изказването не влиза в противоречие с изискванията на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, по –конкретно с текста на т.4.3 от Кодекса.

Бих предположила, че не за последен път чуваме за този казус, вж към изброените в особеното мнение решения и  Райчинов срещу България.

Как се пише: час-два; час, два или час два?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато означава приблизителен период от време, се пише полуслято – час-два.   Остават ни час-два път – зависи колко е натоварено движението. Родителите ми са възрастни и всеки ден отивам за час-два, за да ги нагледам и да помогна в домакинството. Когато има изброяване, се пише със запетая.   Важното беше да накарат куриера да […]

Как се пише: обърквам (се), объркам (се) или убърквам (се), убъркам (се)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише обърквам (се), объркам (се). Слагаме в купата продуктите в посочената последователност и ги объркваме добре, така че да се получи хомогенна смес. Ограниченията, наложени заради пандемията, объркаха живота на хората по целия свят. Първоначалните оплаквания при менингит може да се объркат със симптомите при грип.

Един фокус, мишка и Сафари

от Гонзо
лиценз CC BY-NC-SA

За да направя така, че падащото меню да се прибира при цъкане извън него реших да използвам събитието focusout на елементът, съдържащ целия компонент. Събитието focusout може да бъде прихванато от всеки елемент в йерархията, независимо дали самия елемент може да приема фокус, така че беше идеално за целта. Щом фокуса отида другаде, а това става и когато се цъкне с мишката извън него или пък потребителя се прехвърли на друг елемент с tab, значи падащото меню трябва да се прибере. Да, ама не и в Сафари. Там нещата винаги работят по друг начин.

Оказа се, че в Сафари взаимодействията с мишката не водят до промяна на фокуса. Т.е. цъкането с мишката върху бутон не поставя фокуса върху него. Съответно цъкането извън бутона няма да предизвика загуба на фокус от бутона. К’во правим сега?

Реших проблема като зорлем поставих елемента на фокус при цъкане с мишката върху него. От там нататък всичко продължава да действа както преди.

dropdown.addEventListener( 'mouseup', function( e ) {
  this.focus();
  e.preventDefault();
} );

Дано това да ви помогне и на вас ако срещнете подобен проблем. А самия компонент в действие може да разгледате на адрес https://www.thenaturaladventure.com/tours/. Обратната връзка е добре дошла.

Стратегия на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие Стратегия на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

Хората с увреждания имат право да участват във всички области на живота, както всички останали. Въпреки че през последните десетилетия беше постигнат напредък по отношение на достъпа до здравеопазване, образование, заетост, дейности за отдих и участие в политическия живот, продължават да са налице многобройни пречки.

Новата стратегия се основава на своя предшественик — Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г., и допринася за прилагането на Европейския стълб на социалните права, за който тази седмица Комисията ще приеме план за действие, предназначен да служи като ориентир за политиките по заетостта и социалните политики в Европа. Стратегията подкрепя прилагането от ЕС и неговите държави членки на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Стратегия на ЕС за правата на детето  

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие   Стратегия на ЕС за правата на детето

Стратегията на ЕС обхваща шест тематични области и предложени действия:

  1. Децата като двигатели на промяната в демократичния живот
  2. Правото на децата да реализират пълния си потенциал независимо от социалния си произход
  3. Правото на децата да живеят без насилие
  4. Правото на децата на правосъдие, съобразено с интересите на детето
  5. Правото на децата безопасно да се ориентират в цифровата среда и да се възползват от нейните възможности
  6. Правата на децата по света

ЕК прие и предложение за препоръка на Съвета за създаване на европейска гаранция за децата, за да насърчи равните възможности за децата, изложени на риск от бедност или социално изключване. 

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД и ЦИК са изготвили указания  и са ги публикували на сайта на КЗЛД на 12 февруари 2021 г., като основа на указанията са   разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Насоките на Европейската комисия относно прилагането на правото на Съюза в областта на защитата на данните в контекста на избори от 12.09.2018 г., както и практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
 
Медиите обработват законосъобразно лични данни за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД).  Медиите   са администратори по смисъла на Общия регламент. Те обработват лични данни, вкл. чрез видеозаснемане при зачитане неприкосновеността на личния живот на физическите лица и при спазване тайната на вота.
 
Според чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация (ППН-01-360/2019 г.).
 
Обработването на лични данни от администратори на лични данни  е законосъобразно само ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:
• съгласие;
• сключване или изпълнение на договор;
• законово задължение за администратора;
• защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
• изпълнение на задача от обществен интерес или упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора;
• легитимни интереси на администратора или на трета страна, когато същите имат преимущество над интересите или основните права и свободи на субекта на данните (неприложимо за публични органи).
 
В контекста на изборите основното правно основание за обработване на чувствителни данни е наличието на важен обществен интерес, на основание правото на ЕС или законодателството на Република България (Конституцията, Изборния кодекс), който е пропорционален на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните. Други възможни основания са лицето да е дало изричното си съгласие или да е направило данните обществено достояние.
 
По отношение на медиите категорията “обществен интерес” е дефинирана в т.5.3 на Етичния кодекс на българските медии:   Една публикация е “в обществен интерес”, само когато (алтернативно):
(а) е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
(б) съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
(в) предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
 
Преимуществото над интересите и основните права и свободи на субекта на данните се установява във всеки конкретен случай.
 
Практиката на Съда на ЕС   е важен ориентир, в частност по въпросите на журналистическото изключение – вж решение по дело С-345/17  Buivids.
 
Практиката на Съда за правата на човека също подпомага тази преценка, например през 2020 г. ЕСПЧ приема решение по  делото Centre for Democracy and the Rule of Law v. Ukraine,  където спорът е относно достъп до информация за образованието и професионалните биографии на кандидатите за депутати.  Съдът приема, че обществеността има право да знае тези данни в светлината на  обществените дебати за   образованието и  квалификацията на висшите публични длъжности. “Информацията  отговаря на критерия за обществен интерес, тъй като това е релевантна информация за кандидатите за депутати като публични личности от особено значение“. Съдът приема, че обществеността се интересува основателно от техния произход и почтеност.
 
Заедно с това в решението се  подчертава, че трябва да се извърши и оценка на пропорционалността – дали  разкриването на личните данни не води  до публичното излагане на политиците в нежелана степен. В конкретния случай според ЕСПЧ няма доказателства, „че интересите на кандидатите за депутати са от такова естество и степен, че  да оправдаят прилагането на член 8 ЕКПЧ при балансиране на правото на изразяване и защитата на личния живот”.
 
 
 

#realFacebook: общностните стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британската преса обсъжда истинските общностни стандарти на Facebook, достигнали до журналисти. Наистина силно впечатление   прави разликата между разказа на Зукърбърг за стандартите,  това, което говори в парламентите по света –  и реалните стандарти.

Прави се разлика между съдържание за публични фигури и за останалите граждани. Публичните фигури са дефинирани широко – хората от новините.  За публичните фигури защитата е ниска, например допустимо е да се призове за смърт на публична фигура, „защото искаме да позволим дискусия, която често включва критични коментари на хората от новините“.

“Да бъдеш в новините е достатъчно, за да бъдеш лишен  от защита”, констатират медиите: oнлайн славата е достатъчна, за да си публична личност – например ако имаш повече от 100 000  последователи.   Публични фигури са също хората, които са споменати в заглавието, подзаглавието или визуализацията на пет или повече новинарски статии или медийни публикации през последните 2 години се приемат за публични фигури, но никога децата (под 13 години). Оказва се, че мрежата съзнателно не защитава в ред хипотези известните личности, вероятно това работи за  максимално привличане на вниманието и задържане на потребителите.

Реакцията на компанията Facebook:

 Смятаме, че е важно да позволим критично обсъждане на политици и други публични фигури, но това не означава, че позволяваме на хората да ги   тормозят. Премахваме речта на омразата и заплахите. Редовно се консултираме с експерти по безопасност, защитници на правата на човека, журналисти и активисти, за да получим обратна връзка за нашите политики и да се уверим, че са правилни.

Запитани защо изтеклите стандарти не са публично достояние, от компанията са отговорили, че те са най-прозрачни от всички.

Достоверността на стандартите, около триста страници, не се  подлага на съмнение.

Повече 

Съд на ЕС: Телевизионната реклама и медийният плурализъм

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело 555/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия)  в рамките на производство по дело Fussl Modestraße Mayr GmbH срещу SevenOne Media GmbH и ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH.

Запитването е отправено във връзка със спор между Fussl Modestraße Mayr GmbH  и SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH и ProSiebenSat.1 Media SE, учредени по германското право дружества, относно отказа на SevenOne Media да изпълни договор, сключен с Fussl, за   реклама на модни стоки на Fussl само на територията на Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) с довода, че такава реклама — след като е предназначена да бъде включена в програма с национален обхват — противоречи на приложимото национално право.

 Медийната директива предвижда, че държавите запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза – чл. 4.  Такъв е случаят. Германия е приела следната разпоредба: Програма с национален обхват  може да излъчва реклами или друго съдържание само регионално, при условие че и доколкото правото на федералната провинция  допуска това.

Запитващата юрисдикция не е сигурна  дали това ограничение  на гарантираната с член 56 ДФЕС свобода на предоставяне на услуги  може да бъде обосновано с императивното съображение от общ интерес, което последната разпоредба преследва, а именно защитата на медийния плурализъм.

Както обяснява Генералният адвокат Szpunar в заключението си,  телевизиите се опитват да разширяват предлагането на реклама, но и да действат по-гъвкаво, подобно на рекламата в интернет. ProSiebenSat.1 е с национален обхват, но иска да привлече реклама, по начало насочена към населението в определена провинция, по този начин засягайки икономическите интереси на регионалните и на местните телевизии. Може ли “регионална реклама” да се излъчва в национална телевизия?

Първо, съдържащата се в член 7, параграф 11 от RStV забрана за регионализирана реклама по националните телевизионни канали представлява ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги. Фактът, че RStV оставя на федералните провинции възможността да разрешават регионализираната реклама на своята територия, не променя нищо в тази преценка, тъй като досега нито една от тях не е разрешила такава реклама, поради което тази възможност остава изцяло теоретична.

Второ, ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги може да бъде обосновано, доколкото отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да бъде в състояние да гарантира осъществяване на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Германското правителство обосновава ограничението със запазването на плурализма на мнения на регионално равнище, за който съществуването на регионални и местни телевизионни канали било от първостепенно значение. Според това правителство запазването чрез член 7, параграф 11 от RStV на пазара на регионалната реклама за регионалните и за местните телевизионни оператори е необходимо, за да се гарантира икономическото им оцеляване. Регионалните и местните телевизии разглеждат въпроси от местен интерес, които не са застъпени или са застъпени много бегло по националните телевизионни канали. Така тези телевизии допринасят за обществения дебат и следователно за плурализма на мнения по тези въпроси. Мярка, която има за цел да гарантира възможността за функциониране на регионалните и местните телевизии, като им запазва пазара на регионалната реклама и по този начин им осигурява източник на финансиране, може да бъде обоснована от императивно съображение от обществен интерес, свързано с културната политика.

Трето, мярката трябва да е подходяща. Твърдението, че навлизането на пазара на регионална реклама на толкова мощни оператори като националните телевизионни канали има опасност да засегне значително дяловете от този пазар, които в момента се държат от регионалните и местните телевизионни оператори, не   изглежда явно лишено от основание.

Четвърто, мярката трябва да е пропорционална. Въпросът е дали други мерки не биха могли да позволят постигането на същата цел, като същевременно водят до по-малко ограничения на свободното предоставяне на услуги. Това запитващата юрисдикция ще трябва да прецени.  Едно ограничение на основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде обосновано – и   не само (а) да отговаря на императивно съображение от общ интерес и (б) да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната   цел, но и (в) да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Съдът в решението си приема доводите и постановява, че

  • член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 и член 11 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище,
  • член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната с нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, и
  • член 20 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.