Стана известно решение на Съда на ЕС от 2 март 2021 г. по дело C‑746/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Riigikohus (Върховен съд, Естония) в рамките на наказателно производство срещу H. K.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
H. K. е осъдена на две години лишаване от свобода за кражби. За да я осъди, съдът се основава на доказателства, изготвени въз основа на данни за електронни съобщения (трафични данни), които разследващият орган е събрал от доставчик на електронни съобщителни услуги за няколко телефонни номера на H. K.
Дали само за тежки престъпления
Според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали това са допустими доказателства – тоест дали член 15, параграф 1 от директивата във връзка с Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща достъпа на публични органи до трафични данни (съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за комуникациите, извършени от ползвател на средство за електронна комуникация, или относно данните за местонахождението на използваните от него крайни устройства и да позволят да се направят точни изводи относно неговия личен живот за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления), без този достъп да е ограничен до производствата за борба с тежката престъпност,
Съдът:
Съдът дава положителен отговор на този въпрос. Не се допуска нациоанлна правна уредба за достъп до трафични данни, без този достъп да е ограничен до борбата с тежката престъпност.
Намесата в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, която предполага достъпът на публичен орган до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за извършените комуникации от ползвател на средство за електронна комуникация или за местонахождението на използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозна, независимо от продължителността на периода, за който се иска достъп до тези данни, и от обема или вида на наличните данни за този период, когато от тази съвкупност от данни може да се направят точни изводи относно личния живот на засегнатото лице или лица. (39)
Дали прокуратурата може да издава разрешения за достъп
И още един въпрос от Естония: дали член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване и евентуално да представлява държавното обвинение в последващо производство, за да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни.
Съдът:
Чл.15 не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни. Аргументацията е в три параграфа с принципно значение:
53 Когато този контрол се извършва не от юрисдикция, а от независима административна структура, същата трябва да се ползва със статут, който ѝ позволява при упражняването на нейните функции да действа по обективен и безпристрастен начин и да бъде за тази цел защитена от всякакво външно влияние (вж. в този смисъл решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 25 и становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 229 и 230).
54 От изложените по-горе съображения следва, че изискването за независимост, на което трябва да отговаря административната структура, натоварена с упражняването на предварителния контрол, налага тази структура да има качеството на трето лице по отношение на лицето, което иска достъп до данните, така че първата да е в състояние да упражнява този контрол обективно и безпристрастно, без каквото и да било външно влияние. По-специално в наказателноправната област изискването за независимост предполага, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 126 от заключението си, структурата, на която е възложен този предварителен контрол, от една страна, да не участва в провеждането на въпросното наказателно разследване и от друга страна, да заема неутрално положение по отношение на страните в наказателното производство.
55 Не е такъв случаят на прокуратура, която ръководи производството по разследване и евентуално представлява държавното обвинение. Всъщност задачата на прокуратурата не е да решава напълно самостоятелно даден спор, а евентуално да го отнесе до компетентната юрисдикция в качеството си на страна в процеса, действаща в рамките на наказателното преследване.