Съд на ЕС: относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Заключението на генералния адвокат по делото за издаване на  Становище на Съда относно  присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е приета от Съвета на Европа на 7април 2011 г. и e открита за подписване на 11май 2011г.

Първото предложение на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция от името на Съюза не събира достатъчна подкрепа сред членовете на Съвета. Затова е взето решение да се ограничат областите, в които Съюзът ще сключи Истанбулската конвенция, така че това да са само области, в които се смята, че Съюзът има изключителна компетентност.

За да се отчетат особените позиции на Ирландия и Обединеното кралство съгласно Протокол No21, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС,  предложението на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция  се разделя на две, като всяко решение има отделно правно основание.

Европейският парламент подава до Съда искане за становище относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Според Заключението на ГА:

Сключването на Истанбулската конвенция от Съюза с две отделни решения не би могло да доведе до невалидност на тези актове.

Решението на Съюза да сключи Истанбулската конвенция би било съвместимо с Договорите, ако бъде прието в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция, но също и след постигането на такова общо съгласие. Единствено Съветът е компетентен да реши кой от тези два подхода е за предпочитане.

Съд на ЕС: законен ли е механизмът за обвързване на финансирането с върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като част от политически компромис през декември лидерите на ЕС написаха в заключенията на срещата на върха, че ако някои държави оспорват законността на механизма за обвързване на финансирането с върховенството на правото, Комисията ще финализира насоки за използване на схемата едва след като Съдът на Европейските общности издаде решение.

Новината е, че на 11 март 2021 Полша и Унгария са се обърнали към Съда.

Комисарят по бюджета Йоханес Хан уточнява пред ЕП, че „Регламентът е в сила и е приложим от 1 януари 2021 г.  – всички съответни нарушения, засягащи доброто финансово управление на съюзния бюджет и финансовите интереси на Съюза след тази дата, ще бъдат взети предвид”. Но Хан също отбелязва, че „за да упражним нашата много силна амбиция относно механизма за върховенство на закона, нашият подход  ще вземе предвид решението на Съда, доколкото е уместно. ”

Членовете на Европейския парламент настояват за бързо изпълнение. „Очакваме Комисията  като пазител на Договорите да гарантира, че регламентът е напълно приложим от датата, за която е договорено“. Председателят на Съда  ще реши дали да се приложи бърза процедура, която според Политико е използвана само 24 пъти от въвеждането й през 2000 г. Очаква се Nordic и Benelux да подкрепят законността на механизма.

Джипката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Изборния кодекс президборна агитация е призив за подкрепа или неподкрепа.

Медиапул обяснява защо Борисов може да обикаля с джипката по време на кампания.

Според Цветозар Томов а) защото формулировката в ИК е неясна и подлежи на интерпретация и б) защото при интерпретацията ГЕРБ в ЦИК имат блокираща квота.

Медийна свобода: десет предложения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Репортери без граници  са известни с активната защита на свободата на медиите. Поради което у нас има практика да бъдат омаловажавани (“само кепазят”), както се омаловажават и изобщо външните оценки и негативните статистики относно медийната свобода. 

Председателят на комисията за култура и медии в българския Парламент Вежди Рашидов е казвал в пленарната зала следното:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 

Това отношение се мултиплицира в проправителствените среди и присъдружните медии.

“Бих помолила “Репортери без граници” да ни обясни как е изчислила, че България е при Того и Гана по отношение на свободата на медиите“, казва пред БНТ председателката на СЕМ Бетина Жотева

Щеше да е добре да сме при Гана – Гана е на 30-то място за 2020 г. и провежда международни конкурси за изготвяне на медийната си политика,  а Того е на 71 място.

Засега известно внимание от страна на властта е получил само  докладът на  ЕК  за върховенството на правото, който беше удостоен с отговор и в частта Медиен плурализъм. План има, но ние не се информираме от планове, информираме се от медиите – а там несвободата е навсякъде. 

На сайта на организацията Репортери без граници има нова публикация, конкретно съдържаща предложения за подобряване на медийната среда в България. Предложенията са свързани със:

→ сигурност  на журналистите;

→ финансиране  на медиите, включително

  • прозрачност и система за разпределяне на публичния ресурс за медии по отнапред определени ясни критерии;
  • преразглеждане на възможността за достъп до публичен ресурс на медии, които не спазват етичните стандарти;

→ достъп на медиите  до обществена информация;

→ медийна етика и професионализъм, включително

  • засилване на независимостта на обществените медии;
  • утвърждаване на стандартите за медийна етика;
  • граждански диалог за независим, професионален и ефективен регулатор;
  • съвременно образование по журналистика, високо ниво на медийна грамотност.

Темата в медиите:

Съд на ЕС: фрейминг

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑392/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 25 април 2019 г., постъпил в Съда на 21 май 2019 г., в рамките на производство по дело VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), цифрова библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции.   На уебсайта на DDB има връзки към съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB съхранява   само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия , а бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

 SPK смята, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки. Таак се стига и до преюдициалното запитване.

Заключението на ГА M. SZPUNAR, в което се предлага диференциация според използваната техника:

  • вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.
  • вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.
  • техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29

Решението на Съда е по-праволинейно –

вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

49      Безспорно, не може да се игнорира обстоятелството, че хипервръзките, независимо дали се използват в рамките на техниката на фрейминга или не, спомагат за доброто функциониране на интернет, който има особено значение за свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана в член 11 от Хартата, както и за обмена на мнения и на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 81 и цитираната съдебна практика).

50      При все това подход, при който, дори когато носителят на авторското право е въвел ограничителни мерки срещу фрейминга на неговите произведения, се счита, че той е дал съгласието си за всеки акт на публично разгласяване на посочените произведения от трето лице в полза на всички интернет потребители, би бил в противоречие с изключителното му и неподлежащо на изчерпване право да разрешава или забранява всяко публично разгласяване на неговите произведения по силата на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/29.

Както  обяснява Цифрова република,  според решението

правоносителите са в състояние да ограничат споделянето на своето съдържание  дори когато става дума за хиперлинкове и фрейминг, насочващи към законно качено съдържание, свободно достъпно онлайн.

Решението е от огромно значение за практиките на цифровите библиотеки и в частност – платформата за европейско културно наследство Европеана (Europeana), която използва именно технологията “фрейминг”, за да споделя цифровизирани образци на европейско изкуство, които се пазят на сървъри на агрегаторите на платформата на национално ниво. В България агрегатор на Европеана е варненската Регионална библиотека “Пенчо Славейков”.

Обществените медии и равенството на половете

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Райна Константинова2Албена Миланова

Европейският съюз за радио и телевизия EBU е изготвил доклад и инфографика за равенството на половете в обществените медии в държавите, членуващи в EBU. Не е изненада,  45 на сто от заетите в обществените медии са жени (38.7 на сто за аудиовизуалния сектор).

Също така  – ако  говорим за EBU –  най-високопоставените – и несъмнено най-признатите и най-авторитетните –  българи в организацията  са   Райна Константинова, дългогодишен директор на Департамент „Радио“ в EBU, и Албена Миланова, която в огромна конкуренция е преизбирана за вицепрезидент на Комитета на Еврорадио.

EBU-PSM_Gender_Equality_and_PSM_Infographi

Обединено кралство: кой трябва да подаде заявление за вписване като доставчик на услуга за видеосподеляне

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През януари Съветът за електронни медии публикува образец за заявление, с който доставчиците н платформи за видеосподеляне трябва да подадат данни за вписване в новия регистър на регулатора – вж  СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Днес британският регулатор  публикува на сайта си информация ( final guidance) кой трябва да подаде заявление за вписване в Обединеното кралство във връзка с промените в медийното законодателство  (new rules for UK-established VSPs).

По съображения за сравнение – Ofcom дава следния отговор на въпроса кой трябва да подаде заявление:

  • в две опции – платформа или мрежа със съответната функционална възможност – когато:

а) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основната цел на услугата или на неразделна част от услугата; или

б) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основна функционалност на услугата.

  •  на второ място, ако доставчикът попада в една от горните категории, в допълнение услугите трябва да  изпълняват кумулативно следните критерии:

а) услугата се предоставя чрез електронни комуникации;

б) предоставя се на търговски принцип;

в) лицето, което я предоставя, няма общ контрол върху това какви видеоклипове са налични в нея, но има общ контрол върху начина, по който видеоклиповете са организирани в нея (което включва организирани автоматично или чрез алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и последователност);

г) това лице има необходимата връзка с Обединеното кралство. 

Не е нещо по-различно от това, което казва директивата, но регулаторът си е направил труда да го обясни.

Как се пише: на голо или наголо?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на това съчетание не е нормиран изрично. Съветваме ви да го пишете разделно – на голо. Ако блузата се облече на голо, малко драска кожата. Елекът може да се носи на голо или в съчетание с риза.

Как се пише: да не би, данеби, да неби или дане би?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише като три отделни думи – да не би. Да не би да казах нещо неуместно? Страхувахме се да не би да не ни пуснат в залата с тези обикновени дрехи. Сложиха му превръзка на очите, да не би да запомни как се стига до скривалището.

Полша, Унгария, превзетите медии в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Международният институт за пресата публикува анализ на състоянието на медиите  в Полша.

Анализът дава основание на експертите да обявят, че Полша следва унгарския модел за медиите. В какво се състоят приликите е обяснено в тази публикация.

Преди предстоящото на 10 март  заседание  на Европейския парламент, посветено на свободата на медиите в Полша, Унгария и Словения, 18 неправителствени организации се обръщат към  членове на Европейския парламент с тревогата, че член 11 от Хартата на Европейския съюз за основните права е застрашен, тъй като свободата на медиите и медийният плурализъм се влошават тревожно в Унгария и Полша. През последното десетилетие Fidesz усъвършенства процеса на държавно превземане на медиите. Чрез злоупотребата със законодателни, регулаторни и административни инструменти тази политическа сила заглуши критичните медии, като същевременно изгради широк спектър от проправителствени медии, които доминират в националния медиен пейзаж.

„Право и справедливост“ (PiS) в Полша избира елементи от унгарския модел, които вписва в полската система. Моделът на превземане на медиите е фина, сложна и пряка заплаха върху правото на обществото да бъде информирано. То се осъществява чрез косвени средства или формално независими органи, представляващи приемлив аргумент на правителствата, когато са обвинени в разрушаване на медийната свобода.

Независимата журналистика е под безпрецедентна заплаха, тъй като двете правителства изкривяват и прекрояват медийния пазар в своя полза, с вредни последици както за свободата на медиите, така и за демокрацията в Европа. Подобни събития са очевидни и в Словения, където правителството на SDS атакува обществените медии и подклажда враждебност към критични журналисти, като същевременно е подкрепено със значителни инвестиции от свързани с Fidesz компании.

Бездействието по отношение на подкопаването на медийната свобода и плурализъм първо в Унгария, а след това и в Полша, позволи този модел на превземане на медиите да се разпространи в други държави от ЕС. Цената на по-нататъшното бездействие просто е твърде висока. Време е Европейската комисия да действа. По-специално призоваваме комисията да открие разследвания по конкретно посочени казуси като например антиконкурентния начин на финансиране на обществената телевизия, която действа като държавна телевизия. Да разследва закупуването на частни медии. Да подкрепи разработването на директива SLAPP за защита на медиите срещу неправомерни съдебни дела като тези, използвани в Полша срещу Gazeta Wyborcza и други независими медии. Да се създадат гаранции правителствата да не злоупотребяват с фондовете на ЕС за по-нататъшно превземане на медии, като неправомерно възнаграждават своите поддръжници за сметка на независимите медии.

Текстът, предаден със съкращения по-горе, е подписан от

  • Association of European Journalists (AEJ-Belgium)
  • ARTICLE 19
  • Committee to Protect Journalists
  • European Centre for Press and Media Freedom
  • European Federation of Journalists
  • Free Press Unlimited
  • Global Forum for Media Development
  • Helsinki Foundation for Human Rights
  • IFEX
  • Index on Censorship
  • International Media Support
  • International Press Institute
  • Mertek Media Monitor
  • OBC Transeuropa
  • PEN International
  • Reporters Without Borders
  • Slovene Association of Journalists
  • Society of Journalists (Warsaw)
  • South East Europe Media Organisation (SEEMO)

За много голямо съжаление превзетата държава е факт и тук, Европейският парламент вече гласува резолюция за България, която тук беше обявена за партиен документ без значение от тези, които по занятие трябва да защитават свободата на медиите. В България също е реалност превзетата държава заедно с превзетите медии, злоупотребите с власт и парадоксалната роля на европейските средства, работещи срещу свободата на медиите. 

Update Встъпително слово на Вера Йоурова