Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща?

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Преди три години накарах НЗОК да направи възможно поръчването на ЕЗОК през интернет, а в началото на тази година направиха процеса по-лесен – с формуляр и ПИК от НАП. Европейските здравноосигурителни карти са важни, защото ни осигуряват безплатна грижа в спешни случаи в страни извън България – нещо, което може да струва значителни суми иначе. Безплатни са всеки задравноосигурен, макар да струват доста на държавата, както ще стане дума по-късно.

Стандартният начин за поръчване на такива карти години наред е да се ходи на място – обикновено в клон на банка, да се попълват заявленията и после да се ходи отново след една до три седмици да се вземат. Губи се значително време, което доста хора не забелязват докато чакат на опашка. Недостатъкът на дистанционното поръчване е, че се плащат няколко лева за доставката.

Статистика за изваждането

В края на 2023-та попитах НЗОК колко души са се възползвали от тази възможност и останах разочарован – 0.78% от заявленията към онзи момент бяха пуснати дистанционно. Днес взех последните данни и изглеждат значително по-добре. През май 2025 виждаме, че вече 4.13% от всички изкарани карти са били поръчани електронно. Това е двойно спрямо 2024. През 2023-та бяха едва 0.1%. През февруари и март пък над 5.2% от новите карти са изкарани така.

Докато през 2022-ра едва 19 карти са изкарани електронно – първата през януари е моята и после още три през лятото са на семейството ми. През 2023-та имаме 736 – повечето след статията ми. За цялата 2024-та имаме 2688 издадени дистанционно карти. За първите пет месеца на 2025-та имаме вече 2712, което е повече от цялата предходна. При това най-много карти се изваждат през юни до август. Изглежда повечето хора се сещат веднага преди почивката си и ги поръчват тогава. Това означава сериозен ръст и тази година и може би, че догодина ще достигнат двуцифрен процент.

В числата горе включвам както подаването на пописан документ направо през ССЕВ, така и през електронния формуляр на egov, който отново генерира документ и го изпраща на съответната служба на НЗОК през сигурно електронно връчване.

Интересен момент тук е, че само от последната ми статия през януари 2025 за по-лесния начин за вадене на ЕЗОК, посетителите от нея са отворили въпросния формуляр на НЗОК в egov над 2000 пъти. Подадените искания за ЕЗОК пък са 2712. Доколкото е вероятно част от „изпратения трафик“ да не е направило карта веднага, може да се каже, че тези хора са си изкарали все пак такава – обикновено по няколко за семейството си. Ако приемем, че едно отваряне е една карта, а то не е – понякога са 0, понякога 4 – то излиза, че над 75% от хората издали карти са тръгнали от моя блог. Последното не може да се оцени точно без някакво ecommerce проследяване, което надали egov има или следи. Гледайки числата обаче виждам, че изглежда липсва друг канал за популяризиране на дистанционното изваждане на ЕЗОК. Този метод освен, че пести време на всички е и по-евтин и бърз са самата администрация.

Единствен кандидат за милиони

Тук е важно да се повтори отново, че всъщност ЕЗОК всъщност не са безплатни – плащаме ги от здравните си застраховки. НЗОК прави поръчка почти всяка година, но миналата година се провали, тъй като единственият кандидат изпълняващ тази услуга от години поиска двойно увеличение на цената на карта – от 2.4 лв. над 4.8 лв. НЗОК склони и направи нова поръчка с двойна цена специално за този кандидат с обща стойност 2.3 млн. лв., но удължи срока на три години. Интересното е, че са отменили поръчката, защото е имало един единствен кандидат, а после същия спечели като единствен кандидат новата поръчка, както предходните няколко. Прозира ясно нагласянето на критерии и аргументи в АОП.

Всъщност, крайната сума платена на изпълнителят може да е значително по-голяма, тъй като е за конкретен брой карти на година – 160 хиляди. През 2022-ра са били изкарани 136419 карти, но през 2023-та са 163280. Миналата година са били само малко повече – 160427, но тази за първите пет месеца вече задминаваме същият период за 2024-та с 10% и изглежда пак ще имаме много повече от договорните количества.

За сравнение, през 2022 г. 658247 души са посетили само Гърция само за туризъм. Още 791385 са посетили други държави от ЕС със същите цели. През 2024-та вече над милион българи са посетили Гърция за почивка и още 1.2 млн – други държави от ЕС. Дори не включвам Сърбия и UK, където ЕЗОК също важи. Това означава, че едва 7% от българите пътуващи с цел почивка в ЕС имат европейски здравни карти към миналата година. Толкова планира НЗОК в поръчките си, защото изглежда търсенето е толкова.

Дежурно абониран за тази поръчка КОНСОРЦИУМ КИМ-2000-ДЕМАКС (ЕИК 175180734), зад които стои Боряна Хинова и Петър Кънев. Хинова има няколко форми, включително за недвижими имоти, но такава за медицински транспорт. Последната участва в друг консорциум, който печели десетки поръчки от общински, частни и държавни болници за милиони за транспорт на пациенти за хемодиализа. Петър Кънев е депутат от БСП станал печално известен с прескъпите холограмни стикери за гражданска отговорност за коли, които не само са ненужни, но и скочиха многократно като цена. Благодарение на лобизма си в НС успя да ги запази въпреки опитите на Божидар Божанов и други да ги махнат.

Обсъдих преди как и защо няма конкуренция в тази поръчка. Аналогично на гражданската отговорност и таксата на ЕЗОК скочи значително. Макар да не вадим пет лева при поръчването ѝ, отново я плащаме през застраховките си и касата се източва аналогично на други схеми на болници и посредници за лекарства и консумативи. За тази цена консорциумът посредничи на печатницата и една банка да приема и обработва заявленията, както и да печата и изпраща картите. Докато наистина изработването им е нещо, което следва да се прави от компания и има персонализация на всяка, дори тогава себестойността за всеки друг аналогичен случай би бил поне четири пъти по-малка. Трудно е да се повярва, че логистиката би струвала толкова без връзки и търговия на влияние, още повече, че включената банка печели от притокът на хора в клоновата ѝ мрежа. Предвид дългият списък с поръчки в здравната сфера, в които са замесени тези и свързани с тях лица, лесно може да се видят сигнали за нагласени поръчки и надути цени за „свои“.

Защо е карта и е за една година?

Многократно се обсъждаше и защо стандартните карти са само за една година. В други държави са за пет или докато човек има застраховка. Според НЗОК това било да се пресекат измами където се вади карта и после се използва при спрени здравноосигурителни права. Самите НЗОК обаче признават, че нямат идея колко души всъщност са имали ЕЗОК без застраховка. Поисках данните и казаха, че могат да търсят само за конкретен човек в конкретен период. НАП знаели, но никой никога не е съпоставял записите за активни ЕЗОК с платците. С други думи това извинение е измислено, не се основава на данни и само надува сметката в посока един депутат от БСП.

Има инициатива в Европейския съвет за превръщане на ЕЗОК в изцяло електронна карта – в приложение на телефона, като част от чипа на личните карти и/или част от електронната идентичност. Тогава ще може в реално време да се показва дали някой има здравни права където и да се намира, както и да се отчита, че картата се използва. Първи индикации за това видях преди още осем години обаче и предвид, че се води от поемащите председателството на съвета, които се сменят на шест месеца, не виждам особен напредък в тази посока. До тогава има задължение да е физическа карта с конкретни атрибути на гърба и отпечатани данни.

The post Колко българи имат ЕЗОК, как ги поръчват и кой плаща? first appeared on Блогът на Юруков.

Google AI Overviews унищожават новинарските медии, според жалба на издатели

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Срещу компанията Google на Alphabet има жалба, подадено до британския антитръстов орган СМА заради AI Overviews – обобщенията, които Google Search показва на потребителите над резултатите от търсенето. Група независими издатели настояват за спешна временна мярка за предотвратяване на предполагаема непоправима вреда вследствие тези обобщения, съобщава Ройтерс.

Обобщенията с помощта на АI се показват на потребители в повече от 100 държави. Компанията добавя и реклами към AI Overviews. В жалбата се твърди, че Google злоупотребява с господстващо положение при онлайн търсенето и причинява значителни вреди на издателите, включително издателите на новини, под формата на трафик, читателска аудитория и загуба на приходи”, Като позиционира своите резюмета, които се генерират с помощта на информацията от публикации на съответните издатели, Google поставя в неизгодна ситуация оригиналното съдържание на издателите, се казва в жалбата. “Издателите, използващи Google Search, нямат възможност да се откажат от използването на публикациите им за обучение на голям езиков модел на Google и/или за резюмета, без да загубят опцията да бъдат показвани на страницата с резултати от търсенето на Google”.

Google твърди, че изпраща милиарди кликвания към уебсайтовете на издателите и обобщенията са основа за „задаване на още повече въпроси, което създава нови възможности за търсене на съдържание и бизнес”. Кампанията оспорва и намаляването на трафика заради обобщенията: “Реалността е, че сайтовете могат да печелят и губят трафик по различни причини, включително сезонно търсене, интереси на потребителите и редовни алгоритмични актуализации на търсенето”, каза говорителят на Google.

Има данни за подобни противоречия и в САЩ, там също издателите са принудени да разрешават AI scraping, за да се появят в резултатите от търсенето. Незавиден избор, казва издателят на FT: или позволяваш – или те няма резултатите.

Как се пише: разлюлели (се) или разлюляли (се)?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише разлюлели (се). Земетресението е усетено на горните етажи на някои сгради в Пловдив, където са се разлюлели полилеи и са се разместили мебели. Притихналата публика бурно аплодира мощния звън на хлопатарите, разлюлели сцената, и ритмите, изпълнени от кукерите за прогонване на злото, омразата, алчността и завистта у хората. (Средногорски багри) […]

Още за лидерството на българите в избягването на новините

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според доклада за цифровите новини DNR 2025 България е държавата, в която най-много участници в проучването (63 на сто) са посочили, че непрекъснато или през повечето време избягват новини.

И лидерът на ГЕРБ Борисов в дружеска беседа с репортери в парламента (“Като ви изведат Кирил Петков и Асен Василев с прангите от вкъщи пред децата, тогава ще ми говориш за служби, ясно ли е? Тея ни влачиха ей с това момиче, бе! Тея негодници, ти ще ми задаваш такъв въпрос! Хайде, хубав ден! …Ще ти кажа аз! Какво искаш повече?) – та в тази дружеска беседа Борисов беше попитан за записите с участието на зам. кмета на СО. Отговорът: Толкова са ми омръзнали тея неща, че не ги слушам. И знаеш ли колко по-хубаво се живее, като не се интересувам от това.

Изглежда избягването на новините идва от върха на властта. За причините и последиците говорихме вчера с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Новинарската екосистема се променя и това оттегляне от новините става на две стъпки: първо, от традиционните медии към информиране от социалните медии и второ, отказ от новини изобщо.

Още преминаването към новини в безплатния интернет и цифровите платформи – да си представим хората, които се информират за света от фейсбук – води до упадък на качеството на новините по ред вече добре проучени фактори:

в традиционните медии действат редакционни правила и журналистическа етика, в социалните медии има мнения и оценки, които могат да бъдат – и често са – напълно произволни;
в социалните медии почти няма новини, фейсбук посочва, че са 3 на сто от съдържанието, поради което компанията се отказала от обособяването им във фейсбук нюз;
Мета се отказа от проверката на фактите за САЩ, На 12 юни и Google обяви, че спира функцията си за проверка на фактите „Claim Review“ (Преглед на твърдения), която се използваше за проверка на резултатите от търсенето и показваше на потребителите фактическа информация в резултатите от търсенето за вече опровергани твърдения. Интересно е какво се сочи като причина – нямало нужда. В същото време DNR2025 показва, че 73 на сто от американците посочват, че не се ориентират или трудно се ориентират за истина/лъжа (при само 46 на сто за Европа).
това естествено води до огромни обеми дезинформация.

Влошеното качество и оскъдното количество на новините в социалните медии е една от причините, които по-нататък водят до пълно или частично избягване на новини, наред с:

огромния обем информация и все по-недостигащото време за занимания с нея;
фокусът върху негативни събития и процеси като войни, болести, пандемия, престъпност, политическа несигурност и пр.
липса на значимост на новините за конкретния слушател или зрител, новините са без значение за ежедневието – и роля за това имат силно редуцираните местни медии (новинарски пустини);
неразбираемо съдържание, често без контекст, избор на коментатори не поради компетентност и експертност, а по други съображения; манипулативност;
а също специфично български причини като умората от многократните избори и практически непрекъснатата предизборна кампания в медиите.

Избягването на новините ни прави уязвими на много нива – и в лично качество нямаме капацитет за информирани избори, и като общество сме жертва на по-успешни хибридни атаки, които по дефиниция целят да разколебаят основите на демократичното обществено устройство и ценности, да дезориентират и объркат.

Има ли стратегии за справяне с този проблем? Животът е сложен и няма изгледи да се опрости радикално, така че стратегиите за справяне изискват образование, активни семейства, медии и институции. Специално за медиите това означава по-високо качество, по-малко шум, повече контекст и анализ, спектър от разнообразни формати – необходими са кратките новини, но се предрича и нов живот за бавната журналистика и дългите форми.

И въпреки внушенията, че регулацията е цензура, регулацията също може да помогне, като постави изискване за качеството на новинарските услуги – както прави Европейският акт за свободата на медиите.

Трябва да променим условията за упражняване на публична власт

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Наследството от 45 години тоталитарен режим е държава, в която служби и прокуратура се използват за политически цели, а основните им функции са понякога на заден план. И в тази среда изтичането на записи, снимки, протоколи от разпити се сблъсква с разбираемото недоверие у избирателите и с усещането за “активни мероприятия”.

Такава е реакцията на всички партийни ядра. И това може да даде измамна увереност на политическите ръководства, че няма електорален проблем. Това е обобщение на база на множество примери в историята, като последните и най-ярки такива са при ГЕРБ – снимките с пачките и кюлчетата, записите “ще му размажа физиономията”, а преди това “Мишо Бирата”.

Реакцията на ГЕРБ и техните най-верни избиратели беше да се игнорира съдържанието и какво значи за нивото на изгнилост на институциите и да се постави фокус върху това дали записите и снимките са истински, кой ги е направил, откъде са изтекли, защо са изтекли и кой има интерес от тях. Но тогава една немалка част от периферията на ГЕРБ си тръгна. Не шумно, не с късане на ризи в социалните мрежи, но си тръгна на следващите избори.

И тъй като прокуратурата и антикорупционната комисия в последните години успешно си изградиха образа на бухалки на Пеевски, а „прихващането“ чрез морков и тояга е основен милиционерски похват, сега много хора в ядрото на общите ни избирателите с колегите от Продължаваме промяната са убедени, че това е скалъпен скандал. Поредното “активно мероприятие”. Задават се същите въпроси – дали записът е истински, кой го е правил, откъде е изтекъл, защо сега и кой има интерес.

В миналото за такива скандали отговорност не се е поемала. Сега Кирил Петков пое такава, което ние отчетохме като отговорното и разумно политическо действие. И то е именно такова, и то не само от вътрешнопартийна гледна точка.

Във всички такива случаи в историята, обаче, неглижирането на ситуацията винаги е носело вреди. И ще направим грешка, ако не си вземем поуки и не вземем мерки. Ако не направим вътрешни разследвания, ако не изкореним предпоставките за такива проблеми. Убеден съм, че колегите от ПП до своя форум през септември ще направят всичко това, за да бъдат премахнати съмненията в коалицията.

Защото докато част от избирателите смятат, че всичко е постановка, друга част очакват убедителен отговор на случилото се.

И накрая – борбата с корупцията. За да не просто изтъркан политически слоган – борбата с корупцията е битка за върховенство на закона, за независим съд и най-вече, за отчетна прокуратура, която разследва обективно и всестранно всички съмнения за злоупотреба с обществен ресурс. Всички, а не само тези, които бъдат посочени от текущия политически “север”, по който се ориентира компасът на главния прокурор и антикорупционната комисия.

В момента това е Пеевски. Или “Делян”, както казва Борисов. И именно затова “войната” с него в борисовите очи е страшна, защото следващите записи могат да са (пак) на Борисов, а досъдебните производства – срещу него и хората му. Отпадането на мерките за ограничаване на влиянието на Пеевски от коалиционното споразумение беше просто поредният пример за този страх. Това е и втората разлика с предишни записи – че наказателно преследване след тях е нямало.

Но е време да си дадем сметка, че най-ефективните политики с антикорупционен ефект върху публичния и частен сектор са десните политики. Когато намалиш преразпределението от държавата, когато намалиш административното регулиране, когато стимулираш пазарната конкуренция, когато повишиш прозрачността на администрацията, автоматично намаляваш корупционния риск. Илюзия е, че с повече държава и раздути бюджети, но с правилни хора начело, ще има значително по-малко корупция. Може временно да намалее, докато не се прегрупира и като река не намери нови пътища, през които да тече.

Доброто и злото са лични морални категории. И те са много важни за хода на историята. Но ние трябва да излезем от режима на политическо противопоставяне на база на морални категории. И вместо това да променим условията, при които се упражнява публична власт. Защото иначе репресивната машината винаги ще е в ръцете на някого, ще корумпира, ще мачка, ще изнудва, ще “сготвя”. И никой няма да е застрахован.

И даже това не е толкова страшно, колкото това, че никой няма да може да изгради доверие между политическите представители и хората и ще отвори широко портите за крайния популизъм и авторитаризма, пред сринатия смисъл от демократично представителство.

Нашата трудна политическа задача е да не позволим да се стигне дотам.

Материалът Трябва да променим условията за упражняване на публична власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Лев инс загуби делото срещу Mediapool на втора инстанция, но продължава спора във ВАС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Делото на Лев инс срещу Медиапул стана известно с това, че искът е за 1 милион лева. То присъства в докладите на правозащитните организации като пример за неадекватност и необоснованост.

Преди седмици Лев инс загуби делото и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд от 7 април 2025 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Медиапул обръща внимание, че втората инстанция е отхвърлила иска с различни мотиви:

Първата инстанция приема, че статията не съдържа клевети или обиди за Лев инс, като принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за тях, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД.

Съдебният състав на САС припомня, че по въпроса за претендирането на неимуществени вреди от юридически лица има висящо тълкувателно дело.

Застрахователната компания “Лев инс” е отнесла казуса пред Върховния касационен съд.

През 2023 г. делото е включено в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото като едно от т. нар. дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти и граждански активисти.

Paramount, компанията-майка на CBS News, плаща 16 милиона долара за уреждане на дело, заведено от Доналд Тръмп

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Тръмп заведе дело срещу CBS News в Тексас в края на октомври, твърдейки, че изборните му шансове са били ощетени, след като CBS излъчва редактирано интервю на тогавашната вицепрезидентка Камала Харис за предаването “60 минути”.

Адвокатите на Тръмп твърдят в иска, че CBS е виновна за “злонамерено, измамно и съществено изкривяване на новините”, предназначено да “обърка, измами и подведе обществеността”, и делото е по Закона за измамните търговски практики в Тексас, който има за цел да защити клиентите от фалшива реклама. CBS твърди в съдебно дело, че законодателството за защита на потребителите не е относимо към случая.

CBS твърди, че материалът е редактиран за да се вмести в определено време, а не е манипулиран, за да изглежда Харис по-добре, като в отговор на искане от Федералната комисия по комуникациите телевизията се съгласява да предостави вътрешни кадри и стенограми от интервюто.

Споразумението предхожда процеса на получаване на одобрение от правителството за сливането на Paramount със Skydance Media, което предстои да се гледа от Федералната комисия по комуникациите и нейния председател Брендън Кар, назначение на Тръмп.

Paramount заяви в изявлението си от вторник, че споразумението е отделно от сделката за сливане, но не е известно някой да вярва в това. Има огромна вътрешна съпротива срещу споразумението – предимно с аргумента, че това ще навреди на репутацията на телевизията и на журналистите й. Според експерти, споразуменията създават лош прецедент и увеличават шанса за повече съдебни дела срещу новинарски организации, особено когато случаите нямат правно основание.

ABC News си навлече критики през декември, че е платила 15 млн. долара – също за уреждане на дело, заведено от Тръмп.

Мета, компанията майка на Facebook и Instagram, също уреди дело, заведено от Тръмп, за 25 млн. долара през януари.

Чудно е как сериозни медии предпочитат да платят за благоразположение, вместо да се защитят по съдебен път. “CBS не е направила нищо лошо – казва Марк Фелдщайн, професор по тв журналистика в Университета на Мериленд. – Това е стандартна техника за редактиране. Плащат се милиони долари за законово защитено стандартно поведение”.

Споразумението илюстрира как голяма медийна институция се поддаде на натиска на президента да защитава бизнес интересите на контролиращия си акционер и да избегне това, което може да доведе до продължителна конфронтация. През първите пет месеца от втория си мандат в Белия дом Тръмп наложи подобни мерки на университетите; на Disney, която притежава ABC News; гигантите в социалните медии; и на няколко топ адвокатски кантори, пише WP.

Правила и образци за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От 1 юли 2025 г. започва да се прилага регламент, в който се описват правилата и образците за докладване на прозрачност от страна на доставчиците на посреднически услуги съгласно Закона за цифровите услуги (DSA). Правилата са стъпка към хармонизирани и съпоставими доклади за прозрачност.

Въпреки че задължението за посреднически услуги да публикуват годишни доклади за прозрачност относно практиките си за модериране на съдържанието е в сила от 17 февруари 2024 г., регламентът за прилагане хармонизира формата на докладване, съдържанието и сроковете за тези доклади.

Хармонизираните образци са достъпни на няколко езика, заедно с инструкции.

DSA изисква много големи онлайн платформи (VLOP) и много големи търсачки (VLOSE) да публикуват доклади за прозрачност два пъти годишно. Регламентът за изпълнение определя отчетните периоди – от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември. Докладите ще трябва да бъдат публикувани съответно до края на август и февруари, като първите хармонизирани доклади ще бъдат изготвени до края на февруари 2026 г.

За да се осигури съгласуваност между инструментите за прозрачност на DSA, базата данни за прозрачност на DSA също е актуализирана.

Регламент и образци

ВАС се произнесе по решенията относно прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков 2019 – 2022 Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избран генерален директор.

Решението на СЕМ беше атакувано от Ирина Величкова, неуспял кандидат. Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор, впоследствие промени мнението си – и нова процедура все още не е обявена. Причината е в обжалването. Според регулатора би възникнала неяснота, ако бъде избран нов директор, а съдът се произнесе в полза на Величкова. Между двете проблематични ситуации – да се чака съдебно произнасяне, т. е. безкраен мандат на генералния директор Кошлуков, и евентуални правни сложности – СЕМ даде предимство на безкрайния мандат. Ако някой е забравил как може да има безкраен мандат на генерален директор на обществена медия, да прочете Директорът Кошлуков и ЗРТ: Начин на употреба.

Впрочем Емил Кошлуков също атакува решението на СЕМ и иска допълнително решение. Административният съд – София област (АССО) се произнася и по двете искания – по жалбата на Ирина Величкова отменя решението на СЕМ, а жалбата на Кошлуков отхвърля.

Подадени са касационни жалби и срещу двете решения на АССО и преди седмица е оповестено окончателно решение на ВАС. Съдът обезсилва двете решения на АССО като недопустими, като първото решение е недопустимо по отношение на всички кандидати в процедурата без упражнилата правото си на жалба Величкова. Не е подадена касационна жалба от СЕМ срещу това решение, а за СЕМ решението е неблагоприятно в частта относно разрешаването на спора по същество, следователно съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол, се казва в решението. Тук се разказва за съдебния акт, влязъл в сила.

В съобщение на сайта си СЕМ информира, че “след връщане на преписката Съветът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с диспозитива на решението на съда.”

Лора Филева проследява подробно хода на събитията в Дневник дни преди решението ва ВАС.

Медиите отразяват решението на ВАС, но правят най-различни изводи, например че “Емил Кошлуков получава още време да е генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като Съветът за електронни медии трябва да организира наново конкурс за избор на директор на медията.” (Офнюз) или “Три години по-късно ВАС задължава регулатора да направи избор” (КлубЗет) или “Върховният административен съд даде “зелена светлина” пред СЕМ за организиране на нов конкурс за излъчване на генерален директор на БНТ” (Медиапул).

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)