Днес с Ирина ще отскочим до Истанбул, за да обиколим някои нови места в Истанбул, които обикновено оставяме за четвъртия ден на тридневната ни екскурзия в града. Приятно четене:
Далеч от туристическия поток: Кварталите
Любопитството ми и желанието да се потопя в атмосферата на Истанбул нямат край. Това е моят любим град, защото той не е просто град, той е живот. Град на контрасти; Изток – Запад, Ислям – Християнство, история – модернизъм, море – хълм. Истанбул е всичко това. Докато руският писател – романтик и ориенталист Осип Сенковский възкликва „Има ли друг такъв град под Слънцето?“ , Иван Вазов задочно му отговаря: „Има градове по-хубави, но няма така вълшебен – чудо за очите.“ От 1992 г. досега съм посещавала града повече от 40 пъти, но винаги има нещо ново което да видя. Основните забележителности отдавна са посетени от първите ми екскурзии с туроператорските фирми. Сега обикновено ползвам фирмите основно за превоз и спане , обикновено 3 дни с две нощувки. Програмата си я правя сама. В поредното ми пътуване за което ще ви разкажа бях с мои приятели от София, за които това пътуване беше първо до Истанбул, затова трябваше да им покажа основните забележителности и да преоткрием новите предизвикателства на града.
Важен елемент от обиколката на града е
който е много добре уреден.
Начина на таксуване в превозните средства най-лесно става чрез Истанбулкарт. Разбира се има и еднократни жетони, които са в автомати на по-големите спирки и в гишетата на кейовете. Цената на един жетон е 4 лири. Това е по-скъпият начин за плащане.
С Истанбулкарт като цяло цената на таксуването е малко неясно, защото всеки път плащахме различна цена , но не повече от 2,50 лири (Към момента на публикацията е 3,50 TRY – бел.Ст.). Картата се закупува и зарежда от специални автомати, които също са разположени по спирките или от някои вестникарски репове като просто трябва да се оглеждате за надпис Istanbulkart .
Закупуването става доста лесно и са ви нужни 10 лири. Картата можете да заредите с неограничена сума и може да се използва от голям брой хора, просто трябва да си я подавате и всеки да се маркира.
Първо посетихме разбира се емблематичния площад Султан Ахмед и
разположена в двора на двореца Топкапъ . До скоро беше затворена за посещение, но винаги съм имала желание да я посетя защото „Св. Ирина „ е моята светица. Входа е 36 лири. Днес тя е превърната в музей и пример за византийска архитектура. Тя е катедрална църква на Вселенската патриаршия преди освещаването на „Света София“ през 360 година.
След разходката на площад Султан Ахмед пихме
От там се открива прекрасна гледка към „Синята джамия“; „Света София“ и Босфора. Кафето е 10 лири а чая от ябълка 7 лири.
Поредното предизвикателство беше
намиращ се в азиатската част. До там се стига с ферибот тръгващ от пристанището срещу Египетския пазар.
Обикновено туристите се настаняват в хотелчета в кварталите Лалели и Аксарай в европейската част на Истанбул, откъдето минават два трамвая до пристанището „Еминьоню“ / срещу Египетския пазар/. С истанбулкарт се чекирате и се качвате от входовете на морската гара на корабчето, което за 20 минути прекосява Босфора и отива до пристанището на квартал Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул.
Кварталът е известен с оживения пазар за риба и местни храни, на който се предлагат специалитети като турска пица, маслини, пълнени миди, и много други. По криволичещите улици се редят сгради, обагрени с пъстро улично изкуство, в които се помещават едни бутици, модерни кафенета и анатолийски ресторанти.
Има много голям избор на рибни ресторантчета, в които срещу 12 – 15 лири, ще опитате всякакъв вид рибни ястия и уникални сладкиши. На едно от площадчетата има страхотна сладкарница за кюнефе , където предлагат и други турски изкушения.
Друга интересна точка по Босфора е
(на турски: Üsküdar) в азиатската част.
През последните две години след построяването на метролинията Мармарай, минаваща под Босфора при всяко мое посещение ходих в квартал Юскюдар. От спирката на Yenikapy намираща се в близост до Аксарай и Лалели се качихме на метролинията Мармарай. На втората спирка е Юскюдар. За 5 мин. бяхме там а се върнахме с корабче.
Районът е наистина много интересен – с много дух и Истанбулска атмосфера с тълпите местни хора, музиката на джамията, шума на пазара и усещане за ежедневие, което едновременно е бавно и бързо.
Скоро откриха и алеята по Босфора, която те води до
От брега до кулата може да стигнеш с малко корабче, но вътре няма нищо интересно освен ресторант и кафе. Срещу кулата са разположени стълби по които има постлани килимчета,/по-рано бяха възглавнички/ и сервитьори предлагат кафе чай и се наслаждаваш на великолепната гледка на Босфора и европейската част на Истанбул.
Другият Истанбул, далеч от туристическия поток…
в европейската част със скъпите ресторанти, кафета и тематични барове. Районът се намира в близост до моста на Босфора.
Ако сте настанени в квартал „Лалели“ хващате трамвай Т1 и слизате на последната спирка Кабаташ и от там с автобус 25, 25Е до Ортакьой. Слизате на спирката в подножието на моста над Босфора.
Непосредствено вдясно от спирката се намира една от най – красивите джамии в Истанбул в необароков стил. Разположена на брега на Босфора, тя впечатлява с архитектурата си – деликатна, фина, сякаш с ръка недокосната.
От тук за 25 лири може да започнеш обиколката с корабче по Босфора 
Задължително опитайте от огромните печени картофи с пълнеж – това е специалитета на Ортакьой
има оформен площад, търговски улици, където се продават много бижута, сувенири , нещо много различно от европейската част на града
Това са павилиони за приготвяне специалитета на квартала „пълнен картоф“
Насладихме се на великолепната гледка към азиатския бряг на Босфора на чаша кафе в едно от бутиковите кафета в Ортакьой намиращо се точно срещу острова на „Галата Сарай“ . От там можахме и да видим новата джамия, намираща се в азиатската част на Истанбул, която Ердоган откри тази година. Решихме да отложим посещението си за следващото ни идване в града.
Това беше една прекрасна разходка из Истанбул, където сутрин пиехме кафе в Европа а вечеряхме в Азия.
До нови срещи в любимия ми град.
Booking.com Booking.com Booking.com The post Нови места в Истанбул first appeared on Пътуване до....
Европейската аудиовизуална обсерватория следи изпълнението на разпоредбите за европейска квота в нелинейните услуги и изискването за видимост на европейското аудиовизуално съдържание. Публикувани са два нови доклада (декември 2020-януари 2021) –
Европейската аудиовизуална обсерватория поддържа и бази данни в тази област:
Точната информация за изпълнението на директивата зависи от еднообразното прилагане на разпоредбите за определяне на националността на произведенията. Директивата определя кое произведение е европейско за целите на оценка на европейската квота, но се чуват все повече гласове за необходимостта да се гарантира, че оценката на националността на аудиовизуалните произведения се извършва по един и същ начин и на едни и същи основания в целия ЕС.
Целта е доставчиците на услуги при поискване да не бъдат изправени пред несигурност и трудности, когато се опитват да изпълнят новото задължение да осигурят и популяризират поне 30% от каталозите си с европейски произведения.
По този въпрос – определянето на националността на произведенията за целите на определянето на европейските квоти не само за каталозите, а по принцип – Европейската аудиовизуална обсерватория издаде сравнителното изследване
Да, тъжно ми е. FOSDEM беше много важно събитие за мен и го смятам за част от израстването ми като компютърен специалист, като философ, ако щете и като човек изобщо. Това е мястото и времето, в което се включваш, макар и за малко, в пулса на цялата общност на свободния софтуер. Това, че е в университетски кампус е още по-показателно. Не успях да ида да уча навън като студент, но още първата година, когато с Jitsi отидох в ULB, все едно имах крила на обувките и търсех да видя коя сграда на кой факултет и на коя специалност е. Не намерих по-социални науки от право, май, но все едно бях в някой от онези колежански сериали, дето във викториански сгради учат ту физика, ту история на американската литература… примерно.
Тази година ФОСДЕМ няма. Е, уж има онлайн събитие, но аз не мога да следя излъчвания в мрежата. Не знам защо, просто не ми се получава. Мога да гледам записи, понякога нарочно търся нещо тематично, но наживо да следя емисии, да гледам “live-ове” – това не е за мен. А има някои неща, които много искам да следя, някои от тях имат редовни емисии – например всеки петък или веднъж на две седмици… и пак не успявам. Случвало ми се е да се сещам вече закъснял и да тичам към компютъра или пък да ровя бързо в мобилния, само за да открия, че излъчването току-що е приключило. Някои казват, че това с живите предавания на събития, конференции и дори концерти било страхотно, така сме щели да се справим с предизвикателствата на ковид – е, сори, но аз своите записи из мрежата не съм догледал, та камо ли друго.
Конференцията в Белгия е по-специална за мен и по други причини. Като франкофон ми беше още по-вълнуващо да крача из улици, сред всякаква френска реч, от разбираема до съвсем нечленоразделна за мен. Помня как първия път се загубих в нощен Брюксел и първо реших да разчитам на естествения си усет за ориентация, който бързо ме предаде и се оказах в квартали, в които не чуват точно френски говор, а фасадите бяха с една идея по-близки до мизерните квартали на София. Заговорих се на френски с полицаи и разбрах, че съм вървял бързо в обратна на центъра посока. Спомням си как с Емчо вървяхме през половината град към Beermania и като стигнахме се зарекох като се прибера, да изхвърля кубинките. Как с Ицо и Боби се заливахме от смях из нощните улици, след като в Delirium-а бяхме седяли до една италианска двойка на средна възраст, дето подозрително цяла вечер миришеха на джойнт. Разходките из града с Любо и Слави. Всички срещи с българската група там – някои редовни участници от българските конференции и общности, някои съвсем неочаквани, като Шопов. Оглеждането на опашката за жетони за бира, тъкмо пристигнал, дали ще видиш познати лица. Посрещането на Даменчо на гарата и после двата часа по тъмно отвън на по бира, с разказване как са те, как съм аз. Като бонус – всички познати лица от големите проекти, пък и от по-малките, някои легенди в средите, всички интересни проекти, щандове и лекции, на които или си искал да идеш, или случайно си попаднал, защото съседната зала вече е била пълна. Дори лицата от поредното подписване на ключове. Тук-там и някой от големите компании, дето са се свързвали с теб в миналото и ти ги знаеш по име и лице, но те не и си стоиш във фоайето на сграда K и си говориш с тях…
Още първия път, когато тръгвах, през 2014г., Светко ме пита дали не може да дойде с мен. Даже се отчая малко, като разбра, че заминавам и ще съм без него. Всеки път след това въпросът беше поставян отново, а междувременно и той, и Оги започнаха да ходят на курсове по роботика, да опитват да програмират на Scratch, даже преди две години, то вече са две години и половина, едно лято на морето започнаха да измислят компютърна игра. Няма да издавам тайни, но е свързана с море и вълни. Имахме съвсем сериозни планове като се приберем, да започна да ги въвеждам в програмиране и да имат свой проект, да разучаваме заедно – ако не бъркам, идеята беше да разучим Blender и после Unity, все свръх амбициозни планове. Така и още стои на трупчета, но пък точно миналата година реших, че е крайно време да ѝ изтупаме праха, да направим проект и да идем с децата на FOSDEM следващата година. А то… онлайн излъчване на видеозаписи на лекции.
Да, това ме амбицира още повече да направим тази игра и да помогна на момчетата да продължат сами да разучават технологии и концепции. Много е лесно, особено с това “онлайн обучение”, всички не-изкушени от технологиите да разбират от всичко и по много. Не ме притеснява това, че децата растат в такова бурно време или че се учат отдалечено. Повече се тревожа от този “вечен септември” на интернет интерактивността, който започва да създава грешни представи. Начинът да се остане “на вода” в този потоп е да се осмислят процесите и ценностите на онлайн средата.
Догодина се надявам да има и конференции, и фестивали. 2021-ва я пропускаме, но 2022-ра вече трябва да е ок, че ние остаряваме, децата растат…
1
Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, съответно и Законът за радиото и телевизията, включиха разпоредби за медийната грамотност.
Ефективността на прилагането на медийното право, включително на борбата с дезинформацията и хибридните заплахи, се основава на медийната грамотност. Медийната грамотност е инструмент за овластяване на гражданите, за повишаване на тяхната осведоменост и за обоснованост на всяко решение и избор в живота на хората (Заключения на Съвета за медийната грамотност в постоянно променящия се свят, 2020).
Както се вижда в заключенията, държавите постигат съгласие за създаване на Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO), базирана в Европейския университетски институт във Флоренция.
2
Цифровата компетентност е концепция, която е свързана с медийната грамотност, но е различна от нея. Цифровата компетентност е включена в преработената Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, вж СОМ(2018)22.
Европейският съюз има обща рамка за цифровата компетентност (DigComp), със следното графично представяне:
Алгоритмите във Facebook, Google, Twitter и YouTube насочват хората към политически екстремизъм, заяви група от демократите в Конгреса в писмо, изпратено до изпълнителните директори на тези компании. Капитолия на САЩ беше нападнат от бунтовническа тълпа, радикализирана отчасти в цифрова ехо стая, която вашата компания проектира, изгради и поддържа, се казва в писмото, изпратено до Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, Джак Дорси и Сюзън Войчички.
A letter from some Congress members to Google CEO Sundar Pichai and YouTube CEO Susan Wojcicki flexes research on how YouTube’s algorithms have promoted conspiracy theories and political extremism. Citing the Capitol attacks, they request changes to its recommendations systems. pic.twitter.com/eK2ThWvfPc
— Jennifer Elias (@jenn_elias) January 22, 2021
От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.
По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.
а) “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;
б ) “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;
в) “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;
г) “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:
д) “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;
е) “посредническа услуга” означава една от следните услуги:
ж) “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;
(з) “онлайн платформа” означава доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.
(и) “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;
й) “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;
(к) “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;
л ) “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или пребивава или е установен законен представител;
(м) “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка, в която се предоставя посредническата услуга;
(н) “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално предназначено за популяризиране на тази информация;
о) “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;
(п) “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;
(р) “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.
Надзорният съвет на Facebook е приел на 21 януари 2021 г. поканата на компанията Facebook да разгледа решението на компанията да прекрати за неопределено време достъпа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп до публикуване на съдържание във Facebook и Instagram. Facebook е поискал и препоръки от съвета относно такава мярка, когато потребителят е политически лидер.
Решението на Facebook да спре достъпа на г-н Тръмп до публикации във Facebook и Instagram на 7 януари 2021 г. предизвика силен световен интерес. Надзорният съвет следи отблизо събитията в Съединените щати и реакциите на Facebook и е готов да предостави задълбочена и независима оценка на решението на компанията.
Решението ще бъде обвързващо за Facebook и ще определи дали спирането на достъпа на г-н Тръмп до Facebook и Instagram за неопределен период от време е отменено.
Facebook се ангажира да изпълни решението, да разгледа всички придружаващи препоръки и да отговори публично на тях.
Надзорният съвет започна да гледа случаи в края на 2020 г. Съветът е създаден, за да осигури критична независима проверка на подхода на Facebook към най-предизвикателните проблеми със съдържанието, които имат огромни последици за глобалните човешки права и свободното изразяване.
Членовете на Съвета са лидери в области като правата на човека, правото, журналистиката и технологиите, идват от много различни общности и представляват широк спектър от възгледи и вярвания. Съветът вярва, че може да гарантира, че решенията се вземат по по-принципен и прозрачен начин от това, което Facebook може да предостави сам.
По съображения за пълнота трябва да се знае, че Харвард и Станфорд – а по-конкретно общността на занимаващите се с регулиране на платформи – направиха цяла кампания в Twitter по този въпрос – да насърчат Facebook да се обърне към съвета, макар – строго погледнато – съветът трябва да се произнася по отделни казуси, не и по решения за прекратяване на достъпа.
На 20 януари 2021 г. Съветът за електронни медии е приел образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове. Заявлението може да се види или да се изтегли на интернет страницата на СЕМ, раздел Лицензиране и регистриране.
Изготвянето на образец на заявлението е стъпка, необходима за прилагане на последните изния в Закона за радиото и телевизията, които разширяват обхвата на закона и към платформите за видеосподеляне. За тях, както за услугите по заявка, в измененията се предвижда уведомителен режим в специално създадения нов раздел Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.
Чл. 125р. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Лицата, които имат намерение да осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, уведомяват за това Съвета за електронни медии по реда на чл. 125с.
Чл. 125с. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) (1) Лицата по чл. 125р подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;2. интернет адрес (URL) на платформата за споделяне на видеоклипове;3. териториален обхват;4. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;5. предполагаема дата за стартиране на дейността.(2) Уведомлението по ал. 1 се подава на български език.(3) Към уведомлението се прилага проект на общи условия за ползване на платформата за видеосподеляне.
Образецът е публикуван в срока, предвиден в ПЗР на ЗИД ЗРТ:
§ 59. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии утвърждава образеца на уведомление по чл. 125с, ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.
§ 60. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, подават до Съвета за електронни медии уведомление по чл. 125с, ал. 1.
Така до месец би трябвало да има яснота кои са платформите за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция. В изпълнение на чл.125с, ал.3, към заявлението се прилага и Проект на Общи условия за ползване на платформата за споделяне на видеоклипове.
За проекта и за по-нататъшната процедура се прилата чл.125 т ЗРТ, като последната алинея предвижда публичност на общите условия:
Чл. 125т. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)
(1) Общите условия на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове задължително съдържат:
1. идентификационни данни на доставчика на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове – наименование, седалище и адрес на управление;
2. условия за ползване на услугите на платформата за видеосподеляне;
3. основни права и задължения на потребителите на услугите на платформата за споделяне на видеоклипове;
4. описание на мерките по чл. 19д, ал. 6 и 8;
5. отговорности и санкции при неизпълнение на общите условия;
6. условия и ред за ограничаване достъпа до съдържание или до услугите на платформата при нарушения от страна на потребителите.
(2) В случай на непълнота на уведомлението по чл. 125с, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.
(3) В случай че общите условия не отговарят на изискванията на този закон, Съветът за електронни медии уведомява за това лицето по чл. 125р, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.
(4) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 6 и съгласува общите условия в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите и недостатъците по реда на ал. 2 и 3.
(5) Общите условия се публикуват на интернет страницата на доставчика на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, като се осигурява лесен, пряк и бърз достъп до тях.
Стана известно решението на ЕСПЧ по делото AsDAV v Republic of Moldova.
Това е едно от редките дела, в които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) засяга въпроси, свързани с нарушаване на права на интелектуална собственост. В случая ЕСПЧ установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ ).
AsDAV е организация за колективно управление на права в Молдова, която упражнява правата на две физически лица. Те участват в конкурс за дизайн на четири възпоменателни сребърни монети, печелят конкурса и AsDAV има изключителното право да разрешава използване и да събира лицензионни възнаграждения. Монетите са отсечени и в оборот, без банката MNB да има разрешение за използване на произведенията и без да е платила възнаграждение. В съдебно дело банката не оспорва авторството, но заявява, че произведенията, отпечатани или изсечени в законно платежно средство, не са защитени с авторски права, следователно съгласието не е необходимо. Върховния съд постановява отказ да се предостави обезщетение. AsDAV се обръща към съда в Страсбург.
ЕСПЧ установява, че и според закона в Молдова правата на авторите произтичат автоматично от създаването на произведението. Условията на конкурса не посочват, че изпратените произведения ще бъдат изключени от защита на авторските права. Фактът, че авторите са представили своите творби на конкурса не може да се тълкува като съгласие за безвъзмездно използване.
Съдът констатира намеса в правата, предмет на защита от Протокол №1. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда всяка намеса в право, защитено от член 1 от Протокол № 1, трябва да обслужва легитимен обществен (или общ) интерес и да е разумно пропорционална на съответната цел.
В Молдова действа закон, според който не се защитават авторски произведения върху парични средства. Въпреки че не е имало формално отчуждаване, Съдът приема, че изключването на спорните произведения от закрилата на авторското право има толкова тежки последици, че може да бъде приравнено на лишаване от собственост.
Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът припомня, че без да се предвиди разумна сума по отношение на стойността на имота, лишаването от собственост представлява прекомерна намеса и пълната липса на обезщетение може да бъде оправдана само с изключителни обстоятелства, каквито не са налице.
В заключение ЕСПЧ приема, че намесата в правата на интелектуална собственост е непропорционална и прекомерна и че ” правилният баланс между правото на зачитане на собствеността и изискванията от общ интерес е нарушен.
Нарушение на член 1 от Протокол № 1.
Ако е така и според ЕСПЧ се дължи обезщетение, когато се създават произведения за целите на паричната политика, интересно е дали има принципна разлика с хипотезата, когато се създават законопроекти или проекти на документи по чл.4 т.1 ЗАПСП по възлагане.
.jpg.b8ce811d5c5c97a736f339a8b4e987a1.jpg){kind=link}
.jpg.fb28f3e9457ab1a4966f2a188069845e.jpg){kind=link}
.jpg.856f491b42215ca47f4e67971794d521.jpg){kind=link}
.jpg.3e942a93f27f0a10341283f7842f4124.jpg){kind=link}
.jpg.9b01bb610474d5be3bd4c6a4aff3a461.jpg){kind=link}
.jpg.4638d587b3a7acaaf3737e021b1454a0.jpg){kind=link}
.jpg.556df14a5b556226c6f438635e0076e9.jpg){kind=link}
.jpg.3001632e965c40f42cb4ea801bbf9c27.jpg){kind=link}
.jpg.f706a579ad3ef1ef1f0de3f9122953fd.jpg){kind=link}
.jpg.bf8af14fcd6a32a5d29ec796a0e37473.jpg){kind=link}
.jpg.76e938d63ce309627b9e58fee205d0f6.jpg){kind=link}
.jpg.8d45b3e9f4549223ce18eae1f81e0fd1.jpg){kind=link}
.jpg.b348c4a449003b1a39db53d15acd42b0.jpg){kind=link}
.jpg.4cab2bd53d7d47a6dc2c088e615761af.jpg){kind=link}
.jpg.b045b74fafe737a482969e0c656211f0.jpg){kind=link}
.jpg.ea6a0644b2b2d4437dfc7dc3dc06beed.jpg){kind=link}
.jpg.a68183fbc3322ed22a2b9899f03320da.jpg){kind=link}