Мерките срещу Тръмп като цензура
Има широко разпространено мнение, че мерките на платформите срещу Тръмп са цензура, поради което политици организират мерки срещу мерките.
Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор е съобщил за медиите, че възнамерява да ръководи международните усилия за борба с цензурата – каквато според него представляват мерките, които платформите предприеха срещу американския президент Тръмп. Администрацията на президента Лопес Обрадор ще се обърне към правителствата, за да формира общ фронт по въпроса. „На първата среща на Г-20, която имаме, ще направя предложение по този въпрос“, казва Лопес Обрадор. Според него частните компании не трябва да имат правото да решават кой може да говори. Подобно на Тръмп, Лопес Обрадор смята, че традиционните медии са предубедени срещу него. Тръмп нарече Лопес Обрадор „велик джентълмен, мой приятел“ и му благодари. Проведени са разговори с официални лица във Франция, Германия, Европейския съюз, Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия .
Германският канцлер Ангела Меркел е сред критиците на мерките. Нейният говорител е заявил, че германският лидер намира за проблематични мерки, които не са определени от закона.
Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки също е за разпоредби на наднационално равнище, които да ограничат Facebook, Twitter и Instagram в Европейския съюз. Според него „собствениците на корпоративни гиганти не трябва да решават кои възгледи са правилни и кои не“. Подготвян в Полша законопроект ще направи незаконно технологичните компании да предприемат подобни действия там. От партията Право и справедливост (PiS) ясно са заявили, че смятат, че борбата им срещу технологичните компании е част от идеологическа война за защита на десни и крайнодесни политически позиции, пише Гардиан.
Неправителствените организации в Полша са изразили мнение, че националните закони са по-добър ориентир за това какво съдържание трябва да бъде разрешено онлайн от произволни решения, взети от технологични компании.
Мерките срещу Тръмп като реакция по отношение на незащитено слово
Както вече стана дума, аргументацията в подкрепа на закриването на профила на Тръмп в Twitter върви по няколко линии, най-малко следните:
(а) не всяка намеса в съдържанието е цензура; има обоснована намеса; платформите имат право на намеса по съответните общностни стандарти;
(б) съдържанието в частните платформи не се ползва със защитата на Първата поправка;
(в) приема се, че изказвания на Тръмп, с които призовава хората да тръгнат към Капитолия са незащитено слово по смисъла на решението Бранденбург срещу Охайо;
(г) оценката трябва да се прави в по-общ контекст: Тръмп съвсем не е останал без достъп до медиите, може да свиква пресконференции, има официален президентски профил, а след гласуването на импичмънта се е появил чрез Белия дом, каквото и да значи това (a statement through the White House). Politico казва нещо по-конкретно:
Също така забележителен като съдържанието на посланието беше начинът, по който то беше направено. С помощта на аутокю, за да следва приготвената реч, Тръмп говори директно пред камера. Клипът е изпратен от профила на Белия дом в Twitter, а не от профила, достъпа до който му беше отнет. Тръмп не направи обръщение в праймтайма. И всъщност той изобщо не е правил интервю [напоследък].
Платформата е съобщението. Маклуън отново.
Едва преди стотина дни статията ми “Платформата е съобщението” излезе в сп. Медиалог, не си представях колко нови доказателства ще се появят .
В заключение:
ако за конкретното решение мерките могат да бъдат подкрепени, стилът на платформите да решават дали и какви мерки да налагат, не намира подкрепа. Както казва Навални, хора, които не са известни, решават кой да е в мрежата по процедури, които не са известни.
И един глас от австралийския парламент за решението Тръмп:
https://platform.twitter.com/widgets.js
Още един наш обект премина успешно предварителния Blowerdoor n50 тест
