Уведомления за предстоящи концентрации

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на КЗК има две нови уведомления за предстоящи концентрации – от 14 декември и от 18 декември, днес – – СБП-77-14.12.2020 и СБП-79-18.12.2020 3.

1

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  •   едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, ЕИК 205738443
    и следните контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД предприятия:
    „Нет Инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567; „Дарик нюз“ ЕООД, ЕИК 175032949; „Ви
    Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082; „Елит Медия България“ ЕООД, ЕИК 130275893;
    „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960; „Радио Експрес“ АД, ЕИК
    831053592; „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158; „Агенция Витоша“ ЕООД,
    ЕИК 831654881 и „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305;  и
  • съвместен контрол върху следните предприятия, понастоящем съвместно
    контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и трети лица: „Файненшъл
    Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635; „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 и
    „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България на групата, към която „Юнайтед Медия“ С.а.р.л.
принадлежи, може да бъде обобщена в следните основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

2

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи  концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  • едноличен контрол върху „Вестник Телеграф” ЕООД, ЕИК 205461291,
    (придобивано дружество) със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
    ”Цариградско шосе” №115 – Н ет.6, представлявано от управителя Александър
    Кирилов Георгиев, и
  • съвместен контрол върху „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908,
    понастоящем съвместно контролирано от „Вестник Телеграф“ ЕООД и трето
    лице (физическо лице).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България към настоящия момент на групата, към която
„Юнайтед Медия“ С.а.р.л. принадлежи, може да бъде обобщена в следните
основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

Дейността в България към настоящия момент на придобиваното
предприятие може да бъде обобщена в следните основни направления:
– издаване на вестници
– печатна реклама във вестници
– онлайн новинарски и информационни услуги
– интернет реклама.

КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираните сделки, се казва на сайта на КЗК.

Новото в Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите  – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

АЕЖ: Журналистите задават въпроси, политиците отговарят

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България публикува на сайта си отворено писмо до Манфред Вебер заради недопустимото поведение на българския евродепутат Александър Йорданов спрямо журналистката от Българското национално радио Силвия Великова. Става дума за фейсбук изявления на депутата, които впоследствие той е изтрил, но медиите са отразили подробно. Ето и писмото:

Уважаеми г-н Вебер,

Обръщаме се към Вас заради недопустимо поведение на българския евродепутат Александър Йорданов. Г-н Йорданов си е позволил да отправи необосновани нападки и обиди към уважаваната журналистка от Българското национално радио Силвия Великова. Очевидно подразнен от въпросите, които Великова му е задала в предаването си „Политически НЕкоректно“ на  6 декември, Йорданов е написал в социалната мрежа Фейсбук коментар, който смятаме за крайно недостоен. Въпреки че европейският депутат е изтрил този коментар от своя профил, много медии* регистрираха и публикуваха скрийншотове от текста, в който той прави директни обидни квалификации на въпросите и на личността на водещата в опит да омаловажи остро поставените политически теми за интервюто.  

Известно е, че работата на журналистите е да задават въпроси, а на политиците – да отговарят на тях. Отговорността, която журналистите имат пред обществото, изисква от тях да поставят трудни и важни въпроси, за да могат избирателите да си дадат сметка доколко даден политик оправдава доверието им.

Недопустимо е, когато политикът не може да се справи със зададените му въпроси и да им отговори по същество, без да се компрометира, да напада с обиди журналиста, който му ги задава. 

А когато става дума за представител на управляващата коалиция, както е в конкретния случай,  подобно поведение може да се приеме и като опит за натиск и призив към институциите въпросният журналист да бъде подложен на репресия. 

Припомняме, че това не е първият случай, когато журналистката Силвия Великова е обект на подобно отношение. През миналата година тя бе свалена от ефир от предишното ръководство на радиото, което се опита да ѝ попречи да отразява спорната процедура по избор на главен прокурор. Свалянето от ефир на Великова доведе до протести, широка международна реакция и безпрецедентна криза в радиото, завършила със смяната на генералния директор.

Надяваме се, че тези действия на представител на ЕНП няма да останат незабелязани и несанкционирани от ръководството на партията. 

ЕС: Стратегия за киберсигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия и Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представят нова Стратегия на ЕС за киберсигурност.

Като ключов елемент от Изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Плана за възстановяване на Европа и Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност, стратегията ще подкрепи колективната устойчивост срещу киберзаплахи.

Новата стратегия за киберсигурност позволява на ЕС да утвърди водещата си роля по отношение на международните норми и стандарти в киберпространството.

ЕК прави предложения за справяне с проблемите на кибернетичната и физическата устойчивост на особено важните субекти:

Директива за мерки на високо ниво на киберсигурността в целия Съюз и

Директива за устойчивостта на особено важните субекти.

Прессъобщение на ЕК тук.

EBU: финансиране на обществените медии 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От доклада на Европейския съюз за радио и телевизия за финансирането на обществените радио и телевизия в държавите, които членуват в международната организация – представянето на формите на финансиране по държави и на нивото на рекламата като източник на финансиране.

Funding_of_PSM_2020_(Public)_-_EBU-MIS-Funding_of_PSM_2020_Public.pdf_-_2020-12-16_11.30.05

Funding_of_PSM_2020_(Public)_-_EBU-MIS-Funding_of_PSM_2020_Public.pdf_-_2020-12-16_11.30.17

Как се пише: автоуслуги, авто-услуги или авто услуги?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – автоуслуги, защото е образувано от съкратено прилагателно име (авто < автомобилни) и съществително име (услуги). Фирмата навлезе решително на пазара на автоуслугите, предлагайки техническо обслужване, ремонт, тунинг и годишни технически прегледи. След приемане на автомобила изпълнителят ще го предаде в съответния автосервиз за извършване на автоуслугите, заявени от възложителя.

Как се пише: овце или овци?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
В актуалния правописен речник не са посочени конкретни форми за мн.ч. на думата овца. Препоръчваме ви да употребявате формата овце. Проблемът е разгледан в Блога на Павлина. По данни на Министерството на земеделието и храните у нас се  отглеждат 1,4 милиона овце. Любопитен факт е, че в Монголия овцете са 35 пъти повече от хората.

DSA | Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Очакваше се Европейската комисия да представи проекта си за DSA на 2-ри, после на 9-ти декември, но в последна сметка ще го представи по-късно днес.

От вчера проектът е известен.

Официалното съобщение: Европейската комисия предложи амбициозна реформа на цифровото пространство, цялостен набор от нови правила за цифровите услуги, включително социалните медии, онлайн местата за търговия, и други онлайн платформи, функциониращи в Европейския съюз: Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. Двете предложения са в основата на амбицията на Комисията да превърне това десетилетие в цифровото десетилетие на Европа.

По-специално, Законодателният акт за цифровите услуги ще въведе редица нови, хармонизирани задължения за целия ЕС по отношение на цифровите услуги, внимателно степенувани въз основа на размера и въздействието на тези услуги, като например:

  • правила за отстраняване онлайн на незаконни стоки, услуги или съдържание;
  • защитни мерки за ползватели, чието съдържание е било погрешно изтрито от платформи;
  • нови задължения за много големите платформи да предприемат базирани на риска действия за предотвратяване на злоупотреба с техните системи;
  • широкообхватни мерки за прозрачност, включително по отношение на онлайн рекламата и алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание на ползвателите;
  • нови правомощия за обстоен преглед на работата на платформите, включително посредством улесняване на достъпа на изследователите до ключови данни на платформата;
  • нови правила за проследяемост на бизнес ползвателите в онлайн пазарите, за подпомагане на проследяването на продавачите на незаконни стоки или услуги;
  • нова процедура за сътрудничество между публичните органи за гарантиране на ефективно прилагане в рамките на единния пазар.

Платформи, които достигат до повече от 10 % от населението на ЕС (45 милиона ползватели) се смятат за системни по своя характер и поемат не само специфични задължения да контролират собствените си рискове, но и се подчиняват на нова структура за надзор. Настоящата нова рамка за отчетност ще се състои от съвет на националните kоординатори за цифрови услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите пазари

Фактология: Законодателен акт за цифровите услуги

Фактология: Законодателен акт за цифровите пазари

Access Now

Как се пише: нежелание или не желание?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – нежелание.   Върши си работата с нежелание, но пък качествено. С какво може да се обясни нежеланието на фирмите да кандидатстват по европроекти?   Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение: щастие – нещастие: […]