От понеделник, 14 декември 2020 г., телевизия Канал 3 преустановява дейността си. Сайтът спира, а телевизията ще излъчва повторения. От 4 януари 2021 г. на мястото на Канал 3 се появява NOVA NEWS – “новинарското продължение на NOVA”.
Промяната е в контекста на съобщението, че се очаква продажба на Нова Броудкастинг Груп – новият собственик е Юнайтед Груп. Не само Канал 3 – и радиата на Пеевски (“радиата, свързвани с Пеевски” е формулата) са вече в сделката.
Oстава да видим какво ще стане с вестниците на Пеевски. Те щяха да се продават на Пади Халпени, който преди пет години получи разрешение от КЗК – но така и не се появи в регистъра на действителните собственици, ще разберем дали не е време за нов Халпени.
От лятото Виваком е собственост на Юнайтед Груп. Ако към първия български телеком се добавят телевизии, радиа и сайтове, този мощен нов комуникационно-медиен субект би трябвало да привлече вниманието на конкурентните регулатори. Ето според решението на КЗК становищата при придобиването на радиогрупата –
Съветът за електронни медии (СЕМ) не изрази становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари. БНТ не ирази становище.
БНР заявява, че предложената хоризонтална интеграция на компания, която притежава както телевизионни канали, така и мощни интернет сайтове от групата на „Нет Инфо“ АД u втора по пазарен дял радио група Би Ес Ес Медия груп ще приближи рекламния пазар до формата на класически олигопол, в който двама играчи „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще доминират предлагането на реклама във всякакви форми (видео, аудио и визуална) във всички платформи (телевизия, радио, интернет сайт).
БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:
– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;
– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;
– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;
– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.
АЕЖ – България заявява, че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.
И решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. – разрешава придобиване на едноличен контрол от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД върху „Елит Медиа България“ без условия.
Да видим сега какво следва. В началото на следващата година.
Медиапул обръща внимание на паралелни процеси с PPF, Теленор и бТВ. Свободна Европа обяснява кой купува.
Примерът, който ще дам е със стандартен блок за галерия в WordPress, но подходът може да се използва и в други случаи. Целта ни е да покажем първите девет снимки, като върху деветата покажем и броя скрити снимки. Тъй като използваме скрипт за разглеждане на картинките в пълния им размер, искаме естествено скритите снимки да са видими за него. Нещо такова:
Ключовият момент е използването на CSS Grid Layout за оформяне на галерията. Чрез използването на подходящи селектори можем да разположим всички елементи след да кажем деветия в последната клетка от решетката, като по този начин ограничим броя видими снимки.
.blocks-gallery-grid {
display: grid;
grid-auto-rows: auto;
grid-gap: 2em;
width: 100%;
}
.columns-3 .blocks-gallery-grid {
grid-template-columns: repeat(3, minmax(0, 1fr));
}
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9),
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9) ~ * {
grid-column: -2/-1;
grid-row: 3;
}
Примерът е за галерия с по три снимки на ред, и след като искаме да са видими първите девет, следователно с три видими реда снимки. Първите двe правила задават решетката за галерията, основния трик е в третото правило. То казва, че деветия и всички елементи след него трябва да се разположат на третия ред от решетката в последната колона. За съжаление CSS Grid не ни позволява да посочваме автоматично създадените редове с отрицателни индекси когато не сме указали точния брой редове в решетката. Ако използвате инспектора във Firefox за да видите как браузъра описва решетката на галерията, ще забележите, че с индекс -1 е означена линията над първия ред. Поради тази причина се налага да посочим реда експлицитно.
До тук добре, но как да покажем броя скрити снимки? И как да направим така, че потребител, използващ само клавиатурата, да се ориентира какво се случва докато се придвижва с Tab през иначе скритите снимки? За да покажем броя скрити снимки ще използваме брояч в CSS, с който да преброим скритите снимки и да покажем стойността му в псевдо-елемент в последната снимка. И ще направим видима снимката, която в момента е на фокус, като я „повдигнем“ над останалите скрити снимки със z-index.
.blocks-gallery-grid {
counter-reset: remaining-items;
}
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9),
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9) ~ * {
counter-increment: remaining-items;
}
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9) ~ :last-child::after {
content: "+" counter(remaining-items);
position: absolute;
top: 0;
left: 0;
width: 100%;
height: 100%;
display: flex;
align-items: center;
justify-content: center;
background-color: rgba( 0, 0, 0, .75 );
color: #fff;
font-size: 3em;
}
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9) ~ * {
pointer-events: none;
}
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9):focus-within,
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :nth-child(9) ~ *:focus-within {
position: relative;
z-index: 2;
pointer-events: all;
}
.columns-3 .blocks-gallery-grid > :last-child:focus-within::after {
opacity: 0;
}
Освен, че показваме брояч, в горните правила изключваме обработването на събития от мишката (или докосвания ако екрана на устройството реагира на тях) за скритите картинки. Но когато дадена картинка е на фокус и съответно е над останалите, бихме искали да реагира на събитията, и за последната снимка искаме да скрием брояча, за да е видима.
С това галерията общо взето е завършена, можем да добавим подобни правила и за галерии с две, четири или повече снимки на ред, или да променим броя видими снимки за различни екрани.
Директива (ЕС) 2018/1808, която изменя Директивата за аудиовизуални медийни услуги, се въвежда в българското право с изменение на Закона за радиото и телевизията – законопроект № 002-01-62, внесен от МС.
По хода на проекта:
1. ЗИД ЗРТ, въвеждащ третата ревизия на медийната директива (чрез Директива (ЕС) 2018/1808), е одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.
2. Постъпили са
3. Проведено е заседание на водещата парламентарна медийна комисия – 12 ноември, т. 1 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 30.10.2020 г. (първо гласуване). Законопроектът е разпределен още в три комисии – европейски въпроси, икономическа политика и за децата.
Проектът е гласуван единодушно в медийната комисия (Стенограма от първо четене на 001-02-62 в Комисията за култура и медии. Доклад на комисия, 12/11/2020). Според стенограмата позицията на БНР е хармонизационният проект да не се гледа самостоятелно, а двата законопроекта да бъдат гледани “едновременно в своята съвкупност”.
4. На 26 ноември законопроект № 001-02-62 е приет на първо четене в зала. Изказванията, които са направени, по същество почти не засягат внесените текстове. Стенограма от първо четене на законопроект №001-02-52 в зала.
5. Същата седмица ЕК започна производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу 23 държави от ЕС, вкл. България, и Обединеното кралство, като според информацията от ЕК Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808. Даден е срок от два месеца за предоставяне на информация за предприетите мерки за изпълнение, което означава последната седмица на януари 2021 г.
6. Днес, 10 декември, четвъртък, в комисията за култура и медии е минало успешно второто четене на проекта. Добра новина е, че е приета редакция в полза на хората с увреждане на слуха в допълнение към уредбата, която вече е предложена в законопроекта.
Стенограмата от днешното заседание на комисията ще се появи тук, когато е готова.
Второ четене в зала следва вероятно още следващата седмица.
По същество:
В законопроект №001-02-62 има съществен пропуск.
Липсва разпоредба, която да въведе в българското право чл.30, параграф 4 от директивата: “Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA. Държавите членки гарантират, че на националните регулаторни органи или служби са осигурени собствени годишни бюджети, които се оповестяват публично.”
Изискването в чл.30, параграф 4 все още не се е наложило у нас като европейски стандарт, особено първото изречение от разпоредбата. Само за сведение, ERGA e група на европейските регулатори.
Когато са приемали Директива 2018/1808, държавите неслучайно са включили този текст – и България го е подкрепила – и ЕП го е подкрепил. Съществува и формално задължение директивата да бъде въведена изцяло, а не частично или избирателно.
*
Уважаемото народно представителство все още има възможност да обърне внимание върху факта, че тази особено съществена за България разпоредба не се предлага за въвеждане от МС в Закона за радиото и телевизията.
Тя е важна не само за този конкретен състав на регулатора, а по принцип до независимостта на регулатора, от който зависи независимостта на голяма част от медиите.
Дори няма да поставям въпроса защо Съветът за електронни медии не посочи на парламента, че разпоредбата, която се отнася до неговата – на Съвета – защита, не е транспонирана.
*
Прилагането на тази директива изисква по-обстойни публикации по същество (какво питаха от Медиапул).
По -обстойни публикации изисква и вторият законопроект, който има две задачи: да приведе частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси и да приведе финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи в ЕС (Съобщение 2009 за държавната помощ за обществени радио и телевизия).
Но сега каузата е чл.30, параграф 4 от Директивата – правна основа на мерките за независимост на регулатора.
Във WP е публикуван коментар, отнасящ се до Тръмп. Автор е , професор в University College London.
Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на закона, превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.
Коментарът има широка валидност, или поне според мен е валиден – съответно – за България. Съответно – защото тук има по-различни центрове на власт.
Ето публикацията Как да защитим нашата демокрация от един бъдещ Доналд Тръмп, ето и изводите в резюме.
Американската демокрация преживя последните четири години под атака. Но усилията на Тръмп за подкопаване на демокрацията имат едно непредвидено предимство. Той разкри скритите пукнатини, които винаги са съществували в американската демокрация и привлече вниманието към тях, за да ги видят всички. Като американци, нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от ерата на Тръмп с реформи, които правят американската демокрация по-устойчива.
След Уотъргейт Конгресът прие редица реформи, за да предотврати възможностите на един бъдещ Никсън да възпроизведе злоупотребите с власт. Но президентството на Тръмп показа, че много от нормите, предназначени да гарантират правилното и етичното му поведение са строги като белезници от спагети.
Американската демокрация преживя Тръмп, засега. Но не можем да си позволим повече рискове. За да ги предотвратим, са ни необходими три ключови реформи.
Първо, Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на правото, превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.
Тръмп уволни директора на ФБР, защото той разследва президента, помилва политически съюзници и инструктира Уилям П. Бар да не закача приятелите му. Вече не можем да разчитаме на правила и добросъвестност. Нуждаем се от законови промени, за да гарантираме, че президентите не са нито над закона, нито могат да го насилват според личната си или политическа изгода – за политически съюзници, приятели, роднини.
Второ, Тръмп експлоатира недостатъци в избирателната ни система, за да подкопае доверието в демократичния процес. Трябва да пренапишем уредбата на федералните избори. Мозайката от сложни процедури създава объркване в обществото и че и дава възможност на авторитарни демагози като Тръмп да претендират за победа въпреки поражението.
Трето, Тръмп показа, че президентите могат открито да бъдат корумпирани и това да не води до никакви последици. Етичните норми трябва да станат етични закони. И по-специално трябва да има по-конкретни закони, които да гарантират, че бившите президенти не злоупотребяват с информацията, до която са имали достъп, за лично облагодетелстване.
Ерата на Тръмп завършва. Започва борбата за съживяване на американската демокрация.
*
И у нас има много и продължителни протести срещу присвояването на властта и срещу превзетата държава, както и за – за правова държава, за независима съдебна власт, за независима журналистика.
Нашите следващи избори наближават. Промяна през 2021 се очаква да има – и в тази публикация виждам добре формулирана задача:
нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от този нерадостен период с реформи, които да направят нашата демокрация по-устойчива.
Върховенство на правото, капацитет и воля за реформи.