През 2018 г. в ЕС е приет Регламент (ЕС) 2018/302 за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО.
На 30 ноември 2020 ЕК прие СОМ 2020/ 766 – първи доклад за изпълнението на Регламента за геоблокинга.
Комисията ще продължи да наблюдава въздействието на регламента и ще направи равносметка преди края на 2022 г. относно напредъка по отношение на трансграничните бариери. Резултатът от това наблюдение ще определи дали Комисията ще обмисли предлагането на изменения на регламента или други последващи мерки, включително подходяща законодателна намеса.
История от ABAJournal: Мъж обрал банка. Четири месеца по-късно арестуват Окело Чатри за обира. Помага информация за притежателите на мобилни устройства, които са били до мястото на престъплението. Google може да събира данни за местоположението от хора, които използват Google Maps и други услуги на своите мобилни устройства. Google казва, че получава до 180 такива искания всяка седмица.
Адвокатите на Чатри твърдят, че тези искания към доставчиците са противоконституционни, характеризирайки ги като „общи и засягащи всеки потребител на Google, който е бил в близост до банка в предградието на Ричмънд по време на пиковите часове в понеделник вечерта“. Според тях подобно разкриване на самоличност по местоположение дори за кратко време на многолюдно място – като Таймс Скуеър в Манхатън – може да разкрие данни за хиляди хора. Отговаря ли на Конституцията „поставянето на мрежа в океана”? Стивън Смит, пенсиониран федерален съдия, смята, че отговорът зависи от това дали е вероятно да се дава информация само за заподозрени.
Изданието дава примери и със съдии, които са отказали да издадат разрешение да се иска разкриване. „Потенциалът да се използват възможностите на Google за идентифициране на нарушител чрез идентифициране на всички по времето и мястото на престъплението може да е примамлив“, пише съдията Фуентес, „но ако правителството идентифицира този нарушител чрез разкриване на самоличността на неизвестни невинни лица, един федерален съд в Съединените американски щати не трябва да разрешава такава намеса.“ Но друг съдия в Илинойс е разрешил разкриване на самоличността на хората до местата на извършени палежи за време от 15 до 30 минути, като смята, че всеки съдия действа според разумността на издирването. Вече има и искове на невинно обвинени, само защото устройството им се е оказало в близост до местопрестъпление.
В щата Ню Йорк е внесен законопроект за забрана на подобно обратно търсене по местоположение. “Лесно е да се види как разкриването може да бъде насочено конкретно към онези, които участват в законен протест”, казват вносителите. „Особено в наши дни.“
Тема geofencing applications, background tracking
Изменят Закона за филмовата индустрия.
На 27 ноември е внесен от МС – на 2 декември е било първото четене в комисия, а утре, 4 декември, е първото четене в зала. ГЕРБ подкрепя.
Както посочва Сега, сред най-важните промени е улесненото възстановяване на разходи за чуждестранни продуценти, които снимат на територията на България. Това е вариация на т.нар. поправка “Ню Имидж”, за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 г. насам.
Министърът Банов беше казал – след шумно възлагане от премиера впрочем, който тогава се беше върнал от Хърватия – в официоза 24 часа: в Хърватия е цяла индустрия, голяма атракция, готови са да дойдат и тук сериозно чуждите продуценти, ако бъдат стимулирани и пр.
Ето и делата, не само думите, според доклада на комисията:
Д О К Л А Д
за първо гласуване
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 2 декември 2020 г. беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Боил Банов – министър на културата, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“; както и представители на организации от филмовата индустрия.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Боил Банов.
С предложения законопроект се предлагат промени в чл.17, насочени към увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, както и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в сектора.
Увеличава се броят на филмите и се променя дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет. Заложено е годишният размер на средствата за схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014 да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.
Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или така наречените стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране.
Разработена е нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“. Съставите на Националните художествени комисии се предлага да бъдат намалени от 9 на 7 членове, а мандатът им съкратен от една година на 6 месеца.
Създават се две нови комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви, с оглед на регламентиране на схеми за държавна помощ. Всяка от тях да бъде с по петима членове, като и двете включват по двама външни експерти, а останалите членове са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата. С цел оптимизация на дейността и създаване на необходимата оперативност при извършване на финансова оценка на проектите по всички схеми за държавна помощ, се премахва финансовата комисия. Предлага се финансовата оценка на проектите да бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център.
Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от 8 на 5 броя, а членовете от 7 на 5 за всеки състав.
По време на дискусията участие взеха народните представители Евгени Будинов, Нона Йотова, Тома Биков, Красимир Велчев, Велислава Кръстева, Тодор Байчев, Христиан Митев, Мария Цветкова и Анастас Попдимитров, които изразиха подкрепа за законопроекта и се обединиха около становището да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ гласуване.
Отношение по законопроекта взеха Милко Лазаров от Съюза на българските филмови дейци, Божидар Илиев от Асоциацията на българските киносалони, Краси Ванков от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти и Лъчезар Велинов от Асоциацията на българските анимационни продуценти, които ще изпратят свои становища до Комисията.”
Няма стенограма, няма други изказвания все още качени на сайта на парламента, когато се появят, ще ги видите ТУК.
Законопроектът
Европейската комисия прие План за действие в подкрепа на възстановяването и преобразуването на медийния и аудио-визуалния сектор.
Планът съсредоточен върху три области на дейност и десет конкретни действия:
По силата на механизма за възстановяване и устойчивост във всеки национален план за възстановяване и устойчивост ще бъде предвидено минимално равнище от 20 % от разходите за цифрови технологии. За постигането на тази цел ще се вземат мерки за насърчаване на създаването и разпространението на цифрово съдържание, като например цифровите медии. Освен това планът за действие има за цел:
Планът за действие има за цел да подкрепи екологичната и цифровата трансформация на сектора:
И накрая, гражданите и предприятията са в центъра на усилията, очертани в плана за действие, за да се създадат и предоставят повече възможности за европейските граждани. Тези действия включват:
ЕК подчертава връзката на този план с европейския план за действие за демокрация, който има за цел укрепване на свободата и плурализма на медиите в цяла Европа, с акцент върху защитата на журналистите – оповестен също днес – и с предстоящите предложения на Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги и законодателния акт за цифровите пазари, които ще имат за цел модернизирането на правната рамка, приложима за цифровите услуги в ЕС.
Днес Европейската комисия представя своя План за действие за европейската демокрация, чиято цел е оправомощаване на гражданите и изграждане на по-устойчиви демокрации в целия ЕС.
Никога връзката между демокрация, информация и медии не е била по-ясна.
Планът съдържа мерки за насърчаване на свободни и честни избори, укрепване на свободата на медиите и борба с дезинформацията.
Очакват се и мерки във връзка с политическата реклама, които ще бъдат насочени към спонсорите на платено съдържание и каналите за производство и разпространение, включително онлайн платформи, рекламодатели и политически консултанти с цел изясняване на съответните им отговорности.
Европейската комисия също така ще препоръча мерки за справяне с проблема, свързан с безопасността на журналистите, и ще представи инициатива за тяхната защита от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, станали известни като SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation.
Накрая, Комисията ще насочи усилията си за преразглеждане на действащия Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като засили изискванията за онлайн платформите и въведе строг мониторинг и надзор.
Чета в Twitter:
Vera Jourova: The era of gentlemen’s agreement and self-regulation on disinformation is over.
— Laura Kayali (@LauKaya) December 3, 2020
Днес Европейската комисия прие пакет от инициативи за модернизиране на правосъдните системи на ЕС.
Двата основни стълба на новия пакет са съобщението относно цифровизацията на правосъдието в ЕС и новата европейска стратегия за съдебно обучение.
На 13 октомври 2020 г. Съветът прие заключения, с които насърчава държавите членки да използват цифрови инструменти на всички етапи на съдебните производства. Съветът призова Комисията да разработи до края на 2020 г. всеобхватна стратегия на ЕС относно цифровизацията на правосъдието.
Съобщение относно цифровизацията на правосъдието в ЕС
Работен документ на службите на Комисията
Европейска стратегия за съдебно обучение за периода 2021—2024 г.
Надзорният съвет на Facebook – сформиран по-рано тази година и съставен от 20 независими професори по право, бивши политици и експерти по правата на човека обявява, че започва работа.
Преглеждат се публикации, които вече са свалени от , за да се определи дали са нарушили общностните стандарти. Става ясно, че при тях има повече от 20 000 съобщения, които са били премахнати, от които са избрани отделни случаи въз основа или на по-широкото им социално въздействие, или на тяхното значение за правилата на Facebook за това как компанията модерира съдържание онлайн.
Според Политико такива са напр. съобщения от Махатхир Мохамад, бившият лидер на Малайзия, който каза, че мюсюлманите имат право да убиват французи заради предишната колониална история на тази страна; съобщение, което популяризира теориите за конспирация COVID-19 пред голяма група във Facebook във Франция; съобщение срещу Азербайджан по повод войната с Армения, а също използването на цитат от Гьобелс, който анонимен потребител на Facebook публикува, за да критикува настоящата администрация на САЩ.
Окончателните решения вероятно ще дойдат през януари и ще представляват тест за това как може да работи такъв независим надзор.
Заедно с това започва работа и т.нар. Истински надзорен съвет (Real Oversight Board, по подобие на Real Donald Trump), който не е съставен от компанията, а от правни експерти и критици на Facebook. Те ще провеждат свои разследвания на съдържание във Facebook, което изглежда да нарушава правилата – например призив на бившия главен стратег на Тръмп Стив Банън за обезглавяване на водещия служител в областта на общественото здравеопазване в САЩ Антъни Фаучи и на Кристофър Рай, директор на ФБР. Facebook премахна публикацията, но не изтри профила на Банън. „Бизнес моделът на Facebook подкопава демокрацията, общественото здраве и неприкосновеността на личния живот“, казват от Истинския надзорен съвет.
Today the Oversight Board announced its first cases and the opening of the public comment process. https://t.co/571Zpqij1C
— Oversight Board (@OversightBoard) December 1, 2020
https://platform.twitter.com/widgets.js
u
BREAKING
(Docket shows inadequacy of Facebook’s Oversight Board) pic.twitter.com/fvFV6g0UYB
— The Real Facebook Oversight Board (@FBoversight) December 1, 2020